Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 14.02.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на
19.01.2021година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Н., като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.
д. № 911 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Исковата молба е подадена от ***, против М.Д.Й. ***,
с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на
следните суми: сума в размер на ***– главница; сума в размер на ***– неустойка
за периода от ***до ***сума в размер на ***– обезщетение за забава за периода
от ***до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва – от
подаване на заявление в районен съд ***до окончателното изплащане на
задължението. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. ***на ***, по което
съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника, връчена му по реда на чл.
47 ал. 5 от ГПК. *** е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на ***между ***и ответника е сключен договор за паричен заем ***,
при който страните са договорили заемна сума от ***възнаградителна лихва в общ
размер на ***при спазване на разпоредбите на ЗПК. Твърди уговорки за плащане на
кредита – на 12 бр. равни месечни вноски, всяка по ***първата от които на ***а
последната – на ***Уговорена била и такса разходи, дължима при забава, която не
може да надхвърля ***Уговорена била и неустойка при неучредяване на
поръчителство или предоставяне на банкова гаранция, съгласно чл. 4 от договора,
която възлизала на ***Твърди неточно неизпълнение на задълженията на ответника,
поради което е начислено обезщетение за забава в размер на ***за периода от ***до
входиране на заявлението в съда/в случая ***както и че срокът на договора е
изтекъл ***и не е обявявана предсрочна изискуемост по кредита. Сочи заплащане
на сумата от ***от длъжника, погасили суми от неустойката и главницата, както и
напълно таксата разходи и договорната лихва. Посочва, че на ***е сключил с ***рамков
договор за цесия, по който, с ***вземането на кредитора спрямо ответника, му е
прехвърлено. Твърди, че е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за
прехвърляне на вземането, което той сторил с писмо, върнато като непотърсено.
Счита, че връчването на уведомлението със съдебните книжа на ответника
представлява съобщаване на цесията и поражда действие за него. Претендират се
разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител,
счита иска за неоснователен и недоказани и го оспорва, вкл. и по размер.
Твърди, че липсва уведомление за извършената цесия, че договорните клаузи за
ГЛП и ГПР, за лихвен процент на ден при отказ от договора, за неустойка, са
нищожни, прави възражение за погасяване по давност на вземането за неустойката.
Счита, че платените суми следва да бъдат отнесени като погасени към главницата,
и искът отхвърлен като погасен поради плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.***по
описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е възразена в срок от длъжника, заявителят разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл. 415 от ГПК.
Вземането
на ищеца произтича от сключен Договор за паричен заем *** от ***с който на
ответника е предоставена парична сума в от ***от ***в качеството на заемодател. Редовността и
авторството на подписите не са оспорени в хода на съдебното дирене. Съгласно
договора, заемната сума е в размер от *** която следва да бъде върната на 12 месечни
вноски от по ***като в договора са посочени и датите на плащанията на всяка
месечна вноска Посочено е, че ГЛП е 40%, ГПР – 48.70%, а общия размер на всички
плащания е ****. В чл. 4 е уговорена неустойка в размер на ***дължима, ако в тридневен
срок от сключване на договора заемателят не представи обезпечение – или две
физически лица – поръчители, отговарящи на конкретно описани условия за осигурителен
доход от над ***, работещи на безсрочен трудов договор, без отношения с
кредитора, с платени осигуровки за последните две години, без задължения или с
конкретен статус в ЦКР, или банкова гаранция. Предварително е уговорено, че неустойката ще
се заплаща разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера
на всяка от тях ще се добавя сума в размер на ***В чл. 8 ал. 1 е посочено, че за
забавяне на плащането на погасителна вноска с повече от 30 дни, заемодателят ще
направи разходи за събиране на вземането и заемателят дъблжи заплащането им в
размер на по 9 лв. за всеки 30 дневен период, но не повече от 45лв. От
приложения препис на ***се установява, че заемодателят ***, е сключил с ищеца ***договор
за бъдещи прехвърляния на вземания, станали ликвидни и изискуеми в пълен
размер, които вземания, съгл. чл. 2 от договора за цесия се индивидуализират в
Приложение № 1, неразделна част от договора. По делото е приложено извлечение
от ***по което, под ***е вписано прехвърляне на вземането от ответника М.Д.Й. по
договор***. Индивидуализираните в това приложение вземания са потвърдени от
продавача на вземанията, като в потвърждението още веднъж е посочено, че ***е неразделна част от договора за цесия. За извършената
цесия е изпратено уведомително писмо от ищеца, който е бил надлежно упълномощен
от цедента да уведомява длъжниците за сключения договор за цесия, като писмото
не е било връчено на ответника поради непотърсване от получателя. Уведомлението
за цесия е част от приложенията към исковата молба, и е връчено редовно на
ответника на осн. чл. 47 ал. 5 от ГПК. Ответникът не е представил доказателства
за заплащане на суми по кредита, ищецът в исковата молба е посочил наличие на
плащане от ***което според него е погасило частично суми за неустойка, такса
разходи, договорна лихва и главница. По делото са представени счетоводни
справки, както следва: от извлечението на системата на първоначалния кредитор ***към
***е видно отразено плащане на сумата от общо ***от справката на ***е видно, че
след датата на цесията ***ответникът е направил плащания по договора в размер
на ***или общо плащанията по договора са в общ размер на ***
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното: В производството се установи безспорно, че
между ответника, в качеството на заемател, и праводателя на ищеца -***, в
качеството на заемодател, е сключен ***от ***по който ответникът е получил заем
в размер на ***Получаването на сумата не е оспорено, в договора изрично е
посочено, че договорът има силата на разписка за предадената, съответно –
получена сума /чл. 3/. Така сключеният договор попада в приложното поле на
Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и
не засяга изключенията по чл.4 ЗПК. С получаването на сумата по кредита за
заемодателя е възникнало задължението да върне главницата, като и да заплати
дължимата възнаградителна лихва. Въпреки липсата на отделен погасителен план, в
договора ясно са разписани размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, съобразно изискването на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК. По
делото се установи наличие на забава на длъжника, като към датата на цесията,
която е извършена преди последната погасителна вноска по погасителния план на
длъжника е била заплатена обща сума само от ***Впоследствие обаче към цесионера
има направено плащане от общо ***като следва по делото да бъде изчислено каква
е била общо дължимата сума по сключения договор?
Следва да
бъдат разгледани въпросите – дължими ли са били суми за неустойка и такса
разходи, за да може да се отговори на този въпрос. Уговорената в чл. 4 от
договора неустойка от ***която се начислява ако в тридневен срок от сключване
на договора заемополучателят не предостави обезпечение, съдът счита за нищожна,
поради противоречието ѝ с добрите нрави. Според чл.92 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение за по-големите вреди. Според чл.4 от договора, неустойката е
дължима не при забава на изпълнението на задълженията за връщане на заетата
сума / което е основното задължение на заемополучателя при договор за заем/, а
при неизпълнение на задължението да се предостави, и то впоследствие, след
сключване на договора и предоставяне на заема, обезпечение на кредитора, чрез
осигуряване на поръчител или банкова гаранция. От начина, по който е уредено в
чл. 4 задължението на кредитополучателя
- особено това отнасящо се до осигуряване на двама поръчители, може да
се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения.
Това е така, защото от една страна това задължение не е определено от
кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто
смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителите са
многобройни – осигурителен доход над ***, удостоверен със служебна бележка от работодател, безсрочен трудов
договор, да не е заемател или поръчител по друг договор със заемодателя, да
няма неплатени осигуровки през последните две години, да няма задължения по
други договори или ако има – да има определен статус на кредитна история в ЦКР
към БНБ. За повечето от тези изисквания длъжникът не би могъл да получи в
определения тридневен срок съответните писмени доказателства, дори и при
осигуряване на поръчители, реално отговарящи на тези условия. Информацията,
изискуема за поръчителите заемателят би могъл да получи много по-трудно от
заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите
знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето
на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок
за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да
възпрепятства длъжника да я изпълни. По този начин се цели да се създаде
предпоставка за начисляване на неустойката, предвидена в чл.4. Съдът намира, че
поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в
отклонение от функциите ѝ, предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна
поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД /в този
смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Не на последно място, размерът на
неустойката се явява по-висок от самият кредит и договорна лихва по него, което
също противоречи на целите на неустойката и представлява чиста печалба за
кредитора и то в размер, многократно надвишаващ риска при отпускането на
кредита. С оглед изложеното, съдът намира, че начислената по договора неустойка
не се дължи, поради нищожността на клаузата от договора, която я урежда.
Съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Тези норми са императивни –
постановени са в публичен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и
чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне
на потребителски кредит/арг. от чл.2 ЗПК/. Поради горното, съдът намира, че
изначално уговорена такса за разходи, представлява уговорка в пряко
противоречие със закона и поради горното същата е нищожна на осн. чл.26, ал.1
от ЗЗД, не поражда правни последици и задължения за длъжника за дължимост на
сумата от 45.00лв., независимо, че кредиторът е направил погасявания на такова
задължение от платените суми.
Поради дотук изложеното, съдът намира, че
дължимите суми на ответника по сключения договор за заем са само за главница,
договорна лихва и лихва за забава, или общо в размер на 2890.39лв., които към
настоящия момент, а както е видно и от справката на ищеца за плащания след
цесията, са били заплатени и към датата на подаване на заявлението за издаване
на ЗИ. Поради горното, съдът намира, че предявените искове за установяване
дължимост на главница, неустойка и обезщетение за забава, от длъжника, са
изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При това положение, претенцията на ищеца за
разноски в исковото и в заповедното производство се явяват неоснователни и
разноски по делото не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни, предявените положителни установителни искове на осн. чл.415
от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 92 от ЗЗД и вр.чл.
86 от ЗЗД за признаване за установено, че М.Д.Й., с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на кредитора ***, със седалище и адрес на управление:***, по Договор за паричен заем *** от ***сключен между ***и М.Д.Й., следните суми: сума в
размер на ***– главница; сума в размер на ***– неустойка за периода от ***до ***сума
в размер на ***– обезщетение за забава за периода от ***до датата на подаване
на заявлението в съда, ведно със законна лихва – от подаване на заявление в
районен съд ***до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена ***по ч.гр.д. ***на ПлРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: