Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 09.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА

 

при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 315 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от П.М.Д. срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 2907,33 лв., представляваща допълнително начислена ел. енергия за минал период от 01.04.2016 г. до 12.09.2017 г. за обект на потребление, находящ се в ****************************, с клиентски № ********** и ИТН: 1653721.

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия, предоставяна от ответното дружество, за обект на потребление, находящ се в ****************************. Поддържа, че бил уведомен от ответното дружество, че при извършена проверка на СТИ, отчитащо доставената ел. енергия до горепосочения обект, било установено, че е манипулирана тарифната таблица. Вследствие на това било извършено преизчисление на доставената ел. енергия за периода 01.04.2016 г. – 12.09.2017 г., като били начислени допълнително 14041 kWh на обща стойност 2907,33 лв. Възразява, че не било налице от негова страна виновно поведение, което да препятства правилното отчитане на ел. енергия. Изразява становище, че едностранната корекция била недопустима. Оспорва, че не бил потребил посоченото количество ел. енергия, като намира периода на корекцията за произволно определен. Също така счита, че начислената ел. енергия не била реално потребена от него. Тъй като достъп до електромера имали само служители на ответното дружество, намира, че вина за възможно неправилно отчитане имал само ответникът. Възразява, че корекция на сметката не би могла да се извършва на основание общите условия на ответника. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, в която излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Посочено е, че корекцията на сметката била извършена на основание ОУ на ЕВН ЕС и ЕВН ЕР. Твърди се, че в резултат на извършена проверка на средството за търговско измерване на ищеца в Български институт по метрология– гр. Пловдив, било установено, че била променена тарифната таблица по часови зони. При сравняване на стойностите на тарифите се констатирала разлика от 16949,4 kWh между сумарната и първа и втора тарифи. Тъй като в паметта на електромера били запаметени количествата ел. енергия, използвани от клиента, били издадени дебитни известия към фактурите за исковия период. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че страните са обвързани от сключен при общи условия договор за продажба на ел. енергия. От представените към исковата молба и отговора фактури и дебитни известия се изяснява, че ответникът е коригирал девет от издадените от него фактури, като е начислил за периода от 01.04.2016 г. до 12.09.2017 г. допълнително ел. енергия в размер на 14 041 kWh на обща стойност 2907,33 лв.

Според констативен протокол за техническа проверка № 382187/12.09.2017 г., съставен от представители на „Електроразпределение Юг” ЕАД, електромер № *********, който измервал доставената на ищеца ел. енергия на адрес на потребление: ****************************, бил демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 476052, за предаване за експертиза. Демонтираният електромер бил изпратен за експертиза на Български институт по метрология – Регионален отдел Пловдив, където бил изготвен констативен протокол № 1004/25.10.2018 г., съгласно който била променена тарифната таблица по часови зони, като от 9 ч. до 17 ч. електромерът отчитал на дневна тарифа Т2, а след 17 ч. – не отчитал енергия на нито една от двете тарифи Т1 и Т2. При сравняване на стойностите на тарифите за активна електроенергия се констатирала разлика от 16949,4 kWh между сумарната и първа и втора тарифи. Посочено е, че електромерът бил отчел с 16949,4 kWh по-малко от реално консумираната ел. енергия.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено се изяснява, че е възможно на база техническите характеристики на електромера да се изчисли реалното количество ел. енергия, използвана от ищеца. Посочено е, че реалните количества електрическа енергия, потребена от ищеца, съответстват на количествата ел. енергия, отразени в издадените от ответника дебитни известия. Експертът е установил още, че метрологичните и технически характеристики на електромера не съответстват на изискванията, вследствие на променената параметризация на СТИ. Според вещото лице не било възможно да бъде установен началният момент на неточното измерване на СТИ и не било известно от кога датира то.

Съдът даде вяра и на заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, от което се изяснява, че цените, с които са остойностени дебитните известия, отговарят на действащите през процесния период цени на електроенергия и са съобразени с цените и решенията на КЕВР.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В практиката на ВКС (Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на I т. о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I т. о.) се приема, че с изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

С оглед горното, съдът намира, че е допустима едностранната корекция на оператора след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки: 1) предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; 2) наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия; 3) спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.

В процесния случай периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката, е след измененията на чл. 98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.). Същевременно с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени. От своя страна, разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн. в ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г./респ. бр. 97 от 23.11.2018 г. От изложеното следва, че към момента на извършване на проверката на процесното средство за търговско измерване – 12.09.2017 г., са били действащи единствено нормите на чл. 48-чл. 51  ПИКЕЕ, т. е. в този си вид ПИКЕЕ не изпълняват функцията, които нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ им възлага. Последната разпоредба предвижда устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. След отмяната на разпоредбите на чл. 43, чл. 44 и чл. 47 ПИКЕЕ за доставчика липсват разписани действащи правила както за реда за извършване на проверките на измервателните системи с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите от същите. Като се вземе предвид, че към момента на проверката на процесното СТИ липсват правила, които в пълнота да регулират обществените отношения, които нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ им възлага, както и обстоятелството, че при издаване на процесните дебитни известия – на 26.03.2019 г., разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ също са били отменени, съдът счита, че промяната в сметките на потребителя за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия не би могла да бъде извършена на основание ПИКЕЕ.

Предвид липсата на правила, които да регулират преизчислението на количеството ел. енергия, съдът намира, че по аналогия в настоящата хипотеза следва да се приложи практиката, застъпена в Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., съгласно което през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (обн. в ДВ, бр. 54/2012 г.), до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/2013 г.), не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. Съдът, като съобрази гореизложеното и събраните по делото доказателства, намира, че ответникът при негова доказателствена тежест не установи нито периода на грешното измерване, нито неправомерно въздействие от страна на ищеца. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза изрично е посочило, че не може да установи началният момент на неточното измерване. В съдебно заседание е уточнил, че в случая не е нарушена пломбата на процесния електромер, като промяната на тарифната таблица може да се дължи на различни фактори. Поради това сама по себе си установената при проверката неточност в измерването на ел. енергията не поражда автоматично право за ответника да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през посочения период, доколкото той не доказва виновни действия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.

Изложеното е достатъчно, за да се уважи предявеният иск, тъй като ответникът не установява, при негова доказателствена тежест, правомерно да се е възползвал от правото си да начисли процесното допълнително количество ел. енергия за посочения в издадените дебитни известия период. По тези съображения искът за установяване недължимостта на сумата следва да бъде уважен.

С  оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса в общ размер на сумата от 566,30 лв. Настоящият състав намира възражението на ответника за прекомерност на това възнаграждение за неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение не надхвърля значително минималния размер съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, като същото е съответно на фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, РС Свиленград

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, че П.М.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, не му дължи сумата от 2907,33 лв., представляваща допълнително начислена ел. енергия за минал период от 01.04.2016 г. до 12.09.2017 г. за обект на потребление, находящ се в ****************************, с клиентски № ********** и ИТН: 1653721.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.М.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 566,30 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: