РЕШЕНИЕ
Разград
7. ІІ.2012г. 1
Номер
Град
Разградски окръжен
В ИМЕТО НА НАРОДА
съд
9.І. 2012
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В ПУБЛИЧНО заседание, в състав:
Председател:
Светлана
Лазарова
Секретар
2011 № 87 Търговско
като разгледа докладваното от съдия
ЙОНЧЕВА
дело по описа
му за година
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 625 от Търговския
закон.
Образувано е по молба вх.№3026/19.VІІІ.2011г.,
с която в съответствие в правомощията си
по см. на чл.3, ал.1, т.10 ЗНАП във вр. с чл.12в, ал.2 ЗУНК, твърдейки към
8.VІІ.2003г. спиране на плащанията на изискуеми и безспорни парични вземания с частно публичен характер, произтичащи от скл. с Държавата
договори по реда на чл.12ЗУНК и възлизащи в размера на 18 837,40лв и 400 000щ.д, НАП, София сезира съда с искане за обявяване на „АРМА”АД, ЕИК826036823, със седалище и адрес
на управление по търг. регистрация в гр. Лозница, ул.” Н.Й. Вапцаров”№11 в
неплатежоспособност, респ. свръхзадлъжнялост, с начална дата- 8.VІІ.2003г. и за
откриване на производство по обявяването му
в несъстоятелност, с произтичащите от това последици по см. на ТЗ-
назначаване на временен синдик и насрочване на първо събрание на кредиторите, постановяване на обща възбрана и запор върху имуществото
на длъжника, прекратяване правомощията на органите му на управление и лишаване
на дружеството от правото му да
управлява и се разпорежда с имуществото си, с оглед съхраняване масата на несъстоятелността му. В с.з. НАП поддържа молбата, като съответно
на установеното от СИЕ прави искане за обявяване неплатежоспособността, респ.
свръхзадлъжнялостта на търговеца, считано от 15.ІХ.2003г. Оспорва направеното
от ответното дружество възражение за погасяване на вземанията по силата на
следващата периодичността им три годишна погасителна давност (чл.111, ал.1,
б.”в”), позовавайки са на периодично предприемани от него действия по
принудително събиране на вземанията и на обективирани от ответното дружество
действия по признаване на вземанията. Претендира разноски по делото.
Към молбата са приложени и приети от съда доказателства,
на които молителят позовава основанието
и квалификацията на вземанията, за които
се твърди изискуемост и спиране на
плащанията, както следва: Договор от 10.І.1995г. за уреждане задълженията към
държавата, произтичащи от необслужвани кредити към търговски банки, договорени
до 31.ХІІ.1994г.; решение
0376//4.VІ.1999г. на МС на РБългария; Договор от 30.VІІ.1999Г.; Акт
№269/7.VІІІ.2008г. за установяване на частно държавно вземане;
Акт№21/24.VІІ.2006г. за установяване на ЧДВ; Акт №8/10.ІІІ.2008г. за
установяване на ЧДВ; изпълнителен лист от 14.VІІ.2004г., издаден по
гр.д.№01204/2004г. по описа на СРС; изпълнителен лист от 26.І.2007г., издаден
по гр.д.№23168 по описа на СРС.
Ответната
по молбата страна „АРМА”АД, ЕИК826036823 , гр.Лозница оспорва искането за обявяването му в
неплатежоспособност и за поставянето му в производство по обявяване в
несъстоятелност, позовавайки се на недоказаност на фактическия състав на
чл.608(1 ТЗ. Позовавайки се на разпоредбата на чл.11 ЗЗД, твърди погасяване по давност на дължимото по ЗУНК
частно държавно вземане за главница, както и на следващите го акцесорни такива,
съгл.чл.119 ЗЗД. Оспорва като недоказано по основание и размер, твърдяното от
молителя вземане. Възразява, че не са
налице предпоставките за откриване производство по несъстоятелност, тъй като
дружеството разполага с достатъчно имущество за покриване на паричните си
задължения, без опасност за интересите на кредиторите. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235(2) от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното: Като подадена
от лице, попадащо в кръга на изброените в чл. 625 от ТЗ субекти и
срещу регистриран по ТЗ субект, молбата
за откриване на производство по несъстоятелност
е процесуално допустима. Твърди
се неизпълнение на частно държавно вземане.
Между страните не се спори, а от
доказателствата се следва и за безспорно установено, че вземането е парично, свързано с
осъществяваната от ответното дружество търговска дейност и признато с
разпоредбата на чл.87 ЗСДВ(отм.) като такова от частно публичен характер .
Позованата от страна на ответника
погасителна давност, инвокира спора
между страните като такъв относно
съществуването на вземането, има ли то периодичен характер и в тази връзка,
приложима ли е, респ. изтекла ли е предвидената по см. на чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД три годишната давност за погасяването му.
В съвкупността си, относимо на
поддържаните от страните твърдения, доказателствата по делото сочат на
следното: По делото не се спори, а и от извършена в ТР справка се установява,
че ответното търговско дружество е
правоприемник на ЕАД”АРМА”, гр. Лозница. Считано към 31.ХІІ.1990г. последното е
било задължено с връщане на кредит по договори, сключени с търговски банки БСИ”Минералбанк” и БВТБ.
С Договор от 10.І. (вж л.4 и сл. от делото) 1995г. (вж л.4 и сл. от делото) и анекс към същия от 6.ХІІ.1998г. (вж л.9 от делото), сключени между МФ, МПромишлеността и праводателя на ответното
дружество, необслужваните задължения на последното към банките са преоформени по ЗУНК като такива
към държавата, съответно в размер на 18 837,40 нед.лв. и
400 000,00щ.д. Съгласно, подписания като неразделна част към договора погасителен план, е предвидено разсрочване на задълженията на дружеството към
държавата, възникнали по реда на ЗУНК, чрез удължаване на срока за изплащане на
главницата в срок до 2007г. на тримесечни вноски, дължими на 15-то число на
последния месец на съответното тримесечие,
считано от датата на договора.
С Решение №376/4.VІ.1999г. на МС на РБългария част от задълженията на
„АРМА”ЕАД към държавата са отписани. За остатъка от дължимата в размера на
400 000,00щ.д. главница и за договорените
до 31.ХІІ.1990г. и непогасени
задължения, е предвидено договарянето им по реда на чл.12
ЗУНК.
В
изпълнение на Р.№376/4.VІ.1999г. на МС и на вл. в с. ЗДеноминация на лева, на
30.VІІ.1999г. между МФ, МПромишлеността и ответното дружество „Арма” АД, в качеството му на правоприемник на
„Арма”ЕАД , е сключен Договор(вж л.123 и сл. от делото), уреждащ съгл. ЗУНК,
задълженията на последното като такива към държавата, съответно в размер 18 837,40 нед.лв. и
400 000,00щ.д. Съгласно, подписания
като неразделна част към договора
погасителен план е предвидено разсрочване на задълженията на дружеството към държавата в
срок до 15.ХІІ. 2007г., на полугодишни вноски, дължими на 15-то число на
последния месец на съответното полугодие,
считано от м.І. 1999г . На
посочения в погасителния план падеж - 15.ХІІ.2007г. за плащане на
горепосочените вноски по главниците, такова не е извършено. Към същата дата по
този договор ответното дружество е имало и задължение за плащане на редовните
лихви по главниците. Последното плащане по договора, установено като такова и
от назначената по делото СИЕ датира към 8.VІІ.2003г.
В
изпълнение на задълженията си по
чл.87ЗСДВ(отм.) и в съответствие с правомощията си по чл.12вЗУНК НАП издава:
1/ Акт
№269/7.VІІІ.2002г. , с който установява,
че към 1.ІІІ.2002г. вземането на
Държавата по левовия кредит е в размер
на 7 865,55лв. главница, 7 419, 70лв. редовна лихва и
2 478,26лв. наказателна лихва; вземането на държавата по валутния кредит
към тази дата е установено в размер на
224 000щ.д. главница, 67 957,56щ.д. редовна лихва и
53 360,40щ.д. наказателна лихва;
2/
Акт №21/24.VІІ.2006г. , с който е
установено, че за времето след издаване на предходния Акт, по левов кредит
държавата има изискуемо вземане в
размер на 7 534,96лв. главница, 406,28лв. редовна лихва и 4 690,21лв.
наказателна лихва, а по валутния кредит вземане за 176 000,00щ.д.главница,
за 10 745,77щ.д. редовна лихва и за 205 310,12щ. наказателна лихва;
3/ Акт
№8/10.ІІІ.2008г., за установяване на частно държавно вземане, извън установените с предходните актове вземания и
изискуемо след датата на влизането им в сила, съответно по левовия кредит
в размер на 2 825,,61лв. главница, 64,32лв.
лихва по чл.2,ал.1,б.”а” от сключения на
10.І.1995г. договор и 2 684,52лв. лихва по чл.6 от същия договор; вземане
по валутния кредит в размер на 110 823,87щ.д. наказателна лихва, начислена
по установената с предходните актове главница.
АУЧДВ не са обжалвани от ответното Дружество и не
са оспорвани от него с предявяване на
отрицателни установителни искове в предвидените за това срокове(вж л.л.13-16 от делото).
Въз основа на влезлите в сила АУЧДВ, при
действието на чл.237 и сл ГПК(отм.) в полза на НАП и срещу „Арма”АД,
Лозница са издадени: 1/ Изпълнителен лист от 14.VІІ.2004г. по гр.д.№01204/04г.
по описа на СРС за вземане по главница в размер на 7 419,70лв. по левовия
кредит и в размер на 224 000щ.д. по валутния кредит, дължими ведно
със законна лихва от 12.ІІІ.2004г.; за 2 478,26лв. вземане
за лихва по левов кредит;
67 957,56щ.д. редовна лихва по валутен
кредит и за 53 360,40щ.д. наказателна лихва по валутен кредит; 2/
Изпълнителен лист от 26.І.2007г. по
гр.д.№23168 по описа на СРС за вземане по главница в размер на 7 534,96лв.
по левовия кредит и в размер на 176 600щ.д. по валутния кредит, дължими ведно
със законна лихва от 3.ХІ.2006г.; за
406,28лв. редовна лихва и 4 690,21лв. наказателна лихва по левовия
кредит; за 10 745,77щ.д. редовна лихва по валутен кредит и за 205 310,12щ.д. наказателна лихва
по валутен кредит.
По делото е представено като доказателство
Писмо изх._№109/24.ІІ.2000г., с което праводателят на ответното дружество е
изискал от АДВ информация относно размера на задължението си с цел. На
29.Х.2002г., 26.ІІ.2003г. и 8.VІІ.2003г. са предприети частични погашения по
дълга. Информация за това се съдържа в депозираната като доказателство Молба
вх.№22-00-361/28.ХІІ.2004г. (вж л.л.180 и сл. от делото), с която „Арма”АД изисква от МФ предоговаряне на задълженията
му по ЗУНК. В тази си молба „Арма”АД признава, че задълженията му към
държавата, считано към 21.ІХ.2004г. са в размер на 11 273,98в. главница и 3703,02лв.
лихва по левовия кредит, и в размер на 59 230,53щ.д. главница и 546610,37
щ.д. лихва по валутния кредит.
Следва прилагане на доказателства,
установяващи предприети по отношение на ответното дружество действия на
принудително изпълнение за удовлетворяване вземания на кредитори, в това число и на молителя.
От представените по делото: ГДД по чл.92 ЗКПО
за 2008, 2009 и 2010 стопански години; отчети за приходи и разходи ; счетоводен
баланс; справка за вземанията на
търговеца и за наличните му дълготрайни
активи, описа и оценка на активите на търговеца,
списъка на кредиторите му; справки-декларации по ЗДДС и заключението на вещото лице по назначената
от съда съдебно-икономическа експертиза се установи, че към 19.VІІІ.2011г.-датата на
подаване на процесната молба, ответното дружество има: 1/Ликвидни и изискуеми
задължения по търговски сделки към
доставчици в общ размер на
304 542,37лв.; 2/ задължения към
клиенти в размер на 6 088,08лв.; 3/ Публино-правни задължения към НОИ в
размер на 4 693,74лв.; 4/ задължения към други кредитори в общ размер на
59 177,48лв.; 5/ задължения по краткосрочни заеми в лева в размер на 4587
574,00лв.; 6/задължение по ЧДВ за получен краткосрочен заем по ЗУНК в лева-в
размер на 10 360,57лв.; 7/ задължение по ЧДВ за заем по ЗУНК във валута в
размер на 400 000,00щ.д.; 8/ Задължение по ЧДВ от лихви за заем по ЗУНК във валута в общ размер
на 1 272 174,02лв.; 9/ Задължение по ЧДВ от лихви за заем по ЗУНК в лева в общ размер на 16 609,09лв.; 9/
Задължения за възнаграждения по трудови договори в размер на 3 120,35лв. и
др.
В заключение, считано към 19.VІІІ.2011г.
вещото лице установява, че общият размер
на задълженията на дружеството към всички негови кредитори възлиза на 1 718 012,34лв. по счетоводни данни
и 2 276 153,79лв. по счетоводни
данни и преизчислено задължение за главница и лихви по ЗУНК , по курс на
щ.д. за деня. Последното плащане по ЗУНК е осчетоводено при ответника като
извършено на 8.VІІ.2003г. Извършеното и осчетоводено на тази дата плащане не
покрива размера на дължимата за периода вноска по Договора от 10.І.1995г. и Договор от 30.VІІ.1999г.
През
последните три години ответното дружество не е развивало производствена
дейност. По данни от счетоводството му, вещото лице установява, че стопанските
2008, 2009 и 2010 години, същото е работило на загуба.
В.л. установява в касова
наличност от 4 006,20лв., която сума сочи като
достатъчна за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелността. При съотнасяне на
задълженията към приходите и намиращите с в наличност ДМА и КМА, съобразявайки и размера на
вземанията му от негови клиенти и дебитори, вещото лице заключава, че
затрудненията на ответника имат траен характер и че същият не разполага с
имущество, достатъчно да покрие задълженията му към молителя, без това да
увреди интересите на другите му кредитори.
Коефициентите, установяващи автономността и
способността на ответното дружество да се справи с финансовите си
проблеми, сочат че същото е силна финансова зависимост, от своите кредитори Същият е в невъзможност да
изпълнява своите изискуеми парични задължения. Коефициентът на абсолютната
ликвидност показва невъзможността за обслужване на текущите му задължения само
с наличните парични средства. Краткосрочните му вземания и наличните парични средства не могат да осигурят бърза
ликвидност. Посочените показатели, анализирани от вещото лице, показват, че
чуждите привлечени средства многократно надвишават собствените средства,
краткосрочните задължения значително надвишават краткосрочните активи при
общата ликвидност. Краткосрочните вземания и парични средства не могат да
осигурят бърза ликвидност.
Депозирано в този смисъл заключението бе
прието от съда като компетентно и относимо към останалите доказателства.
С оглед така установената по
делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че по отношение на
ответното дружество са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.
608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, а именно:
1/До компетентния по смисъла на чл. 613 от ТЗ съд е подадена молба от
лице, посочено в чл. 625 от ТЗ. Разпоредбата на чл. ЗНАП вменява на молителя задължението да
събира частните държавни вземания по ЗУНК, вкл. и чрез универсалния способ на производството
по несъстоятелност;
2/Длъжникът е търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ. В случая молбата за откриване производство по
несъстоятелност е подадена от НАП след като е влязло в сила изменението на чл.60 ТЗ`(ДВ. бр. 38 от 9.05.2006г.), според което неплатежоспособен е и търговец, който не е
в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по частно държавно вземане.
Извод за това, че вземанията по ЗУНК
имат характер на ЧДВ, се следва, както от дефинитивната норма на чл.87 ЗСДВ(отм.) ,
така и по аргумент на чл.3 и сл. ЗНАП;
3/ Налице е изискуемо задължение на длъжника от частно
правен характер, доказано свързано с търговската му дейност. Съдът намира за
безспорно установени, както
съществуването, така и изискуемостта на
вземането, за което се твърди спиране на плащанията от страна на задължения
с престирането му ответник.
С приложените
по делото договори за преобразуване на поетите и необслужвани от ответника кредити във вземане на държавата, с
издадените и влезли в сила актове за установяване на вземанията на държавата,
молителят доказва породилия вземането
му юридически факт, както и
съществуването му към датата на подадената по реда на чл.625 ТЗ
молба. Установява се, че вземанията на
държавата са такива за главница и за лихва. Съдът намира, че
вземането по главницата в случая няма периодичен характер, поради което за погасяването
му не се следва прилагане на три годишната давност, на която ответникът позовава възражението си за погасяване на
задълженията му към държавата.
За
периодичните плащания е характерно, че техният размер е предварително
определен. Същият е известен и независим
от обема на насрещната престация. Договор за периодично изпълнение е
този, при който длъжникът трябва да
извършва няколко и еднакви, повтарящи се през определен или неопределен период
от време престации, като това трябва да се отнася и до двете насрещни престации
по договора. В случая вземането за главницата е договорено в размера на
предоставения от държавата кредит, при дължимо връщане на последния в пълния му
размер на 15.ХІІ.2007г.
Обстоятелството, че като
възможност страните са предвидили
изплащането му и на вноски, дължими на определен период и на определена
за всяка вноска дата на падеж, не прави поетото по кредитния договор задължение
в периодично такова по см. на чл.111 ЗЗД.
Вземането,
като дължима по договор за кредит главница, не е
от кръга на посочените в чл.111, б.”в ЗЗД
вземания и няма периодичен характер, поради което съдът приема, че за погасяването му се следва общата петгодишна давност, установена в
чл.11 ЗЗД . При договорена изискуемост на
вземането към 15.ХІІ.2007г., считано към 19.VІІІ.2011г. този срок не е изтекъл.
С
предоставените й от законодателя механизми, държавата е длъжна да събере и
вземанията си, представляващи част от задължението по договора. Доказателствата по делото по безспорен начин
сочат на това, че за периода от м.І.1995г. до вл. в с. на АУЧДВ
№8/10.ІІІ.2008г., както и в хода на
насочените срещу ответното дружество изпълнителни производства,молителят е предприемал
активни действия за събиране на вземанията си по главницата.
Приемайки
от една страна, че вземането по главницата няма периодичен характер, а от друга
за доказани активно предприетите от
кредитора действия по установяването и събирането му, съдът намира, че към датата на подаване на молбата е налице изискуемо вземане, по отношение на което
ответникът е обективирал неизправност, достатъчна да обоснове наличие на
предпоставките за обявяването му в неплатежоспособност.
Съответно на трайната и последователна съдебна практика, съдът приема,
че решението за откриване на производството
по несъстоятелност няма за предмет да установи със сила на пресъдено нещо конкретното вземане на иницииралия го с
молбата си по чл.625 ТЗ кредитор.
Решението за откриване на
производство по несъстоятелност има установително действие, което по см. на чл.630 ТЗ се разпростира върху обективното имуществено
състояние на длъжника и действа спрямо всички.
Производството по несъстоятелност представлява универсално изпълнително
производство, поради което споровете относно отделни вземания, каквото в случая
е оспореното от ответника такова за лихви, не са в преюдициална връзка с
решението по откриване на това производство. Те касаят фазата на приемане на
вземанията на кредитора от синдика в един по късен етап по реда на чл.633 във
вр. с чл. 69 ТЗ.
Обсъждането на акцесорните вземания се следва в
отговор на направеното от ответника позоваване на института на кратката
погасителна давност и доколкото същите
имат безспорно характер на периодично вземане.
Съдът намира същите за съществуващи и непогасили се по давност, тъй като с периодично предприеманите от
кредитора активни действия за
установяването и събирането им и поради обективираното от страна на ответника
съгласие с тези му действия, този срок е бил прекъснат, а считано към датата на
подаване на молбата-19.VІІІ.2011г., новият три годишен давностен срок не е
изтекъл.
По
делото е безспорно доказано, че спирането на плащанията по вземането на
молителя се дължат на трайно
установена невъзможност на ответното
дружество да се справи и преодолее финансовите си затруднения и зависимости от
кредитори. Задълженията продължават да
нарастват, тъй като настъпват нови падежи както по главниците, така и по
лихвите.
С
оглед на горното, приемайки за доказани предпоставките от фактическия състав на
чл. 630, ал. 1 от ТЗ, съдът намира, че ответното
дружество следва да бъде обявено в неплатежоспособността и поставено
в производство по обявяването
му в несъстоятелност. За обезпечаване
интересите на кредиторите се следва допускане на обща въз брана и запор върху
имуществото на длъжника.
С оглед на икономическото състояние на длъжника съдът, намира, че са налице визираните в чл.608 и сл. ТЗ
предпоставки за откриване на
производство по обявяване на „Арма”АД, гр. Лозница в несъстоятелност. Дружеството
не е в състояние да изпълни паричните си задължения по частните държавни
вземания. Всичките коефициенти за ликвидност: обща, бърза, незабавна и
абсолютна, изчислени от съдебно-счетоводната експертиза са под допустимия
минимум, което показва, че дружеството-длъжник не е в състояние да плаща
текущите си краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи. Следва да
се има предвид, че финансовите показатели на предприятието ще продължат да се
влошават във времето, като се има предвид, че частните държавни вземания
продължават да нарастват. Съдебно-счетоводната експертиза е посочила коефициенти за финансова
автономност и коефициенти за задлъжнялост спрямо собствения капитал. Ясно е
казано, че коефициентите за задлъжнялост са отрицателна величина, тъй като
собствения капитал на дружеството-длъжник е отрицателна величина . Според
вещото лице същественото в случая е, че финансовият
резултат на дружеството е загуба, която е по-голяма от основния капитал и
натрупаните резерви, намалила е активите на дружеството и активите му са
по-малко от пасивите, т. е. дружеството не може да покрие задълженията си с
наличните активи. Дружеството е декапитализирано, тъй като активите му са
по-малко от пасивите и то не може да покрие с наличното си имущество
задълженията към кредиторите си.
Установено е по делото от съдебно-счетоводната експертиза, че
задълженията по частните държавни вземания по двата договора не са изпълнявани
от длъжника, с изключение на направени частични плащания по Договора с МФ и МП-ЗУНК в лева
с компенсаторни инструменти.
Задължението по ЗУНК в щатски долара, както за главница, така и за
дължимите лихви не е погасявано изобщо от ответното дружество. Следователно
налице е спиране на плащанията по установените изискуеми частни държавни
вземания. В случая самата
продължителност на времето, през което търговецът е спрял плащането по изискуемите частни
държавни вземания, произходящи от Договора с
МФ и МП –ЗУНК, показва, че
дружеството е в състояние на неплатежоспособност и е изключено спирането на
плащанията да е в резултат на временни затруднения.
В
молбата на НАП е направено искане да се постанови решение по чл.630, ал.2 ТЗ. Искането
е основателно. От заключението на назначената от въззивния
съд съдебно-счетоводна експертиза относно финансовото състояние на длъжника е
очевидно, че продължаването на дейността на същия би увредило масата на
несъстоятелността. Както бе посочено по-горе с наличното си имущество по
последния счетоводен баланс ответното дружество не може да покрие задълженията
към всичките си кредитори. В счетоводния му баланс собственият капитал е
отрицателна величина, показваща декапитализация на дружеството. Видно от
счетоводната експертиза, назначена съда, пред последните три години дружеството
е на загуба. Дружеството не извършва плащания към кредиторите си през
продължителен период от време. Задълженията към кредиторите ще продължават да
нарастват с оглед настъпването на нови падежи по частните държавни вземания.
Предприятието непрекъснато натрупва лихви по неизплатените задължения.
Ответното дружество е преустановило производствената си дейност. Според
заключението на експертизата търговската му дейност се изразява в разпродажба
на материални активи. При липсата на производство, от което да се получават
средства за плащане на натрупаните задължения, очевидно е, че продължаването на
дейността би увредило масата на несъстоятелността. Видно е от заключението на
счетоводната експертиза и от
образуваното срещу него изп.производство, че за удовлетворяване на кредиторите
му е извършена продажба на част от ДМА.
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства, съдът достига до извода, че ако дейността на
длъжника не бъде прекратена, ще се увреди масата на несъстоятелността. Ето защо
следва откриване на производство за обявяването му в несъстоятелност, обявяването му в
неплатежоспособност и свръхзадължеността, прекратяване на дейността му, постановяване на обща възбрана и
запор върху имуществото му, да се прекратят правомощията на органите на му , както и да се лиши от правото да управлява и се
разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността му; да се
постанови започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество; да се назначи за
временен синдик Димитър Павлов, отговарящ на изискванията по чл.655 ТЗ, при дължимо от
последния съгласие за
назначаването му като такъв и при определено му в размер на
500,00лв. текущо месечно възнаграждение.
По
отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът намира, че като такава следва да се определи датата 16.ІІІ.2003г.
Тази начална дата се определя от съда въз
основа на цялостна преценка на задълженията на ответното дружество по частните
държавни вземания и по-конкретно като взе предвид погасителните планове и
дължимите по тях вноски по главниците и лихвите, плащанията по тези вземания,
момента в който окончателно са спрени плащанията, както и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза.
Длъжникът е бил задължен с погашения по
вземането на 15-то число от последния месец на съответното полугодие, считано от 15.І.1999г. Съгласно погасителния
план към Договор по ЗУНК, на 15.ІІІ.2003г. е дължал погасяване на
вноска в размер на 941,87лв. по главница в лева и в размер на 44 000,00щ.д.
по главница във валута. Последното
плащане по ЗУНК е извършено от него на 8.VІІ. 2003г. в размер на
41 000,00лв. Което освен на
забавено плащане на дължимата към 15.ІІІ.2003г. вноска по левовия и валутния
кредит, сочи и на частично извършено такова, с което не се покрива размера на вноската
и на другите дължими към тази дата вземания. Видно и от признанията му в молбата
от 2004г., същият след тази дата не е извършвал изобщо погашения по валутния
кредит. Налице е и извънсъдебно признание за невъзможност
да погаси задълженията си поради финансовите му затруднения, както и
произтичащите такива от възможността да развива производствената си дейност.
Доколкото
неплатежоспособността е състояние на обективна невъзможност за изпълнение на
поетите по договора задължения, то на база депозираните доказателства съдът
приема, че ответникът е изпаднал в неплатежоспособност, считано от датата,
последваща падежа на изискуемата се на
15.ІІІ.2003г. вноска. Т.е., считано от
16.ІІІ.2003г. След посочената
дата погашения по вземанията за главица във валута не са престирани.
С оглед
на икономическото състояние на ответното дружество, съдът намира, че то освен, че е изпаднало в
състояние на неплатежоспособност, е и в състояние на свръхзадълженост.
Съобразно чл.74 ТЗ търговското дружество е свръхзадължено, когато неговото
налично имущество е недостатъчно да покрие паричните му задължения. За да се
прецени дали длъжникът е изпаднал в състояние на свръхзадълженост от значение е
да се прецени обстоятелството дали той е в състояние да покрие паричните си
задължения спрямо всички кредитори, а не само спрямо молителя. От заключението
на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че към 19.VІІІ.2011г.
задълженията на "Арма" АД-гр.Лозница към
всички кредитори възлиза общо на 1 718 012,34лв.
по счетоводни данни и 2 276 153,79лв. по счетоводни данни и преизчислено задължение за главница и
лихви по ЗУНК , по курс на щ.д. за деня.
В заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
както бе посочено и по горе, е установена
декапитализация на дружеството и неспособност на същото , с
наличното си имущество /по баланса към 31.12.2010г./ да покрие задълженията към
кредиторите си. Активите му са по-малко от пасивите, собственият капитал от
пасива на баланса е отрицателна величина, а загубите натрупани от текущата и предходни
години превишава стойността на основния капитал и резервите. Този извод на
експертизата е обоснован и компетентен и съдът го възприема. Като се има предвид
това обстоятелство, доказващи неспособността
на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни
активи, както и обстоятелството, че дружеството не извършва производствена
дейност, следва извода, че то е в
състояние на свръхзадълженост.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Обявява „АРМА”АД, ЕИК826036823, със седалище и
адрес на управление по търг. регистрация в гр. Лозница, ул.” Н.Й. Вапцаров”№11
в неплатежоспособност и свръхзадълженост ,
с начална дата- 15.ІІІ.2003г.(петнадесети март две хиляди и трета
година) .
Открива производство по обявяване на „АРМА”АД,
ЕИК826036823, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.
Лозница, ул.” Н.Й. Вапцаров”№11 в несъстоятелност.
Назначава Димитър
Павлов Димитров , ЕГН **********, гр. Разград
ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК на АРМА”АД, ЕИК826036823, със седалище и адрес на
управление по търг. регистрация в гр. Лозница, ул.” Н.Й. Вапцаров”№11 , при
определено му в размер на 500 лв. текущо месечно възнаграждение .
Определя
датата на първото събрание на кредиторите на
„АРМА”АД, ЕИК826036823, със седалище и адрес на управление по търг.
регистрация в гр. Лозница, ул.” Н.Й. Вапцаров”№11 на 6.03.2012г.
от 14 ч. в зала № 3 на Разградски окръжен съд.
Постановява
прекратяване дейността на предприятието на „АРМА”АД, ЕИК826036823, със седалище
и адрес на управление по търг. регистрация в гр. Лозница, ул.” Н.Й.
Вапцаров”№11.
Постановява обща възбрана и запор върху имуществото
на „АРМА”АД, ЕИК826036823, със седалище
и адрес на управление по търг. регистрация в гр. Лозница, ул.” Н.Й.
Вапцаров”№11.
Прекратява
правомощията на органите за управление на " АРМА”АД, ЕИК826036823, със
седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. Лозница, ул.” Н.Й.
Вапцаров”№11
Лишава " АРМА”АД, ЕИК826036823, със
седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. Лозница, ул.” Н.Й.
Вапцаров”№11 от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в
масата на несъстоятелността.
Постановява
започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението
подлежи на вписване в книгата по
чл.634вТЗ.
Препис
от решението да се изпрати на Агенцията по вписвания, Търговски регистър-гр. Разград
за вписване на решението в търговския
регистър и на назначения временен синдик за изпълнение.
Осъжда „Арма”АД ЕИК826036823, със седалище и адрес на управление по
търг. регистрация в гр. Лозница, ул.” Н.Й. Вапцаров”№11 да заплати на НАП-София
разноски в размер на 550,00лв. разноски по делото и 500,00лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ВнАпС в седмодневен срок от вписването му в
търговския регистър.
Председател:
СЛ