Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 2675 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 600,00 лв. главница; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 61,30 лв.
договорна лихва за периода от 07.02.2018 г. до 07.06.2018 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл.
1 ЗПК за сумата от 45,00 лв., представляваща такса разходи; 4/ по чл. 422, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от
358,00 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
07.02.2018 г. до 07.06.2018 г. и 5/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 56,72 лв. лихва за забава за периода от 08.02.2018 г. до
02.04.2019 г.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу А.П.Ц.
за следните суми: 600,00 лв. - главница дължима по договор за паричен заем,
сключен на 08.01.2018 г. с номер 3122219 между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
длъжника; сумата от 61,30 лв.- договорна лихва за периода от 07.02.2018 г. до
07.06.2018 г.; сумата от 45,00 лв. – такса разходи, сумата от 358,00 лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.02.2018 г.
до 07.06.2018 г.; 56,72 лв.- обезщетение за забава за периода от 08.02.2018 г.
до 02.04.2019 г.,
законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г.
до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца, последният е предявил иск за
установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че на 08.01.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ и
ответника /заемател/ бил сключен договор за паричен заем № 3122219 за сумата в
размер на 600,00 лв. Между страните била уговорена договорна лихва в размер на
61,30 лв. Заемателят поел задължение да върне заемната сума в срок до
07.06.2018 г. на 5 равни месечни погасителни вноски в размер на 132,26 лв.
всяка от тях. В договора било предвидено още, че ако заемателят забави
плащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 дни, дължи на
заемодателя и такса разходи за събирането на просрочените вземания в размер на
9,00 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се задължил в тридневен
срок от подписването на договора да предостави обезпечение на заемодателя.
Поради неизпълнение на това му задължение, за последния възникнало задължение
да заплати неустойка в размер на 364,00 лв., която следвало да бъде платена на
5 равни вноски, всяка в размер на 72,80 лв. Ответникът не заплатил дължимия
паричен заем към дружеството. Срокът на договора изтекъл с настъпването на
падежа на последната погасителна вноска, а именно на 07.06.2018 г. На
01.08.2018 г. било подписано приложение 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и “Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което
процесното вземане било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ООД.
Сочи се, че ищцовото дружество /“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ е правоприемник
на „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Ищецът изпратил
уведомително писмо на длъжника за извършената цесия, което му било връчено
лично. Отделно претендира, че ответникът следва да се счита уведомен с
получаването на исковата молба, към която е приложено уведомлението за
извършената цесия. Поддържа, че кредитополучателят, въпреки отправените покани,
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към ищеца. Сочи, че заплатената сума
е в размер на 6,00 лв., с която е погасена част от дължимата неустойка за
неизпълнение. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Счита, че клаузата за уговорената от страните договорна лихва е нищожна на
осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради уговорения годишен лихвен процент от 40 %, който
надвишава трикратния размер на законната лихва. Счита, че клаузата е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави. Излага съображения и за недействителност
на договора за потребителски кредит поради неспозването на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира, че процесният договор е
бланков, не е бил предмет на предварително договаряне между страните и
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Оспорва и факта
на реално предаване на процесната сума. Поради тези и останалите подробно
изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 1380/2019 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VI състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А.П.Ц. е издадена Заповед от
05.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 600,00
лв. - главница дължима по договор за паричен заем, сключен на 08.01.2018 г. с
номер 3122219 между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника; сумата от 61,30 лв.-
договорна лихва за периода от 07.02.2018 г. до 07.06.2018 г.; сумата от 45,00
лв. – такса разходи, сумата от 358,00 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 07.02.2018 г. до 07.06.2018 г.; 56,72 лв.-
обезщетение за забава за периода от 08.02.2018 г. до 02.04.2019 г., законната
лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и разноски по делото в размер на 25,00
лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е
представен договор за паричен заем № 3122219/08.01.2018 г., сключен между А.П.Ц.
/заемател/ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ - л. 5-6. По силата на
договора заемодателят предал в собственост на заемателя сумата от 600,00 лв.,
която последният се задължил да върне на 5 вноски, всяка от които в размер на
132,26 лв. Бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,00 %.
Общата сума, която Ц. следвало да върне била в размер на 661,30 лв.
Приет като
доказателство по делото е и рамков договор за прехвърляне на паричен заем
/цесия/ от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 към него от същата дата, по силата на
който договор заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на цедент,
прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД/, в качеството му на цесионер, процесното вземане към
ответника А.Ц. в общ размер от 1082,65 лв.
По делото е
представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът е
упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички
вземания, които са предмет на договора за цесия.
Приети по
делото са и две уведомителни писма, адресирани до ответника по делото, с които
последният е следвало да бъде уведомен за извършената цесия. Видно от обратните
разписки към първото изпратено писмо, адресатът не е открит на адреса, но
второто изпратено уведомление е връчено лично на А.П.Ц., като същият е положил
подпис върху обратната разписка.
По делото е
прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се
установява, че във връзка с процесния договор, ответникът е погасила сума в общ
размер от 6,00 лв. Вещото лице е посочило, че с направената вноска е погасено
част от задължението за неустойка. Видно от експертизата е, че съгласно
погасителния план по договора, крайният срок за издължаване на заемната сума е 07.06.2018
г. Посочено е, че непогасената главница
е в размер на 600 лв., непогасеният размер на договорна лихва за процесния
период е в размер на 61,30 лв., а непогасеният размер на дължима неустойка – в
размер на сумата от 358,00 лв. Съгласно експертното заключение, ищцовото
дружество е начислило на ответника и сумата от 45,00 лв., представляваща 5 броя
такси разходи за събиране на вземането съгласно приложимата между страните
тарифа, по 9 лв. всяка от тях, дължими поради неизплащане на заемната сума.
Съдът
кредитира експертното заключение като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
Предявеният
иск е за сумата в размер на 600,00 лв. - главница до погасяване на паричен заем
№ 3122219/08.01.2018 г., сключен между А.П.Ц. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до погасяването.
За
основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е
възникнало облигационно отношение по процесния договор за паричен заем, по
силата на което за заемателя е възникнало задължение за връщане на заетата сума
в претендирания размер; настъпилата цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за процесното вземане и извършено уведомяване
за това на ответника.
Установи се
по делото, че ответникът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са страни по процесния
договор с обективираното в него съдържание. Съгласно чл. 3 от договора, с подписването
му, заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой
заемната сума, като договорът служи за разписка, с което се явява доказан
първият елемент от фактическия състав на спорното материално право.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ
се установява, че кредиторовото дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна, отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и
по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен.
Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.
143-148 ЗЗП.
С оглед императивния
характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за
защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези
норми не е въведено като възражение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Настоящият съдебен
състав намира, че в настоящия случай не е спазено императивното изискване на
чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК. Видно е от приетия по делото договор, че в същия не е
посочен размерът на годишния процент на разходите. Същият е останал непопълнен
в разпоредбата на чл. 2, т. 8 от договора. При тази констатация съдът намира,
че са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на
целия Договор за паричен заем № 3122219, сключен на 08.01.2018 г.
При тези
съображения, подлежаща на връщане по силата на чл. 23 ЗПК е чистата стойност на
кредита, без обаче да се дължат лихва или други разходи по него. Установи се, че
ответникът е погасил сумата от 6,00 лв., която следва да бъде приспадната от
дължимата главница от 600,00 лв. Предявеният иск за главница следва да бъде
уважен за сумата от 594,00 лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер.
Поради
недействителността на договора за заем и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
неоснователни се явяват предявените искове за договорна лихва, такси разходи, неустойка
и лихва за забава, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този
изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ответникът
не претендира и не е представил доказателства да е сторил разноски в
производството, поради което и такива не му се дължат.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцовото дружество. В
настоящото производство ищцовото дружество е сторило следните разноски по
отношение на иска за главница: довнесена държавна такса в размер на
36,62 лева,
заплатено възнаграждение за особен представител в размер на 200,00 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 240,00 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца по гр. дело № 2675/2019 г. в размер на 100,00
лв. Съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 322,38 лева.
С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив. В заповедното
производство на ищеца са присъдени разноски съразмерно по вземането за
главница, както следва: 13,75 лева – платена държавна такса и 26,76 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с уважената част на установителния
иск за главница, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество разноски за заповедното производство в размер от 40,10 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че А.П.Ц.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на частен
правоприемник по силата на договор за цесия от 16.11.2010 г., сумата от 594,00 лева /петстотин деветдесет и
четири лева/, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № 3122219,
сключен на 08.01.2018 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 543/05.04.2019 г. по ч. гр.
дело № 1380/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* против А.П.Ц., ЕГН **********, установителни
искове с правно основание: по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 61,30 лв. договорна лихва
за периода от 07.02.2018 г. до 07.06.2018 г.; по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за
сумата от 45,00 лв., представляваща такса разходи; по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 358,00 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.02.2018 г.
до 07.06.2018 г. и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
56,72 лв. лихва за забава за периода от 08.02.2018 г. до 02.04.2019 г., за
които суми е издадена Заповед № 543/05.04.2019 г. по ч. гр. дело № 1380/2019 г.
по описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.П.Ц.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 322,38 лева /триста двадесет и два лева и тридесет и осем стотинки/
- разноски в производството по гр. дело № 2675/2019 г. по описа на РС Враца
съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 40,10 лева /четиридесет
лева и десет стотинки / - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 1380/2019
г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав,
съразмерно с уважената част от установителните искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: