РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. гр.Мадан, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100032 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. С. К. против СТИК-КРЕДИТ АД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде
прогласена за нищожна , клаузата на чл.27 ал.1 от Договор за потребителски
кредит № ** / 23.09.2022, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
523.41 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр. З от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.
143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № ** / 23.09.2022 сключен
със „Стик-Кредит“ АД. Съгласно чл.1 от Договора за кредит кредитодателят-
ответник се задължил да предостави на кредитополучателя-ищец кредит в
размер на 1000.00 лева, а кредитополучателят се задължил да върне сумата от
1143,97 лева, съгласно условията на договора, при ГПР по кредита в размер
на 25.64 %, а ГЛП в размер също на 23.04 %. В чл.27 ал.1 от договора било
предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение дължи
на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща
периодично заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка на ищцата била
начислена неустойка в общ размер на 523.41 лева, разпределена на 12
месечни вноски, всяка от който добавена към дължимата главница и лихва по
Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска
нараствала на 138.95 лева. Ищцата счита, че клаузата на чл.27 ал. 1 от
Договор за потребителски кредит № **/ 23.09.2022 предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 523.41 лева е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това,
1
че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, както и на
основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Ищцата сочи, че накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З то, вр. от ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен
чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла
на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Клаузата за неустойка, предвидена в чл.27 от Договор за предоставяне на
кредит била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна
по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез
нея в размер на 523.41 лева била в размер на над половината от сумата на
отпуснатия кредит в размер на 1000.00 лева. Предвидената клауза била и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала
заплащането на неустойка, която била необосновано висока. В глава четвърта
от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор
за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Ищцата се позовава на
съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити, като счита, че клаузата на чл.27 от договора за потребителски кредит
се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната
в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водили
до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Ищцата се позовава на т.32 от извлечение от
протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.
Посочва, че в действителност на 23.09.2022 година между страните бил
сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № **,
по силата на който кредиторът- ответник е предоставил на ищеца заемна сума
в размер на 1000 лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с
дължимото възнаграждение за ползването и съгласно погасителен план.
Договорът бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние организирана от кредитора и при спазване
на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. В чл. 20 и следващите от договора била
предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни
задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде
начислена неустойка. Кредиторът обаче, не бил договорно задължен да
претендира подобна неустойка. Посочва се, че в настоящият случай
2
сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна
заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. След попълване на
заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от
ОУ на ищеца била изпратена необходимата пред договорна информация,
включваща СЕФ. След одобрението на подадената заявка от страна на „СТИК
- КРЕДИТ“ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна
поща посочена от него в заявката били изпратени автоматично проект на
Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние №
** от 23.09.2022 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен
Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ), които съдържали
дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на
месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР,
изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички
условия във връзка с кредита на 23.09.2022 година ищецът е натиснал бутона
„Подпис“, с което последният бил изразил и своето недвусмислено съгласие
за сключване на Договора. Относно дължимата неустойка при непредставяне
на обезпечение, ответникът счита, че тази клауза е валидна и отговаряща на
всички изисквания на действащото законодателство, независимо, че такава
неустойка не била начислявана и събирана от дружеството. Посочва, че
неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е
обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит, с
оглед на което по отношение на нейната действителност, не се прилагат
разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД. В
случая тя била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за
предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други
правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това, дали
заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С
оглед на което и размерът на неустойката се определял като процент от
заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено
задължението, а това зависило изцяло от волята на заемателя. Неустойката се
дължала единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил
обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата
спирала да се начислява. Причината за евентуалното начисляване на такава
неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца. Ответникът
счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент
съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на
Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер
обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от
ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. В случая
уговорената неустойка не излизала извън присъщите й функции. Неустойката
имала стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй
като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да
доказва настъпването на вредите и техният размер. Нищожността, поради
противоречие с добрите нрави следвало да се преценява към момента на
сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ се в резултат на
неизпълнението. Ответникът счита, че не е налице изначална невъзможност
да се осигури в уговореният в договора срок поръчител, който да отговаря на
посочените изисквания. Ищецът е бил запознат с условията на договора,
преди същият да бъде сключен, като ищецът не е бил длъжен да сключва
3
договора веднага, а е разполагал е възможността първо да открие лице, което
да отговаря на определените в договора изисквания и което е съгласно да
бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването
му. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е
действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД,
който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори
страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат
обезщетение. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа и правна страна, следното:
Между страните не е спорно, а и от представените писмени
доказателства се установява, че между В. С. К. и СТИК КРЕДИТ- АД е
сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
**/23.09.2022 г., по силата на който ответникът-кредитодател предоставил на
ищцата-кредитополучател сумата от 1000 лева, платима на 12 месечни вноски
при ГПР посочен в договора от 25,64 % и лихвен процент по кредита в размер
от 23,04 %. Уговорено е обезпечение по договора за потребителски кредит,
като съобразно чл. 17 от договора същото следвало да бъде предоставено от
кредитополучателя в срок до 3 дни от сключване на договора, а именно
поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на изискванията
посочени в ОУ към договора и да бъдат одобрени от кредитодателя.
Съобразно чл. 20, ал. 2 от ОУ поръчителят трябва да отговаря на следните
допълнителни изисквания и да предостави следните документи: Да е
физическо лице навършило 21 години, притежаващо българско гражданство,
с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца, полагащо
труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор, да не е в
период на предизвестие за прекратяване на трудовото си/служебно
правоотношение, да е получавало редовно възнаграждението си през
последните 12 месеца, при минимален осигурителен доход в размер на 1500
лева, валидно трудово или служебно правоотношение при последен
работодател – минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия,
под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в
която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ
потребител на кредитора; да представи служебна бележка за доход от
работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред
кредитора. Съобразно чл. 22, ал. 1 от ОУ банковата гаранция следва да бъде
издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в
Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва
дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка,
лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на
Република България директно или чрез клон при условията на взаимно
признаване и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за креди
в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила
писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения.
Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да е най-малко 30 дни
4
след падежа на последната вноска.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора в случай, че потребителят не изпълни
задължението си за предоставяне на обезпечение по чл. 17 от договора, дължи
на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по
кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. От погасителния план към договора е видно, че общият размер
на начислената неустойка за периода на договора от 12 месеца възлиза на
523,41 лева, а общата дължима сума по кредита с вкл. неустойка на 1667,38
лева.
Ищецът въвежда възражение за нищожност на посочената по-горе
клауза, с която за заемополуателят е уредено задължение за заплащане на
неустойка при неизпълнение на задължението му за предоставяне на
обезпечение съгласно реда и условията предвидени в чл. 27, ал. 1 от
Договора, поради противоречието й с добрите нрави. Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Предвидената
неустоечна клауза в процесния договор за паричен заем излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции,
надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от
неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем
към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия. Въведените в договора изисквания за
вида обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Не само правно, но
и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция или поръчител,
отговарящи на описаните в ОУ към договора условия в тридневен срок от
сключването му. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена
да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по
същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежащата на
връщане сума, поради което същата излиза извън присъщите й
5
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се явява нищожна,
поради противоречие с добрите нрави, с оглед на което предявеният иск е
основателен. С оглед изложеното е безпредметно обсъждането на останалите
въведени от ищеца основания за недействителност на процесната неустоечна
клауза.
По отношение на разноските: На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса в размер
от 50 лева. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за
ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.
М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката
се определя размер не по-малък от предвидения в Наредба №1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер
от 400 лева, което следва да бъде присъдено в полза на процесуалния
представител на ищеца. Предвид формулираното искане и представеното
заверено копие от удостоверение от НАП, от което е видно, че процесуалния
представител на ищцата е регистрирано лице по ЗДДС от 11.04.2023г.
адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено с дължимия ДДС,
поради което в полза на пълномощника следва да бъде присъдена сумата от
480 лева. Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.27 ал.1 от Договор за
потребителски кредит № ** / 23.09.2022, сключен между В. С. К., ЕГН
**********, с адрес: с. С., общ. Р., обл. С. и СТИК-КРЕДИТ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище №
13Б , представлявано от Изпълнителния директор С. Т., предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 523.41 лева, на основание чл. 26, ал. 1
пр. З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА СТИК-КРЕДИТ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Шумен, пл. Оборище № 13Б , представлявано от
Изпълнителния директор С. Т. да заплати на В. С. К., ЕГН **********, с
адрес: с. С., общ. Р., обл. С. сумата от 50 лева, представляваща разноски за
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА СТИК-КРЕДИТ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Шумен, пл. Оборище № 13Б , представлявано от
Изпълнителния директор С. Т. да заплати на адв. М. В. М., АК Пловдив,
съдебен адрес: гр. П., бул. „П.“ № .. сумата от 480 лева с вкл. ДДС адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6