№ 12
гр. Габрово , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214200600032 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия и
адв.Р.Б. в качеството му на защитник на подсъдимия И. И. К. срещу присъда
№ от 18.12.2020г. постановена по НОХД № 712 от 2020г. на РС-Габрово.
С горната присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия И.К.
за виновен в това, че около 01:35 часа на 05.09.2019г. по ул.“Лазурна“ в
гр.Габрово при управление на МПС-лек автомобил марка „Ауди А8“ с
рег.***, нарушил следните правила за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и
чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди
на повече от едно лице, както следва:
На М. Р. Г. от гр.Габрово, изразяваща се в счупване на дясна бедрена
кост и изкълчване на лява тазобедрена става, довели до трайно
затрудняване на движението на левия и десния долни крайници,
На Г. И. И. от гр.Габрово, изразяваща се в счупване на двете кости на
дясната подбедрица и счупване с разместване на кръсцовата кост на таза,
довели до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник
и снагата,
Престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, предл.второ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с
чл.342, ал.1 от НК за което и на основание чл.58а, ал.1 от НК му е наложил
наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, като на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на същото за
1
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК съдът е лишил подсъдимия И.К. от право да
управлява МПС за срок от една година и осем месеца, считано от влизане на
присъдата в сила.
Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата М.Г. сумата от
1000.00 лева и на пострадалата Г.И. сумата от 1200.00 лева , представляващи
разноски за процесуално представителство.
На подсъдимия са възложени и всички направени по делото разноски.
В законният срок присъдата е обжалвана от подсъдимия и от адв.Б. в
качеството му на защитник на подсъдимия К.. Защитникът счита, че
обжалваната присъда е явно несправедлива, тъй като съдът не съобразил
доказателствата касаещи личността на подсъдимия и въпреки наличните
предпоставки не приложил разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК.Прави се искане
обжалваната присъда да бъде изменена и да се наложи наказание към
минималния предвиден в закона размер.
По делото е представено и допълнение към въззивната жалба. В него се
навеждат доводи за налични смекчаващи вината обстоятелства, които налагат
приложението на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1 от НК. Като такива адв.Б.
сочи ниската възраст на подсъдимия, който има положително отношение към
обществения живот в страната, това, че е студен, както и ,че има сравнително
добра справка за нарушения по ЗДвП.На следващо място като такива
защитника сочи и факта, че деянието е извършено в малките часове на деня, в
зона в която няма интензивно движение. Адв. Б. счита ,че като смекчаващи
вината обстоятелства следва да се отчетата направените от подсъдимия
самопризнания както и това ,че пострадалите сами се били поставили в
ситуацията да пътуват с него в малките часове на денонощието.В
допълнението към въззивната жалба се прави искане да бъде отменена
обжалваната присъда в частта в която са присъдени разноски на пострадалите
за процесуално представителство.
Подсъдимият К. се явява лично пред настоящата инстанция.Той и
неговия защитник поддържат депозираната жалба по изложените в нея
съображения.
Частната обвинителка Г.И. не се явява, редовно призована. Явява се
нейния повереник адв.Д.С., която оспорва жалбата и моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Частната обвинителка М.Г., редовно призована , не се явява.Явява се
нейния повереник.Адв.Д. оспорва жалбата и прави искане пред настоящата
инстанция да му бъдат присъдени разноски в размер на минималното
адвокатско възнаграждение, тъй като неговата доверителка нямала финансова
2
възможност да му заплати такива.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата.
Счита ,че присъдата на РС-Габрово е правилна и законосъобразна и моли да
бъде потвърдена.
Въззивният съдебен състав , след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Атакуваната присъда на РС- Габрово е постановена по реда на глава 27
от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник
адв.Б. от ГАК. При провеждане на предварителното изслушване на
подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по
чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за същите факти.
Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от
НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт,
като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на
доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги
потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е извършил
престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между
признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед
изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.
Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на
събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата
обстановка, която и настоящата инстанция възприема.
На основание приетата за установена фактическа обстановка,
решаващият съд е приел от правна страна, че подсъдимия К., както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.343, ал.3, б“б“, предл. второ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр.
с чл.342, ал.1 от НК за което го е признал за виновен.
РС-Габрово е определил на подсъдимия К. наказание от две години
лишаване от свобода и съобразявайки разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е
намалил с една трета така определеното наказание лишаване от две години
лишаване от свобода, като е наложил на К. наказание от една година и
четири месеца лишаване от свобода. Решаващият съд е отложил
3
изпълнението на същото на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Размерът на
наложеното наказание и приложението на чл.66, ал.1 от НК са предмет на
оспорване от страна на подсъдимия и неговия защитник.
За да определи наказания от две години лишаване от свобода при
превес на смекчаващите вината обстоятелства решаващият съд е отчел като
такива, младата възраст и чистото съдебно минало на подсъдимия,
направените изначално самопризнания и изразеното съжаление за
извършеното. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчете и
факта, че подсъдимият, като деец е с ниска степен на обществена опасност,
тъй като към момента на деянието е неосъждан и е студент по „маркетинг“,
няма данни за други противообществени прояви.Като отегчаващи вината
обстоятелства РС-Габрово е отчел изключително високия интезитет на
засягане здравето на пострадалите, както и същественото нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.Въззивният съд счита, че в конкретния случай, като отегчаващи
вината обстоятелства следва да се отчетата предходните нарушение на ЗДвП
от страна на подсъдимия.Видно от справката приложена на стр.89 от
досъдебното производство, К. е правоспособен водач от 10.05.2017г. същият
има издадени шест фиша и един акт за нарушение на ЗДвП.Прави
впечатление ,че само два месеца преди престъплението за което е предаден на
съд, К. отново е шофирал с превишена скорост и за това му нарушение му е
наложено административно наказание.Изложеното до тук, характеризира
подсъдимия К. като деец, който въпреки младата си възраст демонстрира
трайно незачитане на правилата за движение по пътищата и въпреки
наложените му административни наказания същият до момента на
престъпното деяние не е коригирал поведението си. На следващо място, като
отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете и високата степен на
обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с други деяния от
същия вид. Подсъдимият си е позволил без причина да управлява МПС със
скорост значително по-висока от разрешената за съответния пътен участък,
въпреки, че в автомобила са пътували още три лица и знаейки, че две от
лицата, пътуващи на задната седалка са без колани. К. е демонстрирал
безхаберно и безотговорно отношение както към живота и здравето на
пътниците в автомобила, така и на останалите участници в движението по
пътищата. Въззивният съд счита, че категорично не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват
приложението на чл.55, ал.1 от НК. Не е налице съпричиняване от страна на
пострадалите на престъпния резултат. Действително, лицата пътуващи на
задната седалка са били без поставени колани, но те с поведението си не са
станали причина за възникналото ПТП и извършеното от тях нарушение на
ЗДвП не е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Наложеното от РС-Габрово наказание от една година и шест месеца на
подсъдимия К. съответства на тежестта на извършеното престъпление и съдът
счита, че ще постигне целите както на генералната, така и на личната
4
превенция. Правилно РС-Габрово е приложил и разпоредбата на чл.66, ал.1 от
НК.Подсъдимият е млад човек, не е осъждан и за постигане целите на
наказанието не се налага същият да бъде изолиран от обществото.
При определяне срока на лишаване от право да управлява МПС,
решаващият съд е съобразил степента на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца и законосъобразно е определил същото на една
година и осем месеца.
Решаващия съд е присъдил сумата от 1000.00 лева за оказаната
безплатна адвокатска помощ от адв.Р.Д. от ГАК на пострадалата М. К.а.
Същата към момента на упълномощаването е била непълнолетна и е
действала със съгласието на нейния баща.Съгласно чл.38, ал.2 във вр. с ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатът може да оказва безплатна адвокатска
помощ на материално затруднени лица, като му се дължи възнаграждение ако
ответната страна бъде осъдена. Възнаграждението следва да се определи в
съответствие с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Първоинстанционният съд неправилно е
осъдил подсъдимия да заплати дължимата сума от 1000.00 лева за оказана
адвокатска помощ на пострадалата Г.. Такива разноски не са направени от
частната обвинителка и не следва да бъдат присъждани в нейна полза. Касае
се за осъществяване на безплатна защита при условията на чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата , което предполага служебно определяне и
присъждане на възнаграждение от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА директно
на процесуалния представител. Сумата от 1000.00 лева подсъдимият следва
да заплати не на частната обвинителка, а на повереника оказал и безплатна
адвокатска помощ. По тези съображения присъдата в тази и част следва да
бъде изменена, като подсъдимия да бъде осъден да заплати на адв.Д. , сумата
от 1000.00 лева за оказана безплатна адвокатска помощ пред РС-Габрово на
частната обвинителка М.Г..
Пред настоящата инстанция адв.Д. отново прави искане да му бъде
присъдено възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
частната обвинителка Г. пред въззивната инстанция. Искането е основателно
и законосъобразно и съгласно чл.189, ал.3 от НПК във вр. с чл.38, ал.2 във
вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата във връзка с Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде
присъдено на адв.Д. и възнаграждение от 1000.00 лева за настоящата
инстанция.
Възражението на защитата за недължимост на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, поради липса на доказателства за
материално затруднение, настоящата инстанция намира за неоснователно.
Минималния размер на възнаграждение на адвокат за осъществено от него
процесуално представителство, определим съгласно съответната наредба, се
явява гарантиран винаги съответствие с принципа за възмездност на
5
адвокатския труд, прогласен в чл.36, ал.1 от ЗА. Предпоставка за заплащане
на този минимален размер е единствено постановяването за страната
представлявана от адвокат решение. Интересите на подсъдимия не се явяват
накърнени , предвид определяне на минимален размер на възнаграждение ,
платимо на повереника на частния обвинител.
При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314
от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното
отменяване и същата следва да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна в останалата и част.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №260029 от 18.12.2020г., постановена по НОХД №
712/2020г. по описа на РС-Габрово в частта относно разноските, като на осн.
чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия И. И. К. с ЕГН ********** да
заплати разноски за процесуално представителство пред първата инстанция в
размер на 1000.00 лева вместо на М. Р. Г. на нейния повереник адв.Р.Д. от
ГАК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
ОСЪЖДА подсъдимия И. И. К. с ЕГН ********** да заплати разноски
за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на
1000.00 лева на адв.Р.Д. от ГАК в качеството му на повереника на частната
обвинителка М. Р. Г. , на основание чл.189 ал.3 от НПК във вр. с чл.38, ал.2
във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата и чл.13, ал.1, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6