Протокол по дело №8284/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15995
Дата: 5 октомври 2023 г. (в сила от 5 октомври 2023 г.)
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20231110208284
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 15995
гр. хххххххххх, 27.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
СъдебниОЛГА Н. ВЛАДОВА

заседатели:Тереза Н. Костова
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора П. Ал. К.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20231110208284 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 11:46 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Г. А. С., уведомен чрез защитника си адв. А., явява се.
В залата се явява адв. И. А. – защитник на подс. С..
Пострадалите свидетели съгласно обвинителния акт:
Н. С. М., редовно призован, явява се.
М. М. М., редовно призована, явява се.
В залата се явяват адв. Р.Р. и адв. Д.П., с днес представено пълномощно.
ПРОКУРОРЪТ: В СРП разпореждането за насрочване на делото е
получено преди повече от 7 дни.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм препис от разпореждането за насрочване
на делото и препис от обвинителния акт преди повече от седем дни.
АДВ. А.: Получил съм разпореждането преди повече от седем дни.
Пострадалите свидетели съгласно обвинителния акт Н. М. и М. М.
(поотделно): Получили сме препис от разпореждането за насрочване на делото
преди повече от седем дни.
АДВ. Р.: Г-жо Председател, след като вече имаме права, моля да
1
конституирате с нарочни молби нашите доверители като граждански ищци,
описано подробно в молбите, като изрично правя искане да ги конституирате и
като частни обвинители.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Съдия, що се отнася до искането за
конституиране в качеството на частни обвинители на свидетелите М.и,
искането е направено своевременно, има необходимото съдържание, поради
което считам, че следва да бъде уважено и те да бъдат конституирани в
качеството на частни обвинители. Що се отнася до искането за
конституирането им в качеството на граждански ищци, намирам, че
предявеният граждански иск не съвпада напълно с размера на съставомерните
вреди, посочени в обвинителния акт. Така изразената претенция е неясна и не
би следвало да се приема в наказателното производство. Същата би го
затруднила, като ще се наложи да се събират доказателства относно визираните
претенции и това ще забави приключването на наказателното производство.
АДВ.А.: Уважаема г-жо Председател, поддържам казаното от
представителя на СРП. Също считам, че не следва да се приемат за съвместно
разглеждане предявените граждански искове от господин и госпожа М.и. В
тази връзка считам, че от периода, който е посочен - от 08.06. в единия случай,
а в другия - 14.05.2015 г. до 09.02.2016 г., първо са минали повече от седем
години. В тази връзка очевидно е, че исковете са погА.и по давност. Още
повече давността за лихвите е изтекла. Считам, че предявяването и
разглеждането на тези искове ще затрудни наказателното производство, а и
същите не отговарят на изискванията за предявяване на граждански иск. Още в
предното разглеждане на делото, при предния състав, аз категорично и ясно
заявих, че така, както са посочени в обвинителния акт датите, от разпитите на
свидетелите очевидно и по безспорен начин се доказва, че тези суми са дадени
много преди това, преди тези дати. Записите на заповед са подписани повече от
шест-седем месеца след даване на сумите, т.е. реално сумите са дадени преди
повече от седем-осем години. Абсолютно безпредметно е да се разглежда този
граждански иск с оглед изтичане на давността.
РЕПЛИКА НА АДВ. Р.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, в отговор на взетото становище от държавното обвинение и
защитата следва да бъде посочено, че на първо място гражданските искове,
така предявени, няма да затруднят разглеждането на наказателното дело. Няма
2
да се наложи събиране на каквито и да е нови доказателства. В отговор на
взетото становище от защитата би следвало същата да е запозната, че в
случаите, когато става и се касае за деликт, за вреди, причинени от
престъпление, давността започва да тече от открИ.е на дееца. Този момент е
възприето да бъде моментът, в който лицето е привлечено като обвиняем в
досъдебното производство, защитата би следвало да е запозната с това
обстоятелство, това се е случило през 2020 г. Ето защо всъщност сме много,
много далеч от изтекла давност, петгодишна, седемгодишна, изобщо нямаме
такава хипотеза. Съвсем на отделна плоскост следва да бъде посочено, че дали
един иск, граждански, е погА. по давност или не е погА. по давност е въпрос по
същество, който ще реши съдът с окончателния си акт. Ако някаква част от
него е неоснователна и недоказана, то в тази част ще бъде отхвърлен. Няма
пречка той да бъде разгледан по гореизложените съображения. Благодаря.
ДУПЛИКА НА АДВ. А.: В тази връзка аз заявих, че датите, когато са
дадени парите, не е уточнена и ние няма как да се защитаваме в тази връзка.
Това, че са подписани записи на заповед, е очевидно, но от свидетелските
показания се установява, че тези пари са дадени много преди подписването, т.е.
с подписването нямаме реално даване на пари.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да не се приемат за разглеждане молбите.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази материалите по делото и
становището на страните, по направените искания за конституиране на
пострадалите свидетели съгласно обвинителния акт като граждански ищци и
частни обвинители намери следното:
Искането за конституиране като частни обвинители е направено в
предвидения от закона срок - преди даване ход на разпоредително заседание.
Направено е от лица, които разполагат с процесуална легитимация, доколкото
съгласно обвинението М. М. и Н. М. се твърди да са претърпели вреди от
деянието, предмет на обвинението. Ето защо съдът намери, че пострадалите
съгласно обвинителния акт М. М. и Н. М. следва да бъдат конституирани като
частни обвинители в наказателното производство.
По отношение на предявените граждански искове, съдът на първо място
ще посочи, че въпросите предавани ли са въобще такива суми, ако са
предавани - кога, дали това се е случило на датите, посочени в обвинителния
3
акт, и на какво основание са предавани тези суми, са такива по същество на
делото, същите касаят основателността, а не допустимостта на предявените
претенции. По идентичен начин следва да се реши и въпросът дали
предявените граждански искове да са погА.и по давност или не. Съгласно ТР
№ 1/2013 г., по дело № 2/2012 г., на ОСНК на ВКС възражението за изтекла
погасителна давност е по съществото на делото и съдът следва да се произнесе
с крайния си съдебен акт, като давността не е относима към предпоставките за
упражняване на правото на иск. Ето защо съдът намери, че тези аргументи на
защитата не следва да бъдат споделени.
Съдът намери, че молбата, предявена от пострадалия свидетел съгласно
обвинителния акт Н. М. за приемане за съвместно разглеждане в наказателното
производство на граждански иск, отговаря на изискванията на НПК. В случая е
предявена писмена молба, в която е описано престъплението, което
прокуратурата твърди, че подсъдимият е осъществил и от което Н. М. е
претърпял имуществени вреди. В молбата е посочено всяко от деянията и
размера на твърдените вреди, всички имуществени, за всяко от деянията. Ето
защо съдът намери, че предявеният от пострадалия свидетел съгласно
обвинителния акт Н. М. граждански иск следва да бъде приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство.
По отношение на предявения граждански иск от пострадалата свидетелка
съгласно обвинителния акт М. М. съдът ще посочи следното: Съгласно
обвинителната теза на пострадалата свидетелка съгласно обвинителния акт М.
М. са причинени имуществени вреди в общ размер на 6690,00 лева. С
предявената молба се претендират имуществени вреди в размер на 10190,00
лева. В този смисъл тук са основателни доводите на прокурора, че предявената
гражданска претенция не кореспондира с вредите, посочени в обвинителния
акт. Съгласно трайната съдебна практика граждански иск в наказателното
производство може да се отнася само до вредите, които съгласно обвинението
са причинени с твърдяното престъпление. Не е допустимо приемането на
граждански иск за сума, която се различава от посочената в обвинителния акт.
Ето защо съдът намери, че молбата от пострадалата свидетелка съгласно
обвинителния акт М. М. за приемане за съвместно разглеждане в наказателното
производство на граждански иск следва да се остави без уважение.
При тези мотиви, СЪДЪТ
4
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като частни обвинители в наказателното производство
Н. С. М. и М. М. М..
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск от Н. С. М. за обезщетение на претърпени в резултат на
деянието по обвинението имуществени вреди, както следва: от твърдяно деяние
на 08.06.2015 г. - граждански иск в размер на 400,00 лева; от деяние, което се
сочи да е извършено на 06.10.2015 г. - граждански иск за имуществени вреди в
размер на 210,00 лева; от деяние, което се сочи да е извършено на 12.10.2015 г.
- граждански иск за претърпени имуществени вреди в размер на 135,00 лева, и
от деяние, което се сочи да извършено на 04.11.2015 г. - граждански иск за
претърпени имуществени вреди в размер на 75,00 лева или всичко, граждански
иска за претърпени имуществени вреди в общ размер на 820,00 лева, ведно със
законната лихва от 04.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
КОНСТИТУИРА Н. С. М. като ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ в наказателното
производство.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск, предявен от пострадалата свидетелка съгласно обвинителния
акт М. М. М. срещу подсъдимия Г. А. С. за обезщетение на твърдени
имуществени вреди в размер на 10190,00 лева, ведно със законната лихва от
09.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пострадалата свидетелка
съгласно обвинителния акт М. М. М. за конституирането й като
ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ в наказателното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест
отделно от крайния съдебен акт.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на ЧО и ГИ Н. С. М. и на ЧО М. М. М. правата в
наказателното производство.
ГИ и ЧО М. и ЧО М. (поотделно): Разбрахме правата си.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р. и адв. ПАВЛОВА (поотделно): Да се даде ход на делото.
ЧО и ГИ М.: Да се даде ход на делото.
5
ЧО М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намери, че не са налице процесуални пречки и
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ въз основа на представен
документ за самоличност – лична карта:
Г. А. С., роден на хххххххххх г. в гр. хххххххххх, българин, български
гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование, работи, живущ в гр.
хххххххххх, ул. „ххххххххххх“ № 75, вх.А, ет.9, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на подсъдимия правата в настоящето производство.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЧО и ГИ въз основа на представен
документ за самоличност – лична карта:
Н. С. М., роден на хххххххххххх г. в гр. хххххххххххх, българин,
български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, пенсионер,
живущ в гр. хххххххххх, ул. „ххххххххххх” бл.26, вх.1, ет.1, ап.1, ЕГН
**********.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЧО въз основа на представен документ за
самоличност – лична карта:
М. М. М., родена на ххххххххххх г., в гр. хххххххххх, българка,
български гражданин, неосъждана, омъжена, със средно образование,
пенсионер, живуща в гр. хххххххххх, ул. „ххххххххххх” бл.26, вх.1, ет.1, ап.1,
ЕГН **********.
ГИ и ЧО М. и ЧО М. (поотделно): Нямаме искания за отводи.
АДВ. Р. и адв. ПАВЛОВА (поотделно): Нямаме искания за отводи.
АДВ. А.: Нямам искане за отводи.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ИЗРАЗЯТ
СТАНОВИЩЕ ПО ВЪПРОСИТЕ, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛ.248 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Съдия, считам, че делото е подсъдно на
6
СРС. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. В хода на досъдебното производство не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия или НА пострадалите. Не са
налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила или
разглеждането му при закрити врати, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице И преводач. В хода на
досъдебното производство не са взети мерки за процесуална принуда спрямо
обвиняемия. На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства.
Предлагам да насрочите делото за разглеждане по общия ред.
АДВ. Р.: Уважаема г-жо Председател, съдебни заседатели, считам, че
делото е родово и местно подсъдно на СРС. Намирам, че не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считаме, че на досъдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са отстраними и да са довели
ограничаване на правата на обвиняемия и пострадалите. На този етап не са
налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила,
освен ако няма изявление в тази посока от страна на подсъдимия, а доколкото
няма, считам, че делото следва да се гледа по общия ред. Не са налице
основанията визирани в т.5 от чл.248 НПК, с оглед на процесуална икономия
няма да ги изброявам. Доколкото не са взети мерки за процесуална принуда на
досъдебното производство, няма какво да взема като становище по този
въпрос. На този етап нямам искане за събиране на нови доказателства. Моля да
насрочите делото за разглеждане по общия ред.
АДВ. ПАВЛОВА: Поддържам изцяло казаното от колегата адв. Р., моля
да насрочите делото за разглеждане по общия ред.
ГИ и ЧО М. и ЧО М. (поотделно): Поддържаме казаното от адвокатите
ни.
АДВ. А.: Уважаема г-жо Съдия, съдебни заседатели, аз също считам, че
делото е родово и местно подсъдно на СРС. Не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, но считам, че на
досъдебното производство са допуснати множество отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните
правила на подзащитния ми. В тази връзка искам да посоча, че внесеният
7
обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Посочената
норма изисква в обстоятелствената част на обвинителния акт да се посочат
фактите и обстоятелствата, които съответстват на съставомерните признаци от
субективна и обективна страна на правната квалификация на обвинението. В
тази връзка, както посочих и по-рано, от разпита на свидетелите М.и се
установява, че същите са предоставили на подс. С. различни суми през
различни периоди, като тези суми не са установени нито по размер, нито защо
са му предоставени и кога. Цялото обвинение е изградено на представени
записи на заповед за различни суми, които е ясно именно от тези разпити на
свидетелите М.и, че са подписани много по-късно и то във връзка с това, че
моят подзащитен е поел ангажимент да възстанови тези суми. В тази връзка
считам, че делото следва да бъде върнато и именно тези нарушения да бъдат
отстранени в обвинителния акт и да бъде изяснено кога, какви точно суми, през
кои периоди, за какво са предоставени, за да може вече да се установи има ли
извършване на престъпление или няма. Само на базата на подписани записи на
заповед, аз считам, че така повдигнатото обвинение е несъставомерно и моят
подзащитен в тази връзка не може ефективно да се защитава. Що се отнася за
останалите обстоятелства, а именно налага ли се да бъде определен тълковник,
резервни заседатели, считам, че не е необходимо. След Вашето становище в
тази връзка ще искам делото да бъде гледано по реда на особените правила, а
именно по чл.371, т.2 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от защитника ми. Считам, че ми
е ограничено правото на защита по начина, който посочи защитникът ми.
И моето желание е да се разгледа по реда на чл.371, т.2 от НПК, ако
съдът приеме, че няма основания за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на СРП.
ПРОКУРОРЪТ: Считам възражението на защитата за неоснователно.
Изложеното от защитата в днешното съдебно заседание касае доказателствата
по делото и ще бъде обсъдено, когато делото се гледа по същество.
АДВ. Р.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
считам, че във връзка взетото становище от защитата, следва да се посочи, че
всички възражения представляват въпроси по същество, които съдът следва да
обсъди едва с крайния си съдебен акт. В частта за това дали може да бъде
доказано обвинението, с какви средства и че не можело само със свидетелски
8
показания, това са въпроси първо на доказване в това производство и на
следващо място - в настоящата фаза не се обсъждат доказателствата, съответно
искането и становището за допуснати съществени процесуални нарушения,
които са довели до нарушаване правата на подсъдимия, са напълно
неоснователни. Всъщност аз не разбрах какво точно се нарушава и какво не
разбира подсъдимият. Ако е касателно доказателствата, то това се случва в
една друга фаза. В заключение не става ясно как същевременно защитата счита,
че имало съществени нарушения на процесуалните правила, не било ясно точно
в какво го обвиняват, но от друга страна делото да протече по реда на Глава
ХХVII от НПК, т.е. с признаване на всички обстоятелства и факти от
обвинителния акт. Всъщност това са две взаимно изключващи се твърдения -
или съответно нещо не е наясно или подсъдимият признава всичко, което е
обективирано в обвинителния акт. В тази връзка напълно се солидаризирам с
представителя на държавното обвинение, това е въпрос на доказване, не е
мястото тук да се обсъжда.
Тук е мястото обаче да посоча, че частното обвинение открива и ако
уважаемият съдебен състав го счете за съществено, очевидна фактическа
грешка на страници 4 и 5 от обвинителния акт. На тези страници Н. С. М. е
изписан Н.й С. М., така е посочен на три места. В тази връзка тук е момента, в
който съдът по мое мнение следва да вземе становище по този въпрос и ако
счете, че горното се явява очевидна фактическа грешка, да даде съответните
указания на прокурора да бъде отстранена.
АДВ. ПАВЛОВА: Поддържам казаното от колегата.
ГИ и ЧО М.: Поддържам казаното от адвокат Р..
ЧО М.: Поддържам казаното от адвокат Р..
АДВ. А.: Няма да взимам становище.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да взимам становище.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ, след съвещание по въпросите на откритото разпоредително
заседание, намери следното:
Делото е подсъдно на СРС по правилата на родова и местна подсъдност.
Няма основания наказателното производство да бъде прекратено или да бъде
спряно. Съдът обаче констатира допуснати в досъдебното производство
9
съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
правата на подсъдимия и правото му на защита и отделно от това препятстват
определяне предмета на доказване в съдебната фаза на производството, които
нарушенията са изразили и касаят съдържанието на обвинителния акт. Същият
според съда не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, макар не по
съображенията, изложени от защитата. Съдът намира, че следва да посочи, че
възраженията на защитата са такива по съществото на делото и следва да бъдат
преценявани от съда при постановяване на крайния съдебен акт, тъй като са
свързани с обоснованост и доказаност на повдигнатото обвинение.
Същевременно обаче съдът констатира следното: На страница 3 от
обвинителния акт е посочено, че според заключението на изготвената
графологична експертиза, подписите в графи „издател“ и ръкописният текст в
„процесните“ записи на заповед са положени от подсъдимия Г. А. С.. Преди
това в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват твърдения
подсъдимият да е съставял, изготвял, подписвал каквито и да било записи на
заповед, а същевременно в посоченото изречение в обвинителния акт записи на
заповед, определени като „процесните“ записи на заповед са били
коментирани. Съдът намира, че това създава неяснота по отношение на
повдигнатото обвинение. Ако прокурорът твърди, че подсъдимият е съставял,
изготвял, подписвал каквито и да било записи на заповед, следва да посочи
какви са те и каква е връзката им с обвинението. Същевременно съдът
констатира и следното: съгласно обвинителния акт се иска С. да бъде предаден
на съд по обвинение за престъпление измама, извършено в условията на
продължавана престъпна дейност, с общо единадесет деяния за периода от
14.05.2015 г. до 09.02.2016 г. В диспозитива на обвинителния акт обвинението е
описано по следния начин: На 14.05.2015 г. подсъдимият, който според
обвинението е действал с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у частната обвинителка М., че ще й съдейства да закупи чрез търг
на ниска цена ипотекиран апартамент. След това е посочено, че на 27.05.2015
г., 31.05.2015 г., 17.06.2015 г., 12.09.2015 г., 22.09.2015 г. и 09.02.2016 г.
подсъдимият е поддържал вече създаденото у ЧО М. заблуждение. Навсякъде
обвинението по отношение на деянията, следващи дата 14.05.2015 г. е описано
по идентичен начин“ „подсъдимият, поддържайки с допълнителни уверения и
обещания”. За това какви са тези допълнителни уверения и обещания, с които
според прокуратурата подсъдимият е поддържал вече възбуденото у частната
10
обвинителка заблуждение, по отношение на някои от деянията, липсват
твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт. Така например по
отношение на деянието от 27.05.2015 г. в обстоятелствената част на
обвинителния акт е посочено, че обвиняемият се видял със свидетелката М. и я
уведомил, че се налага да се изготви данъчна оценка на недвижимия имот и за
целта свидетелката трябва да заплати сумата от 300 лева. Съгласно
диспозитива на обвинението, на 27.05.2015 г. с цел да набави за себе си имотна
облага, поддържайки с допълнителни уверения и обещания възбуденото от
него заблуждение у М. М., че ще й съдейства за закупуване на ипотекиран имот
на ниска цена, подсъдимият поискал и получил от М. сумата от 300 лева за
данъчна оценка на имота. Т.е., и в обстоятелствената част, и в диспозитива на
обвинението е посочено каква сума е поискал обвиняемият, за какво е посочил,
че е необходима тази сума, но в диспозитива на обвинителния акт е посочено,
че С. е поддържал заблуждението с допълнителни уверения и обещания,
каквито в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени. По
идентичен начин и по отношение на деянията, които се твърдят на дати
17.06.2015 г. и 12.09.2015 г. в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че
подсъдимият е поддържал с допълнителни уверения и обещания, възбуденото
заблуждение у М. М., а в обстоятелствената част на обвинителния акт, липсват
твърдения в какво подсъдимият я е уверил и какво е обещал на частната
обвинителка М., така че да продължи да поддържа у нея вече възбуденото
заблуждение. По отношение на дата 04.11.2015 г., която вече касае твърдяната
дейност на подсъдимия по отношение на ЧО и ГИ Н. М., и в обстоятелствената
част и в диспозитива на обвинителния акт обвинението е описано по идентичен
начин. В обстоятелствената част се твърди, че на 04.11.2015 г., поддържайки с
допълнителни уверения създадената у М. заблуда за бизнес с крави,
подсъдимият му поискал сума в размер на 75,00 лева за изготвяне на рекламни
календари. По идентичен начин в диспозитива на обвинителния акт е описано,
че на 04.11.2015 г. подсъдимият с допълнителни уверения и обещания е
поддържал вече възбуденото у ЧО и ГИ Н. М. заблуждение. Т.е. по отношение
на датата 04.11.2015 г. нито в обстоятелствената част на обвинителния акт,
нито в неговата диспозитивна част се съдържа посочване какви са тези
допълнителни уверения и обещания, които се твърдят, че подсъдимият е
отправил към пострадалия и по този начин е поддържал у него вече
възбуденото заблуждение.
11
Съдът намери, че така констатираните пороци в обвинителния акт от
една страна ограничават правото на защита на подсъдимия, който следва да
знае срещу какви конкретно твърдения се защитава, а от друга страна
препятстват определяне по ясен и категоричен начин на предмета на доказване
в съдебното производство. Ето защо съдът намира, че съдебното производство
следва да се прекрати и делото да се върне на СРП.
Отделно от това съдът констатира, че действително при описание на
деянията включени в пунктове 9, 10 и 11 от състава на продължаваното
престъпление е допусната очевидна фактическа грешка при изписване името на
пострадалия, който при описание на тези деяния е посочен като Н.й вместо като
Н.. Съдът поначало приема, че тази фактическа грешка би могла да бъде
отстранена предвид констатираните основания за връщане на делото на СРП,
ако впоследствие бъде изготвен и внесен обвинителен акт, но същевременно,
доколкото определението за прекратяване на съдебното производство подлежи
на обжалване и на инстанционен контрол, съдът намери, че следва да определи
7-дневен срок на прокурора, в който в случай, че бъдат депозирани частен
протест или частна жалба, прокурорът да изготви и да внесе в съда
обвинителен акт, в който да бъде отстранена констатираната фактическа
грешка. Съдът намира, че следва да укаже на прокурора неблагоприятните
последици при неизпълнение на указанията, а именно че в този случай съдията-
докладчик следва еднолично в закрито заседание да прекрати съдебното
производство. В случай, че срещу определението за прекратяване в срока за
обжалване и протестиране постъпят частен протест или частна жалба от
частното обвинение делото да се изпрати на СГС след изтичане на срока за
отстраняване на очевидната фактическа грешка.
При тези мотиви и на основание чл.249, ал.3 от НПК във вр. чл.248, ал.5,
т.1 от НПК във вр. чл.248, т.1, ал.3, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 8284/2023 г. по
описа на СРС, НО, 94 състав.
ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на посочените в мотивната част
на определението съществени нарушения на процесуалните правила.
УКАЗВА на прокурора, че следва в 7-дневен срок от днес да отстрани
12
констатираната очевидна фактическа грешка в обвинителния акт чрез внасяне
на нов обвинителен акт, в който същата да бъде коригирана.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7 – дневен срок от днес
пред СГС по реда на Глава XXII НПК, като, както беше посочено, в случай
на постъпили частни жалби и частни протести делото да се изпрати на СГС
след изтичане на 7-дневния срок за отстраняване на очевидната фактическа
грешка.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13