Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 13.12.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІV
граждански състав в закрито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА
като
разгледа докладваното от съдията Томова гр. д. № 4699 по описа за 2017 год. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248 и чл.247
от ГПК.
В депозираната по делото въззивна
жалба от ***, заведена с *** е заявено
оплакване срещу първоинстанционното решение в частта за разноските, т.к.
първоинстанционния съд не е обсъдил
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Първоинстанционното решение не
подлежи на обжалване в частта за разноските. Предвидена е друга процедура –
тази по чл.248 от ГПК, като постановеното определение в това производство
подлежи на обжалване. Поради това, съдът счита, че искането на ответника във
въззивната жалба, касаещо решението, в частта на присъдените разноски, следва
да се разгледа от първоинстанционния по реда на чл.248 от ГПК и постановения в
това производство съдебен акт ще подлежи на обжалване от страните.
За да се произнесе по искането,
съдът съобрази следното:
Същото е заявено в срока по чл.248,
ал.1 от ГПК. Ответникът не е направил разноски в производството, поради което
за допустимост на молбата не следва да се поставя като условие представянето на
Списък на разноските по чл.80 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът приема, че
заявеното искане се явява допустимо и следва да се разгледа по същество.
Ответникът „К.А.“ ***е депозирал по
делото писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който освен становището си по
съществото на спора е заявил и възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца и е поискал намаляването му
до минимално регламентирания размер.
При постановяване на решението,
съдът решавайки въпроса за разноските е пропуснал да обсъди горното възражение
и е уважил ищцовата претенция за разноски изцяло, с оглед правилото на чл.78,
ал.1 от ГПК. Този пропуск следва да бъде отстранен при обсъждане на искането на ответника по
чл.248 от ГПК.
Видно е от данните по делото, че в
заповедното производство са претендирани
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850лв., а в исковото
произовдство търсените разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на
750лв., като е видно от приложените договори за правна защита и съдействие, че
те са заплатени.
Нормата на чл.78, ал.5 от ГПК
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В случая дължимото минимално
адвокатско възнаграждение за заповедното производство се изчислява на 525,87лв.,
съобразно правилото на чл.7, ал.7 на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а дължимото за исковото производство минимално възнаграждение
се изчислява на 752,68лв. по правилото на чл.7, ал.2 от същата Наредба. Т.е.,
надвишаващо минимално регламентирания размер е единствено възнаграждението,
заплатено за адвокат в заповедното производство и съдът счита, че то
действително е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на това
производство. Поради това възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК се
явява основателно по отношение на това възнаграждение и съдът следва да присъди
такова за заповедното производство към минимално предвидения размер или 530лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че
следва да се измени постановеното решение от 07.11.2017г., в частта, в която са
присъдени разноски за заповедното производство, като вместо такива в размер на
1019,07лв. (169,07лв. за държавна такса и 850лв. за адвокатско възнаграждение),
се присъдят разноски в размер на 699,07лв., от които 169,07лв. за държавна
такса и 530лв. за адвокатско възнаграждение. Присъдените за исковото
производство разноски в размер на 964,18лв. следва да останат непроменени.
Отделно от горното, съдът
констатира, че в постановеното първоинстанционно решение, в диспозитива за
присъдени разноски по чл.78, ал.1 от ГПК е допусната явна фактическа грешка,
изразяваща се в следното: В мотивите на решението е прието, че ответника дължи
на ищеца репариране на направените деловодни разноски, съобразно изхода на
спора, но в диспозитива името и индивидуализиращите данни на ответното
дружество са посочени и за длъжник и кредитор на това задължение. Съдът счита,
че тази явна фактическа грешка следва да поправи по свой почин, каквато
възможност предоставя нормата на чл.250 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА,
на основание чл.247 ал.1 от ГПК, поправка
на очевидна фактическа грешка, допусната в ***по описа на ***, в частта
за присъдените разноски и ИЗМЕНЯ
същото на основание чл.248, ал.1 от ГПК, в
частта за присъдените за заповедното производство разноски, като решението
в тази част ДА СЕ ЧЕТЕ по следния
начин :
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***,
със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 699,07лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата от 964,18лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство,
ВМЕСТО
изписания в решението диспозитив:
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 1019,07лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 964,18лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ***в връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :