Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/ 11.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Варна- ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на десети септември две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
при секретаря Галина Г. и с
участието на прокурора , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 575
по описа на Административен съд – гр. Варна за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 215 вр. чл. 140 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.
Образувано е по образувано
по жалба на Н.Н.Я. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** , срещу издадена
виза за проектиране № 12/23.02.2021 г. на главния архитект на район „Одесос“
при община Варна за следния строеж : „
Преустройство на тавански помещения с
надзид до 1.50 м. и изграждане на
капандури на сграда с идентификатор
10135.1501.1194.1 по КККР на гр. Варна , разположена в УПИ „
за жилищно строителство за кв. 285а, кв. 285а по плана на 9-ти м.р. на гр.
Варна , административен адрес гр. Варан, ул. „К.Г.М.“ № *.
Релевира се засенчване на
собствена на жалбоподателката сграда в съсобствения поземлен имот поради факта
,че нейната сграда и процесната не са отразени в кадастралната карта с
действителната им площ. Излага се твърдение за материална незаконосъобразност
на визата поради липсата на дадено от жалбоподателката съгласие за одобряване на преустройство на процесната
сграда . Подателят на жалбата твърди, че описаната във визата няма таванско
помещение , а само подпокривно пространство и поради тази причина издадена виза
противоречи на материалния закон. В атакуваната виза не са нанесени линии на
застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояването . Според Я. одобреното от адм.
орган „ надстрояване“ ще доведе до
увеличаване на РЗП на сградата , което е в противоречие с действащия ПУП за
имота.
Отправеното искане към съда е за отмяна на
оспорения административен акт .
В открито съд. заседание оспорващото лице се
представляват от пълномощник , който поддържа оспорването на изложените в
жалбата основания.
Ответникът по жалбата-
главен архитект на район „Одесос“ при Община Варна, чрез процесуален
представител излага становище за законосъобразност на произнасянето на
административния орган , подробно аргументирано в депозирани по делото писмени
бележки. Отправя се искане за отхвърляне на жалбата като се иска присъждане на
юриск. възнаграждение.
Заинтересованата страна Я.М.Я. , редовно призована, се представлява
от адв. С Л , която в хода на устните
състезания твърди неоснователност на оспорването, която теза обосновава и в
депозирани по делото писмени бележки . Претендира се присъждане на разноските
по водене на делото съобразно представен техен списък.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства и становищата на страните , приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Жалбоподателката се
легитимира като съсобственик на поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1194
по КККР на гр. Варна и индивидуален собственик на самостоятелен обект с ид. 101035.1501.
1194.3 / л. 9 от делото и 18 от
преписката/.
Заинтересованото лице Я.Я. е
правоприемник на вписания в КККР на гр. Варна собственик на самостоятелен обект
с ид. 10135.1501.1194.1 / л. 13-16 от преписката/.
Оспорената по съдебен ред
виза за проектиране е с предмет : сграда с ид.10135.1501.1194.1 по КККР на гр.
Варна т.е. сграда в съсобствен поземлен имот на оспорващо лице и заинтересованата страна и този факт
обосновава съществуването на правен интерес за Я. от обжалване на визата пред съд. Жалбата е подадена до териториално
компетентния съд . Оспорването е насочено към индивидуален административен акт
по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК, вр. чл.
214, ал. 1 от ЗУТ. В
случаите по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, когато издаването на виза за проектиране е задължително,
с нея се допуска строителство, различно от плана за застрояване, или
непредвидено в плана, без да се изменя самият план - чл.
12, ал. 3, чл.
41, ал. 2, чл.
50, чл.
133, ал. 6 и чл.
134, ал. 6 ЗУТ. Когато
визата за проектиране допълва или изменя плана за застрояване, тя става част от
него. Тя е предпоставка е за одобряване на инвестиционен проект - чл.
144, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и
за учредяване на право на строеж - чл.
180 от ЗУТ. Тоест, в
случаите, в които се касае за временни строежи по чл.
50 от ЗУТ, на основание
чл. 140, ал. 3 от ЗУТ издаването на виза е задължително. Тези характеристики и
предназначението на визата за проектиране я определят като индивидуален
административен акт.
В контекста на
гореизложеното оспорването жалбата е допустима, понеже изхожда от лице с
активна процесуална легитимация по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, като процесуалното
право на оспорване е упражнено в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, понеже визата е съобщена на Н. Я. на 02.03.2021г., а жалбата е подадена
на 12.03. 2021 г.
При разглеждане на
основателността на подадената жалба съдът съобрази следното : Със заявление ,
подадено на 19.02.2021 г., Я.Я. е сезирал административния орган с искане
за издавена виза за проектиране на
строеж , касаещ сграда с ид. 10135.15.01.11.94.1 по КККР на гр. Варна :
преустройство на съществуващ етаж и
надзид с капандури / л. 12 от
преписката/. Искането е придружено от титул за собственост и скица на
СГКК-Варна.
На 23.02.2021г. гл. архитект
на район „Одесос „ при община Варна е издал виза за проектиране на Варна за следния строеж : „ Преустройство на тавански помещения с надзид до 1.50
м. и изграждане на капандури на
сграда с идентификатор 10135.1501.1194.1
по КККР на гр. Варна , разположена в
УПИ „ за жилищно строителство за
кв. 285а, кв. 285а по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна , административен адрес
гр. Варна, ул. „К.Г.М.“ № *.
Към адм. преписка е
приложена графична извадка от ИЗРП на 9
м.р. на гр. Варна ,одобрен със заповед № Г-35/30.03.1993 г. на кмета на община Варна , от която е видно , че
процесният поземлен имот попада в УПИ „
за жилищно строителство за кв. 285а“ –
л. 20.
Визата е била съобщена на
жалбоподателката и на заявителя Я. / л. 22-24/.
Ответникът е издал
удостоверение за търпимост на две едноетажни пристройки към
процесната сграда с ид. 10135.1501.1194.1 по КККР на гр. Варна
/ л. 51 от делото/.
Служебно известен факт е издадена заповед № 5/17.02.2017 г. на главния архитект на Община Варна за делегиране на основание § 1, т.4 от ДР на ЗУТ на главните архитекти на райони на Община Варна на правомощие по издаване на визи за проектиране по чл. 140 от ЗУТ .
Според неоспореното от
страните и прието от съда заключение на СТЕ
описаният във визата имот попада в ПИ
с пл. 20 , кв. 285а на 9 м.р. на гр. Варна по действащ ИЗРП , одобрен със заповед №
Г-35/30.03.1993 г. на кмета на община Варна , чиито предвиждания са за свободно
основно застрояване от два до четири етажа с височина до 15 м. / средно
застрояване/ . Посоченият нов ПИ пл.20, кв.285а включва части от имоти с пл. №
17, 18, 20,22 и 23 . Според посочения по-горе план сграда с ид.
10135.1501.1194.1 по КККР на гр. Варна не се запазва. В регулационната
част на този план се предвижда изграждане на двулентова улица , засягаща
югоизточната част на поземлен имот с ид. 10135.1501.1194 по КККР на гр. Варна.
Изследването на вещото лице сочи, че с действащият ПУП за процесния имот се предвижда нов вид и
начин на застрояване на същия , от този, който е на място - едноетажна жилищна сграда с две едноетажни пристройки .
При извършен оглед на място експертът е установил , че над стаите на процесната
сграда има покривна конструкция – дървена трискатна, покрита с керемиди, над
антрето и килера- стоманобетонова , покрита с ламарини.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Оспорената виза за проектиране
изхожда от главния архитект на район „ Одесос при Община Варна. Съгласно правилото
на §1 т.4 от ДР на ЗУТ главният архитект на общината може да предостави свои
функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация,
притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж
за придобиването й. Съществуването на изрично нормативно правило за делегиране
на правомощия и издадената нарочна писмена заповед за прехвърляне на правомощие
по издаване виза за проектиране навежда на извод да компетентност на автора на
атакуваната по съдебен ред виза.
Обжалваното властническо
волеизявление е обективирано в изискуемата от закона писмена форма . Същото
съдържа не само текстова част с изрично
посочване на правно основание за издаване на визата за проектиране и фактически
данни , индивидуализиране на предмета на визата , но съща така и графична част-
копие-извадка на действащия подробен устройствен план с означени налични сгради
в имота и съседните му имоти. Лишено от основание е оплакването на Я., че
визата за проектиране е незаконосъобразен адм. акт поради неспазена форма , тъй
като съгласно правилото на чл. 140, ал.1 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ
подробен устройствен план , а обжалваната в настоящото съдебно производство
виза за проектиране възпроизвежда съдържанието на действащ понастоящем ИЗРП. Освен
това предмет на оспорената виза не е временно строителство под формата на жилищна сграда, пристройка, ателие, гараж,
постройка на допълващо застрояване , а единствено преустройство на
таванско помещение на съществуваща сграда. В тази връзка съдът
констатира спазена форма на
административния акт .
Оспорващо лице не заявява
оплакване за съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила , а и служебната проверка на
съда не установи подобен порок на протеклото адм. производство.
При изследване материалната
законосъобразност съдът проконтролира спазването на относимите разпоредби. В
атакуваната виза са вписани чл. 49 ,ал.3 във вр. с чл. 50, т.1,б.„б„ и чл. 51 ,
ал.1 от ЗУТ като правно основание за произнасянето на адм. орган.
Според чл. 50, т.1 б. „б“ от ЗУТ в случаите по чл. 49 лицата могат да изградят следните
временни строежи в застроени поземлени имоти: преустройство на таванско
помещение, вместо пристрояване по буква "а", като се изгради надзид
до 1,5 м и се направят капандури, независимо от етажността на сградата. Видно от
съдържанието на визата за проектиране на временен строеж нейният предмет в пълнота съответства на предписанието на чл. 50, т.1 , б. „б“ от ЗУТ.
Съгласно правилото на чл. 140,
ал.1 от цитирания нормативен акт за строежи по чл. 50 и чл. 51 от ЗУТ издаването на виза е задължително.
Предписанието на чл. 49, ал.2 от ЗУТ гласи, че освен в случаите по ал. 1 временни строежи могат да се разрешават по реда на този раздел в поземлени имоти, за които е установен нов начин или характер на застрояване. Неоспореното от страните заключение дава сведение за осъществени факти от хипотезиса на правната норма , тъй като с действащия ИЗРЧ , одобрен със заповед № Г-35/30.03.1993 г. на кмета на Община Варна се променя начина и характера на застрояване за имота като той се включва в УПИ „за жилищно строителство за кв. 285а“ , без да се предвижда запазване на процесната сграда с ид. 10135.15.1.1194.1. Същата не е включена в режима на застрояване т.е. предвидена е за събаряне.
Страните не спорят на
съществуването на фактите, посочени в разпоредбата на чл. 49, ал.3 от ЗУТ ,
която гласи , че строежите по ал. 1 и 2 се разрешават
при условие, че не е наложена строителна забрана или не се предвижда новото
строителство или другите мероприятия да започнат през следващата една
година.
Оплакването на жалбоподателката за материална
незаконосъобразност на визата поради липса на дадено от нея съгласие за преустройство на таванско помещение на сграда
в съсобствен имот съдът счита за лишено от основание , тъй като правилото на
чл. 51, ал.2 от ЗУТ гласи, че при съсобственост на имота постройки по чл. 50 могат да се разрешават на всеки от съсобствениците при спазване на
изискванията на чл. 183. Правата на останалите съсобственици са гарантирани от
закона, но несъгласието им с изграждането на проектираното подлежат на защита
по друг ред. По аргумент от чл. 51, ал. 1 и чл. 140, ал. 3 от ЗУТ визата за проектиране е
задължителна предпоставка за издаване на разрешение за строеж за временни
строежи. Самото разрешение за строеж (което е етап, последващ визата за
проектиране) се издава при наличие на определени изисквания, като в случая при
съсобствен имот се прилага чл. 183 от ЗУТ, според който е необходим
договор в нотариална форма с останалите собственици. Анализът на предписанието
на чл. 51 от ЗУТ налага извода, че препращането
към чл. 183 от ЗУТ по отношение на съгласия,
договори и учредяване на вещни права се отнася за издаването на строителното разрешение / арг. чл. 51, ал. 1, изр. 1 от закона / , а не за
съставянето на визата. При съсобственост на имота постройки по чл. 50 могат
да се разрешават на всеки от съсобствениците при спазване на изискванията на
чл. 183. Логическото и граматическото тълкуване на нормата установява, че
законодателят прави разлика между етапите на подготовка за строителство. От
една страна е издаването на виза за проектиране, която е задължителен елемент
за изработване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. От
друга страна, за издаване на самото строително разрешение е въведено
изискването за съгласие на съсобствениците (в съответната форма). Тоест издаването
на виза е предхождащ етап на даването на съгласие от съсобствениците и на
издаването въз основа на това съгласие на разрешение за строеж.
По повод оплакването в жалбата,
че одобреното от адм. орган преустройство на таванско помещение на сградата ще
намали притока на светлина към собствената сграда на Я. поради факта, че във
визата за проектиране и в кадастралната карта
тези сгради не са нанесени с действителна площ , то съдът не кредитира
това недоказано фактическо твърдение на жалбоподателката , а се съобрази с данните за местоположение на
сградите по кадастрална карта , възпроизведено графично и във визата за
проектиране , предвид нормативно предвиденото тяхно доказателствено значение /
арг. чл. 2, ал.5 от ЗКИР/. Дори и действителното разположение на сградите в
поземления имот да е различно от отразеното в кадастралната карта , Я. е имала
правна възможност не само да обжалва заповедта по одобряване на тази кад. карта
относно местоположението на сградите , но е могла и да сезира впоследствие
СГКК-Варна с искане за изменение на кадастъра. От подобно пасивно поведение Я.
не може да извлича благоприятни за себе си правни последици.
Дадената от жалбоподателката дефиниция
на предмета на визата като „ надстрояване“ е юридически погрешна ,
тъй като визата не е проектиране на строеж на ново помещение в съществуващата
сграда , а преустройство на съществуващо таванско помещение на сградата.
Процесната сграда е временен строеж,
който подлежи на премахване съобразно предвижданията на
действащия ПУП-ПРЗ за имота . Според същия
този план , ободрен със заповед № Г-35/30.03.1993 г. на кмета на
община Варна, се предвижда свободно основно застрояване от два до четири етажа
т.е. височина на сградата до 15 м. , а визата има за предмет преустройство на
тавански етаж на едноетажна жилищна сграда, което навежда на извод не само за
спазване на допустимите височини , но също така и за плътност и интензивност на
застрояването.
Несъстоятелно е възражението на Я. за
незаконосъобразност на визата поради
наличие на подпокривно пространство на сградата, но не и на таванско
помещение . При извършен оглед на място вещото лице по допусната СТЕ е
констатирало покрив на процесната сграда, което означава и съществуване на
подпокривно пространство, а според
даденото в §5, т. 51 от ЗУТ легално определение на понятието "Тавански етаж" това е етажът, разположен в
подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от покривните
плоскости. В този контекст съществуването на
подпокривно пространство предполага съждение за наличие на тавански
етаж, който може да бъде обект на преустройство съобразно изискванията на
ЗУТ.
В обобщение съдебната проверка
констатира законосъобразност на атакуваната виза за проектиране , поради което
същата не подлежи на отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 143 , ал.
3 и 4 от АПК съдът следва да уважи своевременно направените искания на гл.
архитект на район „Одесос“ при община Варна и на заин. лице Я. *** юриск.
възнаграждение от 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ , а на заин. страна Я.Я. - сумата от
1150 лв., , включваща платен депозит за СТЕ от 250 лв. и платено в брой адв.
възнаграждение от 900 лв. съобразно представен договор за правна защита серия Б
№ 318965 / л.79-80 от делото/.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.Н.Я. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** , срещу виза за проектиране №
12/23.02.2021 г. на главния архитект на район „Одесос“ при община Варна за следния строеж : „ Преустройство на тавански помещения с надзид до 1.50
м. и изграждане на капандури на
сграда с идентификатор 10135.1501.1194.1
по КККР на гр. Варна , разположена в
УПИ „ за жилищно строителство за
кв. 285а, кв. 285а по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна , административен адрес
гр. Варна, ул. „К.Г.М.“ № *.
ОСЪЖДА Н.Н.Я. с ЕГН ********** ***, да заплати на Община Варна сумата от 150 /
сто и петдесет / лева, представляваща юриск. възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Н.Я. с ЕГН ********** *** да заплати на
Я.М.Я. с ЕГН ********** съдебно –деловодни разноски в размер на 1150 /
хиляда сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: