Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.11.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на шести октомври през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря В.Ружина, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 12958 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 10.07.2019 г. СРС, 53 с-в, по гр.д.№ 85692/17
г. е признал за установено, че на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД Ю.Н.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от
1 169,73 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от м.07.2014 г. до м.04.2015 г. за имот с абонатен № 324988 ведно със
законната лихва от 18.08.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 201
лв.-лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 08.08.2017 г., като е
отхвърлил иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата над
1 169,73 лв. до пълния предявен размер от 2 184,06 лв., както и иска
по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата над 201 лв. до пълния предявен
размер от 558,52 лв.Решението е постановено при участието на „МХ Е.“ ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата
Ю.Н.Д. в частта, с която са уважени исковете срещу нея с оплаквания, че същото
е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални
нарушения.Излага доводи за недопустимост на решението в частта, с която съдът е
признал за установено вземането за дялово разпределение и за обезщетение за
забава върху тази главница, тъй като за тези вземания не е издадена заповед за
изпълнение.Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че тя е
потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот и за исковия период,
като поддържа становище, че този факт е останал недоказан, поради което ищецът
следва да понесе последиците на доказателствената тежест.Излага твърдения, че
по делото не е безспорно установено кое лице е потребител на топлинна енергия
за абонатен № 324988, че до имота е доставяна топлинна енергия, начислена като
задължение за посочения абонатен номер и точното количество доставена топлинна
енергия.Липсват и доказателства относно размера на таксата за дялово разпределение,
както и за покана на кредитора.Оспорват и изводите на съда, че независимо от
непредставянето на констативните протоколи за публикуване на процесните фактури
на интернет страницата на ищцовото дружество, по делото са представени
достатъчно доказателства за определяне на началния момент на изпадане в забава.Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата,
без да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„М.Е.“ ООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” ЕАД твърди, че на 18.08.2017 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ю.Н.Д. за сумата 2 118,90
лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м.05.2013 г.-м.04.2015 г. и 541,89 лв.-лихва за забава от 15.09.2014 г.
до 08.08.2017 г., сумата 65,16 лв.-главница за дялово разпределение и 16,63
лв.-мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, като в сумите са
включени и суми от реално потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури с
№ № **********/31.07.2014 г. и **********/31.08.2017 г. със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното плащане за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 18, находящ се в гр.София, ул. „Бигла“ № 10, вх.2.Твърди, че
ответницата е подала възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по
ч.гр.д.№ 61444/16 г. на СРС, 51 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на основание & 1, т.2а
от ДР на ЗЕ ответницата в качеството й на собственик е потребител на топлинна
енергия за битови нужди за описания имот.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се
изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират
търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството;
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение
на задълженията и др.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение
ОУ-02/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г. и ОУ, одобрени с решение
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.В чл.32, ал.1 от ОУ в сила
от 2008 г. е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ в сила от 2014 г.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача.Стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период се заплаща в 30-дневен срок от
датата на публикуването на интернет страницата на продавача /чл.33, ал.2/.В
чл.33, ал.4 е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в
срока по ал.2.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „М.Е.”
ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата че му дължи сумата 2 118,90 лв.-главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2013
г.-м.04.2015 г. и 541,89 лв.-лихва за забава от 15.09.2014 г. до 08.08.2017 г.,
сумата 65,16 лв.-главница за дялово разпределение и 16,63 лв.-мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение, като в сумите са включени и суми от
реално потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури с № № **********/31.07.2014
г. и **********/31.08.2017 г. със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението.
Със заявление вх.№ 3065016/18.08.2017 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ю.Н.Д. за процесните суми.На 24.08.2017 г.
СРС, 53 с-в, по ч.гр.д.№ 56744/17 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответницата е подала
възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 06.11.2017 г.Исковата молба е подадена
на 06.12.2017 г. /в срока по чл.415, ал.4 ГПК/.
Видно от протокол № 1 от 03.09.2002 г. ОС на етажните
собственици в сградата, находяща се в гр.София, р-н „Лозенец“, ул. „********е
взело решение за сключване на договор със „Сименс и Е.“-„МХ-Е.“ ООД за
извършване на услугата „индивидуално разпределение на топлинната енергия
/топлинно счетоводство/.Към протокола е приложен списък на титуляри на сметки в
„Т.С.“ ЕАД, сред които фигурира името и подписа на ответницата с посочен абонатен
№ 324988 за процесния апартамент.
На 31.10.2002 г. е подписан договор между ЕС на
адрес-гр.София, ул. „********и „МХ-Е.“ ООД за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“.
С жалба с рег.№ Г-2950/08.02.2017 г. до изпълнителния
директор на „Т.С.“ ЕАД Ю.Н.Д., абонат по № 324988, е възразила срещу
начисляваните суми по посочения абонатен номер за м.01.2011, м.02.2012 г.,
м.12.2012 г., м.07.2014 г., м.08.2015 г.,
които не съответстват на реално потребената топлинна енергия в
притежавания от нея имот.Жалбоподателката е посочила, че през летния сезон не
ползва топлинна енергия в жилището си.
От заключението на приетата пред СРС техническа експертиза на вещото лице А.Ж.
е установено, че партидата с аб.№ 324988 се води на името на Юлия Н.Д., и че ФДР
„МХ Е.“ ЕООД е извършвала дялово разпределение на топлинната енергия за периода
м.05.2013 г.-м.04.2015 г. съгласно действащата нормативна уредба.Технологичните разходи са отчислявани ежемесечно за сметка
на ищцовото дружество. Общата стойност на потребената топлинна енергия за
исковия период след съобразяване на изравнителните сметки възлиза на
2 623,01 лв., в която сума са включени суми за отопление на имот и за БГВ.В
сумата не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения.През
процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминавал на
метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и
експлоатационна годност, като последващата след 2010 г. метрологична проверка,
която е следвало да се извърши през 2012 г., е проведена през 2013 г.За периода
01.05.2014 г.-30.04.2015 г. изравнителната сметка е 422,96 лв. за доплащане.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
същите се явяват допустими, тъй като ответницата е подала възражение в срока по
чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Според нормата на чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия
за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
Съдът намира, че в представената жалба от възизвницата до ищцовото
дружество рег.№ Г-2950/08.02.2017
г. се съдържа признание, че процесният имот с посочения абонатен номер е нейна
собственост, както и че тя е потребител на топлина енергия с посочения абонатен
номер.В подкрепа на този извод е и представения към протокола на ОС на ЕС
списък с етажни собственици, сред които фигурира името и подписа на
въззивницата с посочени 6 броя радиатори, един водомер и трима потребители.Липсват данни същата да е възразила срещу
клаузите в ОУ в предвидения срок.
Поради изложеното при съвкупната преценка на
направеното признание с доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.175 ГПК съдът намира за установено, че въззивницата има качеството на потребител на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Размерът на реалното доставено количество топлинна
енергия е установен от приетата по делото техническа експертиза и възлиза на
2 623,01 лв.След приспадане на сумите, погасени по давност, размерът на
начислената топлинна енергия възлиза на 1 169,73 лв., към която следва да
се прибави и съответната част от стойността на сумата от изравнителните сметки
за доплащане за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. или сумата от 352,47 лв.,
изчислена по реда на чл.162 ГПК.Т.е. установеният размер на сумата за реално
потребена топлинна енергия за периода м.07.2014 г.-м.04.2015 г. възлиза на
1 522,20 лв.С оглед принципа за забрана за влошаване на положението на
жалбоподателя искът за главница за топлинна енергия следва да се уважи за
сумата от 1 169,73 лв.
Неоснователно е оплакването за недопустимост на
първоинстанционното решение поради произнасяне свръхпетитум в частта относно сумите
за дялово разпределение и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, тъй като първоинстанционният съд е присъдил суми само за
отопление на имота и за БГВ, чиито размер е установен от приетата по делото
техническа експертиза.
Съдът намира за основателни оплакванията на въззивницата по
отношение на претенцията за мораторна лихва.
За претендираните в настоящото производство суми са били
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г.,
в сила от 12.03.2014 г.Според чл.33, ал.1 от цитираните ОУ клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.По делото не са представени доказателства за
публикуване на месечните дължими суми за процесния имот и с оглед липсата на
отправена покана за изпълнение на тези задължения съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.2 ЗЗД ответницата не е изпаднала в забава и искът за мораторна лихва
върху задължението за главница за доставена топлинна енергия е неоснователен.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с която е уважен иска с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.В частта, с която е
уважен иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД решението следва да се
отмени, като вместо него се постанови решение, с което искът в тази част да се
отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК въззиваемият
има право на разноски в размер на 185,53 лв. за исковото производство и 44,72
лв. или общо 230,25 лв.Първоинстанционният съд е присъдил на въззиваемия
/ищеца/ сумата от 150 лв.С оглед липсата на подадена молба по чл.248 ГПК и
принципа за забрана на влошаване на положението на въззивника разноски за
разликата над 150 лв. до 230,25 лв. не следва да се присъждат на въззиваемия.
Въззивницата има право на разноски за настоящата инстанция на основание
чл.78, ал.3 ГПК в размер на 7,33 лв. за държавна такса съразмерно с уважената
част от жалбата, а въззиваемият-на 85,34 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.07.2019 г. на СРС, 53 с-в, по
гр.д.№ 85692/17 г. в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от „Т.С.“ ЕАД срещу Ю.Н.Д. за
сумата от 1 169,73 лв., представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от м.07.2014 г. до м.04.2015 г. за имот с абонатен № 324988.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от „Т.С.“ ЕАД срещу Ю.Н.Д. за сумата от 201 лв.-лихва за забава
за периода от 15.09.2014 г. до 08.08.2017 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********и със седалище и адрес
на управление:*** срещу Ю.Н.Д. с ЕГН ********** ***, офис-партер /адв.Й.Й./ за сумата
от 201 лв.-лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 08.08.2017 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Ю.Н.Д. с ЕГН ********** ***, офис-партер /адв.Й.Й./
сумата 7,33 лв. на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.Н.Д. с ЕГН ********** ***, офис-партер /адв.Й.Й./
да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК********и със седалище и адрес на управление:***
сумата от 85,34 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на „МХ Е.“ ЕООД като трето лице- помагач на
ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.