МОТИВИ към присъда № 6 / 05.05.2017 г. по НЧХД №
221 / 2016 г. по описа на Районен съд
КОТЕЛ
Срещу подсъдимиите
Х.К.Х. и А. Х.Ч. е повдигнато обвинение с частна тъжба, подадена от Б.А.Р.,
затова че на 24.06.2016 г. в село Ябланово, община Котел, двамата в съучастие
помежду си като извършители, му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, с което всеки от
тях е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Частният
тъжител, като пострадал от престъплението, е конституиран по реда на чл.84 от НПК като граждански ищец в производството, като съдът е приел за съвместно
разглеждане предявения срещу подсъдимия при условията на солидарност граждански
иск за сумата 5000.00 лева, представляващи причинени от твърдяното престъпление
неищуществени вреди заедно със законната лихва от
деня на увреждането 24.06.2016 г. до окончателното изпълнение на задължението,
както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание, след приключване
на съдебното следствие, частният тъжител, лично и чрез повереника
си адв. Д.Д. ***, поддържа
обвинението така, както е повдигнато. Предоставя на съда да прецени вида и
размера на наказанието, което да се наложи на подсъдимия. Моли съда да уважи
изцяло предявения граждански иск и да присъди всички направени разноски по
делото.
Защитникът на подсъдимия Х.Х. адв. К.Б. ***, оспорва
описаните в частната тъжба фактически обстоятелства, като твърди, че подс. Х. не е нанасял на пострадалия удари. Алтернативно
моли, в случай че съдът признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение, да приложи института на реторсията и да го
освободи от наказание. Моли за отхвърляне на предявения граждански иск.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият Х.Х.
не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли съда да бъде
оправдан.
Подсъдимият А.Ч. не се признава за
виновен по повдигнатото обвинение и моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като обсъди на всички доказателства събрани по делото, намира за
установено следното:
Подсъдимите Х.Х.
и А.Ч. (Х. Х.) са братя и живеят в две съседни къщи на ул. Освобождение в село
Ябланово. Тъй като улицата е централна и с прави участъци, обичайно по нея
водачите на МПС управлявали с висока скорост, с което се създавало напрежение у
живущите наоколо заради силния шум и заради страх от катастрофи. Съпругата и
детето на подс. Х.Х. били
пострадали при ПТП на същата тази улица, затова подсъдимият бил особено
чувствителен, когато видел да се шофира с висока скорост.
На 24.06.2016 г., около 19 часа,
подсъдимият Х.Х. и децата му брулели с пръчка черници
от дърво между дома им и ул. Освобождение. По същото време частният тъжител Р.
и приятелите му – свидетелите Х.К. и Х.О. били на бензиностанцията, намираща се
на около 50 м от дома на подс. Х.. Тъжителят и
двамата свидетели оглеждали мотоциклет и го карали по ул. Освобождение, за да
го пробват. Подс. Х. се подразнил от шума на
мотоциклета и както бил с пръчката в ръка, излязъл на улицата, размахал
пръчката и дал знак на тъжителя, който управлявал в този момент мотоциклета, да
спре. Тъжителят спрял, без да слиза от мотоциклета. Подсъдимият се приближил
към него, започнал да му кара, че минава по улицата с висока скорост и вдига
много шум. Посегнал да го удари с пръчката. Стоящите наблизо свидетели Х.О. и Х.К.
видели, че приятелят им е в опасност, затова бегом се приближили и се нахвърлили
върху подс. Х.. В това време от дома си излезли
другият подсъдим А.Ч. и съпругата му Л.Ч.. Подсъдимият Ч., виждайки, че брат му
е в опасност, се намесил, за да разтърве биещите се. Тъжителят също слязъл от
мотора, за да помогне на приятелите си и станало меле. Подсъдимият Х.Х. ударил тъжителя по главата с пръчката, в резултат на
което пръчката се счупила на две парчета. Подсъдимият А.Ч. взел едно от
парчетата и с него ударил тъжителя пак по главата. Свидетелите Х.О. и Х.К. се
уплашили, тъй като подсъдимите ги превъзхождали по сила, затова побегнали и когато се отдалечили на безопасно разстояние,
спрели и се обърнали, за да гледат какво се случва. Тъжителят не успял да
избяга, защото майката на подсъдимите – св. С.Х., се намесила в защита на
синовете си, като хванала тъжителя откъм гърба и двамата паднали на земята.
След като тъжителят паднал на земята, двамата подсъдими започнали да го удрят и
ритат. Минаващият наблизо св. Н.М. разбрал, че има
конфликт, видял подсъдимия, заобиколен от агресивно настроените подсъдими и
техните близки, затова се приближил, разбутал ги, хванал тъжителя и го извел на
безопасно разстояние. От дясната му вежда се стичала кръв. Тъжителят седнал на
земята, а св. М. му измил лицето с вода и му дал кърпа, която да сложи върху
кървящата рана.
Боят бил съпроводен с викове и крясъци,
които били чути от св. И.Д. – полицай в РУ на МВР Котел, живеещ в близост до
мястото на конфликта. Свидетелят излязъл и видял струпаните хора и седналия на
земята пострадал. Подсъдимият Х.Х. бил още в пръчка в
ръката. Подс. Х.Х. бил с
подути устни, а подс. А.Ч. – с червени петна по
лицето.
По него време случайно оттам минавали
със служебния автомобил свидетелите Х.А. и А.П. ***, които спрели, виждайки
събраните хора. Св. А. видял стичащата се кръв от лицето на пострадалия и го
попитал какво се е случило,
но пострадалият не бил адекватен и не отговорил. Тъй като подсъдимите и
роднините продължавали да се държат агресивно, св. А. отвел тъжителя и св. К. в
полицейския участък, където те му обяснили за възникналия конфликт.
Пострадалият бил отведен от св. А.К. за
оказване на медицински помощ в болницата в град Омуртаг, но били препратени в
град Търговище. Пострадалият бил приет в „МБАЛ-Търговище“ АД веднага и бил
лекуван там до 28.06.2016 г. с диагноза открита рана на клепача на дясното око.
Извършена била оперативна процедура
реконструкция на клепача с кожно ламбо под
локална анестезия.
На 28.06.2016 г. пострадалият посетил
д-р В. Г. – съдебен лекар в град Търговище, който го прегледал и му издал
съдебномедицинско удостоверение, което е представено по делото. В удостоверението
е описано, че по време на прегледа е установена рана с оточни
и неравни ръбове с дължина 3 см с наложени хирургични ръбове. В областта на
дясната скула е установена рана с оточни и неравни
ръбове, напречно разположена, с дължина 2 см с наложени хирургични ръбове.
Горният и долният клепачи на дясното око, както и дясната скула била оточни в моравочервен цвят. По
гърба в областта на лявата лопатка е установено ивицесто
охлузване с червеникав цвят с размери 5х3 см. По задната повърхност на левия лакет е установено охлузване с червеникав цвят с размери
5х2 см. В дясната хълбочна поясна област е установено
обширно охлузване на площ 10х6 см. По предната повърхност на двете колена са установени отоци и охлузвания, червеникаво
кафеникави на цвят, на площ 10х8 см. По предната повърхност на шията в средната
ù трета е установено повърхностно охлузване с червеникав цвят на площ
3х1 см.
След като бил изписан от болницата,
пострадалият се прибрал в дома си в село Ябланово, където майка му се грижила
за него, докато се възстанови. Докато бил с отоци и синини по очите,
пострадалият не излизал от къщи от срам и неудобство и ходел със слънчеви
очила, за да прикрива нараняванията. Не отишъл в к.к.
Слънчев бряг, където си бил намерил работа за летния сезон.
В деня след инцидента св. Л.Ч. отишла в
дома на пострадалия, за да поговори с пострадалия и семейството му, но била
изгонена.
Съдът установи горните факти,
след като обсъди подробно показанията на всички разпитани по делото свидетели,
преценени ведно с представеното съдебномедицинско удостоверение и останалите
приобщени към делото писмени доказателства. В обясненията си двамата подсъдими
отричат да са нанасяли удари по пострадалия. Обясненията се поддържат в
показанията на св. С.Х. – тяхна майка, както и от св. Л. Ч. – съпруга на подс. Ч.. Нещо повече, както подсъдимите, така и посочените
две свидетелки твърдят, че подсъдимите са били жертва на агресия от страна на
тъжителя и приятелите му. В тази им част обясненията на подсъдимите и
показанията на тези две свидетелки влизат в остро противоречие с показанията на
свидетелите Х.О., Н.М. и Х.К., както и с констатациите в съдебномедицинското
удостоверение и медицинската документация. Безспорно установените наранявания
по лицето и тялото на тъжителя е логично да са получени по начин и време така,
както се твърди в частната тъжба и от свидетелите Х.О., Н.М. и Х.К.. Освен разкъсните рани на клепача на дясното око и дясната скула,
са установени охлузвания по гърба на пострадалия, по левия му лакет, в дясната хълбочна област, по предната повърхност на
двете колена, както и по предната повърхност на
шията. Констатираните охлузвания са причинени на пострадалия, след като е бил
съборен от подсъдимите на земята, ритан и удрян от тях, докато е бил паднал.
Показанията на свидетелите Х.О. и Х.К., които са очевидци, се потвърждават от
данните в медицинското удостоверение и документацията, съставена по време на
лечението, поради което съдът ги приема за достоверни и ги кредитира. Същото се
отнася и до показанията на св. Н.М., който не е очевидец на боя, но е издърпал
пострадалия настрана, вече с получените наранявания. Обратно, защитната теза,
поддържана и от двамата подсъдими, се опровергава именно от очертаните дотук доказателствени източници и посредством техните обяснения
не се дава отговор как са получени нараняванията по тялото на пострадалия. Не е
доказателственено обезпечена версията им, че не
пострадалият, а те двамата, включително и тяхната майка, са били обект на
насилие от страна на частния тъжител и свидетелите Х.О. и Х. К.. Не са представени каквито и да било
медицински документи, посредством които да се установи, че и подсъдимите са
били пострадали. В показанията си някои от свидетелите твърдят, че са видели
подутини и зачервявания по лицата им, а св. А. сочи, че тениската на един от
двамата е била скъсана. Така се опровергават показанията на свидетелките С.Х. и
Р.Х., че от устните и на двамата подсъдими течала кръв. Първата свидетелка е
тяхна майка, а другата свидетелка – тяхна близка, и е обяснимо, че техните
показания са емоционално наситени, със забележима склонност към хиперболизиране
на случилото се. Доколкото обясненията и показанията на посочените свидетелки
се опровергават от останалите доказателствени
източници, съдът не ги кредитира за достоверни в тази им част. Същото се отнася
и до показанията на свидетелките Л.Ч. (съпруга на подс.
А.Ч.).
Посочените
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен
начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението и мястото
на неговото извършване.
При така установеното от фактическа
страна съдът стигна до правния извод, че всеки от подсъдимите Х.Х. и А.Ч. е осъществил престъпния състав на чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, затова че на 24.06.2016 г. в село Ябланово, община Котел, двамата в съучастие
помежду си като извършители, причинили на частния тъжител Б.А.Р. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
129 от НК,
Налице са всички съставомерни
признаци на престъплението, за което срещу подсъдимия е повдигнато обвинение. Безспорно
е установено времеизвършването на престъплението –
надвечер на 24.06.2016 г., както и мястото на неговото извършване –по ул.
Освобождение в село Ябланово в близост до домовете на подсъдимите.
На
тъжителя е причинена лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Уврежданията непосредствено след инцидента са описани в представеното по
делото съдебномедицинско удостоверение, както и в медицинската документация,
съставена по време на болничното лечение. Нанесените на тъжителя разкъсни рани, болезнени наранявания и охлузвания покриват
признаците на леката телесна повреда, в какъвто смисъл са и дадените с ППл 3-79 на ВС указания.
За да е налице лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, на пострадалия
трябва да са нанесени “такива увреждания, които да са довели до болестно
състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за
живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в
леко увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по –
леки изменения във физиологичните функции извън болката и страданието.”
Подсъдимите
са извършили престъплението, действайки в съучастие помежду си като
извършители. И двамата са нанасяли на пострадалия удари и по този начин
обективно и виновно са допринесли за осъществяване на престъплението,
действайки с пряк умисъл за задружно причиняване на престъпния резултат
(решение № 119 от 25.05.2000г. на ВКС по нак. дело №
14/2000 г., І н.о.). Без значение е кой какви точно удари е нанесъл, като от значение
е дали тази дейност е част от изпълнителното деяние. Когато съизвършителите
имат сходно поведение, резултатът е съвкупно причинен от всички, независимо от
конкретния им индивидуален принос.
Подсъдимите са извършил престъплението
при условията на пряк умисъл, съзнавали са общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са общественоопасните
му последици и са ги желаели. Действали са както с умисъл за извършване на
престъплението лека телесна повреда, така и с умисъл за съучастие.
Съдът не споделя доводите на защитата
за приложимост по отношение на подс. Х.Х. на чл.12 от НК, който изключва обществената опасност на
деянието в случаите, когато се защитават от непосредствено противоправно
нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на
отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките
на необходимите предели. Конкретиката на казуса не
разкрива относимост на посочената разпоредба, тъй
като липсват данни пострадалият да е предприел такова нападение.
За неоснователно съдът прецени и
искането за приложение на реторсията по реда на
чл.130, ал.3 от НК по отношение на подс. Х.Х., тъй като не се събраха доказателства частният тъжител
да е отвърнал веднага със също такава телесна повреда. Съдът прие за
установено, че устната на подс. Х. била подута, без
обаче да бъде установено, че именно частният тъжител е този, който е причинил
това телесно увреждане. Разсъжданията са относими и за подс. А.Ч..
Налице са всички предвидени в разпоредбата на чл.78а от НК
условия за освобождаване на подсъдимите
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
Деянието е извършено умишлено, предвижданото наказание е лишаване от свобода до
две години или пробация, няма причинени от
престъплението имуществени вреди, подсъдимите не са осъждани (подс. А.Ч. се счита за неосъждан, тъй като реабилитиран по
предходните две осъждания) и не са освобождавани от наказателна отговорност по
реда на гл.ХХVІІІ от НПК. Не са налице изключващите прилагането на чл.78а от НК
предпоставки, дадени в ал.6-та. При определяне размера на глобата, определена
от НК в границите от 1000.00 до 5000.00
лева, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, прецени обществената
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и
смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени добрите характеристични
данни. Емоционалната мотивация за извършване на престъплението също обосновава
определяне на наказание към минимума. Подсъдимите са потърпевши от денонощния
шум по улицата, която, макар и предназначена за движение на МПС, е използвана и
за гонки между автомобили и мотори. Подс. Х.,
виждайки,че един и същ мотоциклет преминава неколкократно
покрай дома му с висока скорост, е решил да се саморазправи с моториста и така
се е стигнало до коментирания инцидент. Справедливият, според подсъдимите, гняв
срещу автогонките обаче не води до отпадане на
наказуемостта за извършеното от тях престъпление срещу участник в гонките.
Съвкупността от изложените обстоятелства мотивира съда да определи и на двамата
подсъдими наказание в размер на минималния от 1000.00 лева.
Приетият за съвместно разглеждане
граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, с който се претендира
обезщетение на неимуществените вреди, причинени от непозволено увреждане –
престъплението, е доказан по основание, но е предявен в завишен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а тогава когато увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно – чл.53 от ЗЗД.
Ищецът
в настоящото производство доказа елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, касаещи причинените му неимуществени вреди.
Първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, деянието, е
налице – подсъдимите са осъществили престъпния състав на чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, което от своя страна покрива
признаците на деликта по смисъла на гражданското
право. Противоправността и вината са също доказани,
като се има предвид постановената присъда. Обезщетението за неимуществени вреди
има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата
и другите нематериални последици, възникнали от деликта.
При причиняването на телесната повреда тъжителят несъмнено е претърпял болки,
страдания, унижение и се е засегнало чувството му на лично достойнство.
Наложило се е лечение в болнични условия, за да бъде оперативно зашита разкъсната рана на десния клепач. За един продължителен
период лицето му е било значително загрозено от раните и синините, което го е
принудило да ходи с тъмни очила, за да прикрие донякъде следите, не излизал
цяло лято от дома си, не отишъл да работи в Слънчев бряг. За да обезщети
претърпените неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да изходи от
нормата на чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД, според която се обезщетяват всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира размера на
исканото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за завишен, след като
се съобрази със степента на болките и страдания, за да определи по
справедливост тяхната продължителност – момента на причиняване на телесната повреда
и като краен момент около месец след това. Следва да се отчете и това, че
пострадалият е здрав млад мъж, който се е възстановил относително бързо. След
като обсъди в съвкупност всички посочени по–горе аргументи, съдът прецени, че
справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за претърпените
от него неимуществени вреди е в размер на 1000.00 лева и приема искът до пълния
му предявен размер 5000.00 лева като неоснователен и недоказан.
С
молбата ищецът е претендирал и присъждането на законна лихва от деня на
увреждането до окончателното изпълнение на задължението. Съгласно чл.86, ал.1
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от
деня на увреждането, без да е необходима покана.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди всеки от подсъдимите да заплати на тъжителя по 181.00 лева,
представляващи направени от него разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса за образуване на делото. Съдът осъди подсъдимите солидарно да заплатат по сметка на бюджета на съдебната власт сумата
50.00 лева, представляващи държавна такса върху размера на уважения граждански
иск.
Ръководен от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :