Номер 127804.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасII въззивен граждански състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20202100502212 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от А. А. К. от ****-***-*****-****, против решение
№ 1891/ 31.07.2020 г. , постановено по гр.д.№ 2224/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което са
отхвърлен исковете на А. А. К. от ******************, против А. П. К. от
******************, за осъждане на ответника – нейн баща да й заплаща на основание
чл.144 и чл.149 СК месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от м.юли 2019 г. до
завършване на обучението й във ВУЗ, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст
или до настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
дължимостта й, ведно със законната лихва върху всяко забавено плащане, считано от
съответния падеж до окончателното плащане. С решението А.К. е осъдена да заплати на
А.К. деловодни разноски в размер на 300 лв.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като се
излагат доводи за допуснати от съда процесуални нарушения – производството по делото е
било порочно проведено; съдията не бил независим; делото било преправено и с друго
съдържание; на ищцата не била дадена възможност да говори, да отговаря и да възразява.
Въззивницата сочи, че не приема за нормално поведението на съдията спрямо нея и
демонстрираното от същия приятелско отношение и защита към адвоката на ответника,
поради което се счита, че председателят на съдебния състав е следвало да си даде отвод от
разглеждане на делото. Във въззивната жалба се заявява, че се оспорва истинността на
служебната бележка, представена от А.К. за доходите му, тъй като същата е нечетлива.
Направено е искане за задължаване на ответника да представи счетоводната книга на фирма
1
„Марина юг“ ЕООД-Бургас, каквото искане ищцата е направила, но не е било уважено от
районния съд. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия А. П. К. , в
който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и на
изложените в нея твърдения. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като
неоснователна и да потвърди решението на БРС. Не се правят доказателствени искания.
Оспорени са доказателствените искания в жалбата.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред Бургаския районен съд е предявен иск с правно основание чл.144 и чл.149 СК,
с който ищцата А. А. К. е претендирала от ответника А. П. К. да й заплаща месечна
издръжка от 300 лв., считано от м.юли 2019 г. до завършване на обучението й във ВУЗ.
Ищцата е изложила твърдения, че е приета да учи като студент в БСУ, редовно
обучение за 4-годишен срок и е заплатила първата си такса, като ще започне своето
обучение през м.октомври 2020 г. Посочила е, че е получавала издръжка от баща си в размер
на 200 лв. до м.юни 2019 г., поради което претендира месечната й издръжка да продължи,
като й бъде заплатена такава за 1 година назад, считано от м.юли 2019 г. до м.юли 2020 г., в
който период не е получавала издръжка от баща си, но е посещавала курсове за
подготовката й за кандидатстване в БСУ и СУ, както и ответника да й заплаща месечна
издръжка и за целия 4-годишен период на обучението й във ВУЗ. Претендираният размер на
издръжките е по 300 лв. месечно. Изложени са доводи, че ищцата се нуждае от издръжка,
тъй като боледува и не може да си изкарва прехраната, няма никакви доходи и имущество,
от които да се издържа, като нея се грижи само майка й.
В подкрепа на твърденията си ищцата е ангажирала писмени доказателства и
медицинска документация, установяващи влошеното й здравословно състояние.
В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил като претенцията за издръжка
като неоснователна. Твърди се, че ищцата притежава собствено жилище, което задоволява
нейните нужди и може част от него да отдава по наем, поради което ответникът счита, че
същата може да се издържа частично от имуществото си, като не му е и известно тя да
страда от болест, която да не й позволява да работи и да се издържа. Сочи се, че ответникът
има родено дете от втория си брак – М.А.К., родена на **.**.**** г., за която е задължен да
2
се грижи, като детето има заболяване и потребности, които водят до допълнителни разходи
от негова страна. Ответникът твърди, че той също е болен – има подагра и проблеми със
сърцето, като месечните му лекарства са в порядъка на 50 лв., а получаваните от него
доходи от заплата са в брутен размер от 650 лв. месечно, респ. в нетен размер от 504.58 лв.
месечно, като получава доход и от отдаването под наем на наследствен апартамент в размер
на 200 лв. на месец. Поради това, ответникът счита, че не е в състояние да плаща
претендираната от пълнолетната му дъщеря издръжка без особени затруднения и моли
исковата претенция да бъде отхвърлена, като при условията на евентуалност, ако съдът
прецени, че следва да плаща издръжка, се моли това да е от м.септември 2020 г. и в
минималния за страната размер от 152.50 лв., които също ще бъде затруднен да плаща.
Ответникът е ангажирал писмени доказателства.
По делото е безспорно, че ищцата А. А. К. е дъщеря на ответника А. П. К. , родена
от брака му с М. Д. Б. . Безспорно е също така, че ищцата е пълнолетна и понастоящем е
студент І-ви курс, редовно обучение по специалност „Международни икономически
отношения“ в Бургаски свободен университет, като е заплатила за първия семестър
семестриална такса в размер на 1062 лв., видно от представеното уверение от БСУ и
платежен документ. Не се спори, че ищцата живее в гр. **** заедно с майка си, която
основно е поела грижите за нея и издръжката й. По делото липсват доказателства
понастоящем ищцата да работи, да притежава други доходи или движимо/недвижимо
имущество, от което да се издържа, а от представената по делото многобройна медицинска
документация се установява, че същата е с влошено здравословно състояние, което налага
медикаментозна терапия, изследвания и престой в болнично заведение, както и
извършването на допълнителни разходи за изследвания, лечение и рехабилитация.
От представената служебна бележка изх.№ 886/10.06.2020 г., издадена от „Марина
Юг“ ЕООД, гр.Бургас е видно, че бащата А. П. К. работи по трудово правоотношение в
предприятието на дружеството и в периода м.януари 2019 г. – м.май 2020 г. е получавал
трудово възнаграждение в брутен размер по 650.26 лв. на месец, а след необходимите
удръжки възнаграждението му е в нетен размер от 504.58 лв. на месец. Ответникът е
представил и ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2019 г., съгласно която е декларирал доходи от наем
на имущество в общ размер от 2400 лв., те. по 200 лв. на месец и нетен доход от наем в общ
размер от 2160 лв., респ. по 180 лв. на месец.
По делото не се спори, че от 2007 г. ответникът А.К. е в граждански брак с А.М.,
които имат родено едно дете от брака си – М.А.К., родена на **.**.**** г., видно и от
представеното удостоверение за граждански брак и удостоверение за раждане.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел,
че бащата не може да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря без особени затруднения за
него, поради което е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
3
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският
окръжен съд намира, че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, а
разгледано по същество – същото е правилно.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона,
БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя правни изводи на
районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа
обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Съобразно
ангажираните от страните и събрани в процеса доказателства, районният съд е направил
правни изводи за неоснователност на предявения иск по чл.144 и чл.149 СК, поради
наличието на невъзможност за родителя да дава исканата издръжка без особени
затруднения, които изводи напълно се споделят от настоящата инстанция, като БОС
препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. По
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се отбележи следното:
Неоснователни са наведените във въззивната жалба възражения за допуснати от
районния съд процесуални нарушения. Противно на твърденията на въззивницата, по
делото не се съдържат данни за наличието на твърдените пороци при провеждане на
първоинстанционното производство. Липсват данни съдията-докладчик да е бил предубеден
и зависим, както се твърди в жалбата, нито се установява ищцата да е била лишена от
възможност да взема становища в съдебното заседание, както и делото да е било преправено
и с друго съдържание. Тук следва да се отбележи, че ако въззивницата е считала, че
районният съдия не е бил независим, същата е имала възможност да поиска неговия отвод
по делото по реда на чл.23, ал.1 ГПК, което същата не е направила в хода на производството
пред БРС, а е изложила доводи в този смисъл едва в подадената от нея въззивна жалба,
които са неподкрепени с доказателства. А ако въззивницата е считала, че протоколът от
проведеното пред районния съд съдебно заседание е бил с различно съдържание и не е
съдържал някои от изявленията на страните, то тя е имала възможност да поиска поправка
на съдебния протокол по реда на чл.151 ГПК, което също не е направила в определения за
това законов срок. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията
на въззивницата за допуснати процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, които учат редовно във висше учебно заведение, за срока на обучението, до
навършване на 25-годишна възраст, като въведеното в закона изискване е учащите да не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите да
могат да дават издръжка без особени затруднения.
За да бъде уважен иска с правно основание чл.144 СК, за ищеца следва да са налице
4
посочените в цитираната правна норма условия – да е пълнолетно дете на ответника, да учи
редовно във висше учебно заведение, да е на възраст не повече от 25 години и да не може да
се издържа от доходите или имуществото си, а за ответника трябва да е изпълнено
поставеното в разпоредбата едно условие – той да може да дава издръжката без особени
затруднения.
В конкретния случай между страните не се спори, че ответникът е баща на ищцата,
че последната не е навършила двадесет и пет години и е студент І-ви курс, редовно
обучение в БСУ. По делото липсват и данни ищцата да работи, да реализира доходи или да
притежава имущество, от което да може да се издържа.
Правният спор се съсредоточава върху възможността на ответника да заплаща
поисканата от въззивницата-негова дъщеря месечна издръжка без особени затруднения.
Тук следва да се има предвид, че даването на издръжка в хипотезата на чл.144 СК не
е безусловно за разлика от задължението за издръжка на непълнолетните деца по чл.143 СК,
както правилно е приел и районния съд. В случая, пълна безусловност на задължението за
издръжка не е налице, тъй като издръжката на пълнолетните учащи деца се дължи само, ако
даването й не съставлява особено затруднение за родителя. Това означава, че този родител
трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си
учащо дете, т.е. с даването на издръжката да не се ограничават възможностите за
задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител. Преценката за това е
винаги конкретна и зависи от имуществото, доходите, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Съгласно ППВС 5/70г.,
възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от
имуществото и от доходите на задълженото лице, като при присъждане на издръжка на
пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде
особени затруднения за родителите. В горния смисъл е и практиката на ВКС, изразена в
Решение № 170/24.07.2013 г. по гр.д.№ 1339/2012 г. на ВКС, III г.о., Решение №
199/17.05.2011 г. по гр.д.№ 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 305/07.06.2011 г. по гр.д.
№ 1269/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др., която се споделя от настоящия състав и е съобразена от
районния съд.
Съобразно правилата за разпределянето на доказателствената тежест в процеса,
установяването на възможността на родителя да дава издръжка в хипотезата на чл.144 СК
следва да се извърши от ищеца по пътя на пълно и главно доказване. В конкретния случай,
обаче, ищцата не е провела такова доказване. От събраните по делото доказателства се
установява, че бащата получава брутен трудов доход на месец от 650.26 лв., респ. нетния
доход е 504.58 лв. на месец, като получава доходи и отдаването под наем на недвижим имот
– декларираният наем е в размер на 200 лв. на месец, който след приспадане на дължимия
данък възлиза на 180 лв. на месец. Други доказателства за доходите на ответника не са
5
ангажирани по делото, поради което настоящият съд приема, че бащата разполага с нетни
месечни доходи общо от 684.58 лв., който е в близък размер до минималната работна
заплата за 2020 г. (610 лв.). От страна на ищцата К., чиято е тежестта на доказване, не са
ангажирани доказателства ответникът да притежава друго имущество, от което да реализира
доходи, нито същият да получава допълнителни доходи, поради което не може да се приеме,
че същият притежава средства над собствената си необходима издръжка. Тук следва да се
отбележи, че единствено твърденията на ищцата за получавана от ответника висока заплата
не са достатъчни, а същите следва да бъдат подкрепени със съответните доказателства,
каквито не са ангажирани от нейна страна. В тази връзка, направеното във въззивната жалба
доказателствено искане за изискване на счетоводните книги на работодателя „Марина Юг“
ЕООД не е уважено от настоящия съд, тъй като от тях няма как да се установи по-висок
размер на трудовото възнаграждение на ответника, доколкото последното се декларирано в
НАП, а въззивницата не ангажира доказателства от посочената институция, въпреки
предоставената й за това възможност от съда. При това положение, съдът приема за
установено по делото, че ответникът получава доходи в размер, който не може да бъде
възприет като достатъчен, за да заплаща издръжка на ищцата без особени затруднения.
Освен това, по делото е безспорно, че ответникът има и друго рождено дете, което
към настоящия момент е малолетно (на * *****) и на същото се дължи безусловна издръжка
от бащата, без оглед на възможността последният да я дава. Нямя съмнение, че правото на
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете се ползва с предпочитание спрямо правата на
пълнолетното лице. В този смисъл е и константната практика на ВКС, съгласно която
задължението на родителя да заплаща издръжка на своето навършило пълнолетие дете не е
безусловно, бащата трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка
и след приспадане на средствата, които безусловно дължи на други ненавършили
пълнолетие свои деца, за да може без особено затруднение да отделя средства за
навършилото пълнолетие дете ( Решение № 195/01.06.2011 г. по гр.д.№ 1424/2010 г. на ВКС,
ІІІ г.о., Решение № 305/07.06.2011 г. по гр.д.№ 1269/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др.)
Предвид горните съображения и с оглед събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира, че към момента ответникът не разполага със средства над
необходимите за собственото му съществуване. При положение, че установения по делото
месечен доход на бащата е в нетен размер общо от 684.58 лв., който е близък до размера на
минималната работна заплата, има и друго дете, което е малолетно и за него също трябва да
се грижи, при това преимуществено, следва извода, че ответникът не разполага със средства,
които без особено затруднение да може да отделя за пълнолетната си дъщеря. Ето защо и
при липсата на други данни, въззивният съд намира, че в случая даването на издръжка от
ответника ще представлява за него „особено затруднение“ по смисъла на чл.144 СК, както
правилно е приел и районния съд, като доводите на въззивницата в обратния смисъл са
неоснователни. Горните съображения важат и са приложими и по отношение на предявения
иск по чл.149 СК за даване на издръжка за минало време, поради което тази претенция също
е неоснователна, още повече, че за периода м.юли 2019 г. – м.юли 2020 г. не са били налице
6
и другите предпоставки за даване на издръжка, а именно ищцата да е учила в този период
във висше учебно заведение.
По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а поради съвпадение изцяло на изводите на въззивната инстанция с
тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и направеното от въззиваемия искане за разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК въззивницата следва да му заплати сумата от 200 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящото производство пред БОС, видно от приложения
договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1891/31.07.2020 г. , постановено по гр.д.№
2224/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Анна А. К. от ******************, ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК да заплати на А. П. К. от ******************, ЕГН **********, сумата от
200 лв. (двеста лева) за направените съдебни разноски във въззивното производство пред
БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7