Р Е Ш Е Н И Е №
гр. П., 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в отрито
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и втора година , в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
ПАЛОВА
НИКОЛИНКА
ПОПОВА
Секретар
Л. Церовска , като разгледа докладваното от съдия Попова в. гр. д. № 79 по
описа за 2019 г. на ПзОС и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК, по
жалба, вх. № 13177/05.11.2018 г. / допълнена с молба вх. № 00913/28.01.2019 г. ,
подадена от адв. С.В. от ПзАК , като процесуален представител на Щ.А.Д. ЕГН ********** с адрес *** , в
качеството му на длъжник по изп. д. № 20188820400059 по описа на ЧСИ Г. Т. с район на действие ПзОС, вписан под № 882 на
КЧСИ, против изготвеното разпределение от 30.10.2018 г. на основание чл. 460 и сл. ГПК за сумата в
размер на 7100,00 лв. получена от публичната
продан на недвижим имот, от който
длъжникът притежава идеални части. Съобразно изложените в жалбата оплаквания,
действието на съдебния изпълнител било незаконосъобразно , тъй като било
насочено към вещ, която е
несеквестируема. Твърди се , че
продаденият недвижим имот не съставлявал
самостоятелен имот и не може да бъде годен предмет на принудително изпълнение,
тъй като е прилежаща част на несеквестируемото единствено жилище на длъжника. Твърди се , че длъжникът Щ.А.Д. заедно с
неговият брат Я. А.Д. са собственици по
наследство от техните родители на поземлен имот , находящ се в гр. Пещера с
идентификатор 56277.503.243, както и на жилището представляващо първи жилищен
етаж в построената в имота двуетажна
жилищна сграда / с права от по 1/ 2 ид.ч. / Твърди се , че тази негова
собственост е несеквестируема съгласно
чл. 444 ал.7 ГПК, като вторият етаж от сградата е бил изцяло собственост на брата на
длъжника Я. Д.. Твърди се, че къщата била проектирана и изпълнена с избен етаж
със складово предназначение , тъй като е вкопан на 0,80 м. в земята и около 1 м. над прилежащия терен със светла височина от 1,80 м. и отвори за естествено осветление – с
размерите предвидени по проекта – съответстващи на избения етаж. Твърди се , че
именно този приземен етаж от сграда не бил самостоятелен обект, макар, че неправилно бил получил самостоятелен идентификатор
в тази сграда. Същото се отнасяло и за подпокривното пространство , което имало
положението на обща част от етажната
собственост , независимо , че както в приземния , така и в таванския етаж били
обособени самостоятелни стаи. Твърди се , че поради това тази част не може да
бъде предмет на самостоятелно разпореждане от страна на собственика ,
респективно – не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Твърди се
също , че дворното място върху което е построена жилищната сграда , също не
може да бъде предмет на отчуждителни сделки
отделно от съответния обект в етажната собственост – респективно не може
да бъде предмет на принудително изпълнение. Моли се за отмяна действията на
съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху негоден обект,
евентуално като насочени срещу несеквестируемо имущество. Моли съда да отмени
разпределението. Претендират се съдебно- деловодни разноски.
В законния срок не са подадени
възражения от взискателя С.К.Н. ***– Пещера – като присъединен взискател.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Г. Т. е
представил в писмен вид своите
мотиви , в които посочва, че жалбата е процесуално недопустима , тъй като въпросът за
несеквестируемостта на продадения недвижим имот
е решен вече с Решение № 259/ 09.06.2016г. по в.гр.д. № 258/ 2016 г. по
описа на ПзОС. Поддържа се , че по същество жалбата е неоснователна, тъй като
процесният имот е бил нанесен в кадастралната карта като самостоятелен
обект с предназначение : жилище ,
апартамент. Такъв е бил този обект както към момента на налагането на
възбраната , така и към момента на проданта и изготвяне на разпределението.
От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 0158890400116
по описа на ЧСИ Д.С., рег.№889, с район на действие Окръжен съд гр.П., е образувано по искане на взискателя С.К.Н.,
с ЕГН-**********, от гр.П. против Щ. А.Д.
*** за принудително събиране на парично вземане от 30000,00 лв., получено без
основание от длъжника в качеството му на ЕТ“Праматефто-Щ. Д.“***, заедно със
законна лихва върху главницата, считано от 25.03.2011 г. и общо 2400,00 лв. разноски, за което вземане
е издаден изпълнителен лист на 26.09.2011 г. по гр.д.№300/2011г. по описа на
Окръжен съд гр.П..
С
постановление от 25.03.2015 г. ЧСИ е наложил възбрана върху ½ /една
втора/ ид.ч. от дворно място с идентификатор 56277.503.243, съставляващо парцел
VІ-2181 в кв.... по плана на гр.Пещера, с площ от 190 кв.м., ведно с ½
ид.ч. от първи редовен жилищен етаж с идентификатор 56277.503.243.1.1, с площ
от 110кв.м., ведно с 2/3/две трети/
ид.ч. от приземен етаж с идентификатор 56277.503.243.1.3 с площ от
90кв.м., ведно с ½ /една втора/
ид.ч. от таванско помещение и ½ /една втора/ ид.ч. от масивен гараж с идентификатор
56277.503.243.2.
Като писмено доказателство по делото е приложен договор за дарение-нот.акт №18, том
ІХ, нот. д.№2178/97г. от 3012.1997г., според който А. Д. и К.Щ. даряват на сина си Щ.Д. ½
ид.ч. от парцел VІ-2181 в кв.... ведно с първи редовен жилищен етаж от
двуетажна масивна жилищна страда,
застроена в този парцел обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен
вход, както и две трети идеални части от приземния етаж от тази сграда,
представляващи три стаи с коридор, находящи се в южната част на приземния етаж,
а така също и една втора идеална част от таванско помещение на жилищната сграда
и една втора идеална част от масивен гараж.
С Решение №
14/17.05.2004 г. по гр.д. № 235/2003 г. на Районен съд - Пещера дарението, направено на Щ. А.Д. е отменено.
Впоследствие родителите на длъжника почиват и Щ. А.Д. става собственик по наследство
на обектите, срещу които е насочено изпълнението. Това е същата жилищна сграда
и същият парцел, върху части от които е наложена възбраната от ЧСИ.
С разпореждане от 17.02.2016 г. на
ЧСИ Д.С. е насрочена публична
продан на парцел VІ-2181, приземен етаж
с таванско помещение и гараж за времето от 07.03.2016г. до 07.04.2016г, а
съгласно представеното обявление за публична продан от 23.02.2016г. се изнася
на публична продан ¼ ид.ч. от дворното място с идентификатор 56277.503.243,
с площ от 190 кв.м., 1/3 ид.ч. от приземния етаж с идентификатор
56277.503.243.1.3 представляващ самостоятелен обект,с предназначение - жилище,
апартамент, на 1ниво, с площ от 90экв.м.
ведно с ¼ ид.ч. от
таванско помещение и ¼ ид.ч. от масивен гараж с идентификатор
56277.503.243.2 със застроена площ от 23кв.м.
С влязло в
сила съдебно решение № 259 / 09.06.2016 г. по в.гр.д. № 258/ 2016 г. по жалба
на длъжника Щ.Д. против посоченото по-горе разпореждане за насрочване на
публична продан , съдът е приел , че не съществува пречка обектите в
недвижимата собственост на длъжника да бъдат изнесени на публична продан, тъй
като не е било доказано , че същите отговорят на критериите за
несеквестируемост. С определение № 228/ 20.07.2017 г. на състав на ІV ж.о. на
ВКС по гр.д. № 4270 / 2016 г., е оставена
без уважение молбата на Щ.Д. за отмяна
на съдебно решение № 259 / 09.06.2016 г. по гр.д. № 258/ 2016 г. по описа на
ПзОС.
С
разпореждане / протокол № 410 /
16.02.2018 г. във връзка с молба вх. №
03053 / 06.02.2018 г. подадена от взискателя С.Н. чрез пълномощника му адв. К. е образувано изп. Пр. № 20188820400059 по описа на ЧСИ Г. Т. , по което
изпълнителните действия са продължили. По делото е била извършена публична
продан на недвижим имот собственост на длъжника Щ.А.Д. .
По
отношение на постъпилата сума в размер на 7100,00 лв. е изготвено на 30.10.2018
г. Разпределението с протокол № 3369/
30.10.2018 г. , което е предмет на обжалване в настоящото производство. На същата дата с нарочен протокол № 3370/ 30.10.2018 г. ЧСИ е
предявил разпределението , включително и срещу подпис на длъжника Щ.А.Д. .
Жалбата против разпределението е
подадена от длъжника Щ.Д. чрез адв. Ст. В.
по пощата с пощенско клеймо от 02.11.2018 г.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалба е процесуално допустима
като подадена в законоустановения 3-дневен срок от предявяване на разпределението,
от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие
на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.462, ал.2, вр. с чл.463 от ГПК. Доколкото според
жалбоподателя принудителното изпълнението е насочено срещу негово несеквестируемо
имущество /т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/ той
може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на
вещ, върху която е насочено изпълнението. Въпросът за несеквестируемостта на определено недвижимо имущество следва да бъде решен в производство по чл.
435 ал.2 т.2 ГПК, към момента на конкретното изпълнително действие., дало
основание за жалбата. Предходното произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по
въпроса за несеквестируемостта на същите
обекти собственост на длъжника , не е създало сила на присъдено нещо.В случая
се обжалва действие на ЧСИ към
релевантния момент – изготвяне на разпределението, при което няма пречка за
ново произнасяне с решение по чл. 435
ал.2 ГПК , ако обстоятелствата са се променили
и правото на жалба е упражнено надлежно.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои
притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и
каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.
В хода на настоящото производство пред въззивния съд са представени решение
№ 48 / 14.02.2019 г. по адм.д. № 888/ 2018 г. на ПвАС, с което по жалба на Щ.А.Д.
и Я. А.Д. е отменено Уведомление изх. №
24-19240/ 29.08.2018 г. на Началника на СГКК – П. , с което съответно е
отказано на жалбоподателите да се
отстрани грешка в картата чрез
заличаване на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56277.503.243.1.3 от КККР гр. Пещера и преписката е върната на административния
орган за изпълнение на указания.
Представено е също копие от решение № 183/04.03.2021 г. по адм.д. № 569/
2019 г. по описа на ПзАС , обжалвано и оставено в сила с Решение № 11673/
17.11.2021 г. по адм.д. № 6057/ 2021 г. на ВАС , видно от които съдебни актове –
е оставена без уважение жалбата на Щ.Д. и Я. Д. против изричен отказ на
началника на СКККГ гр. П. обективиран в решение № 17-202/ 14.05.2019 г. за
поправка на твърдяна грешка в КККР на
гр. Пещера – неправилно нанасяне като самостоятелен обект на избен етаж от
сграда с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са допуснати съдебно-
техническа експертиза и допълнителна такава , заключенията по които са приети
по делото и съдът ги кредитира като компетентно и безпристрастно изготвени.
Според експерта приземният етаж на
процесната жилищна сграда е проектиран като сутерен и е полувкопан под нивото
на терена от 1,10 до 1,15 м. за
различните помещения. Площта на отворите за осветяване на помещенията , не
отговаря на изискващите се съотношения, като тези изисквания са спазени само за
югозападнато помещение с площ от 17
кв.м. , но разпоредбата не е спазена за
югоизточното помещение с площ от 12,14 кв.м., северозападното помещение с площ
от 12,42 кв.м. и за северното помещение
с площ от 16,93 кв.м. Жилищните първи и втори етаж нямат други зимници или складови помещения
отделно от приземния етаж. Сградата няма тавански етаж - тази част от нея е подпокривно пространство.
Няма предвидена по проект самостоятелна врата
за този етаж и не е поставена такава. За достъп до етажите на
сградата е проектирана и изпълнена на
място обща стълбищна клетка.
В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е собственик
по наследство, освен на продадените при проведената ПП идеални части от обекти
/ недвижими имоти – дворно място , приземен и тавански етаж/ , но и на 1/ 2
ид.ч. от първи жилищен етаж находящ се в същата сграда и дворно място. Няма
спор , че тази негова идеална част от жилище има характер на несеквестируемо
имущество и поради това не е била предмет
на публичната продан. Жалбоподателят развива довод , който е поддържал и
в предходното производство , че идеалните части от имота , които са били
продадени – са принадлежност / имат
несамостоятелен характер/ и поради това следват несеквестируемостта на
притежаваната от първи жилищен имот 1/ 2 ид.ч. на длъжника.
Тези доводи съдът приема за недоказани
и поради това за неоснователни. В хода на настоящото производство ,
жалбоподателят е твърдял нови обстоятелства, като се е позовавал на твърдения, касаещи грешка в кадастъра , според които
приземният етаж в сградата погрешно е
записан в КК и КР като самостоятелен обект на собственост. В тази връзка е провел две административни производства , като
с влезли в сила съдебни решения са отхвърлени жалбите му против отказа на
Началника на СГКК гр. П. за заличаване
на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56277.503.243.1.3.
Съгласно чл. 98 ЗС , принадлежността следва главната вещ , но в случая
императивните норми регламентиращи несеквестируемостта , не могат да се
тълкуват разширително. В пар.5 т.30 от ПЗР на ЗУТ , законодателят е дефинирал
като „ жилище“ , съвкупността от помещения, покрити и / или открито
пространства , обединени функционално или пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищните
нужди.
Нормата на чл. 37 ал. 1 от ЗС сочи, че етажи или части от етажи, заедно с
придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да принадлежат на
отделни собственици, следователно притежаването на етаж или идеална част от
него не е забранено от закона. Дали въпросният приземен етаж представлява или
не самостоятелен обект в сградата е без значение за принудителното изпълнение,
тъй като законодателят допуска изпълнение върху идеални части от недвижим имот
или движима вещ. Дали имотът е заснет кадастрално или не и дали му е присвоен
идентификатор е без никакво значение за принадлежността на правото на
собственост, съответно за възможността имотът да бъде предмет на принудително
изпълнение. Това е така, тъй като кадастралното заснемане нито създава,
нито прекратява вещни права върху недвижимите имоти.
Жалбоподателят намира, че идеалните части са несеквестируеми, тъй като не съществуват като
самостоятелни обекти на правото на собственост. Несеквестируемостта, залегнала
в нормата на чл. 444 от ГПК, се състои в това, да не бъде третирано едно лице
антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено
задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително
изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще
бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и
възможността да преживява нормално за в бъдеще – в този смисъл Решение № 456 от
25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1294/2009 г., IV г. о. Въпросните идеални
части от трите обекта / недвижим имот-
дворно място, приземен и тавански етажи/ не попадат в нито една от хипотезите, визирани
в чл. 444 от ГПК, поради което не представляват несеквестируемо имущество. В
тази връзка оплакванията, изложени в жалбата, са неоснователни.
Събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност не установяват процесните обекти да са определени като
принадлежност към първи жилищен етаж / включващ несеквестируеманата 1/ 2 ид.ч.
на длъжника / или пък тези обекти да представляват общи части в етажна
собственост. Двата жилищни етажа са построени в различен времеви период въз
основа на два проекта от едни и същи
собственици/родителите на жалбоподателя/
и липсват основания да се приеме, че при това строителство е възникнала
етажна собственост. В по-късните прехвърлителни сделки в полза на жалбоподателя
и неговия брат , процесните обекти също са описани като идеални части от недвижими имоти , а не като обща част към
индивидуално определени обекти в жилищната сграда. След отмяна на сделката и смъртта на праводателите , жалбоподателят е
придобил правото на собственост върху наследствените му квоти , но този правопораждащ факт също сам по себе си не променя характера на придобитата
съсобственост. Липсват по делото доказателства,
които да обосноват извод , че помещенията в сутерена са придадени към отделен обект на собственост от жилищната
сграда, поради което и няма как да се приеме, че представляват обща част по
предназначение, тъй като обслужват всички обекти в жилищната сграда. Същото
важи и за терена и за таванския етаж. ВЛ установява , че в първи жилищен етаж няма
обособени отделни обслужващи помещения , но не се установява такива помещения функционално свързани с
жилищата - да са обособени и в приземния и таванския етажи. Напротив – в
мотивите на представените по делото съдебния решения / ползващи се с доказателствена
сила неопровергана в настоящото производство / се установява, че в
приземния и таванския етаж са обособени
жилищни помещения. В с.з. ВЛ уточнява , че на приземния етаж с допълнително
пристрояване е обособена и кухненска част.
Не се установява и дворното място
да има обслужващ етажната собственост характер и в този смисъл да представлява
обща част.
При
така изложените съображения се налага извод за неоснователност на жалбата.
С
оглед на изхода от спора в полза на ответника по жалбата С.Н. представляван от
адв. Л. К. следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски –
в доказаната им част , а именно в размер
на 200,00 лв. за възнаграждение на вещо лице. Водим от горното и на основание
чл.437 ал.1-ал.4 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд :
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
изготвено и предявено Разпределение на 30.10.2018 г. по изпълнително дело № 20188820400059 по описа на ЧСИ Г. Т. , с рег.№882, с район
на действие Окръжен съд гр.П. , във връзка с несеквестируемостта на описани в разпределението недвижими имоти, представляващи самостоятелни
обекти, а именно - ¼ ид.ч. от дворното място с идентификатор
56277.503.243, съставляващо парцел VІ-2181 в кв.... по плана на гр.Пещера, с площ от 190 кв.м., 1/3 ид.ч. от приземен
етаж с идентификатор 56277.503.243.1.3, представляващ самостоятелен обект, с
предназначение - жилище, апартамент, на 1ниво, с площ от 90кв.м. и ¼
ид.ч. от таванско помещение, разположени в двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 56277.503.243.1, построена в същото дворно място по КККР на
гр.Пещера, одобрени със заповед №РД-18-14/20.06.2014г. на Изпълнителния
директор на АГКК.
ОСЪЖДА
Щ.А.Д. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на С.К.Н.
със съдебен адрес *** сторените по делото разноски в размер от 200,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.