РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 29.07.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на пети юли през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на
секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3325 по описа за 2019 г. на СГС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, от И.Д.Щ. срещу „В.– ТВ“ ООД и Т.А.Т., за
следната сума: 50 000 щ.д., дължимо при условията на солидарност,
представляваща неизплатено задължение за главница по договор за паричен заем от
21.12.2013 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 11.03.2019 г. до окончателното плащане.
Ищецът
твърди, че 21.12.2013 г. е сключил договор за паричен заем с ответниците, като
уговорената парична сума е предадена на Т.А.Т., в качеството му на физическо
лице и законен представител на ответника юридическо лице. Сочи, че съгласно
условията на договора, заемополучателите са се задължили да върнат заетите
парични суми, при условията на солидарност, в срок до 21.02.2014 г., което не е
сторено и до настоящия момент. В уверение на това, Т.А.Т. е подписал и запис на
заповед.
Ответникът
Т.А.А. оспорва твърдението, че е сключил договор за заем на 21.12.2013 г. и че
тогава е получил посочената в него сума. Сочи, че записът на заповед е нередовен
и няма характера на разписка, защото падежът му предхожда датата на издаване.
Ответникът
„В.– ТВ“ ООД, представлявано от управителя Т.А.Т. оспорва наличието на заемно
правоотношение, като сочи че като законен представител на юридическото лице не
е подписвал договор за заем от 21.1.2.2012 г,. като в самия договор е посочено,
че заемополучателите са двама, единият от които е дружеството, което
представлява, но подписът е само един. Сочи, че подписът е на физическото лице,
в това му качество.
Съдът, като обсъди доводите на страните и приетите
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно от договор
за заем от 21.12.2013 г., сключен между И.Д.Щ., като заемодател и И.Д.Щ.,
действащ за себе си и представляващ,
като управител „В.– ТВ“ ООД, заемодателят е предоставил заем в размер на
50 000 щатски долара, с падеж 21.03.2014 г. Видно от съдържанието на
договора за заем, и двамата ответника са страна по договора за заем, като
отговорността им е солидарна, поради което възраженията на ответниците в тази
насока са неоснователни. В чл. 2 от договора за заем, е посочено че заемната
сума е получена от ответниците.
По делото е
представен запис на заповед, с издател Т.А.Т., за сумата от 50 000 щ.д.,
платима на 21.03.2014 г., в полза на И.Д.Щ..
От заключението
на приетата графическа експертиза в
настоящето производство, се установява, че вписванията и подписа за
заемополучатели в представения оригинал на договор за заем от 21.12.2013 г., са
изпълнени от Т.А.Т..
Съгласно
заключението на тройната графическо експертиза, ръкописният текст и подписът за
заемополучатели в договора за заем от 21.12.2013 г., обект на експертизата, са
положени от Т.А.Т..
Следователно е
налице валиден договор за заем, по смисъла на чл. 240 ЗЗД, като ответниците,
солидарно дължат връщане на заетата сума. От страна на ответниците не са
ангажирани доказателства, че получената в заем сума е върната на заемодателя.
Фактическият
състав на иска по чл. 240, ал. 1, произтича от следните обстоятелства: наличие
на постигнато съгласие между страните за предаване от заемодателя в собственост
на заемателя на парична сума и предаване
на тази сума от заемодателя на заемателя. По делото са установени всички елементи от
фактическия състав на договора за заем, поради което искът е изцяло основателен
и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 50 000 щ.д. Законова
лихва се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 11.03.2019 г., (съдът констатира, че с протоколно определение от
последно съдебно заседание е отменил предходно постановено определение по чл.
214 ГПК).
Относно разноските
При този изход на спора, в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 3 464 лв., представляваща държавна такса за настоящето
производство.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.– ТВ“ ООД, ЕИК ******, гр. София,
район „Триадица“, ул. „******и Т.А.Т., ЕГН **********, и двамата представлявани
от адв. В.Д.,***, солидарно да заплатят на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД на И.Д.Щ.,
ЕГН **********,***, представляван от адв. Р.М.,*** сумата от 50 000 щатски
долара, представляваща заетата сума по договор за заем от 21.12.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 11.03.2019
г. до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА „В.– ТВ“ ООД,
ЕИК ******, гр. София, район „Триадица“, ул. „******и Т.А.Т., ЕГН **********, и
двамата представлявани от адв. В.Д.,***, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 464 лв. на И.Д.Щ., ЕГН **********,***, представляван от адв. Р.М.,***,
представляваща разноски за държавна такса.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: