№ 5509
гр. София, 09.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110154651 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства съдът намира да са относими
и необходими за правилното решаване на спора и приемането им е допустимо.
С оглед становището на ответника – че не оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните с посоченото от ищеца съдържание, както и че е
получил от ищеца сумата от 1 200 лв., доказателствените искания на ищеца за
допускане на ССчЕ и СТЕ, както и исканията по чл. 204, ал. 1 ГПК и по чл. 192 ГПК,
следва да бъдат оставени без уважение.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 14.03.2023г. от 11:30 часа , за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ответникът и с препис от
молбата на ищеца от 07.02.2023г.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за допускане на
ССчЕ и СТЕ, както и исканията по чл. 204, ал. 1 ГПК и по чл.192 ГПК
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
1
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу Л. В. К. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 1100 лв.,
представляваща главница по договор за кредит от разстояние № .......... от ..........г.,
ведно със законна лихва за период от 16.06.2022г. до изплащане на вземането и за
сумата 288,75 лв., представляваща договорна лихва за период от 16.07.2021г. до
12.05.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№32592/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по реда на
чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът ФИРМА твърди, че въз основа на сключен договор за кредит от разстояние
№ .......... от ..........г. е предоставил на ответника Л. В. К. сумата от 1 200 лв., която е
била усвоена изцяло от кредитополучателя и е следвало да бъде върната, ведно с
договорната лихва на 24 месечни вноски. Излага доводи, че при сключването на
договора е уговорено заплащането на възнаградителна лихва в размер на 40,15%
годишно. Поддържа, че до депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№32592/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав, ответникът е извършил плащания по
кредита в общ размер от 400,89 лв., които са разпределени, както следва: 100 лв.
главница с падежи 16.06.2021г. и 16.07.2021г., 77,55 лв. договорна лихва, 208,34 лв.
неустойка и 15 лв. такса за извънсъдебно споразумение. Поддържа, че на 13.05.2022г.
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което е уведомил ответника чрез
изпращане на имейл. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в
заповедното производство. В случай, че съдът приеме, че не е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита, моли съда да установи за дължими падежиралите към датата
на постановяване на решението погасителни вноски. Претендира разноски.
Ответникът Л. В. К. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на исковата
молба, с който не оспорва предявените искове.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит между него и ответника в качеството му на кредитополучател с твърдяното
съдържание, в т.ч. възнаградителна лихва, получаване на паричната сума от
кредитополучателя; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по
кредита, респ. на предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч.,
че кредиторът е упражнил потестативното си право да обяви кредита за предсрочно
2
изискуем, за което е уведомил ответника.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че страните са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за кредит от
разстояние № .......... от ..........г., по силата на който ищецът е предал на ответника
сумата от 1 200 лв., която последният се е задължил да върне, ведно с договорна лихва
на 24 месечни вноски. Не се оспорва и обстоятелството, че ответникът е заплатил по
сметка на ищеца преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№32592/2022г. по описа на СРС, 77-ми състав, сумата от 400,89 лв. по кредита.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3