Решение по дело №1322/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 264
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Силвия Обрешкова
Дело: 20223110201322
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Варна, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110201322 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМИЯ Д. И. К. - * * *, ЕГН: **********.

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 12.09.2020 г. на кръстовището на ГП III-
902 от гр. Варна за с. Оброчище с пътя за с. Осеново, при управление на лек
автомобил „Сеат Ибиза“ с per. № В5177КН, като не пропуснал пътно
превозно средство, движещо се по пътя с предимство, нарушил чл.50 от ЗДвП
във вр. с чл.45, ал. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на З. П. Н., изразяваща се в трайно затрудняване на
движението на снагата - престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б", пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1 НК, за което на осн.чл.78а ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание -
ГЛОБА в размер на 1000/ХИЛЯДА/ лева.

На осн.чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия Д. И. К. да
заплати направените по делото разноски в размер на 636.30 лева
/шестстотин тридесет и шест лева и тридесет стотинки/ в полза на ОД на
1
МВР Варна и 150 лева /сто и петдесет лева/ в полза на Районен съд –
Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в 15-дневен срок пред
Варненския Окръжен Съд от днес.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ПО АНД № 1322 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2022
ГОДИНА, ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

Съдебното производство е по реда на глава ХХVIII от НПК и е
образувано по внесено в съда предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на Д. И. К. за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 от
НК.
В хода на съдебното производство представител на прокуратурата не се
явява и не изразява становище.
Подс. Д. К. дава обяснения, оспорва заключението на
съдебномедицинската експертиза.
Представлява се от адв. Н., който пледира невинен. Съставът на
престъплението не бил осъществен и същото не било доказано. Следвало да
се съобразят добрите характеристични данни на обвиняемия, възрастта му,
липсата на съдимост, това че е сътрудничил в процеса.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства от
фактическа страна прие за установено следното:
На 12.09.2020 г. през деня обв.Д. И. К. бил във вилата си в с.Осеново.
общ. Аксаково, обл. Варна и около 18:00 ч. решил да се прибира към дома си
в гр. Варна. Потеглил с л.а.„Сеат Ибиза" с peг. № В 5177 КН. Той познавал
отлично пътя от с. Осеново. до гр.Варна. Когато наближил кръстовището с
ГП III-902 от гр. Варна за с. Оброчище, намалил скоростта си на движение и
се подготвил да направи ляв завой, с който да се включи в движението по ГП
Ш-902 в посока от към Варна. По пътя, по който се движил, на кръстовището
с ГП Ш-902 имало поставен знак „Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство! Обв.К. забелязал, че по ГП Ш-902 от гр. Варна за с. Оброчище
приближават леки автомобили, но преценил, че ще успее да направи левия
завой без да ги изчака. Поради това, вместо да ги пропусне, той навлязъл в
кръстовището със скорост от около 27 км/ч. предприемайки маневра по завой
на ляво. В това време по ГП III-902 от гр. Варна за с.Оброчище се движел лек
автомобил „Хонда Джаз" с per. № В 8406 ВА, управляван от св. Р. И. Н., като
до него на предна дясна седалка пътувала съпругата му св. З. П. Н.а, а на
задна дясна седалка била нейната сестра-св. М. П. С.. При наближаване на
кръстовището св.Н. намалил скоростта на движение до около 60 км/ч. Той
забелязал приближаващия към кръстовището автомобил на обв. К.. но
предположил, че същият ще спре и ще го пропусне. След навлизането на лек
автомобил „Сеат Ибиза" в кръстовището, св. Н. веднага задействал
спирачките и се опитал да избегне удара като завъртял волана на ляво.
Въпреки това между лявата част на автомобила на обв. К. и дясната част на
автомобила на св.Н. настъпил удар. След удара автомобилът на св. Н.
продължил движението си напред и наляво, при което излязъл от пътното
платно и се озовал в канавката, а автомобилът на обв.К. се завъртял на 180
градуса.
1
Св. Н. се обадил на тел. 112, за да съобщи за инцидента, но тъй като
никой от участниците не изглеждал с видими наранявания, отказал
изпращането на линейка. Малко след като излязла от автомобила обаче св.
Н.а почувствала силна болка в гърдите, която й пречела да си поеме въздух.
Тогава на тел.112 се обадила св.М. К. Т., която спряла да помогне. Св. Н.а
била откарана до Спешния център на МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, където
се установило счупване на гръдната й кост, което е обусловило трайно
затруднение на движенията на снагата за период от около 2,5-3 месеца при
липса на усложнения в оздравителния процес.
Обв. Д. К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание. Същият е пенсионер. Той е
правоспособен водач на МПС от 1963 год. и от тогава до сега има само две
наложени наказания по ЗДвП – едно през 1995 г. и едно през 2008г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
доказателствата, събрани по реда на НПК.
Като конкретни и не противоречиви, съдът кредитира показанията на св.
З. Н.а, Р. Н., М. Т., С. Христов, А. П..
Твърденията на обв. К. следва да се кредитират частично. В
обясненията си от 28.02.22г. обв. К. заявява, че автомобилът му е изгаснал
след като навлязъл в кръстовището. В същия смисъл са и показанията на св.А.
П., който е посетил произшествието и е разговарял и с двамата водачи
непосредствено след случилото се. Според св.П. и двамата водачи на място са
твърдели, че двигателят на автомобила на обв.К. е изгаснал . В показанията
си обаче св.Н. не казва това. В същото време, видно от заключението на АТЕ,
към момента на удара л.а."Сеат Ибиза" се придвижвал на първа предавка с 25
км.ч. и това е обосновано с установените показания на скоростомера и на
оборотомера. Поради това съдът приема за безспорно установено, че към
момента на удара автомобилът, управляван от Д.К. е бил в движение с
работещ двигател и не кредитира обясненията му в тази им част. Доколкото
възприятията на св.П. не са на пряк очевидец, а са упосредствани, то в тази им
част те също не следва да се кредитират.
Показанията на обв.К. не следва да се ценят и в частта им, в която
прави логически съждения за фактите. На въпросите, за които са необходими
специални знания, е отговорено в заключенията на вещите лица. Тези
отговори са обективно и компетентно дадени, поради което съдът кредитира
заключенията на СМЕ и на АТЕ. Видно е от повторния разпит на вещото
лице, че при изготвяне на заключението на СМЕ е бил взет предвид записа от
рентгенографията на З. Н.а, приобщен към доказателствата в хода на
съдебното следствие.
Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира писмените
доказателства по делото - протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум, справка за съдимост, справка за нарушител, документи от
застраховател, медицински документи, протокол за ПТП, справка за
съдимост и др.
Предвид изложеното съдът прие от правна страна, че подс. Д. И. К. е
2
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по
чл. 343 ал.1 б. „б“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, като на 12.09.2020 г. на
кръстовището на ГП III902 от гр. Варна за с. Оброчище с пътя за с. Осеново,
при управление на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с per. № В5177КН, като не
пропуснал пътно превозно средство, движещо се по пътя с предимство,
нарушил чл.50 от ЗДвП във вр. с чл.45, ал. 2 от ППЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на З. П. Н.а, изразяваща се
в трайно затрудняване на движението на снагата.
Престъплението е осъществено от обективна страна.
С оглед изложените по- горе аргументи относно доказателствата, съдът
приема за безспорно установено счупването на гръдната кост на св. Здр. Н.а
и факта, че то обуславя затруднение на движението на снагата за период от
2,5-3 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес. Последното
обуславя увреждането да се квалифицира като средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 ал.2 от НК.
От обективна страна съдът приема за безспорно установено и това, че
обвиняемият К. е навлязъл в кръстовището след като е видял приближаването
на автомобила, движещ се по пътя с предимство, въпреки че е бил длъжен да
го пропусне. Задължението му произлиза от поставения на неговия път знак
„Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ .
Не са налице основания да не се кредитират обясненията на обв. К. в
частта им, че е спрял на знак "Стоп", поради което съдът приема
постановлението на прокуратурата в тази му част за недоказано. достатъчно е
обаче да не изпълнено предписанието за пропускане на движещите се по пътя
с предимство, за да е осъществено нарушението на правилата за движение.
Съдът приема, че към момента на удара автомобилът на обв. К. е бил в
движение. Но дори и да би било вярно твърдението, че двигателят е
изгаснал, то това не е обстоятелство, което изключва вината, или
отговорността, тъй като се твърди, че изгасването е след навлизане в
кръстовището. Според правилата за движение, водачът К. е бил длъжен
изобщо да не навлиза, а да пропусне движещите се по пътя с предимство.
Деянието е извършено при престъпна самонадеяност, тъй като обв. К. е
съзнавал всички правно значими факти, виждал е идващия автомобил,
предвиждал е възможните неблагоприятни последици, но се е надявал да ги
избегне.
Причинената на З. Н.а телесна повреда е в пряка причинна връзка с
виновно извършеното нарушение на правилата за движение.
Предвид горното, съдът призна обв. Д. К. за виновен в извършване на
престъплението, за което е внесено предложението.
В постановлението на прокуратурата не се описва причиняването на
имуществени вреди.
Д. К. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК. В постановлението на прокуратурата не се описва
причиняването на имуществени вреди. Престъплението е непредпазливо
3
извършено и предвиденото в закона наказание ЛС е за срок по- малък от пет
години. Не е налице и никоя от отрицателните предпоставки на чл.78а ал.7 от
НК.
Поради това са налице основанията Д. И. К. да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
При определяне размера на наказанието съдът взе предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно, че Д.К. е водач на
МПС от 60 години и за това време има само две наказания по ЗДвП, при това
същите са наложени преди повече от десет години.
Съдът не споделя становището на защитата, че чистото съдебно минало
следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство. То не
отличава този случай от останалите такива, тъй като е задължително условие
за да се приложи институтът на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Предвид горното, съдът намира, че наказанието следва да бъде
наложено в минималния предвиден от закона размер.
Глоба от хиляда лева е достатъчна за да въздейства превъзпитателно,
възпиращо и предупредително на дееца и на останалите членове на
обществото.
Както е изложено по- горе, за дългогодишния си стаж като водач,
обв.К. има само две наказания, които са наложени преди повече от десет
години. Поради това съдът намира, че за постигане на горните, предвидени от
закона цели не е необходимо да му бъде налагано и предвиденото
кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС.
Като призна подс. К. за виновен, съдът му възложи да заплати
направените по делото разноски.
По горните съображения, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ:
4