РЕШЕНИЕ
№ 689/10.4.2020г.
гр. Пловдив, 10.04. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря П.Д., като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 3006 по описа за 2019 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
2. Образувано е по жалба на „БУЛСАТ“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София , р-н Подуяне кв. Хаджи
Димитър, ул. „Васил Петлешков” № 8, представлявано от
управителя Й.Б.Т., против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № 3878-1 от 29.12.2015г., мълчаливо потвърден от началника на отдел
„Местни данъци и такси“ при община Стамболийски, в частта, с която на задълженото лице допълнително са определени задължения за такси за битови отпадъци за
периода от 2007г. до 2015г. в общ размер на 45 365,13лв., ведно с прилежащите
лихви в общ размер на 20 826,76лв.
Дружеството – жалбоподател
е в производство по несъстоятелност, открито с решение № 1074 от 10.07.2014г.
на Софийски градски съд по т.д. № 5074/2011г. /л.124 и сл. от адм. дело № 413 по описа
за 2016 г./. Считано от 17.03.2016г. на дружеството е назначен
постоянен синдик.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от
съда. Твърди се недължимост на задълженията за ТБО,
ведно с прилежащите лихви, тъй като са определени в нарушение на разпоредбата
на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Сочи се, че считано от 16.06.2011г. дружеството е
преустановило ползването върху имота, поради което и задълженията са
неоснователно определени. Органът не е обосновал как е изчислен размерът за
всяка една от услугите, включени в обхвата на ТБО по смисъла на чл. 66 от ЗМДТ.
Не е заявена претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена
защита от управителя на „Булсат“ ООД.
Административен съд –
Пловдив с решение № 1794 от 07.08.2018 г. по адм. дело № 413 по описа за 2016 г. е отхвърлил жалбата на дружеството срещу акт №3878-1 от 29.12.2015 г. в
частта, с която за периода 2010г. – 2015г. е начислена такса смет на
дружеството в размер на 66 191,89 лв. главница и лихви, а в останалата
част жалбата е уважена. С решение № 12712/30.09.2019г. по адм. дело №
14350/2018г. Върховният административен съд е отменил решение № 1794 от
07.08.2018г. в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу акт за установяване
на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК /АУЗ/ №3878-1 от 29.12.2015 г. на орган
по приходите при община Стамболийски, с който на търговеца за периода
01.01.2010 г. - 31.12.2015 г. са определени задължения за такса битови
отпадъци, и е върнал делото за ново разглеждане при спазван на дадените
задължителни указания.
При новото разглеждане на
делото оспорващия, чрез адв. М., поддържа жалбата, претендира присъждане на
съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на претенцията на ответника
за разноските по адвокатска защита.
3. Ответникът – началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община
Стамболийски, действащ в качеството на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК
във вр. чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, чрез процесуалния си представител - адвокат Д., е
на становище, че жалбата е недопустима, а по същество неоснователна. Поддържа
се, че по отношение на оспорващия е налице влязъл в сила отказ за издаване на
акт за установяване на задължения по декларация, поради което същият няма
правен интерес за преразглеждане на въпроса с дължимостта
на доброволно заплатените суми за ТБО. Подробни съображения по съществото на
спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Иска се присъждане на съдебни
разноски и се оспорва размера на претенцията на жалбоподателя.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно
уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответния
административен орган, че за оспорващия липсва правен интерес от съдебна
защита, тъй като процесните публични задължения са били включени в списъка с
признати вземания по чл. 693 от Търговския закон. В подкрепа на тези твърдения
не са ангажирани доказателства. Напротив оспорващия представя списък /л. 205/
на приети вземания по т.д. № 5074/2011г. по описа на СГС и кореспонденция за
вписване на публични вземания от Националната агенция по приходите, в който задължения установени с АУЗД № 3878-1 от 29.12.2015г., не фигурират.
Ответникът не оспорва автентичността или верността на посочения документ,
поради което съдът приема за недоказана сочения положителен факт, респ. не се
установява и отпадане на абсолютната положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на съдебния контрол. Останалите въпроси по допустимостта на жалбата са разрешен с определение №
7853/28.06.2016г. по адм. дело № 6726/2016г. на ВАС и определение №
8023/22.06.2017г. по адм. дело № 7025/2017г. на ВАС. Процесният административен акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на местната приходна
администрация орган по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, който мълчаливо го е потвърдил.
Изискването на чл. 107, ал. 4 във вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК - задължително
обжалване на акта по административен ред като предпоставка за допустимост на
съдебното му оспорване, е спазено. Така постановеният от контролния
административен орган резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок, налагат извод
за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За процедурата:
6. Акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3878-1 от 29.12.2015г. e издаден от Г.Т.– старши специалист „МДТ“ при община Стамболийски. Срещу акта е подадена жалба вх. № 0104/08.01.2016г. по описа на община
Стамболийски /л. 6 – 7/. В срока по чл. 155,
ал. 1 от ДОПК (изтекъл на 15.03.2016г.) началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при община Стамболийски, действащ в качеството
на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК във вр. чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и чл.
129, ал. 7 от ДОПК, не се е произнесъл по жалбата и по смисъла на чл. 156, ал.
4 от ДОПК е формирал мълчаливо потвърждаване на акта в оспорената част. Решение
за отхвърляне на оспорването е издадено на 31.05.2016г.,
към който момент съдът вече е бил сезиран с жалба вх. № 0625/08.02.2016г., т.е. произнасянето е извършено в хипотезата на
процесуална забрана по чл. 156, ал. 6 от ДОПК, поради което същото е ирелевантно
относно предмета на спора.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и
чл. 9б ЗМДТ по делото е представени заповед № 87 от
17.04.2012г. и заповед от 30.06.2006г. на кмета на община Стамболийски.
7. Изложеното до тук налага да се приеме, че оспореният
АУЗД е валиден, издаден от компетентен
орган, определен със заповед на кмета на
общината по реда на чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б от ЗМДТ.
ІV. За фактите:
8. По делото не се формира спор относно факта,
че в процесня период „БУЛСАТ“ ООД по силата на покупко – продажба, отразена в н.а. № 193, том XIII, рег. №
9954, дело № 2265/2006г., е придобило собствеността върху УПИ VIII –
производствени и складови дейности, кв. 96 по регулационния план на гр.
Стамболийски, с площ 25016 кв.м., ведно с построените в имота 16 бр.
сгради и 1 бр. навес.
Според удостоверение изх. № 146/18.11.2019г.
от кмета на община Стамболийски УПИ VIII – производствени и складови дейности,
кв. 96 по регулационния план на гр. Стамболийски, попада в границите на
населеното място. В имота са построени деветнадесет обекта (18 бр. сгради и 1
бр. трафопост). Имотът няма административен адрес.
9. С декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № **********/10.04.2007г.
дружеството е декларирало придобитите по н.а. № 193, том XIII, рег. № 9954,
дело № 2265/2006г. недвижими имоти като е посочена обща отчетна стойност на
сградите в размер на 252 028,70лв. За имотите е открита партида № М1613032-070410.
До издаването
на обжалвания АУЗД дружеството не е подавало коригиращи декларации по чл. 17,
ал. 1 от ЗМДТ и не е заплащало дължимите местни данъци и такси. Не са подавани
и годишни декларации за освобождаване от заплащане на таксата за
сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за имотите по партидата, респ. не са декларирани и ползвани съдове за сметосъбиране.
10. Със заповеди № 317/27.19.2009 г., № 277/28.10.2010 г., № 216/28.10.2011г., № 259а/30.10.2012
г., № 293/31.10.2013 г., № 279/21.10.2014г., № 326/29.10.2015г. на кмета на община Стамболийски,
в изпълнение на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, за периода от 2010г. до 2015г. вкл. са
определени видовете услуги за поддържането на чистотата и границите на
районите, в които ще се предоставят на територията на общината, в частност на
територията на град Стамболийски в обхвата на конкретно изброени улици. Във
всяка от заповедите за съответните календарни години е посочено, че ще се
предоставят услугите: 1) събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до
депа за обезвреждането им; 2) поддържане и експлоатация на депата за битови
отпадъци или други съоръжения и инсталации за обезвреждане на битовите
отпадъци; 3) почистване на уличните платна, площадите, алеите и другите
територии от населените места, предназначени за обществено ползване. По отношение
на първия компонент, относно района на гр. Стамболийски, в заповедите е уточнено, че събирането и
извозването на отпадъци следва да се извършва със сметосъбирателна
кола тип „Кука“ (Мерцедес) по седмичен график.
11. Общински съвет Стамболийски с решения № 117/17.12.2009г.,
№ 3/31.01.2011г., № 23/20.01.2012г., № 134/15.12.2012г., № 107/19.12.2013г. и
№ 106/29.12.2014г. е определил размера
на таксата за битови отпадъци за периода 2010 г. – 2015г. и приел план – сметки за приходите и разходите.
През 2010 - 2011 година, за жилищни имоти на
предприятия без декларирани съдове, таксата се определя върху отчетната
стойност на имота по промилите за граждани, а за нежилищните имоти – върху
отчетната стойност на декларирания имот. От 2012г., за жилищни имоти на
предприятия без декларирани съдове, таксата се определя върху данъчната оценка
на имота по промилите за граждани, а за нежилищните имоти – пропорционално
върху по – високата между отчетната стойност и данъчната оценка на декларирания
имот.
12. За удостоверяване на
обстоятелството, че община Стамболийски е извършвала през процесния
период услугата по третиране на битови отпадъци са представени: кантарни
бележки от процесния период за депониране на смесени битови отпадъци в депо за
депониране на битови отпадъци в с. Цалапица и гр. Стамболийски; договор за
ползване на депо; пътни листове за движение на МПС, извършващи сметосъбиране и
сметоизвозване на територията на община Стамболийски (л. 236 – 306); трудови
договори с персонал за извършване на ръчно почистване; схема на разположение на
съдовете за битови отпадъци.
13. В подкрепа на
твърденията си оспорващият представя удостоверения
от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за липса на консумирана ел. енергия и
съответно задължения на „Булсат“ ООД за периода от
01.02.2012г. до 31.12.2015г. (л. 92); протоколи на частен съдебен изпълнител за
изземване на процесния имот от дата …….
14. С акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3878-1 от 29.12.2015г.,
издаден от Г.Т.– старши специалист „МДТ“ при община Стамболийски, на „Булсат“ ООД са определени
допълнителни задължения за ТБО в общ размери на 49221,14 лева главница и
22371,63 лева лихва. За периода 2010г. – 2015г. задълженията са 30243,42 лева
главница и 8745,06 лева лихва. За удостоверяване размера на задълженията по
всеки от трите компонента е представено приложение за периода 2007г. – 2015г.
(л. 94 – 97). За нежилищния имот са приложени ставките за сметосъбиране
и сметоизвозване от 14 промила за периода 2009г. – 2015г.; за обезвреждането на
битовите отпадъци в депа от 3 промила за периода 2009г. – 2015г.; за чистотата
на местата за обществено ползване от 3 промила за периода от 2007г. до 2015г. Изчислени са съответни лихви за забава върху
невнесените в срок задължения за ТБО по периоди /л. 4/.
15. При първото разглеждане
на делото е допуснат и приета без възражения съдебна счетоводна експертиза с
вещо лице И.С., която съдът кредитира с доверие. След анализ на
представените по делото доказателства вещото лице е установило, че на
територията на гр. Стамболийски в процесния периода е предоставяна
трикомпонентна услуга. Размерът на ТБО е определян като сумата от размера на
таксата за всяка една от посочените услуги, която се определя в зависимост от
приетите от общинския съвет данъчни основи. Физическите и юридическите лица,
които не ползват или няма да ползват недвижимите имоти е следвало да подадат
нарочна декларация по образец до края на предходната година в дирекция „МДТ“
към общината. По отношение имота на оспорващия изчисленията на дължимите ТБО за
периода 2008г. – 2015г. /л. 195 – л. 197/ са извършени на база декларираната
отчетна стойност в размер на 252 028,70лв., към която са приложени ставки
за всяка една от услугите. При посещение
на място до недвижимия имот на жалбоподателя вещото лице е установило, че има
поставен контейнер с изписан на него номер 172. Представена е схема за
разполагане на съдове за сметосъбиране на територията на община Стамболийски от
25.01.2007г. за общ брой съдове 141бр., в който фигурира и контейнер под номер
172. Представени са заповеди за определяне граници на населено място гр. Обслужването
на контейнер 172 от общинското предприятие „БКС“ е отразено в представени пътни
листове и кантарни бележки (таблица на л. 199 – 202). Общинското предприятие „БКС“ разполага с назначен
персонал за извършване на услугата по ръчно метене. За услугата по депониране
на отпадъци, част от тях са извозвани до местното сметище, а част - до депо в с. Цалапица, с което общината има
сключен договор. Считано от 07.01.2004г. общинското предприятие разполага с
разрешително да извършва дейности по третиране на отпадъци на площадка.
Дейността се състои в сортиране на отпадъка, който в последствие се
транспортира до депото в с. Цалапица. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в пътните листове не е
посочено изрично сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци от контейнер № 172.
Наименованието „Булсат“ ООД не е изписано в
представените графици за сметоизвозване.
16. При новото разглеждане на делото бе допусната съдебно – техническа експертиза с вещо лице И.Г., чието заключение се прие без възражение от страните и се кредитира с доверие от съда. Вещото лице е установило, че процесния имот попада в урбанизирана територия, част от строителните граници на гр. Стамболийски. Имотът е с предназначение и начин на трайно ползване – производствени и складови дейности. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че имотът е разположен е на улица тупик (без административен адрес), представляваща пресечка на ул. „Клокотница” в гр. Стамболийски. В долния си край тупикът служи за вход кум процесния имот, осигуряващ единствения достъп и лице на парцела. Улицата е дълга до дъното около 300 м. от пресечката на ул. „Клокотница“. По схемите, които са правени за сметосъбиране и сметоизвозване на община Стамболийски, улицата - тупик не е отразена. По тази улица вещото лице не е установило разположени контейнери или други съдове за събиране на отпадъци. Контейнер № 172 по схемата, се намира на ул. „Клокотница“, почти в началото, където започва и улицата тупик. № 172 е разположен непосредствено на улицата. Според съдържанието на регулационния план процесния тупик е идентифициран с № 3531. По графиците и схемите, които са приложени по делото вещото лице не е установило да фигурира името „Булсат“ ООД. В графиците е упоменат парцела VIII, в ден сряда.
17. По делото се събраха
свидетелските показания на В. Д. В., който заявява че от 2005 г. е работил като личен шофьор на родителите на Й. и С.Т..
Тогава баща им бил собственик на фабрика за производство на консерви, която се
намира в гр. Стамболийски, на улица тупик. През 2011
г. станала авария и фабриката спряла да работи, а през 2012 г. - окончателно, поради
проблеми с банката. През 2012 г. - 2016 г. е охранявал фабриката по молба на
собствениците. Помещението било запечатано от съдии изпълнители. От 2005 г. до
сега не е имало контейнери за отпадъци. Фабриката извозвала сама отпадъка със
свой транспорт - самосвали. На ул. „Клокотница“, непосредствено накрая има
железарски цех, има контейнер голям. Улицата тупик
била около 400 м. По тази улица от ляво имало бензиностанция, а от дясно -
автосервиз за камиони. В дясно имало малки предприятия, в ляво - волтаици, направо е порталът за фабриката. На улицата тупик нямало нито един контейнер. Контейнерът до
железарския цех не се използвал от фабриката,
тъй като е далече. Не можел да се използва и предвид обема на отпадъците.
Свидетелят заявява, че пред входа на фабриката сметосъбиращи
автомобили на общината никога не е виждал. Камиони, които да почистват и метат,
и да почистват снега, също не е виждал. Снега се чистел с техника - мотокар,
собственост на предприятието.
V. За правото:
18. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за
всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1.
сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата
не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане
на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива.
За доказването на
факта на предоставяне на услугите обаче общината следва да разполага с писмени
доказателства. Доказването на престирането на трите
услуги става с пътни листове, графици, отчети за обема, времето и мястото на
предоставяне на услугата, договори, когато се извършва чрез външен за общината
изпълнител, или с трудови договори, длъжностни характеристики, щатни
разписания, отчети за дейността, когато тя се извършва чрез служители и
средства на общината.
За да бъде един
правен субект задължен за тези трите такси е необходимо: 1) да има качеството
на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; 2) общинският съвет да е приел
решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на
определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, редакция към процесния период; 3) кметът на общината да е определил на
основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите
на районите, в които общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни
услуги; 4) имотите на правния субект да попадат в границите на района, в който
общината предоставя услугата и 5) общината фактически да е престирала
услугата.
Съгласно чл. 64,
ал. 1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ - собствениците
и лицата с учредено право на ползване на облагаеми с данък недвижими имоти. Тъй
като процесният имот попада в урбанизирана територия и безспорно е облагаем с
данък, то без съмнение собственикът му - „Булсат“ ООД, има качеството на задължено
за данъка, което значи че е задължено лице и за таксата за битови.
По отношение на таксата за битови отпадъци чл. 69,
ал. 1 от ЗМДТ предвижда, че заплащането и се извършва по ред, определен от
общинския съвет. Съгласно чл. 18, ал. 1 (в сила от 01.01.2011г.) от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, приета с
Решение № 12/12.03.2003 г. на ОбС Стамболийски
/http://www.stamb.info/images/naredbi/11.12.2017_Naredba_Ceni_i_Uslugi_aktualizaciq_Ot_30.10.2017.pdf/,
таксата за битови отпадъци се заплаща на две равни вноски в следните срокове:
от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължима. Според
чл. 4, ал. 2 във вр. чл. 9б от ЗМДТ невнесените в срок данъци и такси по този
закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни държавни вземания, чийто чл. 1 предвижда за неплатените в
сроковете за доброволно плащане публични вземания да се събира законна лихва.
По правилото на чл. 1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения /обн.,
ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г./ годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта.
Нормата на чл. 171, ал. 1 във вр. чл. 168, ал. 1
от ДОПК сочи като основание за погасяване на публичното вземане изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. Според ал. 2 с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на
длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета,
раздел IIа. Разпоредбите на чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК предвиждат,
че давността се
прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за
установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От прекъсването на
давността започва да тече нова давност.
Правилото на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК отнася
към публичните вземания и лихвите за вземанията за данъци и общински такси.
19. По делото не се спор, че
със заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на община Стамболийски за
процесния период е определил вида на услугите, районите на предоставяне и
графиците за изпълнение. Общински съвет Стамболийски е приемал нужните решения
за годишно определяне на размер на таксата за всяка от услугите. Ангажирани са
и нужните писмени доказателства (пътни листи, договори с персонал, документация
на специализирана техника, кантарни бележки,
квитанции и други), за да се обоснове извода, че в периода 2010г. – 2015г. на
територията на гр. Стамболийски реално е предоставяна трикомпонентната услуга
по третиране на битови отпадъци. Това обстоятелство се потвърждава и от
приетата съдебно – счетоводна експертиза. Спорадичните разлики в наименованията
на използваните специализирани превозни средства по пътни листи и заповеди,
както и обстоятелството, че отпадъкът е транспортиран до депото в с. Цалапица и
до местно сметище, не разколебават горния извод. Въпреки това, по отношение на
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, конкретно за имота на дружеството –
жалбоподател се разкрива доказателствен дефицит. Видно от представената схема
пред проесния имот не е предвидено разположение на
съд за отпадъци. Фактическо наличие на такъв не се установява и от съдебните
експертизи и събраните свидетелски показания. Безспорно е, че най – близкият
контейнер (№172) е разположен на ул. „Клокотница“ пред входа на друго предприятие и се
намира на 300 метра от парцела на оспорващото дружество. Самата улица
„Клокотница“ не е посочена в нито една от заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. При липсата на контейнер с нужния капацитет, който
да е поставен в близост за нуждите на УПИ VIII –
производствени и складови дейности, кв. 96 по регулационния план на гр.
Стамболийски, се явява изолиран от останалите доказателства записът на имота в
графика по предоставяне на услугата за ден сряда. Още повече при липсата на контейнер остава
неясно каква обслужваща дейност би извършил в района на имота сметоизвозващата техника. Установяването на реално престирана услуга е изцяло в тежест на ответния
административен орган. В какъвто смисъл съдът е дали и своите изрични указания.
При липсата на доказателства, запълващи обема на прякото и пълно доказване,
съдът е длъжен да приеме, че услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване, конкретно за имота на дружеството – жалбоподател, не е била
материално обезпечена, респ. не е и предоставяна в процесния период. Това
налага отмяна на оспорения акт в частта по първия компонент на услугата. Съобразно
представеното приложение към АУЗД № 3878-1 от 29.12.2015г. и
заключението на съдебно – счетоводната експертиза задълженията за този
компоненти са в следните размери: от 2010г. до 2015г. ежегодно такса за сметосъбиране и сметоизвозване 3528,40 лева или общо за периода
21170,40 лева. Обсъдената правна регламентация
обосновава извода, че задълженията на оспорващия за ТБО за 2010г. и 2015г. са
станали изискуеми към първи юли и първи ноември на съответните периоди. При
това положение за незаконосъобразно установените задължения по първия компонент
на услугата следва да бъдат приспаднати и лихви в размер:
|
ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване 01.07.2010г. - 29.12.2015г. ½ от
главница 3528,40 лв. – лихва 993.12 лв. |
|
ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване 01.11.2010г. - 29.12.2015г. ½ от
главница 3528,40 лв. – лихва
931.80 лв. |
|
Общо: 1924,92 лв. |
|
|
|
ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване 01.07.2011г. - 29.12.2015г. ½ от
главница 3528,40 лв. – лихва
810.95 лв. |
|
ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване 01.11.2011г. - 29.12.2015г. ½ от
главница 3528,40 лв. – лихва 749.57
лв. |
|
Общо: 1560,52 лв. |
|
|
|
ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване 01.07.2012г. - 29.12.2015г. ½ от
главница 3528,40 лв. – лихва
628.37 лв. |
|
ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване 01.11.2012г. - 29.12.2015г. ½ от
главница 3528,40 лв. – лихва 567.14
лв. |
|
Общо: 1195,51 лв. |
|
|
|
ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване 01.07.2013г. - 29.12.2015г. ½ от
главница 3528,40 лв. – лихва
447.80 лв. |
|
ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване 01.11.2013г. - 29.12.2015г. ½ от главница
3528,40 лв. – лихва 387.41 лв. |
|
Общо: 835,21 лв. |
|
|
|
ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване 01.07.2014г. - 29.12.2015г. ½ от
главница 3528,40 лв. – лихва 268.60
лв. |
|
ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване 01.11.2014г. - 29.12.2015г. ½ от
главница 3528,40 лв. – лихва 208.14
лв. |
|
Общо: 476,74 лв. |
|
|
|
ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване 01.07.2015г. - 29.12.2015г. ½ от
главница 3528,40 лв. – лихва 89.36 лв. |
|
ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване 01.11.2015г. - 29.12.2015г. ½ от
главница 3528,40 лв. – лихва 28.67 лв.
|
|
|
|
Общо: 118,03 лв. |
За периода 2010 г. – 2015 г. подлежат на
приспадане лихви в общ размер на 6110,93 лева.
20. Относно дължимостта на таксата по втория и третия компонент – депо
и чистота, следва да се съобрази, че услугите поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци не са
обвързани с фактическото ползване на имота. В този аспект за
законосъобразността на акта по тези компоненти е ирелевантно обстоятелството
дали дружеството – жалбоподателя в периода 2011г. – 2015г. е ползвало имота и
дали е генерирало отпадъци. Оспорващият не е подал декларации по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, нито е бил освободен от заплащането на таксата от общинския съвет на
основание чл. 8, ал. 6 ЗМДТ. Без значение за определяне на дължимата ТБО по
отношение на тази услуга е фактът, дали конкретно около имота е била изградена
инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че в самото
населено място е налице такава. Таксата за посочената услуга се дължи за
извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а
не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена
близост до него. Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или
могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото
населено място, а не само в определен район от него.
Съгласно чл. 66,
ал. 1, т. 4 ЗМДТ, редакция към процесния период, услугата поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване по своя характер се изразява в
почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии
от населените места, предназначени за обществено ползване. Следователно,
законодателят, макар да не е дал легална дефиниция на услугата, е посочил нейното
съдържание чрез изброяване на примерни нейни елементи. Съдържанието на
разпоредбата сочи, че нейната цел е да осигури чистотата на онази част от
територията на населените места, която с оглед на своето предназначение се
ползва за обществени нужди. Тъй като законодателят е дал примерно изброяване на
видовете дейности, които се включват в услугата поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване логическото тълкуване води до извод, че
приложение следва да намери съдържанието на понятието "територия на
населеното място", което включва селищната територия, обхваната от
строителните му граници. Именно в рамките на строителните граници на населеното
място съществуват територии от вида на изброените в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ.
Иначе казано, става въпрос за урбанизирана територия, границите на която са
определени с устройствен план. В случая е безспорно, че процесният имот попада
именно в такава урбанизирана територия, част от строителните граници на град
Стамболийски.
По отношение реалното
почистване на териториите за обществено ползване на гр. Стамболийски са представени
трудови договори, от които се установява, че общинската администрация е
разполагала с необходимия състав от лица – чистачи, оператори на техника и
работници по сметосъбиране, за предоставяне на услугата в процесните периоди.
Ангажирани са и първични счетоводни документи за извършени услуги по депониране
на битови отпадъци, генерирани от територията на населеното място. Община
Стамболийски има договори за депониране на неопасни битови отпадъци на
Регионално депо в землището на с. Цалапица.
При това положение съдът
намира, че спрямо дружеството – жалбоподател като задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ законосъобразно са определени задължения за такса
битови отпадъци по компонентите:
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения, за периода 2010г. – 2015г.
В оспорения акт не е
посочена стойността на задълженията по всеки от трите компонента на услугата, а
размерът е сумирани общо за съответния период. Според Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975
г., ОСГК на ВС, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не
съставлява съществено нарушение на закона в случаите, когато те са представени
в допълнение към съпроводителното писмо за изпращане на преписката в съда. Съдът намира, че в случая е налице именно посочената хипотеза, при която
мотивите на органа наложил мярката са законосъобразно допълнени с представеното приложение към АУЗД № 3878-1 от 29.12.2015г.,
сочещо размера на задълженията по всеки един от компонентите на услугата. Това
обстоятелство е съобразено и в заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, която е установила, че задълженията по компонентите „депо” и
„чистота” са в следните размери: от 2010г. до 2015г. ежегодно такса за депо
756,09 лева и така за чистота 756,09 лева или общо за периода 9073,08 лева. По отношение на тези главници, включително и
лихвите, към настоящия момент не е изтекъл предвидения давностен срок по чл.
171, ал. 2 от ДОПК, т.е. същите са дължими. Лихвите за посочените главници се
установяват в следните размери:
|
ТБО за депо
01.07.2010г. - 29.12.2015г. ½ от главница 756,09 лв. – лихва
212.81 лв. |
|
ТБО за депо
01.11.2010г. - 29.12.2015г. ½ от главница 756,09 лв. – лихва 199.67 лв. |
|
Общо: 412,48 лв. |
|
|
|
ТБО за депо
01.07.2011г. - 29.12.2015г. ½ от главница 756,09 лв. – лихва
173.77 лв. |
|
ТБО за депо
01.11.2011г. - 29.12.2015г. ½ от главница 756,09 лв. – лихва 160.62 лв. |
|
Общо: 334,39 лв. |
|
|
|
ТБО за депо
01.07.2012г. - 29.12.2015г. ½ от главница 756,09 лв. – лихва
134.65 лв. |
|
ТБО за депо
01.11.2012г. - 29.12.2015г. ½ от главница 756,09 лв. – лихва 121.53 лв. |
|
Общо: 256,18 лв. |
|
|
|
ТБО за депо
01.07.2013г. - 29.12.2015г. ½ от главница 756,09 лв. – лихва
95.96 лв. |
|
ТБО за депо
01.11.2013г. - 29.12.2015г. ½ от главница 756,09 лв. – лихва 83.02 лв. |
|
Общо: 178,98 лв. |
|
|
|
ТБО за депо
01.07.2014г. - 29.12.2015г. ½ от главница 756,09 лв. – лихва
57.56 лв. |
|
ТБО за депо 01.11.2014г. - 29.12.2015г. ½ от
главница 756,09 лв. – лихва 44.60 лв. |
|
Общо: 102,16 лв. |
|
|
|
ТБО за депо
01.07.2015г. - 29.12.2015г. ½ от главница 756,09 лв. – лихва
19.15 лв. |
|
ТБО за депо
01.11.2015г. - 29.12.2015г. ½ от главница 756,09 лв. – лихва 6.21 лв. |
|
Общо: 25,36 лв. |
|
|
За периода 2010 г. – 2015 г. по задълженията за
ТБО – депо лихвите са в общ размер на 1309,55 лева. Предвид еднаквия размер на
главниците за задълженията за ТБО – чистота, установеният размер на лихвата е
същия.
VI. За разноските:
21. Констатираната частична незаконосъобразност на административния акт,
налага на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК съдебните разноските да бъдат
разпределени между страните по съразмерност. Всяка от тях е направила
възражение за прекомерност на заявения размер за адвокатска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1,
т. 4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на адвокатско възнаграждение съобразно процесния
материалния интерес по делото се установява на 1699,67 лв. Жалбоподателят
претендира 2000 лева за адвокатски хонорара, а ответникът – 2250 лева. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че тези размери
не превишават значително минималния, съдът намира и двете възражения за
неоснователни. Разноските следва да се присъдят съразмерно въз основа на
доказания размер. На жалбоподателя се дължат 1609,33 лв., а на ответника 881,25
лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3878-1 от 29.12.2015г., мълчаливо
потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Стамболийски, в частта с която на
оспорващия са определени задължения за ТБО по компонент сметосъбиране и
сметоизвозване за периода 2010 г. –
2015г. в общ размер на 21170,40 лева главница и 6110,93 лева лихва.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БУЛСАТ“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София , р-н Подуяне кв. Хаджи Димитър, ул. „Васил Петлешков” № 8, представлявано от управителя Й.Б.Т., против Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3878-1 от 29.12.2015г., мълчаливо
потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Стамболийски, в частта, с която на
задълженото лице допълнително са определени задължения за ТБО по компонент депо и
чистота за периода 2010 г. – 2015г. в общ размер на 9073,08 лева главница и 2619,10 лева лихва.
ОСЪЖДА община Стамболийски да заплати на „БУЛСАТ“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София
, р-н Подуяне кв. Хаджи Димитър, ул.
„Васил Петлешков” № 8, представлявано от управителя Й.Б.Т., сумата от 1609,33 лева /хиляда шестстотин и девет лева и тридесет и
три стотинки/, представляващи съдебни разноски.
ОСЪЖДА „БУЛСАТ“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град София , р-н
Подуяне кв. Хаджи Димитър, ул. „Васил Петлешков” № 8, представлявано от управителя Й.Б.Т., да заплати на община Стамболийски сумата от 881,25 лева /осемстотин осемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: