№ 137
гр. Русе, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520202254 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. Д. К. до Русенския Районен съд против наказателно
постановление № 38-0002523/05.10.2022г. на Директора на РД ”Автомобилна
администрация” гр.Русе, с която моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован не се явява; постъпило е писмено становище от
редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
На 24.05.2022г. в района на ГКПП „Дунав мост“, трасе вход жалбоподателят
управлявал автомобил „Опел Виваро“ категория М 1 с ДК№ СТ 87 82 РР. В автомобила се
возели седем човека, които пътували от Нидерландия за България, като четирима от тях
(семейство с две деца) били заплатили сумата от общо 300 евро на жалбоподателя за гориво
за извършвания превоз. Автомобилът, управляван от жалбоподателя бил спрян за проверка
от служители на „Гранична полиция“, които снели писмени обяснения от пътниците.
Доколкото преценили, че се касае за нарушение по ЗАПр се обърнали за съдействие към
служители на ОО“АА“-гр.Русе. В хода на извършената проверка от последните се
установило, освен горното, че и жалбоподателят не носи в себе си СУМПС и контролен
талон. За констатираните нарушения св.Д. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз
основа на него АНО директорът на ОО”АА”-Русе издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушението по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр наложил на жалбоподателя
1
административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв., а за нарушението по чл.183 ал.1
т.1 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и
от лице, което има право на това.
Разгледана по същество е основателна.
В хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения,
но неправилно е приложен материалният закон по отношение на първото нарушение.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията са описани
пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им,
както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин била осигурена
възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е
ангажирана административно-наказателната им отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно
производство.
От събраните по делото доказателствата не се установява по несъмнен начин, че съставът
на нарушението по чл.93 ал. 1 т. 1 от ЗАПр е осъществен от обективна и субективна страна от
жалбоподателя. Съобразно цитираната разпоредба водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо
нарушение. По делото безспорно се установява, че управляваното от него МПС не е включвано в
лиценз за международен превоз на пътници; лиценз на жалбоподателя за международен превоз на
пътници не е издаван, тъй като същият не е регистриран, като търговец, което е абсолютно
предпоставка за издаване на такъв по арг. на чл.7 ал.2 от ЗАПр., тъй като информация за такъв в
система „Лицензи“ на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ отсъства. Копие от
такъв не е представен в хода на проверка, не се представя или твърди и в съдебно заседание.
Превозът, който е извършвал жалбоподателят обаче може да бъде определен , като
т.нар. споделено пътуване, а не като обществен превоз на пътници. От снетите писмени
обяснения на превозваните пътници се установява, че две от тях - Д.Й. и Д.У. са заплатили
определени суми на жалбоподателя, като първата е дала сумата от 300 евро за гориво на
жалбоподателя за цялото си четиричленно семейство, а втората сумата сумата от 80 евро за
нея и за съпруга си. Останалите пътуващи в автомобила категорично отричат да са му
2
плащали каквито и да е суми за превоза. В своите показания актосъставителят признава, че
всъщност нарушението го е констатирал само по тези обяснения, които са снети от
служители на гранична полиция, като той не разговарял, респ. снемал обяснения от тях. В
този смисъл той няма никакви възприятия относно факта на извършено нарушение.
Съгласно § 1 т. 2 от ДР на ЗАПр "превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва
услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка
или срещу заплащане или икономическа облага. Отделно от това сам в хода на проверката
жалбоподателят е отрекъл, че извършва превоз на пътници срещу заплащане , като е
подписал АУАН с възражения . Съгласно § 1 т.1 от ДР на ЗАПр „Обществен превоз“ е
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се
извършва с моторно превозно средство. Понятието „икономическа облага“ е легално
дефинирано в разпоредбата на § 1 т. 56 от ДР на ЗАвтПр съгласно която това е всяка
икономическа изгода, което лицето не би получило при нормални пазарни условия или
обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови
ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на
пазарните механизми.
При това положение съдът намира, че нарушението не е доказано по категоричен и
несъмнен начин, доколкото по делото не се доказват някоя от двете алтернативни
предпоставки на обществения превоз на пътници – заплащане или икономическа облага.
Това още повече проличава от съотношението на пътниците, които твърдят, че са заплатили
единствено разходи за гориво и тези ,които твърдят ,че не са и няма да заплащат никаква
сума на жалбоподателя от една страна, а от друга, тези които твърдят, че са дали общо 80
евро. Не може да бъде подминато и обстоятелството, че всички пътници са жители на
с.Паничерево , обл.Стара Загора, вкл и жалбоподателят, който също работи в Нидерландия
и на два месеца веднъж пътува за България, видно и от неговите писмени обяснения.
Второто нарушение , съдът намира, че е доказано и безспорно установено и в тази
му част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, съдът намира, че първото нарушение е недоказано и в тази му
част наказателното постановление се явява необосновано и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 вр.ал.3 т.1 вр.ал.2 т.5 вр. ал.9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ наказателно постановление №38-0002523/05.10.2022г., издадено от
Директора на РД ”АА” - гр.Русе, с което на К. Д. К. с ЕГН ********** за нарушението по
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр му е наложено наказание “глоба” в размер на 2 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №38-0002523/05.10.2022г., издадено
от Директора на РД ”АА” - гр.Русе, с което на К. Д. К. с ЕГН ********** за нарушение по
чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4