№ 2370
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110206672 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № 22-
2200066/28.04.2022 г., издадено от Директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 416, ал. 5
КТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева за нарушение
на чл. 415, ал. 1 КТ.
НП е обжалвано от санкционираното юридическо лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В
жалбата си оспорва цитираното наказателно постановление. Навежда доводи за незаконосъобразен
АУАН и за изпълнена ПАМ. Моли за изменение на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се представлява. същият не
е открит за призоваване на адреса, посочен в жалбата.
Административнонаказващият орган предлага НП да бъде потвърдено, като
законосъобразно и правилно. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
В резултат на извършена в периода 14.12.2021 г. – 17.01.2022 г. проверка, обективирана в
протокол за извършена проверка, на дружеството били дадени редица предписания, сред които и
Предписание № 8: работодателят да изплати на *** уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа ведно с обезщетението на основание чл. 224, ал. 1 КТ в пълен размер за
м.11.2021 г. Предписанието било със срок на изпълнение – 31.01.2022 г. Същото не е било обект на
оспорване, по административен ред.
В хода на последваща проверка, извършена на 15.02.2022 г. било констатирано
1
неизпълнение.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
актосъставителя Д.К.; АУАН; НП; протоколи за проверка; известие за доставяне; разчетна
ведомост; заповед; сведение; вътрешни правила за работна заплата; сигнали; заповеди за
компетентност и длъжностни характеристики.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ
и съпоставка на доказателствата не е наложителен.
Важно е да се отбележи, че разпитаният актосъставител ясно си спомни и разказа за
случая, дори с детайли, които нямат принципно отношения към предмета на доказване. В подкрепа
на казаното от него са и приложените протоколи за проверка, като едва с подадената жалба не се
представят доказателства за изпълнение.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
2
следствие се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят не е изпълнил задължително и
влязло в законна сила предписание № 8 на ДИТ-София – да изплати трудово възнаграждение и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на работник за м.11.2021 г.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че
дружеството не е изпълнило задължението си към държавата по чл. 415, ал. 1 КТ - да изпълнява
предписанията на контролните органи.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. Субективната
страна не следва да бъде обект на обсъждане, доколкото се касае за отговорност на юридическо
лице, която е обективна и безвиновна.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КТ задължения на
физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани
не просто с възможността за контрол, но и с правата на работниците да получат съответно и
своевременно заплащане, а процесната незаконосъобразна практика застрашава всички наети
лица, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава
с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено, законосъобразно и обосновано е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 415, ал. 1 КТ, който не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или
3
глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.
Предвид обстоятелството, че няма данни и към момента предписанието да е било
надлежно изпълнено, санкцията е отмерена в необосновано занижен размер, но доколкото
производството е било образувано, по жалба на санкционираното лице, ревизия в негативна за
него насока е недопустима (non reformatio in peius).
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-2200066/28.04.2022 г., издадено от
Директора на ДИТ-София, с което, на основание чл. 416, ал. 5 КТ, на *** била наложена
имуществена санкция, в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, ***, ЕИК *** да заплати по сметка на
Главна инспекция по труда сумата от 100 (сто) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4