Р А З П ***, 20.12.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Велико Търново, VII-ми адм. състав, в закрито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 878/2014 г. по описа на АСВТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 405 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК –
искане за издаване на изпълнителен
лист/ИЛ/.
Постъпила е Молба вх. № 5945/18.12.2023г. на АСВТ, подадена от упълномощения адвокат, подписана с електронен подпис. Същата е депозирана от името на ЕООД „ОРАНЖЕРИИ ДЖУЛЮНИЦА-С.” с ЕИК *********. Иска се от съда издаването на ИЛ за осъдителен диспозитив по Решение № 84/23.03.2016г., постановено по АД № 878/2014г. по описа на АСВТ, чието съдържание възлага на Областна дирекция „Земеделие”-ВТ задължение да включи подаденото от дружеството Заявление с вх. № ПО-04-419/03.09.2014г. в ОСЗ гр. Лясковец в Списък обр.2 по Наредба №6/28.08.2014г.
Съдът извърши проверка на делото като дежурен съдия, т.к. докладчикът по делото вече работи в друг орган на съдебната власт. При това установи следното от фактическа и правна страна, във връзка с искането, с което е сезиран:
Внесена е дължимата ДТ за издаване на ИЛ.
Молбата е подадена от страна, участвала в качеството на ищец в процеса по АД № 878/2014г. по описа на АСВТ. Предмет на делото са били две искови претенции – едната с правно основание чл.257 от АПК, а другата с ПО чл.1 от ЗОДОВ. Претенцията за парично обезщетение в крайна сметка е уважена от ВАС с Решение №8513/13.07.2021г., постановено по АД № 7242/2019г. Поради това на дружеството е изплатена сума за обезщетение в размер на 96 637,56лв. и законната лихва върху сумата от завеждане на ИМ-12.12.2014г. За този осъдителен диспозитив има издаден ИЛ и е направена бележка върху съдебното решение. Както и за присъдените разноски в размер на 13 069,37лв.
С Решение №84 от 23.03.2016г.,
постановено по АД № 878/2014г. АСВТ осъжда Областна дирекция „Земеделие“ – гр.
Велико Търново да включи подаденото от „Оранжерии Джулюница С.“ЕООД Заявление,
с вх.№ПО-04-419/03.09. 2014г. в Общинска служба „Земеделие„-гр.Лясковец, в списък Образец№2, съобразно Наредба №6/28.08.2014г. на
МЗХ за получаване на компенсации, в качеството му на пострадало лице,
заради ембаргото, наложено от Руската федерация. Тоест, съобразно чл.257, ал.2
от АПК, понастоящем отменен, съдът е приел бездействието на АО за
незаконосъборазно и е постановил да бъде извършено дължимото действие. При това
не е определили срок за изпълнение. Решението е допълнено с Решение №
201/16.06.2016г. като в диспозитива е включена част, с която съдът отменя като незаконосъобразно неоснователното бездействие на
ответника - на административен орган-служител на
ОД“Земеделие“-гр.Велико Търново, изразяващо се в невключване в списъка,
изпратен от страна на ОД “Земеделие“ –
гр.В.Търново към МЗХ, който списък е
обективиран в документ –„Образец 2“, съобразно Наредба №6/28.08.2014г. на МЗХ на своевременно депозираното Заявление
с вх.№ПО-04-419/03.09.2014г. в Общинска служба “Земеделие“-гр.Лясковец.
С Решение №
261/24.07.2018г. е постановена поправка на ОФГ, като е изведен диспозитив, че
се отхвърля Молба вх. №1917/13.04.2016г.
за допълване на Решение № 84/23.03.2016г. по адм. дело № 878/2014г. на ВТАС, в
частта с която е поискано определяне на срок за извършване на фактическото
действие, за което ответникът е осъден.
В
заключение Решение
№84 от 23.03.2016г., постановено по АД №
878/2014г. АСВТ е влязло в законна сила на 12.04.2016г.,
като необжалвано в частта относно
задължението на АО да извърши фактическо действие. Същото представлява
изпълнително основание по чл.268, т.2 от АПК. Няма съмнение, че диспозитивът
постановен по иск с ПО чл.257 от АПК е осъдителен такъв. Съдът е възложил задължение на конкретен
административен орган да извърши фактическо действие, което задължение е за
незаместимо на практика действие. Въз основа на годното ИО молителят може да
придобие качеството на взискател, а ОДЗ-В. Търново на АО длъжник по
изпълнението.
Поради
това, че в случая не се касае за гражданско притезание, а за задължение
възложено на орган на власт, съдът не сподели виждането, че в случая се следва
издаване на ИЛ. В този смисъл вж. „Коментар на АПК”, авторски колектив, издание
на СИЕЛА от 2006г., стр.448, абз.5. Несъмнено начинът на изпълнение зависи от
характера на задължението. Настоящият съдебен състав приема, че доколкото този
осъдителен диспозитив е постановен в рамките на административно съдебно
поризводство и възлага задължение за изпълнение на конкретно фактическо
действие върху АО, то същото не се
изпълнява по реда на ГПК, както сочи чл.269, ал.2 от АПК. В случая следва да намерят приложение нормите
на Дял V , Глава
седемнадесета, Раздел IV-„Изпълнение срещу административни органи”.
Нормата
на чл.290, ал.1 от АПК в този случай предвижда органът по изпълнението да
налага глоби на длъжностните лица, изпълняващи функциите на държавен орган, за
да ги склони към изпълнение на възложеното задължение. Налагането на тези
изпълнителни глоби от ОИ е предпоставено от преценката на същия ОИ дали се
касае за виновно неизпълнение. Орган по изпълнението в случая е съдебният
изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението.
Изпълнителният процес в този случай не е обусловен от издаването на ИЛ, т.к.
специалният закон в отклонение на общото правило по чл.269 от АПК не е
предвидил издаването на такъв.
Изпълнителният
процес е сурогат на дължимото, но липсващо доброволно изпълнение. Налагането на
изпълнителни глоби е единственият подходящ в случая способ за принудително изпълнение,
а за реализирането му не е необходимо издаването на ИЛ. Същите глоби се налагат
въз основа на данните по преписката, а не след издаване на ИЛ. Макар и наличен
осъдителен диспозитив по чл.257 от АПК не се касе за същински исков процес,
който възлага за изпълнение граждански задължения
– обезщетение за парична сума, предаване на вещ и т.н. Това са граждански
притезания – в този смисъл виж стр.677 от учебника по ГПП на проф. Живко Сталев
шесто доп. издание на СИЕЛА от 2000г. В тази връзка изпълнителният процес по
ГПК според проф. Сталев е за всички граждански притезания, но само за
граждански такива. В случая за присъденото обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ, за
което се прилага по аналогия гражданските закони е издаден ИЛ и дългът е
погасен чрез плащане.
На
съда е служебно известно, че в производството по АД № 605/2023г. на АСВТ длъжникът се е защитавал с възражение
за фактическа и правна невъзможност за изпълнение. В тази връзка за правна
яснота следва да се посочи, че въпросът за това налице ли е фактическа и/или
правна невъзможност за изпълнение на задължението, изтекла ли е погасителна давност и др. следва
да се прецени от органа по изпълнението, а не от настоящия съд.
По изложените мотиви съдът прие, че липсват предпоставки за издаване на изпълнителен лист. Защото принудителното изпълнение в случая следва да се реализира по реда на чл.290, ал.1 от АПК, т.е. по друг ред предвиден в специалния закон ред, а не чрез издаване на ИЛ по реда на ГПК. Поради това, настоящият съд следва да остави без уважение молбата за издаване на ИЛ за реализиране на възложеното с влязло в сила решение на АдмС на длъжника задължение за извършване на фактическо действие.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 290 от АПК, съдът в посочения състав
РАЗПОРЕДИ :
ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в Заявление вх. № 5945/18.12.2023г., депозирана от името на ЕООД „ОРАНЖЕРИИ ДЖУЛЮНИЦА-С.” с ЕИК ********* за провеждане на принудително изпълнение на осъдителен диспозитив по Решение № 84/23.03.2016г., постановено по АД № 878/2014г. по описа на АСВТ, чието съдържание възлага на Областна дирекция „Земеделие”-ВТ задължение да включи подаденото от дружеството Заявление с вх. № ПО-04-419/03.09.2014г. в ОСЗ гр. Лясковец в Списък обр.2 по Наредба №6/28.08.2014г.
Разпореждането подлежи на обжалване, съгласно чл.407, ал.1 от ГПК, с частна жалба пред Върховен административен съд в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчване на разпореждането.
Препис от разпореждането да се връчи на молителя на посочения в молбата адрес.
дежурен АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: