М О Т И В И НОХД № 79/2015г. на СОС
Против подсъдимия П.Д. е предявено обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр.с чл.342, ал.1, предл.3 от НК
за това, че на 26.10.2014г. по път II-21, км.44+955, при
управление на МПС-лек автомобил марка „Дачия“ модел „Логан“ с рег.№ Р 1393 ВН, в посока гр.Русе-гр.Силистра,
нарушил правилата за движение по ЗДП, а именно чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 ЗДП и
по непредпазливост е причинил смъртта на Ангелина Димитрова Енева от гр.Русе.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание поддържа предявеното
обвинение като намира, че подс.Р. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на чл.343, ал.1, б.“в“ във вр.с чл.342, ал.1, предл.3 от НК
при което е настъпил съставомерния резултат, а именно: смъртта на неговата
баба-Ангелина Енева. Ето защо, прокурорът предвид характера на деянието и
наличните смекчаващи вината обстоятелства, иска от съда да наложи на подсъдимия
наказание по вид лишаване от свобода за срок от две години, което на основание
чл.66 НК бъде отложено за срок от пет години.
Процесуалните представители на подсъдимия основно застъпват тезата за
несъставомерност на деянието и пледират за оправдателна присъда. Адв.В. счита, че доказателствата по делото не подкрепят
изложената от прокурора фактическа обстановка и действията на подс.Р. не са в нарушение на правилата от ЗДП. Според адв.В., подсъдимия към инкриминирания момент се е движил
със скорост от около 60 км/ч,
като тогава не са съществували фактори които да го провокират да управлява
автомобила с по-ниска скорост. Според защитата единствената причина за
настъпилото ПТП е навлизането на подсъдимия внезапно в заледен пътен участък.
Същото становище застъпва и адв.Х., която
счита, че в случая са налице предпоставките за приложение на института на
случайното деяние по чл.15 НК, тъй като подсъдимия не е могъл е не е бил длъжен
да предвиди, че ще навлезе в участък с различен коефициент на сцепление. Адв.Х. все пак алтернативно допуска при евентуална
осъдителна присъда да се приеме като изключително смекчаващо вината
обстоятелство близко родствената връзка между подсъдимия и пострадалата.
Подс.Р. в последната си
дума заявява, че желае да бъде оправдан, като посочва, че според него е взел
правилното решение за предприемане на въпросното пътуване и подчертава, че
намира вина у себе си за това, че при управлението на автомобила е допуснал той
да излезе от платното за движение. Апелира съда за справедлива присъда.
Съдът като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, приложени към ДП №249/2014г. по описа на РУ МВР гр.Тутракан,
становището на прокуратурата, обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите, прие за установено от фактическа страна следното:
Подс.П.Д. *** и е
правоспособен водач притежаващ категории В, С, Ткт и
М.
На 26.10.2014г. сутринта подсъдимия заедно с майка си-св.Н. и баба
си-пострадалата Енева са предприели пътуване към гр.Дулово за погребението на
вуйчото на подсъдимия. Предвижването осъществявали с лек автомобил Дачия Логан“ с рег.№ Р 1393 ВН,
който е бил собственост на фирмата на подсъдимия. Автомобила бил технически
изправен и оборудван с нови зимни гуми. Подсъдимия често управлявал автомобила
и го познавал добре. Пътуването се извършвало по път II-21 в посока от гр.Русе
към гр.Силистра, като на инкриминираната дата времето било лошо. Пътното платно
било покрито със снежна покривка и все още превалявал лек сняг. Видимостта била
добра.
Същата сутрин, св.И. като водач на товарен автомобил-снегорин
осъществявал почистването на този път на територията на общ.Тутракан. За целта
той използвайки автомобила по предназначение се придвижил до границата на
обл.Силистра с обл.Русе, достигаща до разклона на път II-21 с пътя за с.Цар
Самуил. Там обърнал и започнал почистване на лентата за движение от гр.Русе към
гр.Силистра. В хода на почистването, св.И. управлявал снегорина със скорост от
около 20-30 км/ч.
Движейки се в същата посока, в района на км.44+955, подсъдимия застигнал
снегорина и предприел изпреварването му. Това станало на прав пътен участък,
добра видимост и липсата на други ППС. Изпреварвайки снегорина, подсъдимия на
около 5-6 м.
пред него предприел връщането си в дясната лента за движение. Извършвайки тази
маневра, автомобилът управляван от подсъдимия с десните си колела навлязъл
върху банкета, което предизвикало неговата неустойчивост. Опитвайки се да го
овладее, подсъдимия завъртял волана наляво, но това завъртане се оказало
прекомерно силно, което довело до завъртането на автомобила по вертикалната му
ос, обратно на часовниковата стрелка. Така приплъзгайки
се странично, попаднал върху банкета, където при контакта с повърхност с
по-голямо сцепление последвало неколкократно
преобръщане през таван, след което преустановил движението си отново на колела,
тъй като със задницата си се ударил в крайпътно дърво. След като видял
случилото се пред него, св.И. веднага спрял снегорина и се притекъл на помощ на
пътниците в автомобила. Когато се приближил видял, че на задната седалка се
намирали две жени, а шофьора на автомобила бил без видими сериозни наранявания,
но силно притеснен. Св.Ибрам се обадил на тел.112 и дочакал пристигането на
медицинския екип, който транспортирал пострадалата Енева в болницата в
гр.Тутракан. От там тя била транспортирана в болницата в гр.Русе, но въпреки
проведеното лечение на 27.10.2014г. починала.
От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза е видно, че
непосредствената причина за смъртта на пострадалата Енева е масивната
белодробна мастна емболия, като усложнение на установените счупвания на двете
раменни кости и тазовата кост, довела до остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност. Според експертизата настъпването на смъртта е в пряка
причинно-следствена връзка с установените счупвания на кости, които са получени
при допуснатото ПТП.
В кръвта на подс.Р. не се е установило наличие
на етилов алкохол.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите, от заключенията на назначените съдебномедицинска
експертиза, автотехнически експертизи и разпита на
вещите лица в съдебно заседание, от писмените доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, съдебно медицинска
епикриза на пострадалата, приемо-предавателен
протокол, свидетелство за съдимост, данни за личността на подсъдимия.
Според съда, настъпилия съставомерен резултат-
смъртта на Енева е пряка и непосредствена последица от извършените от
подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата, а именно по чл.20,
ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДП.
Чл.20, ал.1 ЗДП изисква от водачите на ППС да контролират непрекъснато
превозните средства които управляват. Задължение на водачите е по време на
движение да възприемат всяка пътна ситуация и нейното логично развитие, като
вземат и съответните мерки за безопасност. В настоящият случай, подсъдимият е
предприел маневра за изпреварване на движещият се в неговата посока товарен
автомобил, съзнавайки сложността на конкретната пътна и атмосферна обстановка.
Опасността за него е настъпила в момента в който той е предприел действията по
връщането си в дясната лента за движение. Тази маневра той е осъществил на
изключително близко до изпреварвания снегорин разстояние, като по думите на св.И.
това е станало на около 4-5 м.
пред него. Извършвайки тези действия, подс.Р. е
навлязъл с десните си колела върху банкета, което е оказало въздействие върху
устойчивостта на автомобила му, предвид попадането върху повърхност с различен
коефициент на сцепление. Освен това, от протокола за оглед на
местопроизшествието е видно, че крайпътният банкет в този участък е характерен
с денивелация от 3-5см под нивото на пътя. Това е провокирало подсъдимия към
въздействие върху волана за отклоняване на автомобила на ляво, но предвид
състоянието на пътното платно, това въздействие се е оказало прекомерно, което
е довело и до завъртане на автомобила.
Именно това навлизане върху банкета потвърждава извода, че подсъдимия не е
упражнявал необходимия контрол в съответствие със изискванията на закона върху
управляваното от него превозно средство, така че да не допусне настъпването на
ПТП и да запази живота и здравето на пътуващите в автомобила лица.
Подс.Р. е нарушил и
разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДП, тъй като не е съобразил скоростта си на
движение с всички обстоятелства имащи значение за безопастността
на движение, като конкретните пътни и климатични условия. Независимо, че
установената от експертизите скорост с която се е движил подсъдимия
непосредствено преди ПТП-е е в допустимите граници по чл.21, ал.1 ЗДП /76,5
км/ч по единичната АТЕ и по-висока от 73 км/ч по двойната АТЕ/, той е следвало да
оцени всички фактори имащи значение за поведението му на пътя, позволяващо при
възникване на опасност или появата на препятствие на своевременна реакция с цел
предотвратяване на ПТП.
Установената скорост на движение от над 73км/ч очевидно се е оказала
неподходяща за конкретните пътни условия, която ведно с неправилно извършения
втори етап на маневрата изпреварване /предприемайки действия по връщане на
автомобила в своята лента за движение едва на около 4-5 м пред изпреварвания товарен
автомобил/ и липсата на системен контрол над автомобила /позволила навлизането
на лекия автомобил с десните колела върху банкета/ са в причинно следствена
връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Дори да се допусне, че скоростта на движение на автомобила е била такава
каквато твърди подсъдимия /около 60 км/ч/ то тя също очевидно е несъобразена с
конкретните пътни условия щом е налице съставомерен
резултат. Според вещите лица по двойната АТЕ безопасната скорост за движение и
осъществяване на маневрата изпреварване в конкретния случай не следва да бъде
по-висока от 40 км/ч.
Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че специализирания автомобил на
пътна полиция също е претърпял пътен инцидент, но без съставомерен
резултат, предвид очевидно по-ниската скорост на движение.
В контекста на горното, несъстоятелно звучат доводите на защитата на
подсъдимия, че върху банкета в района на местопроизшествието не се наблюдават
неравности които да са оказали влияние при преобръщането на автомобила, и че
подсъдимият не е бил длъжен да предвиди наличието на хлъзгав пътен участък.
От протокола за оглед на местопроизшествието е видно, че банкета в
дясната част на пътя в този район е с широчина от около два метра и е с наклон
към намиращият се непосредствено до него отводнителен канал. Независимо от
наличието на кишава снежна покривка, самото покритие на банкета представлява
повърхност с различен коефициент на сцепление в сравнение с този на пътното
платно. Още повече, че както бе посочено по-горе, банкета е и с денивелация
спрямо пътното платно от 3-5 см
под нивото му.
Несериозно звучат и доводите, че подсъдимия не е могъл и не е бил длъжен
да предвиди, че ще навлезе в хлъзгав участък. Този довод би могло да има
някаква тежест, ако пътуването се е осъществявало през месец юли при слънчево
време, но при конкретните пътни условия със снежна покривка и продължаващ
снеговалеж /според показанията на свидетелите И. и Г./ да не се предвиди, че е
възможно да има заледени пътни участъци е проява на твърде безотговорно
поведение. По тази логика за наличието на такъв участък може би ще има
основание да се предполага единствено при пътуване по Ладожкото
езеро през месец февруари. Още повече, че не този фактор е повлиял на загубата
на управление над автомобила и преобръщането му.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не могат да бъдат
удовлетворени претенциите на защитата на подсъдимия за приложение на разпоредбата
на чл.15 НК /случайно деяние/, тъй като в случая са били налице достатъчно
фактори които подсъдимия е следвало да вземе предвид при управлението на
автомобила, и да съобрази поведението и скоростта си на движение с тях.
Атмосферните и пътните условия са били неблагоприятни за пътуване на
инкриминираната дата /според св.И. пътната обстановка е била много лоша/, като
пътното платно е било покрито със снежна кишава покривка с дебелина от 5 до
10см и същевременно снеговалежът е продължавал. Тези обстоятелства е следвало
да мотивират подс.Р. да избере скорост на движение
по-подходяща от установената, която би могло да обезпечи адекватната му реакция
при възникване на опасна пътна ситуация. Такава скорост според вещите лица по
АТЕ в случая е била не по-висока от 40км/ч. Възможността подсъдимия да се
възползва от привилегирования текст на чл.15 НК би съществувала само в случай,
че той е управлявал правомерно своя автомобил. След като той обаче сам се е
поставил в състояние да управлява МПС в нарушение на законовите разпоредби по
чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 ЗДП, не би могъл да претендира, че нито е бил могъл
нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Ето защо съдът приема, че в случая ПТП на конкретното място и при
конкретните пътно климатични условия, е нормално предотвратимо, съобразно
техническото състояние на автомобила и пътните условия, като причина за
допускането му е единствено в резултат на неадекватното управление на МПС от
страна на подсъдимия.
Предвид на това съдът прие, че от обективна страна подс.Р.
е осъществил престъпния състав на чл.343, ал.1, б.“в“ във вр.с
чл.342, ал.1, предл.3 от НК, тъй като на 26.10.2014г.
по път II-21, км.44+955,
при управление на МПС лек автомобил „Дачия Логан“ с рег.№ Р 1393 ВН, в посока гр.Русе-гр.Силистра е
нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 ЗДП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Ангелина Димитрова Енева.
Съдът счита, че нарушението на всяко едно от посочените императивни
правила по ЗДП са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, а именно: смъртта на Енева.
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, при форма на
вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/, тъй като подсъдимия не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед на
конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Деянието е
извършено при условия, които са задължавали подсъдимия да адаптира поведението
си към тях с цел при възникване на критична ситуация да предприеме действия
осуетяващи настъпването на вредоносен резултат.
При определяне вида и размера на наказанието на подс.Р.,
съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно
минало, родствената връзка с пострадалата, трудовата му ангажираност, добрите
характеристични данни, изразеното съжаление.
Като отегчаващи съдът прие грубите нарушения на правилата по ЗДП и
тежестта на настъпилите вредни последици.
Съдът не намери основание за приложение на привилегирования текст на
чл.55 НК, тъй като наличните смекчаващи вината обстоятелства не са нито
многобройни, нито изключителни. В тази връзка съдът не споделя доводите на
защитата на подсъдимия за приемане като изключително смекчаващо вината
обстоятелство родствената връзка на подсъдимия с пострадалата, която му е баба,
тъй като именно обстоятелството, че в управлявания от него автомобил се намират
негови близки /майка и баба/ е следвало да го мотивира да проявява още
по-голяма отговорност като водач на МПС. В известна степен смущаващо звучат и
съжденията на подсъдимия изложени в последната му дума, където заявява: „Баба
ми почина на 83 години, но тя можеше да почине и при предоставяне на
информацията, че е починал синът й“. Съдът не отхвърля и такава житейска
ситуация, но в случая пострадалата е починала вследствие на неправомерното поведение на подсъдимия, и
това е категоричното заключение на СМЕ.
Ето защо, при относителната тежест на смекчаващите вината обстоятелства
съдът определи наказанието при предпоставките на чл.54 НК в минималния
предвиден от закона размер, а именно: ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед реализиране целите на наказанието предвидени в чл.36 НК и след
преценка на установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
характера на деянието и събраните данни за личността на подсъдимия, съдът прие,
че спрямо Р. са налице предпоставките за приложение на института на условното
осъждане по чл.66, ал.1 НК. На подсъдимия следва да се предостави възможност в
един отлагателен период от три години да преосмисли поведението си и да
демонстрира, че наказанието му е въздействало предупредително и поправително.
При съобразяване разпоредбата на чл.343г във вр.с
чл.37, т.7 от НК съдът приема, че подс.Р. следва да
бъде осъден на лишаване от право да управлява МПС за определен срок, в рамките
на предвидения в закона. Преценявайки всички посочени по-горе обстоятелства
имащи значение за това, съдът счита, че този срок следва да бъде съразмерен на
определеното наказание лишаване от свобода, а именно две години.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 НПК подс.Р. следва да заплати и направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 375 лева, и тези от съдебното
производство възлизащи на сумата от 848.40 лева.
На основание чл.309, ал.1 НПК съдът потвърди мярката за неотклонение
„Подписка“ взета спрямо под.Р..
Съдът счита, че наложеното на подс.Р. наказание
в този си вид и размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна,
поправителна и възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът постанови своята присъда.