Решение по дело №21/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260598
Дата: 27 септември 2022 г.
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20201100900021
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.........................

гр. София, 27.09.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

при секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 21 по описа за 2020г. и взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „В.“ ЕООД срещу „Д.6.“ ЕООД (в несъстоятелност) искове за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, че в списъка на приетите вземания на кредитори на „Д.6.“ ЕООД (в несъстоятелност) следва да бъдат включени вземания на ищеца за връщане на сумата 649 122,38 лв., платена по влязло в сила осъдително съдебно решение по гр.д. №1118/2011г. на ОС-Варна, както и сумата 337 256,06 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 01.05.2014г. – 11.06.2019г., под условието, че бъде уважен предявен от „В.“ ЕООД иск за установяване на неистинността на документите, въз основа на които е постановено решението по гр.д. №1118/2011г. на ОС-Варна, и му бъде издаден обратен изпълнителен лист по реда на чл. 309, ал. 2 ГПК за платените суми по решението.

Ответното дружество „Д.6.“ ЕООД (в несъстоятелност) оспорва исковете с възражения, че съществуването на предявените вземания е отречено със силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. №1118/2011г. на ОС-Варна, както и с възражения, че вземанията са предявени след сроковете по чл. 685 и 688 ТЗ.

Синдикът на дружеството дава становище, че исковете са неоснователни по същите съображения.

Установява се по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от съдържанието на обявените актове по партидата на „Д.6.“ ЕООД (в несъстоятелност) в търговския регистър, че вземанията на „В.“ ЕООД, за чието установяване са предявени исковете по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, са предявени от дружеството в производството по несъстоятелност на „Д.6.“ ЕООД с молба от 11.06.2019г., включени са в съставен от синдика на „Д.6.“ ЕООД списък на неприети вземания, обявен в търговския регистър на 15.10.2019г., а с определение на съда по несъстоятелността от 16.12.2019г. е оставено без уважение възражение на „В.“ ЕООД срещу списъка.

Определението от 16.12.2019г. е обявено в търговския регистър на 18.12.2019г., а исковете са предявени с искова молба, подадена по пощата на 31.12.2019г., тоест в рамките на 14-дневния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ, поради което, но и в изпълнение на задължителните за настоящата съдебна инстанция указания, дадени с определение от 28.10.2021г. по ч.гр.д. №3110/2021г. на САС, следва да се приемат за допустими.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

Процесните вземания са предявени за връщане на суми, платени от „В.“ ЕООД на „Д.6.“ ЕООД в изпълнение на влязло в сила осъдително съдебно решение по гр.д. №1118/2011г. на ОС-Варна, което със задължителна за съда и страните по делото сила на пресъдено нещо установява основанието, изискуемостта и размерите на присъдените с това решение вземания.

В исковата молба, за чието разглеждане е образувано настоящото дело, не са изложени твърдения за конкретни фактически обстоятелства, настъпили след датата на откритото съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене по въпросното гр.д. №1118/2011г. на ОС-Варна, които да предпоставят недължимост на извършените плащания в изпълнение на влязлото в сила решение по това дело и да представляват възможно основание за възникване на вземане на „В.“ ЕООД срещу „Д.6.“ ЕООД за връщане на платените суми.

Според твърденията в исковата молба вземането за връщане на въпросните суми в общ размер 649 122,38 лв. е предявено от ищеца в производството по несъстоятелност на ответника под условието, че бъдат уважени предявени от „В.“ ЕООД искове за установяване на неистинност на документи, въз основа на които е постановено решението по гр.д. №1118/2011г. на ОС-Варна, като последица от което бъде уважена молба за отмяна на решението и бъде издаден обратен изпълнителен лист за платените по решението суми.

Въпреки указанията в доклада на делото ищецът не е представил молбата, с която е предявил процесните вземания в производството по несъстоятелност на ответника, но независимо от това твърденията му относно датата и съдържанието на тази молба не са предмет на спор между страните по делото, а могат да се приемат и за установени от съдържанието на цитираните по-горе актове на синдика и съда по несъстоятелността във връзка с тази молба, обявени по партидата на ответното дружество в търговския регистър.

Съображенията в исковата молба, че предметният обхват на разпоредбата на чл. 725 ТЗ, която регламентира възможността за предявяване и приемане на вземания в производство по несъстоятелност под отлагателно или прекратително условие, включва освен материалноправни, така и процесуалноправни факти от значение за съществуването на предявени в производство по несъстоятелност вземания на кредитори, са съответни на съдържанието на цитираната разпоредба, но в случая твърденията в исковата молба (които определят и обективните предели на производството по настоящото исково производство) не очертават едно, а три процесуални условия за възникване на процесните вземания, като от съществено значение в случая е, че първото от тези процесуални условия (необходима предпоставка за изпълнение на останалите две) представлява неосъществимо обстоятелство – уважаване с влязло в сила съдебно решение на иск, който съгласно т. 1 от тълкувателно решение №5 от 14.11.2012г. по тълк.д. №5/2012г. на ВКС, ОСГТК е недопустим.

            Предявените установителните искове подлежат на отхвърляне, като при този изход на делото и съгласно чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът дължи държавна такса за производството в размер, определен върху една четвърт от вземанията, за които са предявени исковете.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** искове за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, че „Д.6.“ ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** дължи на ищеца сумата 649 122,38 лв., платена по влязло в сила осъдително съдебно решение по гр.д. №1118/2011г. на ОС-Варна, както и сумата 337 256,06 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 01.05.2014г. – 11.06.2019г., под условието, че бъде уважен предявен от „В.“ ЕООД иск за установяване на неистинността на документите, въз основа на които е постановено решението по гр.д. №1118/2011г. на ОС-Варна, и му бъде издаден обратен изпълнителен лист за платените суми по решението.

ОСЪЖДА „В.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата 9 863,78 лв. – държавна такса за исковото производство.  

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: