№ 185
гр. Кърджали, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200515 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 23- 1300- 000691 от
04.05.2023г. издадено от Началник група сектор „Пътна полиция“- Кърджали
към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание по чл.183 ал.5 т.1 от
ЗДвП глоба в размер на 100лв. на Г. П. И. от *** с ЕГН ********** за
извършено нарушение на 16.04.2023г. в 11,50часа в гр.Кърджали на
кръстовището на бул.Христо Ботев и ул.Стефан Стамболов на чл.6 т.1 от
ЗДвП.
Недоволен от така наказателното постановление е останал
жалбоподателят И., който го счита незаконосъобразно. Твърди, че не е
извършил посоченото административно нарушение, тъй като в момента на
прЕ.аването през кръстовището от управлявания от него автомобил срещу
него светел разрешителен зелен сигнал на светофара. Поради това настоява,
че двамата полицейски служители не са имали пряка видимост към
светлинните сигнали. Поради това моли съда да постанови решение, с което
да отмени изцяло издаденото наказателно постановление. В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат, и поддържат
депозираната жалба. В ход по същество адвокатът моли съда да отмени
наказателното постановление с присъждане на направените по делото
разноски. Моли да се приеме, че от събраните по делото доказателства не се
1
установява категорично и безспорно нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят. Актосъставителят и свидетелите по акта не са имали пряка
видимост към светофарната уредба, която е регулирала поведението на
жалбоподателя при предприетата от него маневра завой наляво в посока към
бул.Христо Ботев. Поради това нарушението, за което е съставен акта е по-
скоро свързано с предположения и догадки на актосъставителя, но не и с това
той категорично, безспорно и несъмнено да е възприел светлинния светофар
за жалбоподателя. Настоява и, че е допуснато процесуално нарушение, което
е съществено, в пода на издаването на наказателното постановление, тъй като
е налице противоречие в правната квалификация посочена в акта за
установяване на административно нарушение и тази от наказателното
постановление. В АУАН е изписан чл.6 т.1 предложение II от ЗДвП, а в
наказателното постановление е посочено само чл.6 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в ход по същество изразява съгласие с казаното от
повереника му.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява
и не се представлява. Постъпила е молба от процесуалния представител, с
която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира
да се присъдят в полза на ОДМВР- Кърджали направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и при условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
16.04.2023г. свидетелите К. Т., С. Ч. и Б. М. били на работа като служители в
сектор „Пътна полиция“- Кърджали в ОДМВР- Кърджали. Около 11,50ч. те
изпълнявали служебните си задължения като се намирали извън патрулния
автомобил на ул.Стефан Стамболов в гр.Кърджали на спирката до хотел
„Меаца“, откъдето имали пряка видимост към светофарната уредба, която
била в работен режим, регулираща кръстовището образувано от бул.Христо
Ботев и ул.Стефан Стамболов. В посочения част тримата свидетели К. Т., С.
Ч. и Б. М. видели три автомобила, които се движели по бул.Христо Ботев, да
2
предприемат маневра завой наляво. Един от тези автомобили, който бил
третият по ред, бил лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***, който въпреки
червения светлинен сигнал извършил маневра завой наляво, при което
автомобилите идващи от централната градска част към кв.Възрожденци и
движещи по ул.Стефан Стамболов при зелен светлинен сигнал спрели, за да
изчакат тези три превозни средства, измежду които и посочения, за да не
възникне пътно- транспортно произшествие. Поради това свидетелят С. Ч.
подал „стоп“ палка на лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***, който
изпълнил даденото му разпореждане за спиране. Била му извършена проверка
от свидетелката К. Т., която установила самоличността на водача, а именно
жалбоподателя Г. И., който пътувал сам, на когото обяснила, че е прЕ.ал на
червен сигнал на светофарната уредба, с което е извършил нарушение на
ЗДвП. По този повод тя съставила на место акт за установяване на
административно нарушение по чл.6 т.1 пр.2 от ЗДвП, който водачът И.
подписал без възражения. На тази база било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Настоящата съдебна инстанция приема установеното нарушение за
безспорно доказано предвид събраните по делото доказателства, а именно
гласните такива- свидетелските показания на К. Т., С. Ч. и Б. М., частично от
показанията на свидетеля С. Е., който установява, че тримата полицейски
служители са имали видимост към светофарната уредба регулираща
движението на автомобила управляван от жалбоподателя И., както и от
писмените- акта за установяване на административно нарушение, чиято
доказателствена сила на основание чл.189 ал.2 от ЗДвП не бе оборена, а
самият той е редовно съставен при спазване на процедурата за това уредена в
ЗАНН. Тези доказателства са последователни, еднопосочни и логични,
кореспондиращи си едни с други, поради което бяха кредитирани. По делото
е разпитан и свидетелят С. Е., на показанията на който обаче съдът не дава
вяра в частите, че жалбоподателят И. е бил първа кола, че по това време е
имало пешеходци, които е трябвало да изчакат, както и че са прЕ.али през
кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, тъй като те не са
подкрепени от нито едно друго доказателство по делото и са изолирани от
останалия доказателствен материал.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е
3
процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният
14- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е
връчено лично на жалбоподателя на 16.05.2023г., а жалбата е подадена до
административно- наказващия орган на датата 26.05.2023г.
Нарушеният текст на чл.6 ал.1 от Закона за движение по пътищата
вменява задължение за водачите на МПС да съобразяват поведението си на
пътя със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или
да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. А чл.183 ал.5 т.1 от същия закон казва,
че се наказва с глоба 100 лв. водач, който прЕ.ава при сигнал на светофара,
който не разрешава прЕ.аването. Като преди да се произнесе настоящата
инстанция съобрази следното: в чл.189 ал.2 от ЗДвП е създадена оборима
презумпция за доказателствената сила на съставените актове за установяване
на административно нарушение. Освен това по делото бе установено от
свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели К. Т., С.
Ч., Б. М. и С. Е., че именно нарушителят е управлявал лекия автомобил на
инкриминираната дата. Поради това се установи, че извършеното деяние е
доказано и е осъществявано от обективна и субективна страна. Освен това
наказващият орган е наложил наказание в единствено възможния размер на
предвиденото. Предвид изложеното следва наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административнонаказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
4
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава.
Не се установи да е допуснато процесуално нарушение при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление, касаещо правната квалификация на деянието,
така както настоява жалбоподателя, тъй като и в двата посочени документи е
изписана нарушена нормата, а в наказателната е посочена и правилната
санкционираща такава. Не е съществено процесуално нарушение фактът, че в
обжалваното наказателно постановление не е посочено точното предложение
на нарушената норма от Закона за движението по пътищата, защото
жалбоподателят е бил наясно с конкретно извършеното нарушение още при
съставянето на акта, а и нарушението е описано подробно и конкретно с
посочване и на санкциониращата норма, която съдържа и диспозиция и
санкция, поради което той е наясно срещу какво трябва да се защитава.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр.ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция
на МВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23- 1300- 000691
от 04.05.2023г. издадено от Началник група сектор „Пътна полиция“-
Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание по чл.183
ал.5 т.1 от ЗДвП глоба в размер на 100лв. на Г. П. И. от *** с ЕГН **********
за извършено нарушение на 16.04.2023г. в 11,50часа в гр.Кърджали на
кръстовището на бул.Христо Ботев и ул.Стефан Стамболов на чл.6 т.1 от
ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Г. П. И. с адрес *** с ЕГН **********, да заплати на
Областна дирекция на МВР- Кърджали, сумата от 80лв., представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6