Р Е Ш Е Н И Е
№ 54/18.02.2022 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана,
ІV-ти състав, в открито заседание на
девети февруари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от
съдия Ницова адм. дело № 23 по
описа за 2022 г. и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.68, ал.1 от Закон за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ във вр.
с чл.145 и сл. от Административно процесуален кодекс /АПК/
Образувано е по жалба от П.Н.П. ***, подадена чрез пълномощника адв.И*** .Ш., със съдебен адрес ***, против решение № 539/24.09.2020 г. на Комисия за защита от
дискриминация/КЗД/ 5-чл.състав по
преписка №268/2017 г., с което: І.Установява, че П.П., в качеството си на кмет на община Лом, в
процесния период, със спирането на училищния транспорт от община В*** /с.Р*** /
до СУ „Д*** М*** “ гр.Лом и обратно пред 2017 г. е извършила пряка
дискриминация по защитен съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признак „лично
положение“ по отношение на Д.К.Ц., Ц.К.Ц. и Л.К.Ц. ***; ІІ. Установява, че П.П.,
в качеството си на кмет на община Лом, в процесния период, със спирането на
училищния транспорт от община В*** /с.Р*** / до СУ „Д*** М*** “ гр.Лом и
обратно пред 2017 г. е извършила пряка дискриминация по защитен съгласно чл.4,
ал.1 от ЗЗДискр признак „образование“ по отношение на Д.К.Ц., Ц.К.Ц. и Л.К.Ц. ***;
ІІІ. На основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр, във вр. с чл.76, ал.1 от ЗЗДискр дава
препоръка на П.П.,*** в процесния период, при всички свой действия и при всяко
вземане на решение да спазва и да се води от ЗЗДискр. В съдебно заседание
оспорващата страна, редовно призована не се явява, в писмена защита чрез
пълномощника адв. И*** .Ш., поддържа жалбата и моли да бъде отменен оспорения
административен акт като незаконосъобразен, претендира разноски в
производството.
Ответникът,
чрез пълномощника юрк. М А*** , оспорват жалбата в постъпило по делото становище,
като поддържа законосъобразността на оспорения административен акт и претендира
присъждане на разноски по делото.
Заинтересованите страни, Д.К.Ц., Ц.К.Ц.
и Л.К.Ц., със съгласието на баща си К.Ц.К.,
оспорват жалбата и поддържат, че оспореният административен акт е законосъобразен,
искат да се потвърди решението на КЗД.
Производството пред настоящия съдебен състав продължава след решение №
148/11.01.2022 г., постановено по адм.д.№ 9335/2021 г. по описа на ВАС, V отд., с което е
отменено решение №140/23.03.2021 г. по адм.д.№ 38/2021 г. по описа на АСМонтана
и делото върнато за ново разглеждане, поради съществено съдопроизводствено
нарушение на чл.172а, ал.2 АПК, т.к. съдът не е изложил мотиви кои
правнорелевантни факти приема, че са установени от административния орган и за
кои приема, че не са установени, събрани в административното производство.
Настоящият
съдебен състав, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, както
и задължителните указания в решението на ВАС, извършвайки служебна проверка на обжалвания
административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Предмет
на спора е законосъобразността на решение № 539/24.09.2020 г. на 5чл. състав Комисия
за защита от дискриминация, с което: „ І.Установява, че с действията си , ответната
страна – П.П. *** в процесния период, със спиране на училищния транспорт от община
В*** /с.Р*** / до СУ „Д*** М*** “ гр.Лом и обратно пред 2017 г. е извършила
пряка дискриминация по защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признак „лично
положение“ по отношение на Д.К.Ц., Ц.К.Ц. и Л.К.Ц. ***; ІІ.Установява, че с
действията си , ответната страна – П.П. *** в процесния период, със спиране на
училищния транспорт от община В*** /с.Р*** / до СУ „Д*** М*** “ гр.Лом и
обратно пред 2017 г. е извършила пряка дискриминация по защитения съгласно
чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признак „образование“ по отношение на Д.К.Ц., Ц.К.Ц. и Л.К.Ц.
***; ІІІ. На основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр, във вр. с чл.76, ал.1 от ЗЗДискр
дава препоръка на ответната страна П.П. *** в процесния период, при всички свой
действия и при всяко вземане на решение да спазва и да се води от ЗЗДискр. „
Това решение на КЗД е постановено след като с решение № 9572/20.06.2019 г.
по адм.дело №2238/2019 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 7431/07.12.2018
г. по адм.дело №7203/2018 г. по описа на АССГ, с което поради допуснати
съществени процесуални нарушения е отменено решение № 180/26.04.2018 г. на КЗД
и делото е изпратено за повторно произнасяне от административния орган със
задължителни указания. В изпълнение на дадените указания като жалбоподатели в
производството са конституирани Д.К.Ц., Ц.К.Ц. и Л.К.Ц. ***, като в мотивите на
административния акт са изложени доводи, че са налице основания да се приеме,
че оспорващата страна, в качеството си на кмет на община Лом е осъществила по
отношение на жалбоподателите дискриминация по признак „лично положение“ и по
признак „образование“.
След служебна проверка
законосъобразността на решението по реда на чл. 168 от АПК и на основанията по
чл. 146 от АПК, съдът счита следното:
Жалбата
срещу решение № 539/24.09.2020 г. на КЗД, в частта по т. ІІІ, с която е препоръчано на П.П.
при всички свой действия и при всяко вземане на решение да спазва и да се води
от ЗЗДискр., е недопустима. В тази си част решението на КЗД няма белезите на
годен за обжалване административен акт. Волеизявлението- препоръка, макар и формирано
от административен орган, няма характер на властническо волеизявление. То има
препоръчителен, а не правнообвързващ характер - с него не се засяга
неблагоприятно правната сфера на оспорващата, тъй като евентуалното изпълнение
на препоръката зависи единствено от нейната преценка, а несъобразяването с нея,
за разлика от задължителните предписания, не е скрепено със санкция. Предвид това
жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.
159, т. 1 от АПК, а образуваното въз основа на нея съдебно производство в тази част да бъде прекратено.
Оспореният
административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на
предоставените му правомощия по чл. 47 от ЗЗДискр. Изпълнена е процедурата по
чл. 48, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 54 от закона, както и административно
производствените правила по чл. 55, чл. 60 и чл. 62, ал. 1 от ЗЗДискр. Издаден е при спазване на изискванията за
формата му предвидени в чл.66 от ЗЗдискр. Административният орган е изложил
фактически и правни основания, които са обосновали издаването на оспорения
административен акт. Подробно са обсъдени становищата на страните и са изложени
мотиви, които обосновават решението.
Съгласно
разпоредбата на чл.54 от ЗЗДискр, след образуването на производство
председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя
между членовете си докладчик. В случая предвид обстоятелството, че делото е
изпратено за повторно произнасяне от административния орган със задължителни
указания, с разпореждане № 651/22.07.2019 г. на председателя на КЗД е
възобновено производството по преписка № 268/2017 г. и преписката е
разпределена на петчленен разширен състав, който включва П*** К*** , Б*** Х*** ,
В*** С*** , С*** С*** и О*** К*** / л.127 от дело № 38/2021 г./. Със заповед №
12-11-2634/08.07.2020 г. на председателя на КЗД е наредено А*** Д*** да замести
като член на състава С*** С*** в заседание на 08.07.2020 г./л.179 от дело №
38/2021 г./. Като в същото заседание така формираният състав на комисията е
обявил преписката за решаване и след
това е постановил оспорения административен акт. Съгласно разпоредбата на
чл.11, ал.4 от Правила за производство пред КЗД, председателя на КЗД има
правомощия да променя съставите и да създава заседателни състави, тоест в
случая съставът, който е постановил оспорения административен акт е надлежно
формиран, респективно налице е компетентност на органа издал оспорения
административен акт.
Решението е постановено в предписаната от
закона форма и при спазване на изискванията за съдържание по чл. 66 от ЗЗДискр.
Уважени са исканията на страните и дадените
указания от съда за събиране на доказателства, приложено е и служебното начало
за попълване на преписката с относими към спора доказателства. В решението
обаче не са изложени аргументирани съображения, обосноваващи постановения
правен резултат. КЗД не е анализирала в съвкупност и поотделно събраните по
преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК и не е изпълнила задължението
си по чл. 35 от АПК да обсъди обясненията и възраженията на страните. Комисията
е извела своите изводите на предположения, приемайки, че възникналите нарушения
в осигуряването на транспорт на децата от с.Р*** , учащи се в гр.Лом, като се
сочи 2017 г., макар от събраните доказателства да се установява,
че това е за кратък период през 2017 г., са в резултат от действията на кмета
на община Лом и същите може да доведе до
основание да се приеме, че е извършена дискриминация по отношение на тези деца.
В този смисъл съдът счита, че решението не съдържа изложение на фактически
основания в достатъчна степен, за да обективират волята на органа. На първо
място не е изяснено за какъв период от време е установено, че не е имало
транспорт, т.к. в жалбата се твърди, че е имало, но е закъснявал, т.е. не е
спазвано стриктно разписанието. На второ място не е ясно след като автобусът е
един, как се приема, че до другите училища е имало транспорт, а до СУ „Д.М*** “
не и какво отношение към това има кметът П..
Макар действително да не е съобразен
специалния ред предвиден в разпоредбите на чл.15 от Закона за закрила на детето
по отношение на жалбоподателите, които са
били непълнолетни лица, но съгласно приетото в решението на ВАС, това
нарушение не е съществено, т.к. издаденият от КЗД индивидуален административен
акт е изцяло в тяхна полза и не е
препятствано реализирането на правото им на защита.
По
отношение приложението на материалноправните разпоредби, съдът приема следното:
Императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр забранява всяка пряка или
непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Р.България е страна. По см. на ал. 2 на същата
норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано друго лице при сходни обстоятелства. В разпоредбата на § 1, т. 7
от ДР ЗЗДискр е дадено определение на понятието „неблагоприятно третиране“, а
именно всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга
права или законни интереси. Анализът на нормите сочи, че за да е налице проява
на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия
състав на приложимата специална правна норма от обективна и субективна страна –
деяние, което пряко или непряко засяга права или законни интереси на лицето
/неблагоприятно третиране по см. на § 1, т. 7 от ДР ЗЗДискр/, това
неблагоприятно отношение да се квалифицира като неравно в сравнение с
действително проявено или вероятно бъдещо по-благоприятно отношение към друго
лице при сходни обстоятелства и пряка причинно следствена връзка между
неправомерния диференциран подход и защитен признак по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр
– в случая „лично положение“ и „образование“.
Анализът на събраните доказателства по делото налага за съда извода за
недоказаност на по-неблагоприятно третиране на Д.К.Ц., Ц.К.Ц. и Л.К.Ц. ***, както
по признак“лично положение“, така и по признак“образование“ от страна на кмета
на община Лом през 2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр страната,
която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които да
се направи извод, че е налице дискриминация. И едва след като бъде доказана
извършената дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на
равно третиране не е нарушено.
В производството пред административния
орган са представени становища на ангажираните с казуса държавни институции -
отдел“Закрила на детето“ при ДСП Лом, председател на ДАЗД, директора на училище
„Д.М*** “, гр.Лом, началника на РУО Монтана, зам.председател на ДАЗД, Г.Г*** настоящ
кмет на община Лом. Очевидно същите не са взети предвид и не са обсъдени
задълбочено, т.к. от същите става ясно, че в един период през 2017 г. е възникнал проблем с транспорта
на пътуващите ученици, но не само за тримата жалбоподатели, както и че след
намесата на съответните институции същият е бил разрешен. По делото като
свидетели са разпитани А*** И*** и К*** А*** , като съдът кредитира изцяло
техните свидетелски показания като обективни и безпристрастни.
От събраните по делото доказателства
и от показанията на двамата свидетели, настоящият съдебен състав намира, на
първо място, че неправилно административният орган е приел за безспорно
установено, че кметът на община Лом е
предприел “спиране на училищния транспорт от община Лом в процесния
период..“. Нито е изяснено какъв е този
процесен период/дни, седмици, месеци/, нито има събрани доказателства това да е
по разпореждане на кмета на община Лом. Безспорно е установено, че понякога е
имало закъснение на автобуса, т.е. не е спазвано стриктно утвърденото разписание, но това
очевидно не е “спиране на училищния транспорт“, било е инцидентно и по обективни причини, и
очевидно, не е по разпореждане и по вина на кмета на община Лом. От
свидетелските показания се установява също, че е имало случаи в които не е
имало транспорт за втора смяна, но пак не е ясно за какъв период, не се
установява и това да е ставало по
разпореждане или със заповед на кмета на община Лом. Действително е имало
период в който е имало затруднение с училищния транспорт, поради спряна
субсидия, но не е ясно нито колко често се е случвало, нито пък това да е
ставало с разпореждане на кмета, а още по – малко само по отношение на тримата
жалбоподатели Д.К.Ц., Ц.К.Ц. и Л.К.Ц. ***, за да се твърди, че те са „неблагоприятно
третирани“ по отношение на другите деца,
за да се приеме, че е налице дискриминация по признак „лично положение“.
Тук
е мястото да се обърна внимание, че съгласно действащата към 2017 г.
разпоредба на Закона за предучилищното и
училищното образование – чл.283, ал.2 „За децата в задължителна предучилищна
възраст и за учениците от населени места, в които няма детска градина или
училище, задължително се осигуряват средства от държавния бюджет за транспорт
до най-близката детска градина или училище, което провежда обучение в
съответната група или в съответния клас, и обратно.“ Въпреки това, макар
най-близкото училище да е в гр.В*** , от кмета на община Лом се предприети
действия и е направено възможното децата от с.Р*** да могат да се обучават и в
гр.Лом. Следва да се обърне внимание, че твърдяното от административния орган
„ограничаване на правото на образование“ не намира опора в събраните доказателства, а още по – малко
може да се приеме като дискриминация по признака“образование“.
Следователно
твърдението на жалбоподателите Д.К.Ц., Ц.К.Ц. и Л.К.Ц. ***, че т.к. през 2017 г. са
имали проблем с безплатния транспорт до училището в гр.Лом и според тях това е
дискриминационно отношение от кмета на община Лом, не са доказани по никакъв начин чрез
допустимите от закона доказателствени средства.
Всичко гореизложено обосновава крайния
извод на съда за основателност на жалбата срещу решение № 539/24.09.2020 г. на 5-чл.
състав на КЗД, в оспорената част по т. І
и т. ІІ, поради наличие на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
В представената писмена защита се претендират разноски в производството,
но доколкото списък с разноски не е представен, съдът установи, че по делото е
приложен само платежен документ за внесена държавна такса в размер на 10 лева,
които следва да бъдат заплатени от страна на КЗД.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от П.Н.П. ***, подадена чрез пълномощника адв.. Ш., със съдебен адрес ***, против решение № 539/24.09.2020 г. на Комисия за защита от
дискриминация/КЗД/ 5-чл.състав по
преписка № 268/2017 г., в частта по т.
ІІІ, с която й е препоръчано при всички свой
действия и при всяко вземане на решение да спазва и да се води от ЗЗДискр. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ
решение № 539/24.09.2020 г. на Комисия
за защита от дискриминация/КЗД/ 5-чл.състав
по преписка № 268/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта
по т. І и т. ІІ, с която: І.Установява, че П.П., в качеството си на кмет на община Лом, в
процесния период, със спирането на училищния транспорт от община В*** /с.Р*** /
до СУ „Д*** М*** “ гр.Лом и обратно пред 2017 г. е извършила пряка
дискриминация по защитен съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признак „лично
положение“ по отношение на Д.К.Ц., Ц.К.Ц. и Л.К.Ц. ***; ІІ. Установява, че П.П.,
в качеството си на кмет на община Лом, в процесния период, със спирането на
училищния транспорт от община В*** /с.Р*** / до СУ „Д*** М*** “ гр.Лом и
обратно пред 2017 г. е извършила пряка дискриминация по защитен съгласно чл.4,
ал.1 от ЗЗДискр признак „образование“ по отношение на Д.К.Ц., Ц.К.Ц. и Л.К.Ц. ***;
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация, гр.София да заплати на П.Н.П. ***, разноски в
производството в размер на 10/десет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: