№ 1041
гр. П., 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720103040 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).Образувано е по молба от 30.06.2023 г. от Д. Г.
В. ЕГН ********** гр. П., ул. *** - лично в качеството си на пострадало
лице
ПРОТИВ :
М. С. Ч. ЕГН ********** гр. С. ул. ***
Братовчедка - извършител
В обстоятелствената част на молбата и приложената към декларация по
чл. 9 от ЗЗДН се изтъкват доводи за упражнено психическо и емоционално
насилие от страна на посочения върху нея – на дата 03.06.2023 г., преди обяд
на Задушница в гр. П. и продължило в общо обитавания от двете страни двор
в с. В. общ. П., където двете имат къщи.
Твърди, че извършителката я е обиждала, заканвала се, дърпала е
чантата, телефона, намесили са се свидетели.
Към подадената молба е представена като доказателство декларация по
чл. 9 от ЗЗДН, както и съдебно решение за развод.
Ответницата редовно призована, се явява лично в о.з. и се възползва от
правото си да изрази становище по подадената молба за защита от домашно
насилие. Твърди, че същите описани действия молителката е извършила
спрямо нея, поради което тя първа е подала молба по ЗЗДН пред СРС и
делото е висящо за същите провинения, но в обратни качества.
В съдебно заседание, проведено на 10.10.2023 г., молителката се явява
заедно с адв. Н. Ц. и поддържа исканията си :
1
-извършителката да се въздържа от контакти с нея
-да не я доближава, вкл. и на улицата и места за социални контакти и
домашен адрес
В същото съдебно заседание ответницата се явява с адв.Р., оспорва
изложеното, позовава се на предходно заведено от нея като молител дело по
ЗЗДН № 3575/2023 пред СРС, и с оглед останалите доказателства оспорва
твърденията на молителката.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че двете са първи братовчедки, както и че на
посочената дата , която се пада Задушница, е възникнала свада между двете
на гробищата, която прераства в скандал в двора, който се обитава от двете, в
присъствие на други лица роднини.
От представените по делото писмени доказателства: Заповед за
незабавна защита № 182 от 19.06.2023г. на СРС по гр. дело № 3575/2023г. и
определение № 21 589 от 19.06.2023г. на СРС по същото гр.дело – насрочено
за 02.08.2023г. по реда на ЗЗДН е видно, че първо по ред е заведено дело по
реда на ЗЗДН от ответницата в настоящето производство срещу молителката
– за същото събитие, възприето като акт на домашно насилие на 03.06.2023г.,
изразяващо се в отправяне на обиди, блъскане и удряне, като извършител е
посочена молителката в настоящето производство. Към момента на
приключване на устните състезания това първо заведено дело по ЗЗДН все
още е висящо.
Настоящето производство е второ по ред, за същия акт на насилие,
между същите страни, но в обратна процесуална роля.
От това може да се направи извод, че по една и съща конфликтна
ситуация, с едни и същи действащи лица, при една и съща фактическа
обстановка и свидетели, всеки от двамата участници в акта на домашно
насилие възприема себе си като жертва на насилие и сезира съответни
съдебни състави с казуса.
На първо място- налице е съдебна практика по ЗЗДН че :
Законът за защита от домашното насилие не урежда хипотеза за отпадане на
неправомерността на едно поведение (установено по безспорен начин по делото) при условията
на т.нар. реторсия - насрещно съпричиняване, каквото урежда Наказателния кодекс, /гр.дело №
2816/ 2023г. СГС решение от 26.04.2023г./
ЗЗДН осъществява концепцията за бърза защита на пострадалите от домашно
насилие, като се предвижда всяко лице, пострадало от домашно насилие, ако
е навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2-4 лица,
да може да се обърне към съда за защита.
2
Отделно от молбата за защита до съда, в случаите, когато има данни за
опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и
молба до органите на МВР за предприемане на мерки по ЗМВР.
Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща
опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в
закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна
защита в срок от 24 часа от получаването на молбата.
В случая съдът е издал заповед за незабавна защита № 34 от 03.07.2023г. по
гр. дело № 3040 /2023г. по описа на ПРС / настоящето производство/
Налице е предходна и аналогична заповед за незабавна защита № 182 от
19.06.2023г. по гр. дело № 3575/2023г. по описа на СРС – като в същата за
извършител е посочена настоящата молителка
Производството по чл. 12 и сл. ЗЗДН е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения.
Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение между
страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и
задължения помежду им.
Веднъж сезиран, съдът постановява онова, което приема за законосъобразно,
но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение, правейки
преценка въз основа на заложените в закона критерии.
Правото да се сезира съдът с искане за администриране на гражданските
правоотношения не се преклудира при произнасянето на съда и страните
могат отново да се обърнат към него с искане да определи ред и начин на
упражняване на материалните им отношения.
Всеки акт на домашно насилие, при подадена молба за защита от
съда, следва да бъде санкциониран като се наложи поне една от мерките по
чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
В конкретния случай съдът е сезиран с молба, подадена лично от
пострадалото лице по смисъла на ЗЗДН, която съдържа необходимите
реквизити по посочения закон, подадена е в установения срок, поради което и
3
следва да бъде разгледана по същество.
В молбата се съдържат данни за упражнено психическо и емоционално
насилие от страна на ответницата спрямо пострадалата н посочената дата
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Действително законът не съдържа
легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за
понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени
всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху
психиката на едно лице – пораждат отрицателни за него емоции и/или го
принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и
психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /обиждане/,
отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх. Преценката
дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните
физически и психически особености и съответните следи, останали в
съзнанието на пострадалото лице.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН, следва изводът, че целта на закона е да се изследва
поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на
домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата,
относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита, като при
определяне на конкретните способи за осигуряване на физически и
емоционален интегритет на пострадалите лица и срока им следва да бъдат
взети предвид всички релевантни по делото обстоятелства.
В казуса се установява, че между страните има дългогодишен имотен спор,
за което са налице представени доказателства – нотариални актове - тъй
като живеят в едно дворно място, и това обстоятелство изостря отношенията
помежду им до степен, да ескалират около посочената дата, на която са се
озовали по едно и също време на гробищата, след което скандалът е
продължил у тях.
По фактологията и обстоятелствата при които се е разиграла „сценката“ няма
спор.
И двете страни са се снабдили с доказателства относно нанесени им „вреди“,
като следва да се отбележи, че те са предимно вербални – обиди, закани,
дърпане на чанта, телефон, скубане и драскане.
Както се отбеляза по-горе – всяка една от страните се възприема като „
жертва“ на акт на насилие от другата страна.
4
При тези данни съдът следва да избере мярката, която да бъде наложена, но,
както е отбелязано в ТР на ВКС 2 / 2019г. от 25.11. 2020г. - съдът не взема
предвид формата и степента на вината на извършителя-
Мярката няма за цел да го превъзпита (макар косвено да може да се
постигне
подобен ефект), а да преустанови, евентуално да предотврати по-
нататъшни посегателства върху пострадалото лице.
При първоначално заведено дело по ЗЗДН по молба от насрещната страна в
кач. на пострадало лице, при продължаващо поведение на насилие, дори от
същия вид, за който вече е предоставена защита, това може да е индикация, че
наложената мярка не е дала резултат, и съдът може да реши да наложи две
или повече мерки за един и същи нов/последващ акт на домашно насилие. /
ТР2 / 2019 на ВКС /
Производството по ЗЗДН предоставя гаранции за защита и на двете страни в процеса.
Ако се приеме, че за молителя липсва правен интерес да подаде пред съда искане за
защита при нов, последващ акт на домашно насилие, то правото на защита на пострадалото
лице ще е сериозно накърнено.
Последващата молба не може да бъде квалифицирана като допустима или
недопустима, преди съдът да е установил дали за съответния акт на домашно насилие вече
не е наложена мярка за защита, както и дали молбата не се отнася за нов вид акт на домашно
насилие, извършено от ответника, независимо, че той е изпълнил заповедта на съда,
издадена по предходна молба.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Съдът намира, че в разглеждания случай фактите, изложени в молбата
за защита относно процесния акт на домашно насилие са обективирани в
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съгласно посоченото по – горе
съставлява достатъчно доказателство за основателност на твърдението за
осъществено насилие. В настоящия случай посочената декларация следва да
се приеме за доказателство – НАРЕД СЪС СВИДЕТЕЛСКИТЕ
ПОКАЗАНИЯ.
Предвид на това, при формиране на изводите си относно осъщественото
психическо и емоционално насилие съдът се основава горепосочените.
Така установените по делото обстоятелства обосновават
предприемането на мерки срещу проявата на насилие от страна на
ответницата.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че ответницата е
извършила спрямо пострадалата акт на домашно насилие, а именно –
5
психическо и емоционално насилие, изразяващо се в отправени обиди и
заплахи.
Ако има акт на насилие с аналогични действия, но в обратна
посока- то компетентния съд, сезиран с пороченото предходно дело по
ЗЗДН – СРС – ще се произнесе по установеното от фактическа и правна
страна - пред него.
В тази връзка и молителката е пострадала от акт на домашно насилие
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, извършен от ответницата, и следва да
получи закрила по Закона за защита от домашното насилие.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки (арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
При определяне вида на наложителните в случая мерки за защита сред
предвидените от чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и доколкото мерките целят да
предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, на първо място
необходима се явява посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка, а именно :
– задължаване на извършителката да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на пострадалото лице, като тази мярка се налага
задължително от съда без определяне на срок (по аргумент от противното от
чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН).
Тази мярка касае НЕДОБЛИЖАВАНЕ на отстояние не по-малко от 3
м. от общо обитавания двор в с. В.- безсрочно -тъй като двете обитават едно
дворно място – по отношение същото и постройките в него съдът
постановява, извършителката да се въздържа от съприкосновение, в смисъла
на санкцията на чл.5 ал.1т.1 ЗЗДН безсрочно
Доколкото по делото са налице данни, пострадалата да живее в едно
жилище с ответника, то следва да се наложи забрана на извършителката да
доближава до пострадалото лице, до адреса по местоживеене гр.П. ул.Струма
бл.4 А ет.1 ап.3 , както и на улицата, местоработата както и местата за
социални контакти и отдих на пострадалата на по – малко от 100 метра.
Периодът, през който следва да бъде наложена посочената мярка, съдът
намира за адекватно да определи на шест месеца.
При определяне на посочените мерки и срокът на налагането им съдът
съобрази характера и естеството на извършеното домашно насилие, което
може да се определи като такова с нисък интензитет /предимно вербално
насилие/, както и обстоятелството, че срещу ответницата действа заповед за
незабавна защита от около три месеца преди постановяване на настоящото
решение.
В тази връзка при определяне на срока на мерките съдът изрично
съобразява продължителносттта на периода от време, в който е действала
заповедта за незабавна защита.
Не може да се пренебрегне и фактът, че между страните е бил налице
конфликт, като предпоставка за него има и поведението на самата молителка
– макар и в продължаващи имотни спорове, същата не предприема действия
6
по тяхното разрешаване, обитавайки с извършителката едно пространство.
При отчитане на всичко гореизложено и най-вече обстоятелството, че
извършеното от ответника домашно насилие се отличава с действие насочено
срещу МПС-то на молителката, а не срещу нейната телесна цялост, то на
последния следва да бъде наложена и глоба в размер 400 лева, съгласно чл.
5, ал. 4 от ЗЗДН.
Съдът счита, че следва да укаже на ответника да заплати определената
глоба в едноседмичен срок, считано от влизане в сила на решението, като в
противен случай, съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще
пристъпи към принудително изпълнение.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в производството се претендират от молителката и се
представят доказателства- за сумата 400лв. адв. възнаграждение на адв. Н.
Ц. ПАК по договор за адв. помощ и съдействие и пълномощно.
Съдът го присъжда, тъй като видно от протокола от о.з. не е направено
възражение за прекомерност.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати
по сметка на Пернишки районен съд такса в размер на 25 лева (т. 21 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС).
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита от домашно насилие на Д. Г. В. ЕГН **********
гр. П. ул. *** - лично в качеството си на пострадало лице
за упражнено психическо и емоционално насилие от страна на посочения
върху нея – на дата 03.06.2023 г., преди обяд на Задушница в гр. П., започнало
на гробищата и продължило в общия двор на страните с. В..
от : М. С. Ч. ЕГН ********** гр.С. ул.*** - Братовчедка - извършител
КАТО :
ЗАДЪЛЖАВА М. С. Ч. ЕГН ********** гр.С. -ул.***- да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Д. Г. В. ЕГН **********
гр. П. ул. *** - безсрочно
ЗАБРАНЯВА на М. С. Ч. ЕГН **********- гр. С. ул. ***-- ДА
ПРИБЛИЖАВА Д. Г. В. ЕГН ********** гр. П. ул. ***, както следва:
-на отстояние не по-малко от 3 м. от общо обитавания двор в с. В.- безсрочно
– до нейния настоящ адрес гр.П. ул. *** -, както и всяко друго жилище в
което същата се установи да живее; местоработата й , както и местата за
социални контакти и отдих на пострадалата, на разстояние не по - малко от
100 метра ЗА СРОК ОТ шест МЕСЕЦА, считано от постановяване на
7
решението – т.е. от 24.10.2023 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , съдържаща
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта за защита, ответникът ще
бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат
уведомени незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА М. С. Ч. ЕГН ********** гр. С., ул. ***
да заплати глоба в размер на 400 лева в полза на държавата.
ОСЪЖДА М. С. Ч. ЕГН ********** гр. С. ул. ***
да заплати по сметка на Пернишки районен съд държавна такса в
размер на 25 лева.
ОСЪЖДА М. С. Ч. ЕГН ********** гр. С. ул. *** ДА ЗАПЛАТИ НА :
Д. Г. В. ЕГН ********** гр. П. ул. ***,, да заплати на - адвокатски
разноски 400лв.
УКАЗВА на същия, че следва да заплати определената глоба и
държавната такса в едноседмичен срок, считано от влизане в сила на
решението, като в противен случай, съдът ще издаде служебно изпълнителен
лист и ще пристъпи към принудително изпълнение.
Препис от решението и заповедта да се връчат на полицейските
управления по настоящия адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ, като решението подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в седемдневен срок от връчването – чрез обявяване в открито
съдебно заседание на 24.10.2023 г.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8