Определение по дело №165/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл.317 във вр. с чл.310,т.1 от ГПК във вр. с чл.190,ал.1,т.3 от КТ.

С решение № 374/24.11.2009г., постановено по Г.д.№ 178/2009г. С. р. с. е отхвърлил като неоснователни предявените от Ц. К. Т. от Г. ул. “. Б. №5 срещу “. П. С. , С., Р. “. село» Б.1. .1, О. 1, представлявано от Я. И. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 , 2 и 3 от КТ за отмяна на Заповед №4006/23.12.2008г., за признаване уволнението, извършено с тази заповед за незаконно, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор” в участък „П.” и за присъждане на обезщетение за времето на оставане без работа за периода от 23.12.2008г. до 23.05.20009г. в размер на 2918, 40 лв., ведно със законна лихва от датата на уволнението до окончателното плащане.

Решението е обжалвано в срок от Ц. К. Т. чрез пълномощника му А.Н. М. с оплаквания за неправилност,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд в нарушение на материалния закон е приел, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" е проведена законосъобразно от работодателят, поради което исковете по чл.344,ал.1,т.1,2 и 4 от КТ са неоснователни. Твърди се , че без основание районният съд е приел, че е спазена процедурата по чл.193 от КТ и работодателят с покана изх.№ 103/22.12.2008г.е поканил работника да даде писмени обяснения и е получил такива с вх.№ 104/23.12.2008г., тъй като не са налице безспорни доказателства, че поканата е връчена. От заключението на СГЕ е видно, че не може да се установи дали подписът на поканата е на жалбоподателя. Не могат да се ценят като обективни и показанията на св.Р., който е бил пряк нячалник на жалбоподателя, тъй като и към момента на уволнението и към настоящият момент същият е в служебна обвързаност с работодателя. Твърди се също, че по делото липсват доказателства какви точно обяснения са поискани от жалбоподателя и информиран ли е той за започнало срещу него дисциплинарно производство.В заповедта за уволнение се съдържат нарушения, за които не е поискано обяснение с посочената покана изх.№103/22.12.2008г., а именно относно неописване в П. листове на извършените курсове и относно липсите на гориво за м.май и м.ноември. Твърди се още, че заповедта не е мотивирана, тъй като не съдържа задължителния реквизит да бъде посочено кога са извършени нарушенията, с оглед на което не може да се говори и за системни нарушения на трудовата дисциплина, както е посочено в заповедта по чл.190,т.3 от КТ. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел,че наложеното наказание съответства по интензитет на извършеното нарушение, без да съобрази, че жалбоподателят е бил съвестен работник, което се установява от показанията на разпитания свидетел и доброволно е извършвал и допълнителна работа. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените искове по чл.344,ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ.

В отговора на въззивната жалба е направено възражение, че оплакванията в жалбата са неоснователни, тъй като работодателя е спазил процедурата по чл.193 от КТ като е поискал писмени обяснения и такива са дадени с вх.№ 104/23.12.2008г. Твърди се също, че са неоснователни и твърденията в жалбата, че трудовото поведение на Т. не било укоримо и за него не следвало да се налага най-тежкото наказание-уволнение. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си А.М. поддържа жалбата си.

Въззиваемият “. П. С. чрез пълномощника си А. А. М. оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща превен интерес от обжалването, а разгледана по същество

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Не се оспорва, че жалбоподателят Ц. К. Т. е работил като шофьор в "И. П. С. ЕООД с месторабота участък П., считано от 01.10.2007г. за неопределено време, видно от представения трудов договор № 192/26.09.2007г. С допълнително споразумение към трудовия договор № 45/14.05.2008г., считано от 01.04.2008г. е определно основно месечно възнаграждение в размер на 400 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 20,80 %. От представената длъжностна характеристика е видно какви са основните задължения и отговорности за длъжността "шофьор".

Със заповед № 4006/23.12.2008г., издадена от М. М.- Директор на „ИПС” -С., Р. С., упълномощена от изп.директор да представлява дружеството като работодател при възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения за Р. С., на жалбоподателя е наложено наказание "дисциплинарно уволнение" на основание чл.188,т.3, във вр. с чл.190,ал.1,т.3 във вр . с чл.187,т.3 и 9 и чл.189 и чл.193,ал.1 3 и чл.194 от КТ за системни нарушения на трудовата дисциплина, а именно да описва в пътните листове данните за извършените курсове и да ги представи на Специалист транспорт, с което препятства текущото отчитане на разходите по зимното поддържане, неизпълнение на възложена работа, а именно да следи за неизправност на автомобила и увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, а именно през месец май и ноември са установени липси на гориво от управляваните от него автомобили, като стойността на липсващото гориво е удържана от трудовото му възнаграждение за съответните месеци. Заповедта е връчена на 23.12.2008г., като отказът на жалбоподателя да я получи е оформен с имената и подписите на двама свидетели. Със заповед № 4035823.12.2008г. на основание чл.330,ал.2,т.6 във връзка със заповед № 4006/23.12.2008г. е прекратено трудовото правоотношение с Ц. Т., считано от 24.12.2008г. Тази заповед е връчена на 05.01.2009г. като отказът на жалбоподателя да я получи е оформен с имената и подписите на двама свидетели. Тази заповед не е обжалвана.

С покана изх.№ 103/22.12.2008г. работодателят е поискал от Ц. Т. писмени обяснения за изясняване на въпросите: 1/ защо километропоказателят на Пясъкоразпръсквач ЗИЛ с рег.№ РА 7154 АА не работи и 2/ Защо не са представени за м.декември 2008г. пътните листове за текущо отчитане на разходите във връзка със зимното поддържане? Поканата е връчена на 22.12.2008г. и подписана като получател от жалбоподателя. Тъй като жалбоподателят е оспорил обстоятелството, че е подписал поканата е назначена графична експертиза, от заключението на която се установява, че не е възможно да се отговори на въпроса дали подписът под текста "Получил поканата....Подпис" е положен от Ц. Т.. От показанията на разпитания по делото свидетел Т. Р. се установява, че лично той е връчил поканата с изх. № 103/22.12.2008г. на жалбоподателя в Автобазата на ул. "Д. № до "К.". Свителят твърди, че е пряк началник на Т. и продължава да работи при ответника. Установява, че той е написал датата 22.12.2008г., Т. е подписал и нищо не е казал, след което свидетеля е върнал единият екземплярот поканата на секретарката. Следователно от заключението на графичната експертиза не се установявя по безспорен начин, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.193,ал.1 от КТ за снемане обяснения преди налагане на дисциплинарно наказание. Съдът не дава вяра на показанията на разпитания свидетел Р., тъй като същият продължава да работи в ответното дружество и е в служебна зависимост от работодаделя. В представеното от жалбоподателя Обяснение с вх.№ 104/23.12.2008г. е посочено, че поправката с коректор в пътните листове е извършена по разпореждане на В. Н. М.-специалист по транспорта, поради допуснати по невнимание грешки,а относно километража жалбоподателят обяснява, че още на втория ден след като е получил колата е казал на специалиста по транспорта В. М., че не работи и му го е показал, но никой не му е обърнал внимание, а пътните листове за м.декември не е представил, тъй като не знае по каква норма да ги изчисли, понеже колата е давала разход над нормата и е поискал ново засичане, на което му е отговорено, че след връщане от отпуск на М. В. ще направят ново засичане. По делото са приложени товарителници, П. листове, заповед №4000/03.01.2008г. за разходната норма на гориво, видно от която нормата за МПС ЗИЛ с рег.№РА 71-54 АА е 53 литра на 100 км, приложен е Протокол от 19.12.2008г. на комисия, извършила замерването на разхода на този автомобил, Рапорт от 19.12.2008г. на В. М. относно това, че при проверка на същата дата е установено, че километража на ЗИЛ с рег.№ РА 71 54 АА е в неизправност и за това не е сигнализирано от страна на водача преди проверката, Рапорт от счетоводителя Н.А. от 17.12.2008г., от който е видно, че ищецът като водач на посоченото по-горе МПС и на ЗИЛ СМ 3734 АС е причинил липса на гориво за месец юни 2008г. и за месец ноември 2008г. и е констатирано, че представените от Т. първични счетоводни документи до месец октомври 2008г. са с корекции, което препятства коректното осчетоводяване.

От показанията на св.С. се установява, че жалбоподателят редовно и съобразно длъжността си е изпълнявал служебните си задължения като водач на МПС. Свидетелят не знае дали е липсвало гориво и дали е бил в изправност километража на една от колите, управлявани от Т. и не е виждал П. листове, съставени от него.

От заключението на назначената и изслушана ССчЕ се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на жалбоподателя за м.ноември 2008г., предхождащ уволнението е било 486,40 лв.От регистъра на НАП се установява,че ищецът е започнал работа на 22 април 2009г. в "М. б." ЕООД Г. в който смисъл е уведомлението от НАП и за периода на оставане без работа от 23.12.2008г. до 22.04.2009г. дължимото обезщетение е в размер на 1945,60 лв.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и частично по т.3 от КТ са основателни и следва да бъдат уважени по следните съображения:

Съгласно чл.195,ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на коъто се налага. Нормата е императивна и неизпълнението й при издаване на заповедта не може да се санира с въвеждането на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им. Практиката на ВКС е последователна по прилагането и тълкуването на чл.195,ал.1 от КТ и се основава на съображението за очертаване на фактическите основания за дисциплинарно уволнение чрез мотивиране на заповедите, съобразно изискуемите елементи. При немотивиране на дисциплинарно уволнение, чрез непосочване на времето на нарушението, се допуска издаване на заповед в нарушение на чл.194,ал.1 от КТ, тъй като началният момент на срока остава неизвестен. Немотивирането на заповедта за уволнениие по чл.188,т.3 от КТ от работодателя рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл.193,ал.1 от КТ за снемане на обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. При положение, че наказващият орган не е уточнил нарушенията от обективна и субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за осъществяването им. Фактът, че по делото са представени обяснения от уволнения работник не води до извода, че работодателят е изискал даването им по повод издаването на заповедта за уволнение. Освен това по делото не се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е получил покана за даване на обяснения във връзка с дисциплинарното му уволнение, нито, че дадените от него обяснения с вх.№ 104/23.12.2008г. са дадени по повод дисциплинарното му уволнение. Правна значимост имат единствено отразените в заповедта за уволнение фактически обстоятелства, формиращи съставите на чл.187 и чл.190 от КТ нарушения на трудовата дисциплина. След като работодателят не е изпълнил задължението си да мотивира заповедта е недопустимо едва в хода на съдебния процес да определя какви нарушения е имал предвид, да да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. В заповедта не са посочени конкретно всички онези задължения, съдържащи се в длъжностната характеристика и определящи трудовата функция на жалбоподателя, неизпълнението на които е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,т.3 и 9 от КТ. Освен това не са очертани и щетите от липсите на гориво. Не е посочено и времето на извършване на нарушението, което е един от задължителните реквизити на заповедта по чл.195,ал.1 от КТ, а липсата на който и да е от задължителните реквизити, посочени в чл.195,ал.1 от КТ има за последица незаконосъобразност на дисциплинарното наказание.Непосочването на времето на извършване на нарушението води до издаване на заповед в противоречие с чл.194,ал.1 от КТ, съгласно който дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, тъй като началният момент на срока остава неизвестен. Непосочването на срок на извършване на нарушенията не може да обоснове и системност на нарушенията на трудовата дисциплина по чл.190,т.3 от КТ. Съгласно чл.7 от ОПВТР системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато работникът или служителят е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, а след като не е посочено времето на извършване на отделните нарушения не може да се извърши преценка налице ли е системно нарушаване на трудовата дисциплина.

Съгласно чл.193,ал.2 от КТ когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя и не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В случая от събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин, че работодателят е изпълнил задължението си по чл.193,ал.1 от КТ, тъй като не се доказа, че работникът е получил поканата за даване на обяснения във връзка с уволнението си, нито посочените в поканата въпроси, по които се иска обяснения обхващат всички нарушения, посочени в заповедта, за които е наложено дисциплинарното наказание. Както бе посочено по-горе непосочването на времето на извършване на нарушението в заповедта, т.е немотивирането й рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл.193,ал.1 от КТ, тъй като след като наказващия орган не е уточнил нарушенията от обективна и субективна страна, той не би могъл да иска обяснения за осъществяването им, а след като не е проведана процедурата по чл.193,ал.1 от КТ дисциплинарното наказание следва да се отмени само на това основание.

По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде частично отменено и вместо него следва да бъдат уважени предявените искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 /в размер по заключението на ССчЕ/ от КТ като бъде признато за незаконно и отменено наложеното със заповед № 4006/23.12.2008г. дисциплинарно наказание "уволнение" , бъде възстановен жалбоподателя на заеманата преди уволнението длъжност "шофьор" и бъде осъден въззиваемия да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение от 23.12.2008г. до 22.04.2009г. в размер на 1945,60 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска 17.02.2009г., а в останалата част за разликата до предявения размер решението е правилно и ще следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 374/24.11.2009г., постановено по Г.д.№ 178/2009г. по описа на Смолянския районен съд, в частта му с която е отхвърлил като неоснователни предявените от Ц. К. Т. от Г. ул. “. Б. №5 срещу “. П. С. , С., Р. “. село» Б.1. .1, О. 1, представлявано от Я. И. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 , 2 и 3 от КТ за отмяна на Заповед №4006/23.12.2008г., за признаване за незаконно дисциплинарното уволнение, извършено със Заповед №4006/23.12.2008г. и отмяна на заповедта, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор” в участък „П.” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода от 23.12.2008г. до 22.04.2009г. в размер на 1945,60 лв., ведно със законна лихва, считано от завеждане на иска 17.02.2009г. до окончателното заплащане на сумата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА дисциплинарното уволнение на Ц. К. Т. от Г. ул. “. Б. №5, извършено със заповед № 4006/23.12.2008г., издадена от Директора на „И. П. С. -С., Р. С., упълномощена от Изп.директор да представлява дружеството като работодател при възникване, изменение и прекратяване на трудови правоотношения в Р.-С., за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ Заповед №4006/23.12.2008г. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ВЪЗСТАНОВЯВА Ц. К. Т. от Г. ул. “. Б. №5 на заеманата преди уволнението длъжност "шофьор" в „Интегрални П. С. -С., Р. С..

ОСЪЖДА “. П. С. , Г. Р. К. С. Ж.”. С. Б.1. .1, О. 1, представлявано от Я. Т. И. да заплати на Ц. К. Т. от Г. ул. “. Б. №5 обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода от 23.12.2008г. до 22.04.2009г. в размер на 1945,60 лв., ведно със законна лихва, считано от завеждане на иска 17.02.2009г. до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА “. П. С. , Г. Р. К. С. Ж.”. С. Б.1. .1, О. 1, представлявано от Я. Т. И. да заплати на Ц. К. Т. от Г. ул. “. Б. №5 направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 133 лв.

ОСЪЖДА “. П. С. , Г. Р. К. С. Ж.”. С. Б.1. .1, О. 1, представлявано от Я. Т. И. да заплати в полза на С. о. с. разноски общо в размер на 217,82 лв., от които 77,82 лв. ДТ, 80 лв. разноски за ССчЕ и 60 лв. разноски за графична експертиза.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 374/24.11.2009г., постановено по Г.д.№ 178/2009г. по описа на С. р. с., в частта му, с която е отхвърлил като неоснователен предявения от Ц. К. Т. от Г. ул. “. Б. №5 срещу “. П. С. , С., Р. “. село» Б.1. .1, О. 1, представлявано от Я. И. иск по чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за разликата над 1945,60 лв. до предявения размер 2918,40 лв. за периода от 22.04.2009г. до 23.05.2009г., ведно със законна лихва, считано от завеждане на иска 17.02.2009г. до окончателното заплащане на сумата, като ПРАВИЛНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 13.04.2010г., когато е обявено по реда на чл.315,ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: