Р
Е Ш Е Н И Е
№ 276
гр. Велико Търново,
12.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №320 по описа на Административния съд за 2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.210, ал.3 от ЗУТ във връзка с чл.64, ал.6 от ЗЕ.
Жалбоподателят Т. ***, чрез *** С.П. от ВТАК, е обжалвал
решение от протокол №8 от 17.12.2019 г. на комисията по чл.210 от ЗУТ,
назначена със заповед № 1996-РД-01-03/14.10.2019 г. на временно изпълняващия
длъжността кмет на Община Свищов, в частта на това решение, с което е
определено обезщетение за засегнати от сервитут части от следните имоти, а
именно: имот с начин на трайно ползване нива и идентификатор 53196.31.12, имот
с начин на трайно ползване нива и идентификатор 53196.122.1 и имот с начин на
трайно ползване ливада с идентификатор 53196.85.13. Според жалбоподателят,
направената в хода на административното производство оценка за дължимото
обезщетяване с оглед учредените сервитути е занижена. Счита, че това заключение
не определя правилно пазарните стойности, които са относими за обезщетението
му. Намира, че съдът следва да съобрази изготвената в хода на съденото дирене
експертиза и да измени решението на комисията в този смисъл с решението си.
Претендира направените по делото разноски.
Ответната Община Свищов, чрез процесуалния си представител ***
Я. отрича допустимостта, както и основателността на жалбата. Що се касае до
допустимостта, то тази страна поддържа, че жалбата е просрочена. По отношение
на основателността се поддържа, че разликите между определеното в хода на
административното производство обезщетение и това, което е определено от
изслушания от съда експерт, е минимална. При това е възможно промяната да се
дължи на инфлационен индекс с оглед минал период от време, а и земята може да
се използва спорен предназначението си. Ответникът възразява срещу
претендираните от жалбоподателя разноски, като намира, че са прекомерни.
Заинтересованата страна „Булгартрансгаз“ ЕАД - София, чрез представителя си отрича допустимостта, респ. основателността на жалбата, като също възразява срещу претендираните от жалбоподателя разноски. Тази страна претендира разноски.
По допустимостта:
В становище от 29.06.2020 година /лист 74 от делото/ представителите
на ответната Община Свищов са навели довод за недопустимост на жалбата. В това
отношение в това становище се сочи, че петитума на жалбата бил неясен и неточен
и поради това са налице пороци, визирани в разпоредбите на чл.150, ал.1, т.6 и
т.7 от АПК. Както се отбеляза, в открито заседание тази страна поддържа
недопустимост и поради просрочие на жалбата. Извън това, заинтересованата
страна също поддържа недопустимост на оспорването поради просрочие, като
развива подробни аргументи в тази насока в писмения отговор на жалбата /лист 83
от делото/.
Настоящата инстанция преценява жалбата като допустима. В
процесният случай е ясно от изявената воля в нея, че се оспорва формалната и
материалната незаконосъобразност на решението на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ, като се иска благоприятно за жалбоподателя изменение на това решение
съобразно събрани в хода на производството доказателства.
Според настоящият състав жалбата не е просрочена. Съобщението
за решението на комисията при ответната община /лист 20 от делото/ е връчено на
жалбоподателя на 12.03.2020 година. Следователно срокът за обжалване е започнал
да тече от 13.03.2020 година. От съдържанието на положения върху жалбата щемпел
се установява, че жалбата е подадена чрез ответника на 22.05.2020 година.
Следва обаче да се отбележи, че по време на изтичането на
срока по чл. 149, ал.1 от АПК е обнародван в ДВ, брой 28 от 24.03.2020 година
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 година, и за преодоляване на
последиците /заглавието доп. - ДВ, бр.44 от 2020 година, в сила от 14.05.2020
година. На този закон е придадено обратно действие за конкретни разпоредби –
виж §52 от ПЗР на закона.
Според влязлата в сила от 13.03.2020 година първоначална
редакция на разпоредбата на чл.3, т.1 на закона за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с
изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията
и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда.
Следва да се отбележи, че срокът, разписан в разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ,е процесуален срок
по съдебно производство. Посоченият извод се потвърждава както от
систематичното място на разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, така и от
обстоятелството, че спазването му се контролира служебно само от съда, който е
властен да разпореди и правните последици при неспазването на този преклузивен
и решителен по характера си срок. Тъй като приложимата редакция на посочената
норма е предвиждала спирането на срока по чл.149, ал.1 от АПК /който не е срок,
течащ в хода на наказателно производство, нито е процесуален срок по Закона за
екстрадацията и Европейската заповед за арест, нито касае мярка за принуда, то
за жалбоподателя на практика срокът по чл.149, ал.1 от АПК е спрял да тече още
в началния момент.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. е приета разпоредбата на §2, според която
„В чл. 3 се правят следните
изменения: В т. 1 думите "наказателни
производства, по Закона
за екстрадицията и Европейската заповед за арест
и производства, свързани с мерки за принуда" се заменят с "производствата и делата съгласно приложението".
Този закон е обнародван в ДВ, брой 34 от
9.04.2020 г., като разпоредбата на §2 е в сила от момента на обнародването –
арг. от §18 от ПЗР на ЗИД на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г.
Видно от §12 на този закон за изменение и допълнение,
създадено е приложение към чл.3, т.1, което съдържа конкретни производства и
дела, по които процесуалните срокове не се спират. Според раздел III, т.14 от приложението, процесуалните
срокове текат по производства по чл.215 от ЗУТ, но само за такива производства,
които са свързани с оспорване на актове за издадени разрешения за строеж и за
одобрени и/или изменени подробни устроуствени планове. Настоящото производство
е по реда и условията на чл.215, ал.3 от ЗУТ, но то не касае нито акт за
издадено разрешение за строеж, нито одобряване или изменяне на одобрени ПУП, а
касае оценка, изготвена по реда и при условията на чл.210 от ЗУТ. Затова
посочената разпоредба е неприложима в настоящият случай, при което срокът за
обжалване така или иначе не е започнал да тече.
С решение на НС от 3.04.2020 г. за удължаване на
срока на обявеното извънредно положение
извънредното положение е удължено до 13.05.2020 година включително.
Според разпоредбата на §13 от ПЗР на ЗИДЗЗ /обн. ДВ, бр.44 от
13.05.2020 година, в сила от 14.05.2020 година/ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г.,
и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е
обнародван в ДВ, брой 44 на 13.05.2020 година, като седемдневният срок по посочената
преходна разпоредба е започнал да тече на 14.05.2020 година и е изтекла на
20.05.2020 година. Именно след тази дата е продължил да тече за настоящият
жалбоподател срокът по чл.149, ал.1 от АПК, като към момента на депозирането на
жалбата до съда чрез ответника, този преклузивен срок не е изтекъл.
Накрая следва само да се отбележи, че цитираната от заинтересованата
страна разпоредба на чл.4, ал.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание е неприложима, доколкото тя дерогира правилото на ал.1 досежно
удължаване на посочени в т.1 от тази алинея срокове, сред които не е
преклузивния срок по чл.149 от АПК, както съдът уточни.
От
друга страна е ясно, че жалбоподателя е адресат на посоченото решение,
доколкото в приложението към него са вписани притежавани от него недвижими
имоти, засегнати от учредения по реда на Закона за енергетиката сервитут.
По същество съдът преценява жалбата като основателна.
Какви са фактическите констатации с оглед съвкупно и поотделно
събраните доказателства?
С обнародвана в ДВ, брой 5 от 15.01.2019 година заповед на заместник
министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен парцеларен
план на обект „Преносен газопровод за град Свищов“, на територията на селищата
село Горна Липница, Село Батак, село Сломер, село Караисен, община Павликени,
землищата на село Горна Студена, село Овча могила, село Козловец, село
Българско сливово, село Царевец и град Свищов, община Свищов, област Велико
Търново, като е безспорно, че тази заповед е стабилен административен акт.
Със свое писмо №24-00-2572 от 30.09.2019 година заинтересованата
страна уведомява кмета на Община Свищов, че с протоколно решение на НЕСУТРП към
МРРБ е одобрен въпросния парцеларен план, като решението за одобряване влиза в
сила според протокол, констатиращ, че не било оспорено. Посочено е, че следва
кметът да назначи комисия по чл.210 от ЗУТ с оглед оценката на имотите,
засегнати от законовите сервитути по ЗЕ. Всъщност заявено е, че дружеството –
заявител желае да се ползва от оценките, направени от съответната комисия преди
влизането на нейното решение в сила, като се посочи и банкова сметка, ***ицата,
чиито имоти са засегнати от сервитута. Към писмото са приложени преписи от ПУП,
решение по протокол № УТАТУ -01-02-30 от 12.12.2018 г. от заседание на МРРБ,
цитираната заповед за одобряването на парцеларния план и регистър на засегнатите
от сервитута имоти, който е на електронен носител.
Писмото е получено в ответната община на 01.10.2019 година. Със своя
заповед №1996-РД-01-03 от 14.10.2019 година временно изпълняващия длъжността
кмет на Община Свищов на основание чл.193, ал.8 и чл.210, ал.1 от ЗУТ и чл.64,
ал.1, 2 и 6 от ЗЕ назначава комисия от общо девет члена от които двама са
председател и заместник председател, кактои резервни членове, която да определи
размера на дължимото от „Булгартрансгаз“ ЕАД обезщетение за поземлените имоти,
върху които е възникнал сервитута съгласно изискванията на чл.64, ал.4 от ЗЕ
във връзка с приложения регистър на засегнатите имоти. Посочено е, че следва
комисията определи размера на обезщетенията за възникналите сервитути на
енергийния обект въз основа на оценка от независими оценители да състави
решение, както и да обследва и установи правото на собственост и съобщи на
собствениците на засегнатите имоти размера на дължимото обезщетение. Определено
е и възнаграждение за работата на тази комисия.
Въз основа на възлагане от страна на общината, независимият оценител И.И.П.
изготвя оценителски доклад за определяне на справедливата пазарна стойност на
сервитути, учредени върху засегнатите имоти. Видно от констативно –
съобразителната част на изготвения оценителски доклад, съобразени са
местонахождението на имотите, релефа на местността, водата, климата, почвения
фонд, начина на трайно ползване по землища, категоризацията на земеделските
земи. Констатирано е, че обезщетението касае безсрочен сервитут, уреден в чл.64
от ЗЕ. Посочени са изрично ограничителните условия на оценката. При
аргументиране на пазарната стойност на земеделската земя оценителят е използвал
два метода – метод на пазарните аналози от сравнителния подход и метод на
директна капитализация на доход от приходния подход за оценяване. Що са касае
до метода за оценка на сервитута, то оценителят е посочил че оценката е функция
от пазарната стойност на земята, площта, върху която се учредява сервитута,
коефициент, отчитащ срока, за който е учреден сервитута /0,90 при безсрочен
сервитут/, и експертно определян коефициент, отчитащ вида на сервитута. В
резултат на прилаганите на двата метода ца оценка на земеделските земи при
тежест 60/40 процента в полза на първия, оценителят определя средна цена за
имотите с начин на трайно ползване нива в землището на село Овча Могила от
1446, 33 лв/дка. По същия начин оценителят определя средна цена за имотите с
начин на трайно ползване ливада в същото землище в размер от 270, 90 лева на
декар. Ползвайки метода за оценка на сервитута, изложен по-горе, оценителят
приема, че обезщетението за учредения сервитут върху имота на жалбоподателя с
идентификатор 53196.31.12
се следва обезщетение от 433 лв., обезщетението за учредения сервитут върху
имота на жалбоподателя с идзентификатор
53196.122.1 е от 224, 51 лв. и обезщетението за учредения сервитут върху
имота на жалбоподателя с идентификатор 53196.85.13 е от 118, 95 лева.
На свое
заседание от 17.12.2019 година, документирано в протокол №8 от същата дата,
назначената от ВрИД кмет на Община Свищов комисия се е запознала с представения
и коментиран по-горе оценителски доклад, коментирала е описаните методи за
оценки, определените корекционни коефициенти и прочее, като е констатирала и
промяна в собствеността на 13 броя имоти, което обстоятелство е съобразено.
Впрочем тази промяна е ирелевантна за настоящият спор. Изрично комисията сочи,
че оценката не включва обезщетение за нанесени вреди /пропуснати ползи и
претърпени загуби/ върху имотите, засегнати от сервитута. С тези мотиви
комисията приема решение, според което на физическите и юридически лица,
описани в съответното приложение, се определя обща пазарна стойност на
обезщетенията в размер от 84 265, 98 лв. Към протокола е приложен регистъра на
засегнатите имоти, както и Приложение №2, в което са посочени точните
идентификатори на имотите, начина на трайното им ползване, местността, в която
се намират, собственика на съответния имот, площта му, категорията му, площта,
върху която сервитута ограничава правото на собственика и пазарната му
стойност.
По делото е
прието без възражения заключение на ВЛ по допусната от съда съдебно –
оценителска експертиза. И в този случай ВЛ обляга констатациите си на подробно
описание на недвижимите имоти, като конкретизира местонахождението им,
географските особености на района, в който се намират, близостта на района до
републиканската инфраструктура и прочее. ВЛ прилага – според заключението –
Български стандарти за оценяване, базирани на Международни стандарти за оценяване, които са приети и прилагани от Камарата на независимите оценители
в България. В конкретните случаи са приложени досежно оценката на изследваните
имоти метода на сравнителната стойност и т.н. приходен метод. Първият метод се
базира на пазарни цени на сравними по местоположение и предназначение имоти и
на други действащи пазарни регулатори при сделки с недвижими имоти, извършени
при пазарна конкуренция и които удовлетворяват изискванията за сравнимост с
предмета на оценката. Вторият метод е пазарна стойност, която е функция от
очакваната бъдеща доходност от обекта. При първият метод ВЛ използва три
аналога, като уточнява, че поради липса на достатъчно пазарни аналози в село
Овча могила е ползвало по-широк регион на територията на общината. При втория
метод ВЛ е ползвана формула, отчитаща настоящата стойност, чистият доход в
следващи периоди, дисконтираща норма и очакван процент на годишен ръст, като са
ползвани данни от НСИ за цените на земеделските земи и аредната в селското
стопанство за 2019 година и по – конкретно средните цени на договаряне за
рентата на ниви и постоянно затревени площи през 2019 година за района на
Община Свищов. За разлика от оценителя, изготвил доклада в рамките на
административното производство, ВЛ по делото е
посочило, че при определяне на окончателната пазарна цена на имотите,
представляващи ниви, е съобразено с теглови коефициенти межда двата метода,
както следва: 10 % за приходния метод и 90% за сравнителния метод. Що са касае
до метода за
оценка на сервитута, ВЛ е ползвало същата формула като тази, която е ползвнана в хода
на оценяването на сервитутите при административното производство. При това ВЛ
заключава, че досежно първият имот обезщетението следва да е от 469 лв.,
досежно вторият имот следва да е от 211 лв. и досежно третия имот е от 135 лв.
По този начин общият размер на обезщетението за трите имота според изслушаното
от съда ВЛ е от 815 лв. за разлика от общия размер на обезщетението по
решението на комисията по чл.210 от ЗУТ, което е от 776, 46 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери обжалвания административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Оспореното
решени е издадено от компетентен по степен, място и материя колективен
административен орган.
Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗУТ, приложима с оглед
разпоредбата на чл.64, ал.6, предложение първо от ЗЕ „Изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на
обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината.“. На първо място
следва да се маркира, че комисията е назначена от орган, който има това
правомощие, като в случая е налице фигурата на заместване, което се установява
от представените доказателства решение
№1191 от 12.09.2019 година на ОбС – Свищов и решение №47 от 18.09.2019 г- на
ОИК – Свищов, с което е регистриран кмета на тази община като независим
кандидат за кмет за следващия мандат. От друга страна, като колективен орган, комисията е заседавала в пълен
състав, като решението е подписано от всичките и членове.
При това положение съдът приема и спазване на процедурата по вземането
на оспореното решение.
Съдът обаче
счита, че решението противоречи на материалния закон с оглед изискването на
нормата на чл.215, ал.2 от ЗУТ обезщетението да е по пазарни цени. Съгласно
разпоредбата на чл.64, ал.6 от ЗЕ определянето на размера на обезщетенията за
сервитутите на енергийни обекти се извършва по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или
по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител.
Критериите, които се прилагат при определянето на размера на еднократното
обезщетение за сервитута върху обременения имот са разписани в нормата на
чл.65, ал.1 от ЗЕ. Според тази разпоредба размерът на обезщетението по чл.
64, ал. 4, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии:
площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете
ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата пазарна оценка
на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
Както се
отбеляза, на практика комисията, издала процесното решение е определила размер
на еднократното обезщетение, изцяло възприемайки изготвената оценка от лицензиран
оценител. Съдът също така отбеляза, че този лицензиран оценител е използвал два
метода за оценка – този на пазарните аналози
от сравнителния подход и метода на директна капитализация на доход от приходния
подход за оценяване. При това в доклада коефициента за тежест на приложените
методи досежно оценката на нивите е 60/40 /с тежест 60 % е метода на пазарните
аналози и с тежест 40% е вторият метод/, а досежно оценката на ливадите е 90/10
/с тежест 90% е метода на пазарните аналози, а с тежест 10% е втория метод/.
Аналогични са и използваните от изслушаното от съда ВЛ методи, макар
относителната им тежест при определянето на цената на нивите да е различна.
Както се маркира по-горе, ВЛ използва метода на сравнителната стойност и
приходен метод. За разлика от оценителския доклад ВЛ прилага различен
коефициент за тежест на двата метода, като с тежест 90% е сравнителния метод
/метода на пазарните аналози/ и с 10% е приходния метод.
Съдът намира, че следва да се възприеме заключението на изготвената в
рамките на съдебното дирете експертиза. На първо място е важно да се уточни, че
ВЛ по делото при оценяването на земята по метода на пазарните аналози
/сравнителен метод/ се позовава на конкретни нотариални актове за действителни
продажби на земеделски земи с идентични характеристики. Обратно, оценителят,
изготвил доклада, възприет от комисията при ответнита община е ползвал при оценяването
на земите по този метод само информация от електронна страница, на която са
обявени аналогични продажби /л.38 и 39 от делото/.
Извън това, макар и при определянето на оценките за процесните земи по
приходния метод /метода на директна капитализация на доход/ да са приложени от
двамата експерти идентични формули /разликата е само досежно компонента доход,
като в доклада е посочена годишна поземлена рента, а в заключението – чист
доход от земята в следващи периоди/, то годишния доход на декар на база на
рентни плащания в първият случай е съобразен с Информационен бюлетин на Областна
служба Земеделие - Велико Търново, в който се съдържа размера на средното
годишно рентно плащане, което обаче е определено по административен ред - §4е
от ДР на ЗСПЗЗ. Вещото лице, изслушано от съда в заключението си сочи, че
индикатор за дохода, който се получава от съответния имот са както оферти, така
и реализирани сделки в района, т.е. ВЛ се съобразява с чисто пазарни параметри
при прилагането на формулата, докато експерта, изготвил доклада /вероятно
поради обема на възложената му работа/ се съобразява отчасти с параметри, които
са определени в резултат на административни процедури.
Както съдът вече отбеляза, стойностите на оценката на обезщетението за
учредения сервитут са определени от двамата експерти по абсолютно идентични
формули, но пазарните стойности на оценката на земята /критерият по чл.65,
ал.1, т.4 от ЗЕ/ са различни с оглед изложеното по-горе, като с оглед вече
изложеното съдът намира, че пазарната оценка на учредения сервитут следва да се
определи според изслушаното от съда заключение на съдебно-оценителската
експертиза. Следва да се маркира в това отношение и, че съдът кредитира
използваното от ВЛ съотношение между двата приложени метода за оценка на
земеделските земи, чиито начин на трайно ползване е ниви, тъй като това
съотношение държи сметка за преобладаващия мотив на ценообразуването при сделките
за продажби на такива земеделски земи.
С оглед на изложеното справедливото обезщетение, произтичащо от
учредения върху трите имота на жалбоподателя сервитут в полза на
заинтересованата страна, е в общ размер от 815 лв.
При това положение съдът приема, че решението на комисията в
обжалваната му част дава занижена оценка за учреденото право на сервитут върху
описаните три имота на жалбоподателя и по тази причина се явява
незаконосъобразно, като следва да се измени в посочения от съда размер съобразно
заключението на ВЛ, изслушано по делото.
Жалбата е основателна и следва да се уважи.
При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за
разноски. За него направените разноски са 10 лева за държавна такса, 350 лева
разноски за експертиза и 400 лева договорено и ефективно заплатено адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответника и заинтересованата страна досежно
прекомерния размер на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид
действащата редакция на разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Великотърновският административен съд,
шести състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение от протокол №8 от 17.12.2019 г. на комисията
по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № 1996-РД-01-03/14.10.2019 г. на
временно изпълняващия длъжността кмет на Община Свищов, в частта на това
решение, с което е определено обезщетение за засегнати от сервитут части от
следните имоти, а именно: имот с начин на трайно ползване нива и идентификатор
53196.31.12, имот с начин на трайно ползване нива и идентификатор 53196.122.1 и
имот с начин на трайно ползване ливада с идентификатор 53196.85.13, всички в
землището на село Овча Могила, община Свищов, собственост на Т. ***, като
определя следните обезщетения за засегнатите от учреден сервитут имоти, както
следва: 1/ 469 лева обезщетение за учредения сервитут върху имот с
идентификатор 53196.31.12; 2/ 211 лева обезщетение за учредения сервитут върху
имот с идентификатор 53196.122.1 и 3/ 135 лева обезщетение за учредения
сервитут върху имот с идентификатор 53196.85.13.
ОСЪЖДА Община Свищов да заплати на Т.К.П. ***, ЕГН **********,
разноски по делото в размер от 760 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: