РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Силистра, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20213420100792 по описа за 2021 година
ИЩЕЦЪТ “БАНКА ДСК”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.”М.”№...., с ЕИК ......................., представляван от В.С. и Д.М.-Кредитор, моли съда
признае за установено, че ответникът ПЛ. Г. ПР.-Длъжник по Договор за кредит от
27.12.2012г. и Допълнително споразумение от 27.07.2015г., му дължи следните суми:
1 337.75 лева- представляваща главница, заедно със законната лихва, считано от
21.06.2019г./ датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред съда/- до
окончателното изплащане на задължението;
56.35 лева-наказателна лихва, дължима за периода 10.10.2018г.- 29.01.2019г.;
127.04 лева- законна лихва, от датата на настъпване на изискуемостта- 29.01.2019г.-
20.06.2019г.;
120 лева- такса разходи при изискуем кредит;
Претендира разноските си по дело, както и тези, направени в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 886/2019г. по описа на СРС.
Твърди, че цитираният по-горе договор е сключен с ответника, който е престанал да
изпълнява поетите задължения. Поради това неизпълнение, банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем.
На 21.06.2019г. банката, в качеството на неудовлетворен кредитор по ликвидно и
изискуемо вземане е депозирала заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника. По заявлението е образувано ч.гр.д.№
886/2019г. по описа на СРС. Искането е уважено и съдът е издал заповед и изпълнителен
лист. Към момента на подаване на заявлението е настъпил крайният падеж на задълженията
1
по договора.
Тъй като П.П. не е открит на заявените постоянен е настоящ адрес, ищецът предявява
настоящите искове с цел защита на правата си.
ОТВЕТНИКЪТ ПЛ. Г. ПР.,с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Сс, чрез
назначения от съда адв. Н.П., е подал отговор, с който заявява, че счита за основателен иска
за главницата, но не и акцесорните искове. Според него е налице противоречие в
твърденията на ищеца относно изискуемостта на претенецията му, а именно обявен ли е
кредита за предсрочно изискеум или е настъпил крайния му падеж.
Не са представени доказателства, че банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем, но не оспорва факта, че към датата на подаване на
заявлението вече е настъпил падежа на последната договорена вноска. Предвид на това,
счита че не дължи изпълнение по исковете за заплащане на санкционна лихва, законна лихва
преди подаване на заявлението и таксата изискуемост.
Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗЗД във
връзка с чл.430 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.
На 21.12.2012г. между Банка “ДСК”ЕАД и П. Г.П. е сключен договор за кредит за
текущо потребление /л.16 по заповедното производство/, Не се оспорва факта, че сумата е
преведена на кредитополучателя. На 27.07.2015г. с Допълнително споразумение срокът на
издължаване е увеличен с 29 месеца, което според Погасителния план е до 27.12.2017г.
Ответникът не оспорва факта на неизпълнение на поетите задължения и че дължи
връщане на сумата от 1 337.75 лева главница по договора.
Това е мотивирало кредитора на 21.06.2019г. да подаде Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 886/2019г. по описа
на РС-Сс.
Очевидно е, че в случая не става въпрос за предсрочно обявяване на кредита за
изискуем, тъй като е настъпил договорения между страните краен падеж. Това е отразено и
в представеното извлечение от банковата сметка на длъжника, послужило като основание за
издаване на заповедта за изпълнение.
С оглед дадените от съда указания в определение №885/03.12.2021г. и липсата на
изявление и представяне на нови доказателства, следва да се приеме, че ищецът не се
позовава на настъпила предсрочна изикуемост на кредита.
С оглед събраните по делото доказателства и изявлението на процесуалния
представител на ответника, фактът, че Пл.П. дължи сумата от 1337.75 лева главница, е
безспорен и доказан. Поради това този иск следва да бъде уважен.
Безспорен е и факта на забавата на кредитополучателя, поради което се дължи и
обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред съда-
2
21.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Дължи се и предвидената в договора и Общите условия към него неустойка за забава
по т.19.1 от ОУ.Такава неустойка е начислена от кредитора за период след крайния падеж на
задължението, поради което изложените от процесуалния представител на ответника
аргументи във връзка с предсрочната изискуемост са неотносими.
Кредиторът не е задължен да упражни правото си на предсрочна изискуемост на
вземанията, но това не означава, че не му се дължи неустойка за забава, когато са налице
предпоставките за това, както е в настоящия случай.
Поради това съдът счита за доказан и основателен иска за сумата от 56.35 лева.
Това важи и за претендираното обезщетение за забава за периода 29.01.2019г.-
20.06.2019г. в размер на 127.04 лева.
Тъй като фактът на забавата на длъжника е установен, следва да се приеме, че същият
дължи и предвидената в тарифата на банката такса за разходи при изискуем кредит в размер
на 120 лева. размерът на задължението не е обусловен от действително направените
разходи, поради което не подлежи на доказване.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца разноските по делото.
Те са в размер на 707.50 лева, от които:заплатена държавна такса -107.50 лева,
възнаграждение за процесуален представител на ответника-300 лева и юрисконсултско
възнаграждение- 300 лева.
Дължат се и разноските направени в заповедното производство по ч.гр.д.№
886/2019г. по описа на РС-Силистра, които са в размер на 182.82 лева.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, СРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ПЛ. Г. ПР.,с ЕГН **********, дължи на
“БАНКА ДСК”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М.”№..., с ЕИК
..........................., На основание Договор за кредит от 27.12.2012г. и Допълнително
споразумение от 27.07.2015г., следните суми:
1 337.75(хиляда триста тридесет и седем лв. и 75 ст.) лева- представляваща главница,
заедно със законната лихва, считано от 21.06.2019г.- до окончателното изплащане на
задължението;
56.35(петдесет и шест лв. и 35 ст.) лева-наказателна лихва, дължима за периода
10.10.2018г.- 29.01.2019г.;
127.04(сто двадесет и седем лв. и 04 ст.) лева- законна лихва, считано от 29.01.2019г.-
20.06.2019г.;
120(сто и двадесет) лева- такса разходи при изискуем кредит;
3
ОСЪЖДА ПЛ. Г. ПР.,с ЕГН **********, да заплати на “БАНКА ДСК”ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М.”№...., с ЕИК ......................., следните суми:
707.50(седемстотин и седем лв. и 50 ст.) лева- разноски по гр.д.№ 792/21г. по описа
на РС-Силистра;
182.82(сто осемдесет и два лв. и 82 ст.) лева- разноски по ч.гр.д.№ 886/2019г. по
описа на РС-Силистра.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен
съд-Сс, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4