О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
17.07.2019 г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 17
юли
2019 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 6 по описа за 2019 година:
Съдът счита, че следва да приеме
като доказателства по делото
представените с исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като
същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.
2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е установителен
иск по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.
Ищцовото дружество твърди в исковата
си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Тота И.Д. било образувано
ч.гр.д № 4154/2018г., 2 с-в по описа на PC Стара Загора. Против длъжника била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 214.62 лева (двеста
и четиринадесет лева и 62 ст.) за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично
задължение на длъжника при условия на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищцовото дружество предявява
на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение до размера на 134,78 лева /сто тридесет и
четири лева и 78 ст./, която сума представлявала цена на потребени и
незаплатени мобилни услуги.
Наред с установителния иск по чл. 422
от ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба ,
ищцовото дружество предявява и осъдителен иск срещу ответника за плащане на
дължими лизингови вноски в размер на 79,84 /седемдесет и девет лева и 84 ст./.
Допустимо било
съдът да бил сезиран с установителен иск по чл. 422 от ГПК за сума, по-малка от
тази по заповедното производство, но на същото основание – вземане за
неизплатени далекосъобщителни услуги. Допустимо било също така, заедно с
установителния иск да бил предявен и осъдителен иск, при условия на обективно
съединяване на искове, за чието разглеждане се прилагали общите правила.
По повод договор за мобилни услуги от
дата 28.01.2016г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ответникът Тота И.Д. била абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер
0898/568442 с избрана абонаментна програма НонСтоп 29.99 лева, с уговорен срок
на действие 24 месеца до 05.11.2017г., като правоотношението било новирано с
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги по мобилен номер 0898/568441 с уговорен срок
на действие 24 месеца от дата 28.01.2016г. до 28.01.2018г., като при
възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът взел мобилно
устройство LG модел Leon Grey
на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4,99 лева
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на посочения договор
ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимите суми”.
За потребените от абоната-ответник
услуги за периода от 01.05.2016г. до 30.09.2016г. Теленор издал:
- фактура
№ **********/01.06.2016г. за отчетения период на потребление 01.05.2016г. -
31.05.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 49,62 лева /с ДДС/, от които 24.99 лева /без ДДС/ за месечен абонамент НонСтоп 29.99 лева, временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лева и лизингова вноска 4,99 лева; Други услуги с добавена
стойност 2.49 лева, Кратки текстови съобщения (SMS) 7.36 лева, Разговори към „Грижа за клиента” 0.40 лева.
Дължимата сума била платима в срок 16.06.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура № **********/01.07.2016г. за отчетения период на
потребление 01.06.2016г. – 30.06.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 54.81 лева /с ДДС/, от които 24.99 лева /без ДДС/ за месечен абонамент НонСтоп 29.99 лева, Лизингова вноска 4,99 лева; Други услуги с добавена стойност 3.24 лева, Други услуги с добавена стойност 4.49 лева, Кратки текстови съобщения (SMS) 6.56 лева, Международни разговори 1.29 лева, Разговори към „Грижа за клиента” 0.20 лева.
Дължимата сума била платима в срок 16.07.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура № **********/01.08.2016г. за отчетения период на потребление 01.07.2016г. – 31.07.2016г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 35.03 лева /с ДДС/, от които 24.99 лева/без ДДС/ за месечен абонамент
НонСтоп 29.99 лева, Лизингова вноска 4,99 лева; Разговори към „Грижа за клиента” 0.04 лева.
Дължимата сума била платима в срок 16.08.2016г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът бил
потребител и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 139,46 лева,
фактурирани за три последователни отчетни месеца – за месец 06.2016г., за месец
07.2016г. и за месец 08.2016г. Към всяка от фактурите имало приложено
извлечение – детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С Кредитно
известие № **********/01.09.2016г. за извършена корекция по дълга, като била
сторнирана сумата в размер на – 9,67 лева / с ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена била и
дължимата лизингова вноска в размер на 4,99 лева и бил отразен незаплатения
баланс в размер на 139,46 лева, за предходните три отчетни периода, при което
задължението за плащане възлизало на сума в размер на 134,78 лева.
Неизпълнението на абоната-ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 142,78 лева,
ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за
услуга, като във връзка с чл. 75 , вр. с чл. 19б,в от ОУ на мобилния оператор,
Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Тота И.Д. за
ползваните абонаменти и издал по абонаментен номер № ********* на дата
01.10.2016г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 651 лева.
В издадената крайна фактура била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на 436,38 лева; фактурирана била цената, дължима за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на
79,84 лева и била включена сумата за потребени мобилни услуги от предходните
три отчетни периода в размер на 134,78 лева.
Датата на деактивация на процесния
абонамент била 22.08.2016г.м като същата се генерирала автоматично по вградена
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договора си, като същият
не спазил крайния срок за ползване на абонамента НонСтоп 29.99 лева за мобилен номер 0898/568442 до
28.01.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 28.01.2016г.
В настоящото производство
Операторът нямал претенция по отношение на
начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в
размер на 436,38 лева, като същата не била част от предмета на иска.
Поради прекратяване на договора
за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание
т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите
месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка LG модел Leon Grey били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3(2) от договора за
лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер 0898/568442, „Месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя
в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България” ЕАД”.
При сключване на процесния
договор била посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите 1-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите
вноски бил указания в месечните фактури
срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната
да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело
до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент
за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания”/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец
10.2016г, когато била издадена крайната фактура № **********/01.10.2016г., съгласно уговорения
погасителен план, както следва:
- За устройство LG модел Leon Grey, взето във връзка с мобилен
номер 0898/568442, се дължало цената в размер на 79,84/седемдесет
и девет лева и 84ст./ след месец 10.2016г. Съответно периодът, за
който били дължими предсрочно изискуемите
лизигови вноски, бил след м. 10.2016г. до м. 12.2017г.
Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ответникът
Тота И.Д. се била съгласила и приела Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор имало право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги било обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на Тота И.Д.. При неспазване на
което и да било задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че
било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор
имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията
на т. 196, в) да прекратял едностранно индивидуалния договор с потребителя или
да откажел сключване на нов договор с него”.
Съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия било
посочено, че, всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика
по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б)
месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които бил сключен
индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплащало от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура,
не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът Тота И.Д.
била подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвала мобилен номер 0898/568
442 и не изпълнила задължението си по договор да заплащала стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение била изпаднал в забава.
Издадени били фактури и в срок не ги заплатила. Изпълнен бил фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало
да понесе отговорността си.
Представените фактури сами по себе
си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник била сключила договор и
ползвала съответната далекосъобщителна услуга, задължила се да заплаща цената
на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ.
същата била в неизпълнение на договора си.
Моли съда да постанови решение, с
което да признаете за установено по отношение на ответника Тота И.Д., с ЕГН: **********,
че към него съществува изискуемо вземане на ищцовото дружество „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД в размер на 134,78 лева /сто тридесет и четири лева и 78 ст./ за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********* за периода
от 10.03.2016г. до 09.08.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното
плащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника Тота И.Д.,
с ЕГН: ********** да заплати на ищеца сумата в размер на 79,84 лева /седемдесет
и девет лева и 84 ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 05.04.2016г. за мобилен номер 0898/568442 за периода след
м.10.2016г. до м.12.2017г. с абонатен
номер № *********.
Моли съда да им бъдат присъдени
направените разноските по делото.
В определения
от съда срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника,
с който счита, че предявените искове са допустими, като предявени от лице,
което имало правен интерес от воденето им, но недоказани и като такива
неоснователни.
В
исковата молба се твърдяло, че бил сключен договор за мобилни услуги от
28.01.2016г., като същият бил новиран с допълнително споразумение към него, въз
основа на което било получено и мобилното устройство при условията на лизингово
плащане. От друга страна в петитума осъдителния иск се претендирал заплащане на
лизингови вноски, въз основа на договор за лизинг от 05.04.2016г. за период от м. 10.2016г. до м. 12.2017г.
Към
исковата молба били приложени два договора - за мобилни услуги от 28.01.2016г.
и договор за лизинг от 28.01.2016г. Не било представено споменатото
допълнително споразумение, по силата, на което бил новиран договорът за мобилни
услуги.
Не
бил представен и договор за лизинг от 05.04.2016г.
На
лице било противоречие между твърдяното в исковата молба и представените към
нея писмени доказателства. Поради това не ставало ясно от кое правоотношение
ищецът точно черпил правата си.
От
друга страна в самия договор за лизинг бил инкорпориран и погасителен план за
заплащане на дължимите лизингови вноски. В същия обаче липсвали дати за падежа
на всяка от тях, поради което преценката дали длъжникът изпаднал в забава и
кога станало това, ставала невъзможна.
На
следващо място ищецът твърдял, че ответникът не заплатил задълженията си по
издадените три броя фактури за предоставени мобилни услуги за месеците май, юни
и юли 2016г., но не представил доказателства, че действително плащане не било
налице. Същата счита, че в настоящия случай, когато ответникът бил лишен от
възможността да прави такива твърдения, а тя в качеството си на особен
представител без връзка с г-жа Д. не разполагала с информация за това, следвало
ищецът да представил доказателства - писмени такива или чрез назначаване на
вещо лице и да докажел по безспорен и категоричен начин, че плащане
действително липсвало.
Моли
съда да отхвърли предявените искове, като недоказани и неоснователни.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК,
който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване,
че вземането за мораторна лихва на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 4154/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
съществува. Ищецът носи доказателствена тежест относно твърденията в исковата
молба за наличието на каузално правоотношение и изпълнението на задълженията си
по същото.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: договор за мобилни услуги от 28.01.2016г.; договор за
лизинг от 28.01.2016г.; Общи условия на Теленор; фактура № ********** от
01.06.2016г.; фактура № ********** от
01.07.2016г.; фактура № ********** от 01.08.2016г.; фактура № ********** от
01.09.2016г.; фактура № ********** от 01.10.2016г.;
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 4154/2018г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, б.б. за платена държавна такса и
пълномощно на адвокат В.Г..
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 24.09.2019г. от 09.45ч., за която
дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.Препис от отговора на ответника да се връчи
на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: