№ 113
гр. Елхово , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ в публично заседание на пети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря М И Д
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело №
20202310100402 по описа за 2020 година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „Юробанк
България“ АД против Н. АЛ. К. от гр. Елхово, с правно основание чл.422, вр.с чл.415 ал.1 от
ГПК за установяване съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба ищецът сочи, че с Договор за издаване на кредитна карта „Euroline“
от 21.12.2004г., картовото предприятие „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, е предоставило
на ответника Н. АЛ. К. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на
1200.00 лева по кредитна карта „Euroline“. Предвид специфичния характер на кредитния
продукт, предоставен с Договора, Картодържателят усвоява различни суми, през различните
периоди. На 23.12.2004г. процесната карта е била използвана за покупка на 12 бр. вноски от
търговски обект на „Оксижан“ ЕООД ЕИК *********, находящ се в гр. Пловдив, като
извършеното плащане към търговеца се явява изпълнение от ищеца на заявеното в договора
от ответника желание да бъде обработена посочената транзакция и преведена упоменатата
сума, представляваща покупка на вноски.
На 24.03.2005г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и „Юробанк И ЕФ Джи
България“ АД е сключен договор за продажба на предприятие, по силата на който и на
основание чл. 21.3 от приложимите ОУ към Договора за издаване на кредитна карта
„Euroline“ от 21.12.2004г., правата и задълженията по всички договори с картодържатели
„Euroline“, сключени от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД са прехвърлени на „Юробанк И
ЕФ Джи България“ АД. Впоследствие с решение на „Юробанк България“ АД - едноличен
собственик на капитала на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ ЕАД, на 29.11.2019г. „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ ЕАД се преобразува чрез вливане в „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД и
1
последното дружество се конституира като страна по всички договори за кредит, по които
страна е „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и като такава упражнява правата и спазва
задълженията по тях.
На 04.02.2020г. е осъществено преобразуване на „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД
чрез вливане по реда на чл. 262 ТЗ в „Юробанк България“ АД и приемащото дружество
става универсален правоприемник на вливащото се дружество, като цялото имущество,
както и всички права и задължения на „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД по сключените
договори с клиенти, в това число и процесния с отв. Н.К., се прехвърлят върху „Юробанк
България“ АД.
Ищецът сочи, че на 13.04.2017г. е било сключено с ответника Допълнително
споразумение към Договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 21.12.2004г., с което
са изменени и допълнени Общите условия на Договор-заявление за издаване н кредитна
карта „Euroline“ и е променен вида на кредитната карта от „Euroline“ на „Mastercard cash“.
На 13.04.2017г. била сключена и Декларация за присъединяване на застраховано лице
към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на картодържателите на кредитни
карти, издадени от „Юробанк България“ АД за застрахователен пакет „Покритие на
задълженията плюс“, съгласно която Картодържателят Н. АЛ. К. е декларирал своето
съгласие сумата на месечната му застрахователна премия, да бъде начислявана като
задължение по кредитната му карта.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 10 от Общите условия, неразделна част от процесния
Договор, за предоставянето и управлението на кредита и другите услуги по Кредитната
карта, които се предоставят на Картодържателя, същият заплаща възнаграждение,
включително но не само лихва, а при изплащане на задълженията на вноски се начислява
лихва от датата, на която плащанията са осчетоводени по картовата сметка или от датата на
сделката, като приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения, а
действащият в момента на подписване на Договора лихвен процент се посочва в
приложението към Общите условия. Освен дължимата лихва, в приложението към Общите
условия са изброени и дължимите такси.
Длъжникът-картодържател не е изпълнил договорните си задължения за погасяване
на дължимите суми в съответствие с чл. 10, 11 и 12 от Общите условия за издаване и
използване на кредитната карта, като на това основание Банката-ищец е упражнила правото
си да прекрати договора за издаване и използване на кредитна карта „Euroline“ поради
неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения,
съответно от 22.01.2018г. и 21.02.2018г. и съгласно чл. 20.2 е обявила цялото задължение на
длъжника-картодържател за незабавно изискуемо и дължимо с три броя нотариални покани,
последната от която е Нотариална покана с рег. № 4448. том 1. акт № 142 на Нотариус К К с
peг. № 451 в регистъра на НК и район на действие PC-Елхово, изпратена до
2
Кредитополучателя Н. АЛ. К. на настоящият му адрес, връчена му лично на 10.07.2019 г.
За събиране на вземането си, ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК, във връзка с което е било
образувано ч.гр.д. № 23/2020 година по описа на РС – Елхово, по което на длъжникът Н К е
разпоредено да заплати на Банката – ищец следните суми: главница в размер на 1 177.92
лева; възнаградителна лихва за периода от 22.12.2017г. до 10.07.2019г. в размер на 347.35
лева, мораторна лихва за периода от 22.12.2017г. до 07.01.2020г. в размер на 190.13 лева,
такси за периода от 22.12.2017г. до 07.01.2020г. в размер на 319.86 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от 1177.92 лева, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 14.01.2020г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на
402.19 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника - ответник по реда на чл. 47, ал.5 от
ГПК, което обстоятелство е обусловило подаването на искова молба от кредитора за
установяване на вземането му.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което признае за установено по
отношение на ответника Н.К. съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца,
произтичащи от Договор за издаване на кредитна карта от 21.12.2004г., изменен и допълнен
с Допълнително споразумение към него от 13.04.2017г., съгласно издадената Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 23 по описа за 2020 г. на PC- Елхово, а именно:
главница в размер на 1 177.92 лева; възнаградителна лихва за периода от 22.12.2017г. до
10.07.2019г. в размер на 347.35 лева, мораторна лихва за периода от 22.12.2017г. до
07.01.2020г. в размер на 190.13 лева, такси за периода от 22.12.2017г. до 07.01.2020г. в
размер на 319.86 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 1 177.92 лева, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 14.01.2020г. до окончателното изплащане
Ищецът претендира и направените по делото разноски, включително и тези,
направени в заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът Н.К. не е депозирал писмен отговор на
исковата молба, не е направил възражения, не е представил и посочил доказателства.
В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество, но в писмено
становище от негов проц. представител – адв. И. се заявява, че установителният иск се
поддържа изцяло и се желае същият да бъде уважен. Подробни съображения са изложени в
представена в срока по чл. 149, ал.3 от ГПК писмена защита.
Ответникът Н.К., редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание и не
изпраща представител. Не е изразил писмено становище по предявения против него иск.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
3
От приложеното по делото ч.гр.д. № 23/2020 по описа на ЕРС, образувано по
подадено на 14.01.2020г. от ищеца „Юробанк България“ АД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съдът по заповедното производство е издал
Заповед № 101/17.01.2020г. за изпълнение на парично задължение против длъжника Н.К., с
която на последния е разпоредено да заплати на Банката – ищец следните суми: главница в
размер на 1177.92 лева; възнаградителна лихва за периода от 22.12.2017г. до 10.07.2019г. в
размер на 347.35лева, мораторна лихва за периода от 22.12.2017г. до 07.01.2020г. в размер
на 190.13 лева, такси за периода от 22.12.2017г. до 07.01.2020г. в размер на 319.86 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от 1177.92 лева, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 14.01.2020г. до окончателното изплащане, както и разноски по
делото в общ размер на 402.19 лева – 40.71 – заплатена държавна такса и 361.48 лева
адв.възнаграждение.
Предвид връчването на издадената Заповед на длъжника Н.К. по реда на чл. 47 от
ГПК, с Разпореждане № 855 от 04.06.2020 година по същото ч.гр.д. № 23/20г. на ЕРС, съдът
е предоставил на кредитора – ищец в наст. производство, предвидената в ГПК възможност
за заявителя да предяви иск по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК против длъжника за установяване на
вземането си, от която същият се е възползвал, образувайки настоящото гр. производство
като в даденият от съда едномесечен срок е предявил иск относно вземането си против
ответника Н.К..
Не е спорно по делото, а това се установява и от приложените към исковата молба
Договор - заявление за издаване на кредитна карта от 21.12.2004 година и Общи условия за
издаване и ползване на кредитна карта „Euroline“, че „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД е
предоставил на ответника Н.К., като кредитополучател и картодържател, револвиращ кредит
с кредитен лимит в размер на 1200.00 лева по кредитна карта „Euroline“. Предвид
специфичния характер на кредитния продукт, предоставен с Договора, Картодържателят
усвоява различни суми, през различните периоди. Видно от представените Фактура от
23.12.2004г. за покупка на мобилен апарат от Н.К. и детайлно извлечение за извършени
плащания към търговец, на 23.12.2004г. процесната кредитна карта е била използвана от
отв. К. за покупка на 12 бр. вноски за покупка на мобилен телефон от търговски обект на
„Оксижан“ ЕООД ЕИК *********, находящ се в гр.Пловдив, като извършеното плащане
към търговеца се явява изпълнение от ищеца на заявеното в договора - заявление от
ответника желание да бъде обработена посочената транзакция и преведена упоменатата
сума, представляваща покупка на вноски.
С Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г. ищецът „Юробанк България”
АД /с предишни наименования „Юробанк И Еф Джи България” АД и „Пощенска банка” АД/
е станал правоприемник на правата и задълженията на дружеството „Бългериън Ритейл
Сървисиз” АД, вкл. и на правата и задълженията по всички договори с картодържатели
„Euroline“, сключени от „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД са прехвърлени на „Юробанк
4
България” АД. Така, на основание чл. 5.3 вр. чл. 2 от Договора за продажба на
предприятие, ищецът е встъпил като страна по всички договори за издаване и използване на
кредитни карти, по които преди прехвърлянето страна е било дружеството „Бългериън
Ритейл Сървисиз” АД, включително и по процесното заявление за издаване на кредитна
карта „Euroline“ от 21.12.2004 г. Обстоятелството дали ответникът е бил уведомен надлежно
за извършеното правоприемство е ирелевентно и не може да обоснове недължимост на
сумите от картодържателя, който съгласно чл. 21, т. 3 от ОУ се е съгласил с такова
прехвърляне на вземането по сключения от него договор (заявление). Още повече, че нито се
твърди, нито се установява да са извършвани плащания от страна на ответника на
дружеството към което е подадено заявление за издаване на кредитна карта.
На 13.04.2017 г. страните са подписали допълнително споразумение към Заявление –
договор за издаване на кредитна карта, с което са постигнали съгласие издадената от банката
кредитна карта да бъде заменена с нова карта Mastercard Cash, която се предава лично на
картодържателя, а старата ще бъде валидна до 14.07.2017 г. Уговарят се кредитният лимит
по старата карта да бъде равен на кредитния лимит по новата карта, като всички задължения
по старата карта се прехвърлят по новата карта. За сумите от кредитния лимит по новата
карта се начислява фиксирана годишна лихва в размер от 19.90 %. С подписването на това
Споразумение ответникът е декларирал, че е запознат с Общите условия на „Юробанк
България“ АД за издаване и използване на кредитни карти Visa, Mastercard и American
Express.
Ответникът е подписал на 13.04.2017 година и Декларация за присъединяване на
застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на
картодържателите на кредитни карти на ищцовото дружество за застрахователен пакет
„Покритие на задълженията плюс“, с дължима месечна застрахователна премия в размер на
0.736 % на усвоеният, но непогасен кредитен лимит по кредитната карта към 28-мо число на
съответния месец, като месечната му застрахователна премия се начислява като задължение
по кредитната карта.
В чл. 15 от ОУ, които намират приложение в правоотношенията между страните, са
уредени хипотезите за прекратяване на Договора от дружеството-кредитодател, респ.
неговия правоприемник и отговорността за неизпълнение. Съгласно чл. 15.1, б.„а”,
дружеството има право да прекрати договора с картодържателя, ако последният не е
изплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, а
съгласно чл. 15.2, при прекратяване на договора цялото задължение на картодържателя
става незабавно изискуемо и дължимо. Уговорени са следните такси - такса за одобряване
на кредита (основен картодържател) – 25 лв., такса за одобряване на кредита (допълнителен
картодържател) – 10 лв., такса за обслужване на кредита – 2,5 лв. на месец, такса за ползване
на кредит в брой 3 % мин. 10 лв., такса за ползване на кредит над кредитния лимит – 3 %,
такса за просрочено плащане 15 лв., такса за преиздаване на кредитна карта – 5 лв. и
лихвени проценти – за покупки – 18,5 % и за теглене в брой 18,5 %.
5
От представената към приложеното по настоящото дело ч.гр.д. № 23/20г. на ЕРС,
нотариална покана с рег. № 4448, том І, акт 142 на нотариус К.Костадинов, от пълномощник
на ищцовото дружество, адресирано до ответника Н.К., е видно, че със същата последният е
уведомен, че към 13.05.2019 г. е в просрочие на две последователни плащания по месечни
извлечения с краен срок на плащане съответно 22.01.2018 г. и 21.02.2018 г., дължими по
Договор за кредитна карта „Euroline“ от 21.12.2004г., изменен и допълнен с Допълнително
споразумение от 13.04.2017г., с което е нарушил ОУ по сключения Договор и на това
основание и на основание чл. 20, ал.2 от ОУ, „Юробанк България“ АД обявява цялото му
задължение в размер на 1969.26лева към 13.05.2019г. за незабавно изискуемо и дължимо,
като прекратява действието на договора. Поканата е връчена лично на ответника на
10.07.2019 г.
От заключението на в.л. А.Т. по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, потвърдено в съдебно заседание от в.л., което се възприема от съда като
обективно и компетентно и не е надлежно оспорено от страните, е видно, че за периода от
28.12.2004г. до 02.09.2017г. Н.К. е усвоил по Договор за кредитна карта „Euroline“ от
21.12.2004г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 13.04.2017г., общо
сумата от 5619.92 лева съгласно аналитична сметка, приложение № 1 към заключението на
в.л. Общият размер на погасените вноски към банката от К. за периода от 27.01.2005г. до
29.11.2017г. са в размер на 5001.88 лева – Приложение № 2.
Вещото лице е установило след предоставена по електронен път счетоводна справка
от банката-ищец, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 14.01.2020г.
просрочените задължения на Н.К. са както следва: 1177.92 лева главница, възнаградителна
лихва за периода от 22.12.2017г. до 10.07.2019г. в размер на 347.35 лева, мораторна лихва за
периода от 22.12.2017г. до 07.01.2020г. /до която дата е поискана в заявлението по чл. 410 от
ГПК/ в размер на 244.41 лева /при заявен размер в заповедното производство - 190.13 лева/
и такси за периода от 22.12.2017г. до 07.01.2020г. в общ размер на 319.86 лева, от които
такса при теглене в брой на АТМ 2бр. - 42.00 лева, такса хартиено месечно извлечение 14
бр. – 14.00 лева, такса за месечно обслужване на кредита 7бр. – 18.55лв., такса обезщетение
при надвишен кредитен лимит 7бр. - 62.65 лева, такса при администриране на просрочен
кредит – 30.00 лева, такса за блокиране на карта 15.00 лв., такса - застрахователна премия
„Покритие на задълженията“ 7бр. – 71.66 лева и нотариална такса – 66.00 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявеният от ищеца
положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр.с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.240, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване съществуването на парично вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендират се и направените
6
в настоящото производство разноски на основание чл. 78 от ГПК.
Така предявеният установителен иск е допустими, тъй като в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника Н.К. по реда на чл. 47, ал.5 от
ГПК, и в законоустановения едномесечен срок по общата относима за заповедите по чл.410
от ГПК разпоредба на чл.415 ал.1 от ГПК /съобщението по чл.415 от ГПК е получено от
ищеца на 16.06.200г., а исковата молба по настоящото производство за установяване на
вземането на ищеца спрямо длъжника е входирана в канцеларията на съда на 03.07.2020г./.
За да е основателен иска, следва между „Юробанк България“ АД като правоприемник
на правата и задълженията на дружеството „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, вкл. и на
правата и задълженията по всички договори с картодържатели „Euroline“, сключени от
„Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, и ответника Н.А. да е съществувало действително
правоотношение по Договор за издаване и използване на кредитна карта и Допълнителното
споразумение към него, банката да е изпълнила задълженията си по него и да е настъпила
твърдяната от ищцовата страна изискуемост на претендираните суми преди датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Тези обстоятелства следва да бъдат установени
чрез пълно и главно доказване от ищеца.
Наличието на валидно правоотношение между страните по Договор за издаване и
използване на кредитна карта от 21.12.2004г. и Допълнителното споразумение към него от
13.04.2017г. се установява по несъмнен начин от представените и неоспорени от ответника
заявление за издаване на кредитна карта от 21.12.2004г., Общи условия за издаване и
използване на кредитна карта „Euroline“, Допълнително споразумение от 13.04.2017г. към
заявление- договор за издаване на кредитна карта, Общи условия на „Юробанк България“
АД за издаване и използване на кредитни карти с Приложение № 1 към него, Договор за
продажба на предприятие от 24.03.2005 г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и
„Българска пощенска банка“ АД и Решение № 6/03.06.2005 г. на Фирмено отделение на
СГС. Налице е писмено съглашение, изразяващо се в заявление, с което е поискано издаване
на кредитна карта при конкретни параметри, както и подробно договорени условия за
издаването и използването на тази карта в ОУ към заявлението. Посочени са изрично
дължимите по този договор такси и лихвени проценти, както при покупка, така и при
теглене на пари в брой, поради което съдът приема, че въпреки, че първото от така
представените писмени доказателства не е наименовано „договор“, това не води до извод, че
въз основа на него не е постигнато договорно съглашение. Съгласно това договорно
съглашение, кредиторът е предоставил на картодържателя кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 1200.00 лв., по кредитна карта „EUROLINE“ и този кредитен лимит е бил
усвояван от ответника по начина, договорен в ОУ. На датата, на която ответникът е поискал
да му бъде издадена кредитната карта, той саморъчно е положил подписа си под
заявлението/декларация, че е запознат с ОУ на договора и ги разбира.
Банката е изправна страна по договора за банков кредит, тъй като е изпълнила
7
задълженията си по него. Този факт се установява от приетото по делото заключение по
съдебно – счетоводната експертиза, според която усвоените от ответника суми за периода от
28.12.2004г. до 02.09.2017г. са в размер на 5619.92 лева. Усвояването на сумата включва
всички начислени лихви и такси, освен изтеглените в брой суми от клиента или заплатените
с тях стоки и услуги. Поради характера на договора за издаване и ползване на кредитна
карта процесът на усвояване и погасяване е непрекъснат и в крайна сметка ответникът в
качеството на клиент е усвоил сумите, но не е издължил претендираните от ищеца
начислени главница, лихви и такси съгласно заключението на вещото лице.
Въпреки дадената от съда възможност и указаната тежест на доказване, по делото не
се представиха доказателства, че процесните суми посочени в заключението на ССЕ не се
дължат, респ. че са били заплатени от ответника К., или такива които да установят, че
неизпълнението се дължи на обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина.
Ето защо съдът счита, че ищецът в настоящото производство доказа по безспорен начин
посредством представените писмени доказателства и изготвената по делото експертиза
наличието на задължение от страна на ответника към него, включващо главница в размер на
1177.92 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 14.01.2020г. до окончателното изплащане,
възнаградителна лихва за периода от 22.12.2017г. до 10.07.2019г. в размер на 347.35 лева и
мораторна лихва за периода от 22.12.2017г. до 07.01.2020г. в размер на 190.13 лева, поради
което установителният иск следва да бъде уважен за тези суми. Вещото лице сочи, че
размера на мораторната лихва върху главницата за исковия период е в размер на 244.41
лева, но поради липса на изменение /увеличение/ размера на претендираната от ищеца сума,
съдът следва да уважи исковата молба така, както е предявена.
По отношение на искането за такси за периода от 22.12.2017г. до 07.01.2020г. в общ
размер на 319.86 лева, съдът счита, че същото е частично основателно – до размер на 182.20
лева, а за разликата над този размер до претендираната сума от 319.86 лв. като
неоснователен и недоказан иска следва да се отхвърли по следните съображения:
От изложеното в исковата молба и от заключението на в.л. се установява, че банката
е начислила нотариални такси в размер от 66.00лева във връзка с връчване на нотариална
покана, изпратена до ответника-длъжник. Макар в исковата молба да се сочи, че се
представят банкови бордера за плащането на тази сума, такива реално не са представени по
делото и по този начин ищецът не доказа плащането на тази сума. От друга страна
дължимите такси са изнесени в отделно поле в края на ОУ и никъде не се съдържа
допълнително задължение за плащане на нотариални такси, поради което същите не биха
могли да се претендират като уговорени в договора такси, доколкото подобна уговорка
липсва.
Относно претендираната такса - застрахователна премия, съдът счита, че не се
установи при условията на пълно и главно доказване нейната дължимост. Представена е
8
декларация за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма т.е.
присъединяване към Групов застрахователен договор със застраховател Cardif
ASSURANCES VIE SA, Francе, чрез клона си „Кардиф Животозастраховане, Клон
България“, но липсват доказателства, че този договор е действал през целия период, за който
се претендира застрахователна премия, както и че същата е била заплатена към съответния
застраховател, което обуславя и недоказаност на основанието на претенцията. Освен това не
е налице идентичност между заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
установеното в хода на делото основание за заплащане на сумата от 71.66 лева като
дължима такса, която не представлява дължима такава по Договора между страните, а
застрахователна премия по сключена групова застраховка. В заявлението по чл. 410 от ГПК
измежду описаните в т. 12 дължими такси – предмет на заявлението изобщо не се сочи такса
– застрахователна премия, както не се сочат и дължими нотариални такси. Предвид
изложеното следва да се отхвърли претенцията за такса застрахователни премии в размер от
71.66 лв. и нотариални такси – 66.00 лева / или общо такси в размер на 137.66 лева.
По отношение на разноските в заповедното производство:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 година от 18.06.2014 година на
ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските
се извършва въз основа на издаден след влизане в сила на решението по установителен иск,
изпълнителен лист по реда на чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство. Предвид
на това, ответника Н.К. следва да бъде осъден да заплати на дружеството-ищец направените
в заповедното производство разноски съобразно уважената част от иска в размер на общо
374.99 лева.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Ищецът по делото е направил разноски в размер на 459.29 лева, от които 159.29 лева
заплатена държавна такса и 300.00 лева – възнаграждение за вещо лице. Дължимата в
настоящото производство държавна такса съдът е приел, че е в размер на 40.70 лева и е дал
указание на ищеца да внесе д.т. в този размер. Въпреки това ищецът е внесъл д.т. в по-висок
размер – 159.29лв., като недължимо платената сума над 40.70 лева следва да се върне на
ищеца и не следва да се взема предвид при присъждане на разноските по делото. Ищецът
претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение в размер на 314.54 лева, но по
делото не са представени доказателства за плащането на тази сума, поради което и същата
също не следва да бъде включена в разноските по делото. Или ищецът е направил разноски
доказани по размер и за които са представени доказателства – общо в размер на 340.70 лева.
От тях съобразно изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в размер на 317.49 лева, а искането на ищеца за присъждане на разноски за
разликата над този размер до претендираният от 773.83 лева следва да се отхвърли като
9
недоказано и неоснователно.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр.с чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл.240, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, че Н. АЛ. К., с ЕГН **********, с настоящ и
постоянен адрес в гр.Елхово, обл. Ямбол, ул. „Г С Р“ № 5, ДЪЛЖИ на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Витоша, ул.„***” № 260, представлявано от Изпълнителен директор Д Б Ш и
прокурист М И Ва, чрез пълномощника им – Адвокатско дружество „Чаталбашев,
Петкова и И.“, ЕИК *********, представлявано от адвокат Х.Х. И. от САК, рег. номер
в Единния адвокатски регистър **********, с адрес - гр.София, ул. „Три уши” № 8,
ет.4, сумата от общо 1897.60 лева /хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и
шестдесет стотинки/, включваща главница в размер на 1177.92 /хиляда сто седемдесет
и седем лева и деветдесет и две стотинки/ лева; възнаградителна лихва за периода от
22.12.2017г. до 10.07.2019г. в размер на 347.35 /триста четиридесет и седем лева и
тридесет и пет стотинки/ лева, мораторна лихва за периода от 22.12.2017г. до
07.01.2020г. в размер на 190.13 /сто и деветдесет лева и тринадесет стотинки/ лева и
дължими такси за периода от 22.12.2017г. до 07.01.2020г. в размер на 182.20 /сто
осемдесет и два лева и двадесет стотинки/ лева, ведно със законната лихва върху
главницата от 1177.92 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.01.2020г. до окончателното изплащане, дължими по сключени между страните
Договор за издаване и използване на кредитна карта от 21.12.2004г. и Допълнително
споразумение към него от 13.04.2017 година, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23/2020г. по описа на ЕРС, а иска в частта за
признаване за установено, че Н.К. дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД такси за
разликата над 182.20 лева до 319.86 лева, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Н. АЛ. К., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес –
гр.Елхово, обл.Ямбол, ул. „Г С Р“ № 5, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
с ЕИК *********, направените в заповедното производство разноски в общ размер на
374.99 лева /триста седемдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/ съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. АЛ. К., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес –
гр.Елхово, обл.Ямбол, ул. „Г С Р“ № 5, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
с ЕИК *********, направените по настоящото дело разноски в общ размер на 317.49
лева /триста и седемнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ съобразно уважената
10
част от иска, а искането на ищеца за заплащане на разноски за разликата над 317.49 до
773.83 лева – НЕ УВАЖАВА като неоснователно и недоказано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд
чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 23/2020 г. по описа на ЕРС.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
11