Решение по дело №1292/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „М. Б. Б.Е.П. “ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Победа“, бл. 11, вх. В, ет. 9, ап. 80, представлявано от управителя Ж.М.Ж. , чрез пълномощник - адв. В.С., срещу Решение № 596/21.04.2023г. постановено по АНД № 20233110200238 по описа на Районен съд – Варна по описа за 2023г., с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2200738/10.08.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, като наложената на дружеството на основание чл.85 ал.4, вр. чл.81 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ „имуществена санкция“ в размер на 1 900 лв. за нарушение на чл.32 ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа /Наредбата/, е намалена на 1 000 лева.

В касационната жалба решението се оспорва като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че събраните по делото доказателства не установяват състав на вмененото с НП нарушение. Деянието не е осъществено от обективна страна, тъй като няма данни лицето И К да е сключило трудов договор, в който случай отношенията му с посредника не попадат в приложното поле на ЗНЗ и Наредбата. Поддържа се, че доколкото по делото липсва договор съдържащ реквизитите по чл.32 от Наредбата, то и намалената имуществена санкция е несправедлива и незаконосъобразна. На изложените основания се моли отмяна на решението на Районен съд -Варна и отмяна на наказателното постановление. В депозирани чрез пълномощника писмени бележки, жалбата се поддържа на изложените основания. Допълнително се излага, че доколкото Наредбата е издадена в изпълнение на чл.28 ал.8 от ЗНЗ, то същата урежда посредническа дейност по сключване само на трудови договори, т.е. за да е изпълнен съставът на чл.32 ал.1 от Наредбата, административнонаказващияорган /АНО/, а също така и съдът, следва да се убедят, че лицето е сключило трудов договор, а данни за това по преписката няма. Сочи е, че представеният такъв на италиански език не е придружен с превод на български език, поради което и не може да се цени като доказателство по делото. Респективно липсва състав на нарушение, а съответно и компетентност на наказващия орган. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по касация – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ -Варна, чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Н. в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли да се остави в сила въззивното решение като законосъобразно, доколкото вмененото с НП нарушение е доказано от събраните по делото доказателства. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, поради което пледира за оставянето му в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на „М. Б. Б.Е.П. “ ООД против НП № 03-2200738/10.08.2022 г. на Директора на Дирекция „ИТ“ - Варна, с което на дружеството за нарушение на чл. 32 ал. 1 от НУРИПДНР е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 900 лв., на основание на чл. 85 ал. 4, вр. чл. 81 ал. 2 от ЗНЗ.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че при извършена документална проверка по спазване на трудовото законодателство било установено, че дружеството, в качеството си на посредник при извършване на посредническа дейност и услуги по наемане на работа в чужбина, съобразно Удостоверение за регистрация № 3271/24.01.2022г., включваща насочване и подпомагане за започване на работа при чуждия работодател „Джобсън Италия“ ООД Ла Специа Италия, не е представил на търсещото работа лице И Д К , преди заминаването му от РБ за работа в Белгия, като супервайзор, устроен на работа на 03.03.2022г. индивидуален договор за наемане на работа, ведно с превод на същия на български език. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол от 20.07.2022г., като на същата дата бил съставен и АУАН, с който на дружеството било повдигнато обвинение за допуснато нарушение на чл. 32 ал. 1 от Наредбата. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу АУАН. АНО като възприел описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал процесното НП, с което на основание чл. 85 ал. 4 вр. с чл. 81 ал. 2 от ЗНЗ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1 900 лева.

Въззивният съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени такива приобщени с административнонаказателната преписка и допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания.

В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, като наведените от въззивника възражения в тази насока, съдът е приел за неоснователни.

ВРС е посочил, че установената въз основа събраните по делото доказателства фактическа обстановка, отнесена към приложимата нормативна уредба, безспорно установява осъществен от дружеството състав на нарушение по чл.32 ал.1 от Наредбата.

Счел е, че не са налице основания, случаят да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава със степен на обществена опасност, различна от други такива, като напротив – налице са отежняващи обстоятелства, а именно установени при същата проверка още нарушения, общо 8 на брой.

За да измени НП и определи санкцията в предвидения в закона минимален размер, ВРС е отчел липсата на изложени от АНО мотиви, въз основа на които е определен размерът на наложената с процесното НП имуществена санкция, както и отсъствието на доказателства за санкциониране на дружеството с други влезли в сила НП.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Не са налице наведените касационни основания.

-Само бланкетно се твърдят допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не констатира такива при извършената служебна проверка. При постановяване на оспореното решение въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.

Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

-Съответен на доказателствата и на приложимите законови разпоредби е изводът на въззивния съд за постановяване на НП при правилно приложение на материалния закон. С оспореното пред районния съд НП административно-наказателната отговорност на „М. Б. Б.Е.П. “ ООД е ангажирана за допуснато нарушение на чл.32 ал.1 от Наредбата, чието съдържание предвижда посредникът да предоставя на търсещото работа лице преди заминаването му от Република България подписан индивидуален договор за наемане на работа от работодателя или от упълномощено от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа, както и превод на договора на български език. Предоставянето на индивидуалния договор се удостоверява с декларация, подписана от лицето. Цитираната е норма е императивна, а изпълнението на вмененото задължение на дружеството-посредник не е поставено в зависимост от желанието на търсещото работа лице.

Неоснователно се явява възражението за неприложимост в случая на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. В чл.1 е посочено, че с наредбата се уреждат условията и редът за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в Република България, в други държави и на моряци, регистрацията за извършване на посредническа дейност, нейното отказване и прекратяване, условията и редът за временно или еднократно предоставяне на посреднически услуги по заетостта в Република България, както и задължителните изисквания за съдържанието на посредническите договори. Съгласно чл.5 и чл.2 ал.2 от Наредбата, посредническата дейност се извършва от лица със съответната регистрация в Агенцията по заетостта и издадено удостоверение за регистрация от МТСП и се изразява в оказване съдействие на търсещите работа лица и на работодателите, предлагащи работни места, с цел сключване на договор за наемане на работа.

Горната нормативна уредба и събраните по делото доказателства /Удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност № 3271/24.01.2022, Договор за услуги от 20.08.2021г. между „М. Б. Б.Е.П. “ ООД и „Джобсън Италия“ и Посреднически договор от 12.12.2021г. между дружеството и И Д К /, безспорно водят на извода за приложимост на Наредбата. Неотносимо е възражението относно характера на договора, сключен между търсещото работа лице и чуждестранния работодател, тъй като в разпоредбата на чл.32, ал.1 от Наредбата не е въведено изрично изискване наличието на подписан към него момент двустранно подписан трудов договор. Целта, която законодателят преследва с изискването за подписан от работодателя индивидуален договор за наемане на работа, е да осигури възможност за информираност на лицата, които търсят работа в чужбина за условията и реда, при които ще бъдат наети на работа, за да могат своевременно и адекватно да защитят своите права и законни интереси пред чуждестранния работодател, в случай, че бъдат нарушени. По тази причина е и изискването същият да е преведен на български език.

В случая, със самото изпращане на лицето, без какъвто и да е договор, следва да се счита, че е осъществен съставът на чл.32 ал.1 от Наредбата. Внимание заслужава обстоятелството, че този факт е потвърден от представляващия дружеството управител, в дадените от него на осн. чл.76 ал.1 т.2 от ЗНЗ обяснения, в които е посочил, че лицето И К , с който имат сключен посреднически договор, е устроен на работа като „тръбар“ чрез „Джобсън Италия“, считано от 03.03.2022г., като поради спешното заминаване на лицето, индивидуалният договор за наемане на работа /изискуем от разпоредбата на чл.32 ал.1 от Наредбата/ не му е предоставен. Макар във въззивната жалба да се развива малко по-различна теза, а именно, че е имало такъв договор, но е връчен на Кирилов едва на летището, а декларацията подписана от него и удостоверяваща връчването му се е загубила, то отново не се представят каквито и да са доказателства за установяване на релевантните факти.

Какво се е случило след това между работника и чуждия работодател, в т.ч. и дали е разписан друг договор, е без значение за съставомерността на деянието.

-Като неоснователно се преценява и въведеното с касационната жалба основание на чл.348,ал.1,т.3 от НПК. Осъщественото административно нарушение е формално, на просто извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни и за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Въззивният съд е определил справедлив размер на наложената санкция, съобразно критериите по чл. 27, ал.2 от ЗАНН.

Като е достигнал до този правен извод и е изменил оспореното пред него наказателно постановление, решаващият съдебен състав при Районен съд - Варна е постановил валиден, допустим и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания за отмяната му по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 3 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

При този изход на делото , своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН вр. чл.143,ал.1 от АПК, като се присъди такова в размер на 80 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното, Административен съд - Варна, VІІ-ми тричленен състав, на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 596/21.04.2023г. постановено по АНД № 20233110200238 по описа на Районен съд – Варна по описа за 2023г., с което е изменено Наказателно постановление № 03-2200738/10.08.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като наложената на „М. Б. Б.Е.П. “ ООД, ЕИК **, гр. Варна на основание чл. 85 ал. 4 във вр. с чл. 81 ал. 2 от ЗНЗ „имуществена санкция“ в размер на 1 900 лв. за нарушение на чл. 32 ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, е намалена на 1 000 лева.

ОСЪЖДА „М. Б. Б.Е.П. “ ООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Победа“, бл. 11, вх. В, ет. 9, ап. 80, представлявано от управителя Ж.М.Ж. , да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: