№ 27
гр. Варна, 15.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20223000500549 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
След спазване разпоредбите на чл.142, ал.1 от ГПК на именното
повикване в 09.15 часа се явиха:
Въззивникът ПРОКУРАТУРАТА НА РБ, чрез Апелативна
прокуратура – Варна, редовно призован, представлява се от прокурор Н.А. от
Апелативна прокуратура-Варна.
Въззивникът АПЕЛАТИВЕН СЪД – гр. Велико Търново , редовно
призован, не се явява представител.
Съдът докладва становище, пристигнало в съда на 09.02.2023г., с което
е посочено, че ако не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото
в отсъствие на представител на съда. Изразено е становище по съществото на
спора.
Въззивникът ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – гр. София, редовно
призован, представител не се явява.
Съдът докладва, регистрираната на 13.02.2023г., молба от процесуалния
представител на съда, в която е посочил, че поради обективни причини е
невъзможно да се яви в днешно съдебно заседание. Не възразява делото да се
гледа в негово отсъствие. Изразено е становище по предмета на въззивното
1
производство. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за водене на
делото. Отправено е искане след изготвянето на протокола същият да бъде
изпратен на електронен адрес. При обявяване на делото за решаване моли за
предоставяне на срок за представяне на писмено становище.
Въззивникът ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Велико Търново, редовно
призован, не се явява представител.
Съдът докладва регистрираното на 12.12.2022г. становище от
административния ръководител на съда, в което е изразено становище по
съществото на спора. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна, както и искане за
предоставяне на незаверен препис от протокола от днешното съдебно
заседание.
Въззивникът Г. П. С., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
ПРОКУРОР А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТЕ ЖАЛБИ, ЧАСТНАТА ЖАЛБА И
ПОСТЪПИЛИТЕ ОТГОВОРИ
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и
сл. от ГПК. Образувано по подадени пет въззивни жалби и една частна жалба,
както следва:
Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България
чрез И.Бухлева-Ван Каутер-прокурор в ОП - Варна, въззивна жалба, подадена
от Апелативен съд-Велико Търново, представляван от Я.Я.-адм.ръководител-
председател на ВтАС, въззивна жалба, подадена от Върховен касационен съд
на Република България, чрез процесуалния представител ю.к. З.С., и въззивна
жалба, подадена от Окръжен съд-Велико Търново, представляван от Т.Д.-Н.,
и.ф. адм.ръководител-председател на ВтОС, всички против решение №
733/07.06.2022г., постановено по гр.д. № 2613/21г. по описа на ВОС, гр.о., в
2
частите му, с които съответно: 1/ Прокуратурата на Република България,
Окръжен съд-Велико Търново, Апелативен съд-Велико Търново и Върховен
касационен съд са осъдени да заплатят солидарно на Г. П. С. сумата от 2 500
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок по
пр.пр. № 539/05г. по описа на Окръжна прокуратура, сл.д. № 196/06г. по
описа на ОСС-Велико Търново, НОХД № 243/12г. по описа на Окръжен съд-
Велико Търново, ВНОХД № 70/16г. по описа на Апелативен съд-Велико
Търново, НОХД № 258/16г. по описа на ОС-Велико Търново, ВНОХД №
372/18г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново и НД № 157/20г. по
описа на 3-то НО на ВКС, на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ; 2/
Прокуратурата на Република България, Окръжен съд-Велико Търново,
Апелативен съд-Велико Търново и Върховен касационен съд са осъдени да
заплатят на адв. А. Г. П. сумата от 405 лв., възнаграждение за осъществената
адвокатска защита на осн. чл.38, ал.2 от ЗА; 3/ Прокуратурата на Република
България, Окръжен съд-Велико Търново, Апелативен съд-Велико Търново и
Върховен касационен съд са осъдени да заплатят на Г. П. С. сумата от 10лв.,
представляваща направените по делото разноски, заплатена държавна такса,
на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Във всяка от жалбите се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон и поради необоснованост по изложените в същите
подробни съображения. Претендира да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове съответно против всеки от
жалбоподателите, бъдат отхвърлени изцяло, евентуално, по втората и
четвъртата от цитираните жалби, се претендира да бъде намален размерът на
присъденото обезщетение. По втората и третата от жалбите се претендират
разноски.
Въззиваемият Г. П. С., редовно уведомен, не е депозирал отговори по
жалбите в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззивна жалба, подадена от Г. П. С. чрез процесуалния му
представител адв. А.П., против решение № 733/07.06.2022г., постановено по
гр.д. № 2613/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която са отхвърлени
предявените от Г. П. С. против Прокуратурата на Република България,
Окръжен съд-Велико Търново, Апелативен съд-Велико Търново и Върховен
касационен съд искове с пр.осн. чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за разликата над сумата
3
от 2 500лв. до пълния предявен размер на претенцията от 60 000лв. В жалбата
се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълния им
размер, като се осъдят ответниците солидарно да му заплатя сумата,
представляваща разликата над 2 500лв. до 60 000лв. Претендират се
разноски.
Въззиваемите страни Окръжен съд-Велико Търново, Апелативен съд-
Велико Търново и Върховен касационен съд в депозираните отговори по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК поддържат становище за нейната
неоснователност и молят решението на ВОС в обжалваната му от ищеца част
да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от
ГПК.
Частна жалба, подадена от Г. П. С. чрез процесуалния му представител
адв. А.П., против определение №3719/07.10.2022г., постановено по гр.д. №
2613/21г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е изменено на осн.
чл.248 от ГПК решение №733/07.06.2022г., постановено по гр.д. № 2613/21г.
по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно разноските, като: 1/ е намален
размерът на присъдените разноски за производството в полза на адв. А. Г. П.
от 405 лв. на 16, 87 лв.; 2/ е осъден Г. П. С. да заплати на Върховен
касационен съд на Република България сумата, представляваща разликата над
100лв. до 432 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК. В жалбата се твърди, че
определението в обжалваните му части е неправилно по изложените в същата
подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което молбата на Прокуратурата на Република България
с пр.осн. чл.248 от ГПК /касаеща присъденото възнаграждение в размер на
405лв. по реда на чл.38, ал.2 от ЗА/ бъде оставена изцяло без уважение, а
молбата на Върховен касационен съд с пр.осн. чл.248 от ГПК /касаеща
искането на ВКС за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.8 от ГПК/ бъде
4
оставена без уважение в частта й за разликата над 100лв. до 432лв.
Въззиваемите страни Окръжен съд-Велико Търново и Върховен
касационен съд на Република България в депозираните отговори по частната
жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържат становище за нейната
неоснователност и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.
Въззиваемите страни Прокуратурата на Република България и
Апелативен съд - Велико Търново, редовно уведомени, не са депозирали
отговори по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
В жалбите и в отговорите не са направени доказателствени искания.
ПРОКУРОР А.: Поддържам подадената от прокуратурата въззивна
жалба. По отношение на жалбата на ищеца в исковото производство С.,
оспорвам същата. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ПРОКУРОР А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам всички
доводи, изложени във въззивната жалба от Окръжна прокуратура – Варна,
като в допълнение ще посоча следното:
Считам, че неправилно окръжният съд е приел, че наказателното
производство е продължило в рамките на 14 години, 6 месеца и 15 дни, от
който срок ОС е извадил времето, през което производството е било
прекратено и е достигнал до извод, че производството е продължило 11
години без три дни, а именно до 20.10.2020 г., когато е приключило с
окончателен съдебен акт на ВКС. Считам, че значение за настоящото
производство има датата, от която ищецът е бил привлечен в качеството на
обвиняем като начален момент, от който би могъл С. да търпи вреди. Това е
началният момент от 13.01.2012 г., а крайният е влязлата в сила присъда, а
именно 20.10.2020 г. или 8 години, 9 месеца и 7 дни. Що се касае до
отговорността на прокуратурата в конкретния случай, тя е за периода от
13.01.2012г. – момента на предявяване на обвинението, до 23.04.2012г.,
когато е бил внесен срещу лицето обвинителен акт. Очевидно е, че този
период е по-малък, а именно 3 месеца и 10 дни, в който считам, че ищецът е
имал качеството на обвиняем и спрямо него са осъществявани процесуално-
следствени действия в хода на досъдебното производство. В случая му е била
5
наложена мярка за неотклонение „Подписка“, която е възможно най-леката,
поради което считам, че нито срокът е неразумен, нито негативните
последствия за С. са били в един продължителен период в резултат на
действията на прокуратурата. По-скоро притесненията на ищеца са
произтичали от факта, че е извършил тежко престъпление, за което първо е
бил привлечен и второ е бил признат за виновен, осъден е с влязла в сила
присъда, което притеснение е значително по-голямо от това в какъв период е
продължило производството. От становището на Инспектората на ВСС, което
е приложено към настоящото производство, е видно, че вследствие на тази
проверка, този орган е достигнал до извода, че делото се отличава с
фактическа и правна сложност, че досъдебното производство е продължило 2
години, 1 месец и 13 дни и в този период са извършени интензивни, ритмични
и с голям обем процесуално-следствени действия и не се е констатирало
забавяне или бездействие на органите на досъдебното производство. В тази
връзка считам, че решението на ВОС по отношение на осъждането на
Прокуратурата на РБ, е неправилно, тъй като извършените от прокуратурата
процесуално-следствени действия не са довели до неразумен срок на
разследване. Освен това ищецът не е претърпял негативни последици -
емоционални и морални вреди от срока на разследване на досъдебното
производство, а дори и да се приеме, че има такива, то те са в резултат на
извършеното от него престъпление, респективно от осъждането му. Считам,
че не е било накърнено правото на ищеца /обвиняем в рамките на
наказателното производство/ на разглеждане на делото в разумен срок и не са
му причинени неправомерни вреди, поради което предявеният от него иск с
правно основание чл.2б от ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен изцяло. Моля в
този смисъл за Вашето решение.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
На страните, които са поискали да им бъде изпратен незаверен препис
от протокола на посочен електронен адрес, да се изпрати същият след
изготвянето му.
Съдът дава възможност на процесуалния представител на ВКС, в срок
до 22.02.2023 г. включително, да представи писмено становище по
съществото на спора.
6
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7