Решение по дело №75/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Постъпила е жалба от И. Х. Х. от с. С., подадена чрез адв. Д. Б. от АК – Разград, против отказ да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, обективиран в писмо рег. № 330000-8330 от 05.03.2024 г., издадено от ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград. В жалбата се сочи, че оспореният отказ е незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че жалбоподателят не е следвало да доказва обичайно местопребиваване съгласно чл. 151, ал. 2 ЗДвП, а относно образованието попада в изключенията по § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП във вр. с § 2а от ПЗР на Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. Моли отказът да бъде отменен с присъждане на разноските по делото.

Ответникът не ангажира становище по жалбата.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по молба за издаване на свидетелство за управление на МПС на И. Х. Х. с вх. № 330000-43124 от 04.12.2023 г., подадена в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград от адв. Д. Б., упълномощен от заявителя с нотариално заверено изрично пълномощно. Към молбата са приложени копие от свидетелство за основно образование серия О-17, № 068-023, рег. № 042-05/15.06.2017 г., издадено от Основно училище „Св. Паисий Хилендарски“ – с. Хърсово, Община Самуил; удостоверение от БЧК серия А, № 1064999 за завършен курс по първа долекарска помощ при пътно-транспортни произшествия за водачи на МПС; удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС и вносна бележка за платена такса за издаване на СУМПС.

Видно от представеното свидетелство за основно образование серия О-17, № 068-023 от 15.06.2017 г., жалбоподателят е завършил VII клас през учебната 2016/2017 година.

По повод на молбата за издаване на СУМПС е извършена проверка от органите на МВР, при която е установено, че И. Х. Х. не се намира на постоянния си адрес и по данни от съседи е в РФранция за неопределено време. Последното му регистрирано напускане на РБългария е на 31.07.2023 г.

С писмо рег. № 330000-8330 от 05.03.2024 г. е постановен отказ за издаване на СУМПС по съображения, че Х. не отговаря на изискванията по чл. 151, ал. 2 и ал. 5 ЗДвП.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 ЗДвП министърът на вътрешните работи определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. На основание чл. 159 ЗДвП е издадена Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.). В чл. 4, ал. 1 от наредбата е посочено, че свидетелство за управление на МПС се издава от звената "Пътна полиция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) според постоянния адрес на лицето. Оспореният отказ е издаден от главен инспектор Н. С., временно преназначен на длъжността началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград със заповед № 8121К-186/09.01.2024 г. на министъра на вътрешните работи. Следователно, актът е постановен от компетентен орган.

Отказът отговаря на изискванията за форма и съдържание и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният орган е приложил правилно материалния закон.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗБЛД СУМПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В чл. 33 от Правилника за издаване на българските лични документи /приет с ПМС № 13 от 8.02.2010 г./ е указано, че СУМПС се издава след придобиване на правоспособност по Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Преценката дали едно лице отговаря на изискванията на ЗДвП се извършва към момента на подаване на заявлението му за издаване на СУМПС. Независимо дали заявлението на жалбоподателя е било подадено в края на м. юли 2023 г., през м. декември 2023 г. или 3 години по-рано, относими са разпоредбите на чл. 151, ал. 2 ЗДвП (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2022 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) и чл. 151, ал. 5 ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.).

Съгласно чл. 151, ал. 2 ЗДвП СУМПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство.

В § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) е предвидено, че лицата, завършили основно образование или завършили Х клас по реда на отменения Закон за народната просвета (отм. ДВ, бр. 79/13.10.2015 г., считано от 01.08.2016 г.) до влизането в сила на този закон, получават свидетелство за управление на МПС по досегашния ред.

Съгласно чл. 23, ал. 4 от отменения Закон за народната просвета свидетелство за основно образование се получава след завършен VIII клас и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение.

Законът за народната просвета (отм. от 01.08.2016 г.) е отменен със Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), като съгласно § 24, ал. 1 от ПЗР на ЗПУО учениците, които през учебната 2016 - 2017 г. постъпват в І и в V клас, учениците, които през учебната 2017 - 2018 г., учебната 2018 - 2019 г. и учебната 2019 - 2020 г. постъпват в І, в V и в VІІІ клас, както и учениците, които през учебната 2020 - 2021 г. постъпват в VІІІ клас, се обучават по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на този закон. Съгласно § 24, ал. 2 от ПЗР на ЗПУО през учебните години по ал. 1 учениците, извън посочените в ал. 1, се обучават и завършват обучението по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на отменените Закон за народната просвета и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Училищните учебни планове на учениците, които се обучават за придобиване на професионално образование, се изменят, като учебното време за учебните предмети от професионална подготовка в ХІ и ХІІ клас се разпределя само в годишен брой часове. В § 24, ал. 3 от ПЗР на ЗПУО е указано, че учениците по ал. 2 придобиват основно образование след успешно завършен VІІ клас.

Анализът на горните разпоредби сочи, че учениците, които през учебната 2016-2017 г. са в седми клас, завършват обучението си и придобиват основно образование по реда на § 24, ал. 3 от ПЗР на ЗПУО, докато по реда на отменения Закон за народната просвета основното образование се получава след завършен VIII клас. Затова разпоредбата на § 2а, ал. 1 от ПЗР на Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. предвижда, че лицата, завършили основно образование или Х клас до 26 септември 2017 г. по отменения Закон за народната просвета, вместо копие от документ по чл. 13, ал. 1, т. 7 за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно образование представят копие от документ за завършено най-малко основно образование.

Жалбоподателят е завършил VII клас през учебната 2016-2017 г. и е придобил основното си образование по реда § 24, ал. 3 ПЗР на ЗПУО. Следователно, той не попада в обхвата на изключението по § 16 ПЗР на ЗДвП.

Съгласно чл. 151, ал. 5 ЗДвП СУМПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца.

Понятието „обичайно пребиваване в Република България“ е определено в § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП като мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. първоначалното издаване на СУМПС се извършва въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз.

В разглеждания случай жалбоподателят не е представил декларация относно обичайното си пребиваване. Той не твърди и не доказва, че обичайното му местопребиваване е в РБългария.

С оглед на горното правилно административният орган е приел, че не са налице две от необходимите предпоставки за издаване на СУМПС на жалбоподателя – изискуемо образование и обичайно местопребиваване в РБългария, поради което оспореният отказ е законосъобразен.

В покрепа на горните изводи е съдебната практика, изразена в Решение № 390 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8571/2018 г., VI о., Решение № 1967 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7765/2018 г., II о., Решение № 7867 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 699/2021 г., VII о., Решение № 4395 от 10.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 383/2022 г., VII о., Решение № 12920 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4689/2023 г., VII о. и др.

По изложените съображения Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Х. Х. от с. С., подадена чрез адв. Д. Б. от АК – Разград, против отказ да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, обективиран в писмо рег. № 330000-8330 от 05.03.2024 г., издадено от ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.