РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. гр. Хасково, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря МАРГАРИТА М. ПОНДАЛОВА
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20215640101291 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1,
вр. чл.99 и сл. и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, представляван от Юлия Христова Юргакиева; против Н. П. В. с ЕГН **********
от ***********.
При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на установителния иск, са
предявени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1, вр. чл.99 и сл. и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 17.06.2020 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., на основание чл.99 от ЗЗД, между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с ЕИК ********* /универсален правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК *********/ и ищцовото дружество, по силата на
който вземането, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15275843,
сключен на 27.09.2017 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответника, било
прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. В чл.17 от договора за заем изрично било уговорено правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно договора за цесия от
19.08.2019 г., ищецът като цесионер се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, за което имал и
изрично пълномощно. Така на ответника било изпратено уведомление за извършената цесия от
името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-15275843 от дата
19.06.2020 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което писмо било получено на
25.06.2020 г. лично от ответника. На същия било изпратено второ уведомление за извършената
1
цесия от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-
15275843 от дата 06.01.2021 г., в което ищецът го уведомил и за предсрочната изискуемост на
задължението му. Уведомлението било изпратено с известие за доставяне чрез Български пощи
ЕАД, на същия адрес, като първото, но било върнато в цялост с отбелязване „Непотърсено".
Съгласно чл.9 от условията по договора за кредит, всички съобщения, изпратени от кредитора до
кредитополучателя на посочения в договора адрес се считали за получени и узнати. Към исковата
молба се представяли и се иска да бъдат връчени на ответника двете цитирани уведомления.
Според практиката на ВКС, такова връчване съставлявало надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, и прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на
основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следвало да се съобразени от съда, като факт от значение за
спорното право.
Процесното вземане произтичало от горепосочения договор за потребителски кредит, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които
кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждали от договора. Размерът на
предоставения кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 12
000 лв., със застрахователната премия в размер на 3 915 лв. Предоставянето на тази сума
съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създавало
задължение за кредитополучателя, да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните
вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора
и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер
на 24 805,44 лв., а договорната лихва била уговорена от страните в размер на 8 470,44 лв.
Кредитополучателят се задължил, да върне сумата по кредита в срок до 20.12.2024 г., на 87 броя
равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 285,12 лв., при първа погасителна вноска
20.10.2017 г., съгласно погасителен план посочен в договора, в който бил посочен падежът на
всяка отделна погасителна вноска. Но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по
отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към
договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане
на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Въпреки това, до
длъжника било изпратено уведомително писмо, с което бил уведомен, че по отношение на
вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 07.01.2021 г.
/получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/; което той получил. В тази връзка и
предвид кредитодателя, неприложими в случая били чл.430 от ТЗ, както и т.18 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 5 от Условия към договора, при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по
договора за кредит. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.05.2019 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 5 035,19 лева. Длъжникът не
2
бил заплатил дължимия паричен заем към дружеството. Затова ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника
и съдът уважил претенцията по образуваното ч.гр.дело № 261/2021 г. на ХРС, като издадена била
заповед за изпълнение, но ищецът получил указания, да предяви иск за установяване на вземането
си. Налице бил правен интерес от предявяване на настоящи иск.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че той му дължи присъдените суми по цитираната заповед
за изпълнение, както следва:
10 372,73 лв. неизплатена главница от месечни погасителни вноски с падежни дати от
20.05.2019 г. до 20.12.2024 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост,
преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда;
5 035,19 лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.05.2019 г. /падеж
на първа неплатена погасителна вноска/ до 07.01.2021 г.;
1 264,36 лв. лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.05.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда;
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
погасяване на дълга; като му се присъдят и направените по делото разноски.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло или частично
кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, ищецът иска
осъждането на ответника да му заплати гореописаните суми, ведно със законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /11.06.2021 г./ до окончателно
погасяване на дълга и направените по делото разноски; като се съобрази уведомяването на
ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите, към датата на подаване на исковата
молба, месечни погасителни вноски по процесния договор, посочени от № 45 до № 87 в
погасителния план.
В исковата си молба, в допълнителна писмена молба по делото и с оглед ответната
позиция; ищецът иска постановяване на решение при признание на иска.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. В допълнителна писмена молба по делото, той признава изцяло предявения иск
и иска постановяване на решение при признание на иска. В открито съдебно заседание не се явява
и не изпраща свой процесуален представител.
Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в настоящия
процес, съдът намира че в случая са налице предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска, предвид следните съображения:
Ответникът призна изцяло предявения против него иск, а ищецът чрез пълномощника си в
писмени молби по делото поиска произнасяне на съда при условията на чл.237 от ГПК. Ето защо,
са налице положителните процесуални предпоставки за постановяване на решение при признание
на иска. Не са налице и визираните от закона пречки за постановяване на такова решение по чл.237
ал.3 от ГПК, а именно - признатото от ответника право не противоречи на закона или на добрите
нрави; и не е признато право, с което ответникът не може да се разпорежда. Предвид изложеното,
предявеният установителен иск следва да се уважи изцяло, съобразно признанието на иска. С
оглед на това, съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск за същите суми и той следва да се остави без разглеждане, доколкото не се сбъдва
3
въведеното от ищеца вътрешно процесуално условие за разглеждането на същия – отхвърляне на
установителния иск.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността
на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство
следва да се реши с настоящия съдебен акт, на основание чл.78 ал.1 и 8 от ГПК. Предвид изцяло
уважения установителен иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни
разноски в общ размер на 816,89 лв., включващи направените както в заповедното от 333,45 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение; така и в настоящото производство от
333,44 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 237 ал.1 и 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. П. В. с ЕГН ********** от ***********;
ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, представляван от Юлия Христова Юргакиева; сумите, както следва:
10 372,73 лв. неизплатена главница от месечни погасителни вноски с падежни дати от
20.05.2019 г. до 20.12.2024 г., по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост, преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда;
5 035,19 лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.05.2019 г.
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 07.01.2021 г.;
1 264,36 лв. лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.05.2019 г. до
датата на подаване на заявлението 28.01.2021 г.;
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението 29.01.2021г. до окончателното изплащане; представляващи неизпълнени
парични задължения по договор за потребителски паричен кредит номер PLUS – 15275843,
сключен на 27.09.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника; като
вземанията по договора са прехвърлени от това дружество на ищеца, по силата на
приложение № 1/17.06.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 19.08.2019 г.;
за които суми е издадена заповед № 260212 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 04.03.2021 г. по ч.гр.дело № 261/ 2021 г. на ХРС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения евентуален иск от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ********* против Н. П. В. с ЕГН ********** -
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите, както следва:
10 372,73 лв. неизплатена главница от месечни погасителни вноски с падежни дати от
20.05.2019 г. до 20.12.2024 г.;
5 035,19 лв. договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.05.2019 г.
4
/падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до датата на подаване на исковата
молба в съда;
1 264,36 лв. лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.05.2019 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда;
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /11.06.2021 г./ до окончателно погасяване на дълга; представляващи
неизпълнени парични задължения по договор за потребителски паричен кредит номер PLUS
– 15275843, сключен на 27.09.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника; като вземанията по договора са прехвърлени от това дружество на ищеца, по
силата на приложение № 1/17.06.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.08.2019 г.
ОСЪЖДА Н. П. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД СУМАТА от общо 816,89 лева за деловодни разноски за заповедното и за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните; като на ищеца – чрез ССЕВ-ДАЕУ.
Съдия при Районен съд – Хасково:/П/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
5