Решение по дело №405/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 981
Дата: 26 юли 2022 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20227040700405
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№981                                 26.07.2022г.                              гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Бургас                                                            VІІ-ми състав

На дванадесети юли                                    две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 405 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Линко ПЛК“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Константин Величков №34, ет.3, ап.6, представлявано от управителя Георги Николов Кузманов, чрез пълномощника адвокат М.О. ***, против отказ за издаване виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ на открит басейн до 70 куб.м. в УПИ **** /ПИ с идентификатор ************по КК/, м.Б., з-ще гр.С., обективиран в писмо изх.№ УТ-2083-206-1/04.01.2022г. на главния архитект на Община С..

Жалбоподателят счита оспорения отказ за незаконосъобразен, тъй като е постановен при неясни мотиви и не са налице основанията на чл.16 от ЗУТ, на които органът се е позовал за да откаже издаването на визата. Претендира се отмяната на отказа и задължаване на административния орган да се произнесе по заявлението. Пред съда жалбата се поддържа чрез адвокат М.О. на изложените основания. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски по представен нарочен списък.

Ответникът – главен архитект на Община С. представя преписката по която е постановен оспорения акт. В съдебно заседание се представлява от редовно упълномощения адвокат Л.А. от АК-Бургас, която намира жалбата за недопустима с оглед разпоредбата на чл.30, ал.2 от АПК. Счита, че с процесното писмо се указва, че не се удовлетворяват някои от изискванията на закона, за да бъде издадена виза за проектиране, съответно е даден срок на жалбоподателя да отстрани тези недостатъци. Претендира присъждане на разноски.

Делото е висящо за втори път пред настоящия състав след като с определение № 5888/15.06.2022г. по адм.№ 5256/2022г. на ВАС, ІІ о., беше отменено предходно постановено определение № 705/05.05.2022г. за прекратяване на производството и делото беше върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът вече имаше възможност на посочи на страните, че след извършена преценка на доказателствата по делото, доводите и възраженията им, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 8-Z-1122/04.09.2018г. на кмета на Община С. (л.35) е одобрен Подробен устройствен план (ПУП) – частично изменение на плана на регулация и застрояване в обхват УПИ ХІ-8236 (ПИ с идентификатор 67800.8.236 по кадастралната карта на гр.С.) в м.Б., з-ще на гр.С.. В заповедта е посочено, че този имот е собственост на „Линко ПЛК“ООД и С. Г. Г., спазени са съответните процедури, включително съгласуване с РИОСВ и НИНКН(МК), поради което на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ изменението е одобрено, като от УПИ ХІ-8236 се обособяват два нови УПИ, а именно: 1. УПИ ХІ (ПИ с проектен идентификатор 67800.8.1079) с площ от 888 кв.м.; 2. УПИ **** (ПИ с проектен идентификатор 67800.8.1080) с площ от 889 кв.м. и 3.Обособява се улица-тупик с ширина 3,50 метра (представляваща проектен идентификатор 67800.8.1082), осигуряваща достъп до УПИ ****. Представен е констативен акт от 11.09.2018г., подписан от кмета на общината (л.36), с който е посочено, че в законния срок не са постъпили възражения срещу негова заповед № 8-Z-1122/09.09.2018г.

След обособяването на двата нови УПИ, съсобствениците „Линко ПЛК“ООД, С. Г. Г. и Т. К. Г. са сключили във формата на нотариален акт, договор за доброволна делба № 27, т.V, рег.№ 12123, д.№ 736 от 2018г. (л.10), съгласно който в дял на „Линко ПЛК“ООД е поставен поземлен имот с идентификатор 67800.8.1080, а в дял само на Слава Ганчева е поставен другия поземлен имот с идентификатор 67800.8.1079 и построената в него сграда, а Т. Г. се е съгласил да не получава дял.

Преди извършването на тези правни действия, по искане на Линко ПЛК“ООД и С. Г. е било издадено разрешение за строеж № 131/14.11.2016г. (л.23) относно вилна сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор 67800.8.236, индивидуализиран по ПУП като УПИ ХVІІ-8236, като не може да се установи на какво се дължи разминаването в номерацията на имота по заповед № 8-Z-1122/09.09.2018г.

Със заповед № 44/09.11.2021г. на главния архитект на Община С. е допълнено разрешение за строеж № 131/14.11.2016г., промяна по време на строителство, а именно преработват се одобрените проекти за вилна сграда № 2 в УПИ ****-8236 (ПИ с идентификатор 67800.8.1080) по съответния указан начин. Тази промяна е съгласувана с Министерство на културата със становище изх.№ 33-44-705-17/07.07.2021г.

По преписката е представена скица № 15-1159706/19.12.2019г. (л.18), видно от която за поземлен имот с идентификатор ************няма нанесена построена сграда и той е индивидуална собственост на „Линко ПЛК“ООД, съгласно договора за доброволна делба. Представена е и скица № 167/20.12.2021г. (л.17) за УПИ № ****, извлечение от ПУП. В нея като забележка е отбелязано, че със заповед № Z-332/26.03.2008г. е одобрен ПУП-ПРЗ, като е обособен УПИ ХVІІ-8236, като със заповед № 8-Z-1122/04.09.2018г., от него са обособени УПИ ХІ (ПИ 67800.8.1079) и УПИ **** (ПИ 67800.8.1080). С решение № 8/22-23.10.2008г. т.459 на Комисията по земята по чл.17, ал.1, т.1 от ЗООЗ, е променено предназначението на имота от земеделска земя. Във връзка с чл.16 от ЗУТ и влезлия в сила ПУП-ПРЗ по заповед № 8-Z-1122/04.09.2018г., собствениците на имота трябва да прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определени с плана. Виза за проектиране ще бъде издадена след приключила процедура по чл.16 от ЗУТ.

Със заявление рег.№ УТ-2083-206/30.12.2021г. (л.16) „Линко ПЛК“ЕООД, представлявано от Г. Н. К., чрез пълномощника Н. Г. К., надлежно упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписа (л.20), поискал от главния архитект на Община С. да му бъде издадена виза за проектиране на открит басейн до 70 куб.м. в ПИ с идентификатор 67800.8.1080.

По повод на заявлението, главният архитект издал оспорения в настоящото съдебно производство акт, обективиран в писмо изх.№ УТ-2083-206-1/04.01.2022г. (л.15). В него посочил, че съгласно чл.16 от ЗУТ и влязъл в сила ПУП-ПРЗ със заповед № 8-Z-1122/04.09.2018г. за УПИ ХVІІ-8236, собствениците на имота трябва да прехвърлят в полза на общината процесната част от площта на имотите си, определени с плана, а виза за проектиране ще бъде издадена след приключване на процедурата по чл.16 от ЗУТ. С това произнасяне органът фактически постановил отказ да удовлетвори заявлението и да издаде исканата виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ. В издадения акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба.

Писмо изх.№ УТ-2083-206-1/04.01.2022г. било връчено на пълномощника на заявителя Никола Кузманов срещу подпис на 05.01.2022г., съгласно отбелязването в него. На същия ден „Линко ПЛК“ЕООД, чрез пълномощника Никола Кузманов подало искане рег.№ УТ-2083-206-2/05.01.2022г. в което заявило, че оттегля заявление рег.№ УТ-2083-206/30.12.2021г.

Съгласно входящия индекс, жалбата е подадена на 28.02.2022г.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Отказът за издаване на акт за устройство на територията по чл.140 от ЗУТ, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.1 от ЗУТ, подлежащ на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл.215, вр. чл.219 от ЗУТ.

Жалбата е подадена в двумесечния срок по чл.140, ал.1 от АПК, доколкото в акта не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба.

По допустимостта на жалбата и във връзка с направеното от ответника възражение, съдът отчита, че за характера на акта следва да се изхожда от вложеното в него волеизявление с оглед предизвикваните правни последици. В случая оспореното писмо не може да се приеме като указания за отстраняване на недостатъци в искането по смисъла на чл.30, ал.2 от АПК. Съгласно посочената норма при констатация, че конкретното искане не удовлетворява изискванията на закона, административният орган указва на заявителите да представят необходимите документи в определен срок от съобщението с предупреждение, че в случай на неизпълнение следва прекратяване на административното производство. В конкретната хипотеза писмото на главния архитект на Община С. няма изискуемото по чл.30, ал.2 от АПК съдържание. Същото обективира изричен отказ да се издаде исканата виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ, доколкото произнасянето по искането е обвързано с извършване на процедура за влизане в сила на ПУП, която от доказателствата не се установява да съществува, защото заповед № 8-Z-1122/04.09.2018г. е влязла в сила, съгласно представения констативен акт от 11.09.2018г. (л.36). Предвид изложеното за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на акта в качеството му на адресат, пряко засегнат от обективираното в него волеизявление. Правният интерес от оспорването е посочен и в дадените задължителни указания на горната инстанция в определение № 5888/15.06.2022г. по адм.№ 5256/2022г. на ВАС.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Съдът следва да провери издаден ли е същия от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалоправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

В случая е подадено заявление за издаване на виза от собственик на имота. В него е посочено, че визата е необходима да послужи за проектиране на открит басейн до 70 куб.м. в ПИ с идентификатор 67800.8.1080, поради което за жалбоподателя е налице правен интерес от издаването на искания акт. Компетентен да се произнесе по искането на жалбоподателя е главният архитект на Община С., до когото е депозирано и заявлението. Разпоредбата на чл.140, ал.3 от ЗУТ посочва случаите, в които скицата-виза е задължителен реквизит в процеса на инвестиционното проектиране. Отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато при посочени обстоятелства в хипотезата на определена правна норма за административния орган възниква задължение за издаване на акт с определено съдържание, т.е. когато по искането на жалбоподателя за овластения от закона административен орган се вменява задължение да издаде индивидуален административен акт.

От съдържанието на издадения по заявлението акт, обективиран в писмо изх.№ УТ-2083-206-1/04.01.2022г. на главния архитект на Община С., се налага извод, че същия представлява отказ за издаването на виза за проектиране. За процесния поземлен имот има влязла в сила заповед за одобряване на подробен устройствен план – план за застрояване. Съгласно този ПУП-ПЗ, за имота се предвижда строителство на вилни сгради, при съответните показатели, при което и съгласно чл.114, ал.1, т.2 от ЗУТ, издаването на виза за проектиране е задължително. Отказът не може да бъде обоснован с процедура по чл.16, от ЗУТ, тъй като промяната на собствеността на основание ал.6 от този член настъпва от датата на влизане в сила на плана.

Съгласно чл.140, ал.2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, т.е. преди произнасянето си административния орган следва да провери налице ли е кадастрална карта за имота, кога е влязла същата в сила, преди или след одобряването на ПУП, кои са заинтересованите лица в производството и в зависимост от данните за това да прецени представени ли са всички относими към преписката доказателства.

От ангажираните по преписката писмени доказателства не може да се направи извод, че по отношение на процесния имот тази дължима проверка и съответна преценка са били валидно извършени от главния архитект. Компетентният орган следва да установи осъществени ли са конкретни юридически факти, с чието настъпване правната норма свързва определени последици и да се произнесе със съответен акт. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му. Съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до незаконосъбразност на оспорения отказ, с оглед липсата на мотиви дали искането на жалбоподателят е основателно или не, налице ли са предпоставките за издаване на административния акт, респ. необходимостта от съответни съгласувания с други административни органи, като същите не могат да бъдат заместени в хода на съдебното производство, както и с оглед това, че настоящата инстанция не е компетентна да се произнесе по искането по същество.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспорения отказ като незаконосъобразен следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по същество по подаденото заявление рег.№ УТ-2083-206/30.12.2021г. за издаване на виза за проектиране на основание чл. 140 от ЗУТ.

По делото е направено искане от страните в процеса за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Като се има предвид изхода на спора, на жалбоподателите следва да се присъдят разноски в размер на 950 лева, от които 50 лева държавна такса и 900 лева за платеното адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ отказ за издаване виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ на открит басейн до 70 куб.м. в УПИ **** /ПИ с идентификатор ************по КК/, м.Б., з-ще гр.С., обективиран в писмо изх.№ УТ-2083-206-1/04.01.2022г. на главния архитект на Община С..

ВРЪЩА преписката на главния архитект на Община С. за разглеждане и произнасяне по заявление рег.№ УТ-2083-206/30.12.2021г.  на „Линко ПЛК“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Константин Величков №34, ет.3, ап.6.

ОСЪЖДА Община С., да заплати в полза на „Линко ПЛК“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Константин Величков №34, ет.3, ап.6, сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева, за съдебно-деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                             

                

                     

                                                                            СЪДИЯ: