РЕШЕНИЕ
№ 83/ 05.03.2020год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Ива Цветкова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 3
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1437/15.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 7891/2018г. по описа на Пернишкия районен съд е признато
за установено по отношение на В.В.Т., че дължи на „Топлофикация - Перник” АД,
гр. Перник сумата в общ размер от 3400.89 лв., от които: главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на
3039.02лв. за периода 01.05.2016г. - 30.04.2017г. и 361.87лв. законна лихва за
забава на месечните плащания за периода 10.07.2017г. - 26.04.2018г., както и
лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
№2447/16.05.2018г. по ч.гр. д. № 3233/2018 по описа на ПРС.
В срок е постъпила въззивна жалба от
адв. Г., особен представител на В.В.Т., в която се поддържа, че решението е
незаконосъобразно, като съдът е формирал изводите си, без да вземе предвид
събраните по делото доказателства и направените от ответника оспорвания.
„Топлофикация – Перник” АД, гр.
Перник изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД,
гр. Перник твърди, че ответникът дължи сума в общ размер от 3400.89 лв., от
които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в
размер на 3039.02лв. за периода 01.05.2016г. - 30.04.2017г. и 361.87лв. законна
лихва за забава на месечните плащания за периода 10.07.2017г. - 26.04.2018г.,
както и лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
№2447/16.05.2018г. по ч.гр. д. № 3233/2018 по описа на ПРС.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът е оспорил иска, твърдейки, че няма качеството
на клиент на топлинна енергия за исковия период, оспорен е и размерът на
начислените суми.
С обжалваното решение районният съд е
приел, че са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника.
Последният е собственик на топлоснабдения имот и на негово име е открита
партида, а относно размера на задължението, съдът е приел, че същото е
установено от заключението на съдебно-
техническата експертиза.
Решението на ПРС е валидно и допустимо,
а по отношение законосъобразността му, въззивният съд, на основание чл.269 ГПК,
е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят поддържа, че не е
доказано, че е потребител на топлинна енергия.
По силата на чл.150, ал.1 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012
г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3,
ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в
топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна
енергия е собственика, респективно -
физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и
лицето, което купува ТЕ за битови нужди.
Като доказателство по делото е
представен нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № 58, н.д. №
227/2006г. на нотариус З., видно от който на 05.06.2006г. ответникът е закупил
процесния имот, от което и следва, че същият има качеството на потребител на
топлинна енергия по смисъла на горецитираните разпоредби. Неоснователно е
възражението на ответника, че с договора не се установява, че е бил потребител
на топлоенергия за исковия период. След като ответникът не твърди, а и не
установява с надлежни писмени доказателства, че е отчуждил имота, то следва, че
е собственик на същия и през исковия период. Договорът, с който ответникът е
закупил имота съставлява надлежно доказателство за установяване правото на
собственост за периода след придобиването на имота и не е необходимо в някаква
периодичност това право да се удостоверява отново. От своя страна пък ищцовото
дружество няма задължение да доказва отрицателния факт, че ответникът не е
отчуждил имота.
При наличието на този нотариален
акт, доказателствената сила на който не е опровергана, то е безпредметно да се
обсъждат всички останали доказателства, представени с оглед установяване
качеството на клиент на топлинна енергия, тъй като те биха имали решаващо
значение само в хипотеза, при която липсват доказателства за правото на
собственост.
Предвид горното, съдът намира за
доказано наличието на облигационно правоотношение между страните по делото.
За установяване размера на задължението по делото е
приета съдебно- техническа експертизи. В заключението на вещото лице е посочено
количеството и стойността на потребената енергия по компоненти /битово гореща
вода, отопление имот, сградна инсталация/. Наред с това вещото лице е отразило
стойността на потребената топлоенергия за всеки един месец, като е
конкретизирано помесечно и размерът на задължението за всеки един от
компонентите. Т.е. по делото са събрани доказателства относно начина на
формиране на задължението, предвид на което и съдът намира за неоснователни
доводите в жалбата, че искът не е доказан по размер
предвид направеното оспорване на представеното с исковата молба извлечение от сметка.
Последното не е взето предвид от районния съд при формиране изводите относно
размера на задължението.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да се потвърди, като жалбоподателят дължи на въззиваемото
дружество заплащане на разноски по делото в размер на 400 лв., от които 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 300 лв. възнаграждение за особен представител.
Водим от гореизложеното Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1437/15.10.2019г., постановено по гр.д. № 7891/2018г. по описа на Пернишкия
районен.
Осъжда В.В.Т. *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД, гр. Перник сумата от 400 лв., представляващи направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: