Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
гр. Хасково, 06.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Мазгалова,
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 1151/2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.210, ал.3 от ЗУТ във
вр. с чл.215, ал.2 от ЗУТ.
Образувано е по
жалба от Т.Г.Х. и А.М.Х. ***, подадена чрез пълномощник адв. С., против Решение
в частта му по т.3, позиция №4 от Протокол №31/04.09.2018г. на Комисия по
чл.210 от ЗУТ при Община Хасково.
В жалбата се сочи, че жалбоподателите получили
съобщение за взетото решение от Комисия по
чл.210 от ЗУТ, с което се определя размер на сервитутно право на имота на
жалбоподателите - идентификатор 75085.88.65, м. „А. я.“, землище с. У.. За засегнатата
част от имота било определено обезщетение от 4277 лева. Твърди се, че
изготвената оценка за обезщетението била материално назеконосъобразна, а оттам
и размерът бил несправедливо определен. Иска се съдът да постанови решение, с
което да измени оспореното решение, като се определи пазарна оценка на
обезщетението, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответната страна - Община Хасково, оспорва жалбата
като неоснователна.
Заинтересованата страна „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, гр.София, ЕИК …., оспорва жалбата и моли да бъде оставена без
уважение. Комисията се била произнесла относно размера на дължимото обезщетение
като взела предвид изготвена справедлива пазарна оценка от независим лицензиран
оценител, който се бил съобразил с установените критерии в разпоредбата на
чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените и приети като доказателства по делото
преписи от Нотариален акт за покупко-продажба №97/24.02.2009г., скица на
Общинска служба Земеделие и Договор за доброволна делба на съсобствени
земеделски земи от 2009г. / от лист 6 до 10 по делото /, се установява, че имот
с № 088065, находящ се в землището на с. У., общ. Х. е собственост на
жалбоподателите.
С Решение №584/18.07.2016г. Министерски съвет обявява
линеен енергиен обект Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 кV п/ст Марица
Изток Република България – п/ст Неа Санта Република Гърция, в отсечката, която
ще бъде изградена на територията на РБ, за национален обект и обект с
национално значение. Със Заповед №РД02-15-20/09.03.2018г. на МРРБ е одобрен ПУП
– парцеларен план за обект Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 кV п/ст Марица
Изток Република България – п/ст Неа Санта Република Гърция на територията на
РБ, включващ и Област Хасково – Общини Симеоновград, Хасково и Харманли.
Видно от Регистър на засегнатите имоти в землището на
с. У. общ. Х., обл. Х., от сервитут на електропровод ВЛ 400 kV – Окончателен
проект, във връзка с дейност „Проучвания и инвестиционни дейности за
българската част на проект „Междусистемна връзка между Марица Изток 1 и Неа
Санта“, площта, заета от сервитута на имот №88.65, представляващ трайни
насаждения, категория V, в
местността „ А. я.“, о обща площ 17.355 дка., собственост на жалбоподателите, е
6.911 дка.
Със Заповед №240/17.02.2011г., с оглед ефективната
работа на Община Хасково, на основание Решение №276/06.03.2009г. на Министерски
съвет за определяне размера на еднократните обезщетения за право на прекарване
и преминаване в полза на Община Хасково, чл.287 от Закона за електронните
съобщения, чл.64 от Закона за енергетиката, чл.103, ал.1 и ал.2 от Закона за
водите, чл.196, ал.6 и чл.193, ал.8 от Закона за устройство на територията и
чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във
връзка с чл.210 от ЗУТ, Кметът на Община Хасково е назначил четиричленна
комисия, включваща председател, секретар и двама членове, за определяне размера
на еднократните обезщетения относно сервитутите за право на прекарване и
преминаване през поземлени имоти. Със Заповед №104/13.01.2014г. Кметът на
Община Хасково е направил изменение в поименния състав на комисията, а със
Заповед №1387/12.11.2015г. извършил последваща промяна на състава на Комисията.
Видно от Протокол №31/04.09.2018г., назначената със
Заповед № 240/17.02.2011г., Заповед №104/13.01.2014г. и Заповед
№1387/12.11.2015г. на Кмета на Община Хасково, комисия е заседавала на
04.09.2018г., като с решение по т.3 от дневния ред е определен размер на
еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване
на трасе на въздушна линия 400kV и площадки на ел. стълбове в землището на с. У.,
община Х., през поземлени имоти – частна собственост на физически и юридически
лица, за строеж „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа
Санта“ (Република Гърция), на територията на община Хасково, с възложител
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр.С., измежду които поземлени имоти е
и имотът, собственост на жалбоподателите. Комисията посочва, че площта на
сервитута от поземлените имоти – частна собственост на физически и юридически
лица, находящи се в землището на с. У., съгласно одобрения със Заповед
№РД-02-20/09.03.2018г. на Министъра на регионалното развитие ПУП – ПП, е
съгласно списъка на засегнатите имоти, както и че съгласно чл.64, ал.6 от ЗЕ,
определянето на обезщетението се извършва по чл.210 и чл.211 от ЗУТ или по
взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител. Комисията приела
пазарните оценки за определяне размера на еднократното обезщетение относно
сервитута на поземлени имоти под опис, съгласно изготвена експертна пазарна
оценка от лицензиран оценител Е. А. К., като под т.4 в списъка, за поземлен
имот №88.65, собственост на жалбоподателите, определила стойността на обезщетението
в размер на 4277 лева.
Жалбата срещу оспореното решение е подадена чрез
Община Хасково на 13.09.2019г., а съобщението за постановеното решение от
комисията по чл.210 от ЗУТ е получено на 05.09.2019г., видно от приложеното
съобщение и известието за доставяне – л.13-14.
За пълното изясняване на делото от фактическа страна и
по искане на оспорващия в настоящото производство е назначена първоначална и
допълнителна съдебно съдебно-оценителни експертизи, като заключенията по същите
съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице
определя пазарната стойност на обезщетението за имота по два метода – сравнителен
метод /пазарни аналози/. Пазарната оценка на трайните насаждения е определена
по Наредбата за базисните трайни насаждения. Извършена е оценка и на системата
за капково напояване в сервитутната зона на поземления имот. Като крайна стойност
на обезщетението за сервитутно право с ограничителен режим за процесния имот,
вещото лице определя общо сумата в размер на 38 087 лв. , като с
допълнителното заключение единствено е преизчислена оценката на обезщетението
на земята което от 6406 лв. е определено на 6577 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване
административен акт, от надлежна страна – собственици на имота, предмет на
оспореното решение, чиито права и законни интереси са засегнати. Жалбата е
подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, и с оглед изложеното е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорваният административен акт е издаден от
компетентен колективен орган, поименно назначен със заповед на Кмета на Община
Хасково, съобразно предоставените му със закона правомощия.
Решението е издадено в необходимата форма, надлежно
подписано от всички членове на комисията, в състава, определен в заповедите на
Кмета на Община Хасково и при спазване на реквизитите на съдържанието, посочени
в чл.59, ал.2 от АПК. Същото е мотивирано, тъй като в него се съдържат както
правните, така и фактическите основания за издаването му.
Спазени са съществените административнопроизводствени
правила при издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ,
ЗЕ и АПК.
Оспорваният административен акт обаче е издаден в
противоречие с материално правните разпоредби на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗЕ /ред. изм. и доп. - ДВ, бр.74/2006г., изм.,
бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., бр.83/2018г./ при разширение на
съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на
лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути.
Сервитутите съгласно разпоредбата на
ал.2, чл.64 от ЗЕ са следните - 1./ право на преминаване на хора и
техника в полза на лицата по ал.1; 2./ право на прокарване на линейни енергийни
обекти в полза на лицата по ал.1; 3./ ограничаване в ползването на засегнатите
поземлени имоти. С разпоредбата на ал.4, чл.64 от ЗЕ се урежда възникването на
сервитутите по ал.2, а именно: 1./ когато има влязъл в сила подробен
устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти;
2./ титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение на
собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на
други вещни права върху засегнатия имот. Съгласно ал.6 определянето на размера
и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се
извършват по реда на чл.210 и 211
от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на
страните въз основа на оценка от независим оценител, като обжалването на
размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването
на сервитутните права от лицата по ал.1.
Безспорно е, че обекта Нова въздушна електропроводна
линия /ВЛ/ 400 кV п/ст Марица
Изток Република България – п/ст Неа Санта Република Гърция представлява
енергиен обект по смисъла на пар.1, т.23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че
трасето на този обект преминава през посочения поземлен имот, находящ се в
землището на с.У., общ.Х., както и страните не спорят и относно сервитутната
площ, определена за процесния имот, попадаща в трасето на електропроводната
линия.
Съдът намира, че при постановяване на решението си, комисията
неправилно е приложила материалния закон, което е довело до неправилно
определяне размера на еднократното
обезщетение на собствениците на процесния имот, върху който е възникнал
сервитутът, като съображенията за това са следните:
Спорът между страните се свежда до определения от
органа размер на обезщетението за възникналото сервитутно право и дали същият е
съобразен със справедливата пазарна стойност.
В конкретния случай, видно от оспорения акт,
административният орган – Комисия по чл. 210 от ЗУТ, при определяне стойността
на обезщетението на жалбоподателя в размер на 4277 лева, посочва в Решение по
т.3 от Протокол №31/04.09.2018г., че приема пазарните оценки, съгласно
изготвената експертна пазарна оценка на лицензиран оценител Е. А. К.. При
детайлен преглед на същата обаче, съдът установи, че същата не съдържа каквито
и да било данни за процесния имот, т.е. не е изготвена индивидуална експертна
оценка по отношение на този имот, който освен земеделска земя има и трайни
насаждения за които е изградено и капково напояване.
Според правилото на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, размерът на
обезщетението, в това число и за предвидения сервитут, следва да бъде определен
от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено
разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната цена на
имота, и са установени при сделки, извършени през процесния относим период, за
имоти със сходно местоположение и характеристики. Приложими при определяне
размера на обезщетението са и въведените с чл. 65, ал. 1 от ЗЕ критерии: площта
на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете
ограничения на ползването, както и справедливата пазарна оценка на имота или на
частта от него, която попада в границите на сервитута.
В случая възприетата от административния орган
експертна оценка се опровергава от приетото по делото заключение по назначените
съдебно-оценителни експертизи, по които вещото лице подробно обосновава
заключението си, приложената методология, чрез отчитане на стойността на сходни
имоти, със същите характеристики, които се предлагат действително на пазара,
подкрепено с извадки от предлаганите цени. Съдът намира, че дадената със заключението
по съдебно-оценителните експертизи оценка е определена в съответствие с чл.
210, ал. 1 от ЗУТ и чл. 65, ал. 1 от ЗЕ – по пазарни цени, като са приложени сравнителен
метод (пазарни аналози) и приходен метод (поземлена рента), и тази оценка
следва да бъде възприета изцяло. Така приложените от вещото лице методи дават
възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от имота,
която попада в границите на сервитута. Следователно като е приела, че дължимото
еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на
собственика на имота в землището на с. У., община Х., е на посочената съответна
стойност, комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е постановила материално
незаконосъобразен акт по причина, че определената стойност не съответства на
действителната пазарна цена на сервитутното право. Това налага изменение на
решението и увеличаване на определената цена в съответствие с посоченото от вещото
лице в съдебно-оценителните експертизи, а именно в общ размер на 38 087 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят
своевременно поисканите и направени по делото разноски в размер на 1020 лева,
от които 20.00 лева - внесена държавна такса, 400.00 лева - внесен депозит за
вещо лице, и 600.00 лева - заплатено в брой възнаграждение за един адвокат.
Възражението за прекомерност е основателно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.8,
ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
адвокатско възнаграждение за дело по Закона за устройство на територията е в
размер на 600.00 лева, а настоящото производство не се откроява с особена
фактическа и правна сложност.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на
Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, взето по т.3, позиция №4 от
Протокол № 31/04.09.2018г., в частта, с която е определен размер на еднократно
обезщетение относно сервитутно право по отношение на поземлен имот № 88.65,
находящ се в землището на с. У., общ.Х., с площ на имота 17.355 дка и площ на
сервитута 6.911 дка, собственост на Т.Г.Х.
и А.М.Х., като:
УВЕЛИЧАВА определената
за този имот стойност на обезщетението от 4277 лева на 38 087 лева.
ОСЪЖДА Община
Хасково да заплати на Т.Г.Х., ЕГН ********** *** и А.М.Х., ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 1020 лева / хиляда и двадесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: