Решение по дело №69191/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17969
Дата: 2 ноември 2023 г.
Съдия: Даниела Петрова Попова
Дело: 20221110169191
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 17969
гр. ..., 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДА.ЕЛА П. П.
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДА.ЕЛА П. П. Гражданско дело №
20221110169191 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е делбено, в първа фаза – по допускане на делбата.
Предявен е иск за делба на съсобствени между стрА.те три недвижими
имота – поземлен имот с идентификатор ..., апартамент с идентификатор ... и
апартамент с идентификатор ... по КККР на гр.....
Ищецът твърди, че между стрА.те е налице съсобственост върху описА.те в
исковата молба вещи, произтичаща от наследяване на общия им наследодател.
Твърди се освен това, че ищецът е лишен от ползването на съсобствените вещи,
поради което иска определяне на привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. ...
ГПК, с който не оспорват фактическите твърдения относно възникването на
съсобствеността между стрА.те. Ответницата В. Б. П. прави възражение за лична
трансформация на един от делбените имоти. Оспорват претендирА.те квоти в
съсобствеността по отношение на този имот. Оспорват и претенциите по чл.344,
ал.2 от ГПК по основА.е и размер.
СтрА.те претендират присъждане на разноски в първата фаза на
производството.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на стрА.те,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
По допускането на делбата
Съгласно на чл. 344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои стрА. и за кои имоти ще се извърши
тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата
фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса
за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба
на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на
съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също
така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът
на тяхното участие в съсобствеността. Решението за допускане на делба има
преди всичко установителен характер, с който се признава наличието на
съсобственост между стрА.те и размерът на техните части. Ако не бъде призната
съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването
на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се
постанови решение за допускане на делбата.
СтрА.те не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се
установяват следните факти: 1) че на ... г. между Е. К. П. и В. Б. П. е сключен
граждански брак; 2) че по силата на Нотариален акт № ... том I, рег. № ..., дело №
... от ... г. от дата ....... г. Е. К. П. е признат за собственик на основА.е дарение и
наследство на недвижим имот,а именно поземлен имот с идентификатор ...,
находящ се в гр. ..., район ..., ул. „...“ ... с площ от 1557 кв. м. ведно с всички
подобрения и приращения в имота; 3) че по силата на Нотариален акт за
собственост на недвижими имот, придобит по наследство № ..., том ..., рег. № ...,
дело № ... г. от ... г., Е. К. П. е признат за собственик на апартамент ..., находя6щ
се в гр. ..., район ..., ул. „...“ № ... ..., с площ от 57,06 кв. м, заедно с мазе ... с площ
от 10,83 кв. м., заедно с 5,07 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото; 4) че с Нотариален акт за собственост върху
жилище № ..., том ..., нот. дело № ... от ... г., издаден въз основа на Заповед № ...
от ... г., издадена на основА.е чл. 100 ЗТСУ /отм./ е придобит на името на В. П.
недвижим имот, представляващ апартамент ..., находящ се в ж. к. ..., блок № ..., ...,
със застроена площ от 87,86 кв. м, заедно с 3,087 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху земята, който е идентичен с процесния
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., като имотът е даден като
обезщетение за отчужден недвижим имот та ответницата В. П.; 5) че Е. К. П. е
починал на ... г. , като е оставил за свои наследници преживялата си съпруга В. Б.
П., сина си С. Е. П.и и дъщеря си А. Е. П..
2
Не е спорно по делото, че двата от имотите, по отношение на които се иска
допускане на делба - имот с идентификатор ..., находящ се в гр. ..., район ..., ул.
„...“ ... и недвижим имот идентификатор ..., представляващ апартамент ..., находящ
се в гр. ..., район ..., ул. „...“ № ... ..., са придобити приживе от Е. К. П. по
наследство и по дарение, поради което и независимо от това, че същият е бил в
граждански брак с ответницата В. П., същите са лична негова собственост. След
смъртта му в резултат от наследствено правоприемство /чл.9, ал.1 от ЗН/,
собствеността е преминала върху наследниците му - преживялата съпруга В. Б. П.,
С. Е. П. – син, и А. Е. П. – дъщеря, при дялове в съсобствеността по 1/3 за всеки
от тях. Имот с идентификатор ..., и имот идентификатор ...,, предмет на делба, са
съсобствени между съделителите, при равни дялове – по 1/3 за всеки от тях, при
които следва да бъде допусната и делбата им.
Не е спорно по делото и това, че апартамент ..., находящ се в ж. к. ..., блок
№ ..., ..., е придобит по време на брака на Е. П. и В. П.. Спорно е дали същият е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност или е лична собственост
на В. Б. П. поради трансформация на лично имущество.
Бракът между Е. К. П. и В. Б. П. е прекратен поради смъртта на съпруга по
време на действието на СК от 2009 г. Съгласно § 4, ал. 1 СК от 2009 г. правилата
на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и
за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Ето защо
приложими към имуществените отношения на посочените лица са разпоредбите
на действащия Семеен кодекс от 2009 г.
Чл. 22, ал. 1 от СК предвижда, че вещните права, придобити преди брака,
както и придобитите през време на брака по наследство и по дарение,
принадлежат на съпруга, който ги е придобил, както и че лични са и вещните
права, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс,
когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху
вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от СК лични са вещните права,
придобити през време на брака изцяло с лично имущество, а според чл. 23, ал. 2 от
СК, когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по
предходната алинея, лично притежА.е на съпруга е съответна част от
придобитото, освен ако тази част е незначителна.
Разпоредбата на чл. 23 от СК е израз на установеното в чл. 21, ал. 1 от СК
положение, че съпружеската имуществена общност се основава и е резултат само
3
на съвместния принос на съпрузите, който винаги има определено икономическо
изражение. Принципът, изразен в чл. 23 от СК е, че придобитото през време на
брака имущество има правното положение на средствата, които са разходвА. за
придобиването. Ако е придобито с лични средства, то е лично /ал. 1/, а ако е
придобито отчасти с лични средства, то става отчасти лично имущество, отчасти
общо на съпрузите /ал. 2/. ОсновА.ето на иска по чл. 23 от СК е трансформацията
на извънсемейни средства за придобиване на имуществото през време на брака.
От събрА.те по делото доказателства се установява, че В. П. и Е. П. са
сключили брак през ... г., който е прекратен със смъртта на Е. П. през 2021г.
Процесният апартамент, е придобит на името на В. П., като обезщетение срещу
отчужден неин личен имот. Общата цена на дадения като обезщетение имот е 19
242 лв. и се покрива от сумата 7256 лв., представляващи стойността на
отчуждения личен имот на В. П. и внесените от нея собствени средства. За
разликата до пълната стойност на апартамента е вписана законна ипотека.
Когато срещу отстъпеното в обезщетение жилище следва да се доплати
разлика в цената, както е в случая, и това стане през време на брака, съответната
на тази част разлика от собствеността на жилището се включва в съпружеската
имуществена общност, макар жилището да е придобито срещу индивидуален
имот на единия съпруг /ППВС .../1972 г./. С оглед тези разяснения съдът прима, че
разликата в цената /между придобития имот и стойността на личното имущество
на В. П., посочени в нотариалния акт за собственост/ в размер на 11986 лева,
съставлява съпружеска имуществена общност. Сумата от 7 256 лева е
трансформирана в стойността на придобития имот, и съставлява лично имущество
на В. П., независимо от съдържащата се по делото отчуждителна преписка, в която
определена стойност на отчуждения недвижим имот е в размер на 5 125.80 лева.
Това обстоятелство /че сумата е лично имущество/ е удостоверено в съставения
нотариален акт за собственост, съставлява официално удостоверително изявление
и доколкото не е опровергано от останалите, събрА. по делото доказателства, се
ползва с доказателствена сила относно това, че сумата е заплатена от стойността
на отчуждения имот и с лични средства на обезщетеното лице, в случая –
ответницата П.. Доводите в противната насока, поддържА. от ищцата, съдът
отхвърля като неоснователни.
Предвид вложеното от В. П. лично имущество, нейният дял от правото на
собственост върху закупения през време на брака процесен апартамент към
момента на придобиването му и на прекратяването на брака е 7 256/19 242
идеални части. Останалите 11986/19 242 идеални части са били съпружеска
4
имуществена общност, съобразно чл. 21, ал. 1, във вр. с ал. 3 от СК.
Със смъртта на Е. П., СИО е прекратена, при което ½ идеална част от
правото на собственост в режим на СИО е преминало в патримониума на В. П.
/5993/19 242 идеални части/, а останалата част, съгласно чл.9, ал.1 от ЗН е
преминала върху наследниците му – преживялата съпруга и двете му деца, при
квоти – по 1/3 за всеки от тях, съответно – по 5993/57726 идеални части за всеки
от тях.
По изложените съображения, съдът прие, че правото на собственост върху
апартамент ..., находящ се в ж. к. ..., блок № ..., ..., принадлежи на съделителите В.
Б. П., С. Е. П., и А. Е. П., при дялове в съсобствеността, както следва – за В. П. –
сборът от 7 256/19 242 идеални части/лично имущество в резултат на
трансформация/, 5993/19 242 идеални части /във връзка с прекратената СИО/ и
5993/57726 /по наследство/, или 45740/57726 идеални части, за С. П. и за А. П. -
по 5993/57726 идеални части за всеки от тях. При тези дялове следва да се
допусне и делбата на имота.
Предвид гореизложеното съдът намира, че между стрА.те е налице
съсобственост върху описА.те в исковата молба недвижими имоти, възникнала по
силата на наследствено правоприемство и прекратена съпружеска имуществена
общност.
Следва да бъде допуснато извършването на делба на поземлен имот с
идентификатор ..., находящ се в гр. ..., район ..., ул. „...“ ... с площ от 1557 кв. м.
при дялове, както следва - за В. Б. П. – 1/3 идеална част; - за С. Е. П. – 1/3 идеална
част; - за А. Е. П. – 1/3 идеална част; на недвижим имот идентификатор ...,
представляващ апартамент ..., находя6щ се в гр. ..., район ..., ул. „...“ № ... ..., с
площ от 57,06 кв. м., при дялове, както следва - за В. Б. П. – 1/3 идеална част; - за
С. Е. П. – 1/3 идеална част; - за А. Е. П. – 1/3 идеална част, на недвижими имот,
представляващ апартамент ..., находящ се в находящ се в ж. к. ..., блок № ..., ...,
със застроена площ от 87,86 кв. м. при дялове, както следва за В. Б. П. –
45740/57726 идеални части, за С. П. и за А. П. - по 5993/57726 идеални части за
всеки от тях;
По искА.ята по чл. 344, ал. 2 ГПК – за определяне като привременна мярка
заплащане обезщетение за лишаване от ползване на съсобствени имоти
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда възможността за разпределение
ползването на имота между всички съсобственици до окончателното извършване
на делбата. Предпоставка за уважаване на искането за постановяване на
5
привременната мярка е съделителите да не използват съсобствения имот
съобразно правата си. Разпределението на ползването следва да се осъществи чрез
определяне на реални обособени части от съсобствения имот от всеки от
съделителите съобразно техните идеални части или на суми, които ползващите
съделители трябва да плащат на останалите.
В процесния случай, по реда на чл. 344, ал.2 ГПК, от А. Е. П., срещу В. П. и
С. П., е направено искане по чл.344 от ГПК - заплащане на обезщетение за
ползването на апартамент ... от В. П. в размер на 150 лева месечно, и от С. П. – за
ползването на апартамент ... в размер на 350 лева месечно, до приключване на
делбеното производство.
Претенцията намира основА.ето си в чл. 31, ал. 1 ЗС, съгласно който всеки
от съсобствениците може да си служи изцяло с общата вещ по предназначението
й и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според
правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване - ал. 2 на същия член. 3а да се ангажира
отговорността на съсобственик по тази разпоредба, е необходимо да се установи:
1. че вещта е съсобствена с ответника; 2. че се ползва от съсобственик за лични
нужди; 3. че неползващият съсобственик е поискал писмено обезщетение за
ползите, от които е лишен; 4. ползите, които е пропуснал след поканата, които
обикновено се определят в размер на дължимия пазарен наем за съответната
идеална част. Тъй като се касае за правопораждащи факти, съделителят, предявил
претенцията за обезщетение е този, който носи тежестта за доказването им – чл.
154, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
7/02.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, "лично ползване" по
смисъла на чл. 31 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
огрА.чава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неогрА.чено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Претенцията за
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик
е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки
това: 1/ той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено
да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на
свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните
6
права на друг съсобственик, 2/- той или член на неговото семейство не си служи
пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска
друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа), 3/ ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основА.е (с договор за заем за
послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ.
В настоящия случай ищцата А. П. не доказа да е отправила писмено искане
до съсобствениците да ползва общите вещи и въпреки това ответниците да са
продължили да си служат с общите вещи, без да зачитат правата й в
съсобствеността.
Вярно е, че ищцата е отправила нотариална покана до ответниците за
плащане на обезщетение за ползването на посочените по-горе делбени имоти.
По делото обаче липсват доказателства, В. П. и С. П. да са възпрепятствали
по някакъв начин съделителя А. П. да ползва делбените имоти съобразно квотата
си в съсобствеността.
Напротив – с кредитирА.те свидетелски показА.я /св.П./, които съдът не
намира основА.е да не цени, се установява, че ищцата е ползвала апартамент ...,
има ключове от имота, като и това, че и по настоящем в него се съхраняват нейни
вещи. Предвид това и въпреки безспорно установеното по делото, че В. П. ползва
този делбен имот, доколкото не е установено А. П. да е искала достъп до имота и
В. П. да е отказала такъв, както и да е възпрепятствала ищцата да ползва делбения
имот съобразно притежавА.те от нея права върху същия или че са го ползвали по
такъв начин, че ищцата да не е могла да упражни правата си, претенцията й е
недоказана, от там - неоснователна, и следва да бъде отхвърлена.
По същите съображения е неоснователна претенцията и срещу С. П..
Безспорно е установено по делото, че делбения имот апартамент ... се ползва за
жилищни нужди от него. Няма никакви доказателства обаче А. П. да е искала
достъп до имота и да й е отказан такъв Не бяха ангажирА. обективни
доказателства, от които да може да се приеме, че ответникът С. П. и/или
членовете на неговото семейство са възпрепятствали ищцата да ползва делбения
имот съобразно притежавА.те от нея права върху същия или че са го ползвали по
такъв начин, че ищцата да не е могла да упражни правата си.
Поради това заявените от А. П. претенции по чл.344 от ГПК са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските
7
В първа фаза – по допускане на делбата, разноски на стрА.те не се дължат и
не се присъждат.
Разноските при делбеното производство се присъждат върху размера на
признатите дялове. Според Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС
разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на
съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а
когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила
за възлагане на разноските.
Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за възлагане на разноските,
е последователно възприеман и в практиката на ВКС. Съгласно определение № 4
по ч. гр. д. ...42/10 г., II г. о. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си
при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на
свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по
извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени
по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при
липса на оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за
извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор относно правата
на съделителите, респ. оспорване на самия факт на съществуване на
съсобствеността, както и при спор относно способа, по който следва да бъде
извършена делбата във втората фаза на производството, както и по
присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на
постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение
намира разпоредбата на чл. 78 ГПК.
Изхожда се от идеята, че всяка страна в производството по съдебна делба
има едновременно качеството на ищец и ответник и правилата на чл.78 от ГПК се
прилагат само във втора фаза на делбата и то във връзка с исковите претенции по
сметки между съделителите, в зависимост от уважаването или отхвърлянето на
същите. В особеното делбено производство, каквото е настоящото, и то в първата
му фаза стрА.те понасят за своя сметка разноските, вкл. и за депозити за ВЛ и
адвокатски хонорар, така, както са ги направили.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следните недвижими
имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ... по КККР, одобрена със Заповед №
.../... г., последно изменение на КККР, засягащо ПИ е със Заповед № ... г. на
началника на СГКК-..., с адрес на ПИ: гр. ..., район „...“, ул. „...“ ..., с площ от 1557
кв.м. /а по скица на ПИ с изх. № .../... г. -1532 кв.м./, с трайно предназначение на
територията: урбА.зирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
метра), стар идентификатор- няма, номер по предходен план-..., кв..., парцел ...
при съседи: ПИ с идентификатори: ...; ...; ...; ...; ...; ..., които имот е идентичен с
Вилно дворно място (незастроено) от 1468 кв.м., съставляващо парцел ... от имот
..., от ... по плана на гр. ..., местността „...“ при грА.ци по документ за собственост:
Е. Г., А. Б., Т. П., К. К. и наследници на П. Т.,
НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор .... по КККР, одобрена със Заповед
.../... г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, представляващ
Апартамент ... на трети етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. ..., на ул. „...“
№ ... вх. ..., състоящ се от две стаи кухня и сервизни помещения с площ от 57,06
кв.м. и с обща кубатура от 226,78 куб. м. при съседи по документ за собственост:
от изток - ап. на М. С. К., от запад- апартамент на З. Н., от север- стълбище, от юг-
ул. „...“ заедно с мазе ... с площ от 10,83 кв.м. при съседи: от изток-мазе на К. Й.
П., от запад- общо помещение, от север-улица, от юг-коридор, заедно с 5,07%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото н което е
изградена жилищната сграда,
МЕЖДУ В. Б. П., ЕГН **********, С. Е. П., ЕГН ********** и А. Е. П., ЕГН
**********, ПРИ КВОТИ – по 1/3 идеална част за всеки от тях.
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот с
идентификатор ... по ККР, одобрена със заповед .../... г., на изп. директор на
АГКК, с последно изменение на КККР, представляващ АПАРТАМЕНТ ...,
находящ се на ... етаж в жилищната сграда на блок № ..., вх. ..., с адрес: гр. ..., ж.к.
...... ул. „...“... със застроена площ от 87,86 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна,
кухня и сервизни помещения, заедно с мазе ... и ведно с 3,087% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж, върху мястото, в което е построено
жилището и което представлява - парцел № ..., кв. ... по плана на гр. ..., одобрен
през ... г., при съседи на жилището по документ за собственост: стълбище, държ.
ап. ..., двор, ул. „...“,
МЕЖДУ В. Б. П., ЕГН **********, С. Е. П., ЕГН ********** и А. Е. П., ЕГН
9
**********,
ПРИ КВОТИ както следва за В. Б. П. – 45740/57726 идеални части, за С. П.
и за А. П. - по 5993/57726 идеални части за всеки от тях;
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Е. П., ЕГН **********, срещу В. Б. П., ЕГН
**********, по чл. чл. 344, ал. 2 ГПК – за осъждане на ответника да заплаща
месечно сумата от 150.00 лева – обезщетение за ползването на имот с
идентификатор ..., представляващ апартамент ..., адрес: гр. ..., на ул. „...“ № ... вх.
..., считано от 20.12.2022г. до приключване на настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Е. П., ЕГН **********, срещу С. Е. П., ЕГН
**********, по чл. 344, ал. 2 ГПК – за осъждане на ответника заплаща месечно
сумата от 350.00 лева – обезщетение за ползването на имот с идентификатор ...,
представляващ апартамент ..., находящ се на ... етаж в жилищната сграда на блок
№ ..., вх. ..., с адрес: гр. ..., ж.к. ..., ул. „...“ ..., считано от 20.12.2022г. до
приключване на настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10