Мотиви към присъда
№19 от 12.03.2014 година по НОХД №1051/2013 година по описа на Ловешки районен
съд
Срещу подсъдимия Н.Р.Н. *** е било предявено обвинение за престъпление
по чл.235 ал.3 т.1 във вр. с ал.1 предл.5 от НК за
това, че на
25.02.2010 г. в землище на село Малиново, Ловешка област, при условията на
предварителен сговор с Х.И.Д. *** посредствено извършителство
с Х. ***, без редовно писмено позволително за сеч и извоз,
с товарен автомобил марка „ЗИЛ 157”
с рег. № ОВ 10 64 АК, собственост на „Новилес” ООД
гр.Троян, извозил от горски фонд отдел 403П имот с кад.
№ 322016, землище на село Малиново, Ловешка област, собственост на Радослав
Радков Тодоров от с. Малиново до временен склад „Гробището”, 30 пр.куб. м.
дърва за огрев от бук на стойност 1 080.00 лева.
Срещу
подсъдимият Х.И.Д. *** е било предявено обвинение за престъпление по чл.235 ал.3 т.1 във вр. с ал.1 предл.5
от НК за това, че на 25.02.2010 г. в землище на село Малиново,
Ловешка област, при условията на предварителен сговор с Н.Р.Н. *** и
посредствено извършителство с Х. ***, без редовно
писмено позволително за сеч и извоз, с товарен
автомобил марка „ЗИЛ 157”
с рег. № ОВ 10 64 АК, собственост на „Новилес” ООД
гр.Троян, извозил от горски фонд отдел 403П имот с кад.
№ 322016, землище на село Малиново, Ловешка област, собственост на Радослав
Радков Тодоров от с. Малиново до временен склад „Гробището”, 30 пр.куб. м.
дърва за огрев от бук на стойност 1 080.00 лева
В
хода на съдебното следствие представителят на Районна прокуратура предяви ново
обвинение срещу Н. за същото престъпление затова, че на 25.02.2010
година в землището на с.Малиново, област Ловешка, при условия на предварителен
сговор с Х.И.Д. *** и посредствено извършителство с Х.Р.Х.,
Х.Р.Х., К.П.К.,*** и други неустановени лица, без редовно писмено позволително
за сеч и извоз, с товарен автомобил марка „ЗИЛ” 157
рег. № ОВ 1064 АК, собственост на „Новилес” ООД,
гр.Троян и друго неустановено превозно средство – товарен автомобил, от поляна
край отдел 403 в землището на с.Малиново, област Ловешка извозил от горския
фонд до временен склад „Гробището” в същото землище 40 пр.куб.м. дърва за огрев
от бук на стойност 1 440 лева и срещу Д. затова, че на 25.02.2010 година в
землището на с.Малиново, област Ловешка, при условия на предварителен сговор с Н.Р.Н.
*** и посредствено извършителство с Х.Р.Х., Х.Р.Х., К.П.К.,***
и други неустановени лица, без редовно писмено позволително за сеч и извоз, с товарен автомобил марка „ЗИЛ” 157 рег. № ОВ 1064
АК, собственост на „Новилес” ООД, гр.Троян и друго
неустановено превозно средство – товарен автомобил, от поляна край отдел 403 в
землището на с.Малиново, област Ловешка извозил от горския фонд до временен
склад „Гробището” в същото землище 40 пр.куб.м. дърва за огрев от бук на
стойност 1 440 лева.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвиненията срещу двамата
подсъдими така, както са повдигнати в ход на съдебното следствие като счита, че
фактическата обстановка по делото е изяснена. Твърди, че от целия
доказателствен материал, безспорно се е установило, че на 25.02.2010г. в
землището на село Малиново, област Ловеч е извършен извоз
на дърва от горски фонд, в подкрепа на което били всички гласни доказателства,
като основополагащи били тези, произтичащи от показанията на горските
служители. Налице били и писмени доказателства, съставени от горските служители,
които са установили, че на същата дата, в землището на село Малиново, до
Гробището, присъствал товарен автомобил марка „Камаз”,
натоварен с 30 куб.
метра дърва за огрев от дървесен вид „бук”. Установен бил
и приближаващия се към този момент товарен автомобил „Зил”, натоварен с десет
куб. метра идентична по вид дървесина. Именно по следите на товарния автомобил,
който е приближавал към мястото е било установено по един категоричен начин и
мястото, от където бил извършен извоза на
дървесината. Счита, че в така описаната фактическа обстановка, единствено
липсва конкретика и категоричност относно произхода
на дървесината – за конкретното място, от където същата е била добита, като се
позовава на заключението на вещото лице по лесотехническата експертиза, което
изказва основателни предположения, мотивирани с оглед проверката, осъществена в
хода на самото производство на експертизата. Счита за безспорно доказано
извършването на превоз на дървесина от сечище до място, подходящо за складиране
преди нейното транспортиране. Изтъква, че действащият към момента Закон за
горите, понастоящем отменен, предвиждал съгласно разпоредбите на чл.59 от
същия, сеч и извоз на дървесина да се извършват след
издаване на писмено позволително от Директора на ДГС или от упълномощено от
него длъжностно лице. В случая липсвали изискуемите от закона разрешителни
документи за извоза и тази липса не е случайна. Тя е
свързана пряко с факта за неустановеност произхода на дървесината и доколкото
цитираният от ЗГ текст предвиждал извоза да се осъществява
на база позволително за сеч и извоз, то самата
неяснота на произхода на дървесината, обуславя и липсата на този разрешителен
документ. Освен това приема за установено времето, мястото и начина на този
незаконен извоз, имало конкретика
и по отношение на лицата, участващи в него, макар и не в пълен обем. Признава,
че сред тях има неустановени такива, както и в превозните средства, участващи в
извоза, но това обстоятелство е залегнало в самото
обвинение, вменено във вина на подсъдимите. Преди всичко този извоз се базирал на съществуващото познанство и контактите
между двамата подсъдими. Тези контакти били обусловени от дейността на Д. в
сферата на дърводобива и служебната ангажираност на Н. към момента в държавната
структура на горско стопанство, която ангажираност се изразявала в това, че бил
обслужващ територията, където Д. извършвал добив. Представителят на обвинението
счита, че именно при създадената от тях организация е станало възможно
извозването на дървата. Всеки един от участниците в тази организация -
свидетелката Д., установените товарачи и водачи на товарните автомобили имали
своето място, изпълнявали задълженията си с формираното убеждение, че се
извозват дърва на подсъдимия Д.. Единствено за двамата подсъдими е било налице
съзнаване на това, че тази дейност се осъществява без надлежни документи -
редовно писмено позволително, което обуславяло и прекия умисъл в тяхното
поведение, реализирано в условията на посредствено извършителство,
към което невеждали и поведението на подсъдимия Н.,
който пред горските служители не бил в състояние да обясни произхода на
дървесината, нито да представи относими към действието документи. Не будело
съмнение и това, че действията на подсъдимия били в интерес на Д., насочени към
придобиване и разпореждане с процесната дървесина. Макар и към момента на
деянието той да не е присъствал на место, намирайки се извън страната,
цялостната организация и провеждането на товаренето и извоза,
говорел за единствения логически извод, че това е ставало по негово нареждане.
Нямало как да се обясни по друг начин едновременното присъствие на едно и също
място на негови работници – товарачи, негово превозно средство, ангажиране на
товарни автомобили за осъществяване на последващ
транспорт, отново от страна на фирмата на Д., както и присъствието на горския
служител в лицето на подсъдимия Н., чието присъствие практически гарантирало
осъществяването на извоза. Прокурорът се позова на
свидетелските показания на братята Х. и на свидетеля К. - преките участници в
товаренето и извоза, които сочели, че били извикани
от майката на Д. – свидетелката Д. и били насочени към определено место.
Категорични били, че не са участвали предварително в добива на тази дървесина и
не знаели от къде е добита, но са заявили, че в отсъствие на подсъдимия Д., работата
се организирала от неговата майка – свидетелката Д.. При тези съображения, участващият
в делото прокурор приема, че виновното поведение на подсъдимите се обуславя по
един неоспорим начин и моли да бъдат признати за виновни в извършване на
деянието, за което са обвинени, съобразно формулировката от съдебното
следствие. С оглед чистото съдебно минало и на двамата подсъдими, съображенията
за настъпилите от деянието обществени последици, при обезпеченост предмета на
престъпление, моли съда да определи и наложи наказание при условията на чл.54
от НК - наказание лишаване от свобода в размер на предвидения в закона минимум.
Намира, че са налице предпоставките за отлагане изпълнението на това наказание
по реда на чл.66 ал.1 от НК и моли за прилагане на тази разпоредба за съответен
срок, както и да наложи предвидената кумулативно глоба в размер към минимума.
По отношение личното веществено доказателство товарен автомобил марка „Зил 157”, счита, че следва да
бъдат приложени разпоредбите на чл.53 ал.1 б.”а” от НК и същият да бъде отнет в
полза на държавата като вещ, послужила за извършване на умишлено престъпление и
принадлежаща на виновно лице.
Подсъдимият Н.Р.Н., редовно призован се
явява лично и с адвокат Ф.Ф. от Ловешка адвокатска колегия, който моли съда да
постанови оправдателна присъда по отношение на подзащитния му Н., като счита,
че повдигнатото обвинение не се подкрепяло по един безспорен начин от събраните
по делото доказателства. Признава, че действително на инкриминираната дата е
установено натоварване на дървен материал - дърва за огрев с автомобил марка
„Зил 157”
на товарен автомобил „Камаз”, собственост на фирма
„Автотранспорт”. В тази връзка, моли съда да има предвид, че съобразно
повдигнатото обвинение, се касаело за предварителен сговор между подзащитния му
и другия подсъдим – Д.. По делото липсвали каквито и да било доказателства, че
е налице такъв сговор. Приема за безспорно установено, че още преди датата
25.02.2010 година Д. е отсъствал от страната, като според показанията на
участвалите като шофьори и товарачи лица, всички те безспорно установявали и твърдели,
че свидетелката Д. – майка на Д. е осъществила контакта с тези лица по указване
на място, където следва да бъде извършено претоварването, респективно извоза на дървата. В този смисъл, а и от доказателствата по
делото се установявало, че това не е един откъслечен акт, а свидетелите твърдели,
че при отсъствие на Д., цялата дейност по организиране на дейността на фирмата
му се извършвала от неговата майка, в т.ч. и разплащането. Счита за противоречиви
показанията на Д. по отношение това, по какъв начин тя се е свързала с
обвиняемия Н., но категорично същата е видяла Н.. В едни свои показания тя
твърдяла, че го е срещнала, в други - че му се е обадила по телефона, но тази
връзка, която е осъществила с Н. е причина той да се намирал в местността
Гробищата в село Малиново. Счита за необосновани твърденията на прокуратурата,
че при проведена очна ставка между свидетелката Д. и свидетеля Х. се установило
по безспорен начин, че тя е действала по поръчение на сина си. На първо място,
видно от протокола, свидетелят Х. казвал, че се касае за поръчение от г-н Х.,
като това се дължало само на предположение, че поръчал да се извърши този извоз. Второ, не счита, че извозът
е без позволително за сеч. По делото е било представено такова, издадено на
името на Ц.И., което обхващало периода, налице била дървесината по вид и
количество. Счита, че е налице редовен документ, на базата, на който да се
извърши извоза до временен склад. Обвинението не било
доказало по безспорен начин не само мястото, от където е била добита
дървесината, но и мястото, където е било установено нейното складиране.
Действително имало данни за поляна, на която имало наредени фигури дърва. При
повторния разпит вещото лице е заявило, че е изготвило заключение повече от 2
години след датата и че всички ползвани от него данни били на база скица,
приложена към документацията, предоставена от горското. Заявява, че още в хода
на съдебното следствие доказателствената сила на тази схема била оспорена, тъй
като не било ясно от кого и защо е изготвена и тя не присъствала към нито един
констативен протокол и акт, издадени от горската стража. По тази причина,
счита, че не е установено по безспорен начин точното местонахождение на тази
дървесина и това е всъщност причината, поради която при изменение на
обвинението прокуратурата го повдигнала при пълна неустановеност, а именно
подотдел 403, взаимна обусловеност до мястото, от където е добита дървесината,
за да може да се прецени налице ли е незаконен извоз.
С оглед постъпилото писмо, с което е удостоверено, че дървата са били продадени
на търг, което препятства предявяването на тези веществени доказателства,
счита, че е налице нарушение на чл.284 от НПК. Заявява, че не са се убедили,
дали са налице въпросните количества по обвинението, видът на дървесината,
както и дали същата е била маркирана с експедиционна ГМ, каквито са твърденията
на горските служители. Моли съда да има предвид, че не се касае за извоз, за който е следвало да бъде издаден документ, различен
от позволително за сеч. Обръща внимание на показанията на свидетелят А., който
е констатирал нарушението, че мястото, на което са установени фигурите с дърва било
обичайно за фирмите, които добиват дървесина, да се ползва като временен склад
или място за пренатоварване. Заявява, че подзащитният
му Н. е дошъл на място, когато част от дървата са били натоварени на товарен
автомобил Камаз, същият се е отправил в посоката, от
която се твърдяло, че се е извършил извоза. В този
смисъл, твърдението, че се касае за това, че проверяващите са тръгнали по
следите на товарния автомобил не доказвало, че тези дърва са част от
установените на място, според тях, намиращи на поляна, в близост до отдел 403,
а липсва и конкретизация относно добива на тази дървесина. Според защитника е
категорично, че се касаело за несъставомерност на
деянието, липсвал предварителен сговор, което е елемент на повдигнатото
обвинение, не било налице твърдяното наличие на умишлени действия – че
подсъдимите са знаели за обществено опасния характер на деянието, предвиждали
са и целели настъпването на общественоопасните
последици. При тези съображения, счита, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин и моли съда да постанови оправдателна присъда по отношение на
подзащитния му Н..
Подсъдимият Х.И.Д., редовно призован се
явява лично и с адвокат М.Я. ***, който от името на своя подзащитен,
моли съда да постанови присъда, с която да признае същия за невиновен и да го
оправдаете за престъплението, за което той е ангажиран и изправен пред съда. Изтъква,
че във всеки един наказателен процес по дело от общ характер, прокурорът е
този, който носи тежестта да докаже по изискуемия от разпоредбите на НПК
безспорен и категоричен начин наличието на всички елементи на изпълнителното
деяние на съответното престъпление в съответствие с принципната забрана,
въведена от НПК една осъдителна присъда да почива на предположения. Твърди, че
по отношение на подсъдимия Д., съдът е изправен пред казус, при който са налице
единствено и само косвени доказателства, въз основа на които прокурорът,
неправилно и в противоречие с изискванията на закона прави изводи за виновност
на подсъдимия Д.. Изтъква, че и съдебната практика, и доктрината имат отдавна
ясно изразено категорично становище, че уликите - косвените доказателства,
могат да послужат като основание за постановяване на осъдителна присъда, но при
наличието на определени предпоставки и правила, свързани с правилната оценка на
тези косвени доказателства. Всички косвени доказателства трябва да бъдат една
единна непрекъсваема верига от източници на факти, която в своята съвкупност да
даде единствено възможен отговор за виновност на лицето, изключвайки по
категоричен начин всички останали версии. Счита, че в случая, събраните в хода
на съдебното дирене доказателства са изключително противоречиви, както по между
си, така и противоречащи си с другите доказателства и страдащи от
доказателствена недостатъчност. Спира се подробно на показанията на братята Х.
и Х.Х., които са разпитвани многократно в настоящото производство и техният анализ разкрива изключително
противоречие, както на самите показания, така и в тяхната взаимовръзка с други
гласни източници, отново съдържащи само косвени доказателства. Обръща внимание и
на показанията на свидетелят К., който говори по принцип за организацията на
работа, а не за конкретния случай. Според защитника, свидетелката Д. също не
заявява нищо за конкретния случай, а по принцип, че имала обаждане от сина си,
който да й възлагал да извърши организация по извоз
на дървесина от конкретно място в землището на с.Малиново. Въз основа на тези
противоречиви показания стига до извода, че се къса взаимовръзката между
косвените доказателства, сочещи на предполагаемия извод за извършена от
подсъдимия Д. организация и то предварително по транспортирането на тази
конкретна дървесина от това конкретно място – тази поляна до отдел 403. Позовава
се и на показанията на свидетеля К., който единствено в хода на досъдебното
производство е заявил, че е получил обаждане от подсъдимия Х.Д., че трябва да
се натоварят 40 кубика дърва и трябва да отиде до Гробищата. Изтъква, че
прокурорът следва да установи всички факти и обстоятелства в един процес. Но в
този процес се събрали такива, които отслабвали тезата на прокурора относно
съставомерността на извършеното от Д. деяние. На първо място сочи, че от
писмените доказателства, представени в хода на съдебното следствие –
позволително за сеч на Ц.И. с период месец януари 2010 година до 30.06.2010
година и депозираните в тази връзка показания на този свидетел, се установило,
че гората, от която е била извършена сечта е същата, каквато е била процесната
и се е намирала в същото землище на с.Малиново. Твърди, че назначената лесотехническа
експертиза по никакъв начин не спомага тезата на държавното обвинение във веригата
от косвени доказателства, като обръща внимание, че и самият прокурор е заявил,
че вещото лице е изказало предположения относно произхода на дървесината, но наказателното
право не борави с предположения, а с факти. Заявява, че при наличието на всички
събрани косвени доказателства, не се изключва друга версия. Изтъква, че за
правилността на тезата на прокурора не способства и липсата на веществените
доказателства, които е следвало да бъдат предявени на страните, въпреки че те
изначално не са били приобщени по делото по предвидения за това в НПК ред.
Липсвали протоколи за изземване или за доброволно предаване – формата на
изземването, липсвало изискуемото в такива случаи предварително разрешение или последващо одобрение на съд, съобразно правилата на НПК.
При тези нарушени взаимовръзки на отделните косвени доказателства, счита че не
може да се направи единствения възможен извод, че те, в своята съвкупност,
обуславят виновността на подсъдимия Д. и изключват всички останали версии. Според
защитника е безспорно, че престъплението по чл.235 от НК е формално престъпление,
изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на някое от посочените в този
текст действия, като не се изисква настъпване на резултат, но освен всичко
друго, то е умишлено престъпление и като всяко престъпление на формално извършителство, може да се характеризира с пряк умисъл. Счита,
че в случая, не са налице доказателства и за наличие на умисъл в
предполагаемите действия на подсъдимия Д. – те не са безспорно установени. Изтъква,
че всички изводи на РП - Ловеч се базират единствено и само на изолирани факти,
неоценени в тяхната съвкупност, извадени избирателно от контекста на
доказателствата. При цялостната оценка на фактите, счита че не може и да се
направи категоричен извод, че Д. е желаел да се натоварят от горския фонд 40
пространствени кубични метра дърва с неизяснен произход и да бъдат
транспортирани до местността „Гробищата”. Обръща внимание, че никой от
свидетелите не сочи, че именно Д. им е разпоредил да се натоварят дърва точно
от тази поляна до отдел 403, землището на с.Малиново. При липсата на достатъчно
доказателства за обективна и субективна съставомерност
на деянието, моли подсъдимият Д. да бъде оправдан по повдигнатото му от
прокуратурата обвинение.
От събраните по време на съдебното следствие
доказателства, както и приобщените по надлежния ред доказателства, събрани в хода
на досъдебното производство и при предходното разглеждане на делото от друг
състав на съда и заключенията на първоначалната и допълнителни лесотехнически
експертизи, преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Н.Р.Н. живеел със семейството
си в град Ловеч и от 2001 година работел в системата на горите, като горски
стражар, горски надзирател в структурите на Държавно лесничейство и Държавно
горско стопанство – Ловеч, като обслужвал охранителен участък в землищата на
селата Малиново, Стефаново и Дъбрава в Ловешка област.
Подсъдимият Х.И.Д. живеел от години със
семейството си в град Троян, Ловешка област и бил управител на фирмите „Балес-груп” ООД, „Новилес” ООД и
„Новинвест"” ЕООД , всички със седалище град
Троян. Съществена част от дейността му била насочена в сферата на горското
стопанство и дърводобива.
На 25.02.2010 година, свидетелите К.А. и А.А.
- горски стражари при Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Ловеч предприели
проверка в охранителен участък с. Малиново - с. Стефаново - с. Дъбрава. В края
на с. Малиново в местността „Гробището” бил обособен участък като временен
склад, където се извършвало претоварване на добит от сечището дървен материал. На
мястото имало товарен автомобил „Камаз” с рег.№ ОВ 64
01 АМ с ремарке рег. № ОВ ЕА 15 35, собственост на „Троян Автотранспорт” - гр.
Троян, с водач свидетелят М.К.. Автомобилът бил натоварен с 30 кубически метра
дърва за огрев от бук, като водачът чакал пристигането на последния камион,
който да го донатовари. Служителите на РДГ
констатирали, че дървата били маркирани с ЕГМ 002 на ДГС - Ловеч, за която
установили, че се ползвала от подсъдимия Н. в качеството му на горски
надзирател.
В този момент към тях приближил товарен
автомобил „ЗИЛ” 157 с рег. № ОВ 10 64 АК, за който се установило, че бил собственост
на „Новинвест” ЕООД - гр. Троян. Автомобилът бил
натоварен с 10 кубични метра дърва за огрев и се управлявал от свидетеля Х.Р.Х..
Веднага след автомобила на място пристигнал и подсъдимият Н.. За натоварените
на т.а. „Камаз” дърва и тези на т.а. „ЗИЛ”, Н. представил
на горските стражари издадени от него два превозни билета - № КС247460/001311
от 30.11.2009 година и № КС247460/001310 от 30.11.2009 година. В билетите било
отразено, че дървесината е от дървесен вид бук и била добита в отдел 407Л, имот
с кадастрален номер 319103. Като моторни превозни средства за извозването на
дървесината до село Малиново, били отразени автомобили с номера ОВ 00 53 АМ с
водач Радослав Д. и ОВ 05 10 АМ с водач Х.И. /л. 263
и л. 264 от дозн./. Действащата към 30.11.2009 година
нормативната база предвиждала електронните превозни билети да се издават в три
екземпляра - оригиналът съпровождал дървесината до крайния й получател, вторият
екземпляр /копие - 1/ оставал в лицето, което е негов издател /в конкретния
случай - подсъдимият Н./ със задължението за отчитане в съответното горско
стопанство и третият екземпляр /копие - 2/ бил за лицето - собственик или
ползвател на имота. Превозните билети били с валидност 12 часа след издаването
им. Представените от Н. превозни билети обаче били издадени на 30.11.2009
година в 19.58 ч. и в 19.59 ч, от което следва, че към момента на проверката -
25.02.2010 година срокът за тяхната валидност е бил изтекъл. Освен това, видно
от представените от РДГ – Ловеч писмени доказателства по НОХД 1439/2011 година
по описа на ЛРС, двата превозни билета с приложените към тях касови бележки за
извършена административна услуга, са били отчетени от Н. още на 09.12.2009
година.
Поради невъзможността от страна на Н. да
даде смислени обяснения за произхода на дървесината и при констатираните несъответствия,
свидетелите А. и А. предприели веднага проверка на място в отдел 407Л, от който
се твърдяло, че е извършен добива. Дървесината в този отдел обаче била предимно
дъб и цер, а не букова, каквато била посочена в превозните билети. При огледа
установили още, че там било добивано преди няколко месеца и нямало прясно
извършвана сеч, нито складирани в близост дърва.
От приложеното заверено копие от досие на
имот 407Л /л. 243 -л. 260/ е видно, че сечта в него е приключила и сечището е
било освидетелствано с протокол от 17.12.2009 година от подсъдимия Н.. В този
протокол не било отразено да е останала складирана и неизвозена дървесина,
което означавало, че такава не е била налична към момента, в който сечището е
приключило - 17.12.2009 година или в по-късен момент.
За установяване мястото на товарене, А. и
А. проследили дирята, оставена от т. а. „ЗИЛ 157” и тя ги отвела до поляна,
намираща се в близост до отдел 403П в землището на с. Малиново. Там били
складирани около 40 кубика дърва, прясно отсечени, основно от дървесен вид бук
и малко количество акация, дъб и цер. Същите не били маркирани с горска марка.
При тези обстоятелства А. съставил Констативен
протокол С БООА № 000236/25.02.2010 година /л. 20/, в който отразил наличието
на т.а. Камаз с ремарке и т. а. ЗИЛ с натоварената на
тях дървесина, представянето на превозните билети от обв.
Н. и проверката на имота, за който се отнасяли. С протокола се давали
разпореждания за установяване на мястото от където е натоварена проверяваната
дървесина, изискване обяснения от Н., съставяне на АУАН срещу водача Х. и
уведомяване органите на досъдебното производство. Т. а. Камаз
с ремарке и натоварената на него дървесина били задържани.
В същото време А. съставил Констативен
протокол С БООА № 000012 от 25.02.2010 година /л. 24/, а въз основа на
последния от горски стражар при РДГ Ловеч Йонко Христов Христов
бил съставен Акт С БООА № 000904 срещу Х.Р.Х. за нарушение по чл. 80 ал. 16 от
ЗГ. Със същия бил иззет т. а. ЗИЛ 157 с рег. № ОВ 10 64 АК натоварен с 10 пр.
куб. м. дърва за горене от бук.
Назначената в хода на досъдебното производство
лесотехническа експертиза /л. 284 - л. 287/ е дала заключение, че задържаната
по делото дървесина е от дървесен вид бук, с обща кубатура от 40 кубични метра
и е на стойност 1440 лв. Вещото лице е приело, че липсва възможност да се
конкретизира мястото от където е добита дървесината, което потвърди и при
допълнителните заключения в хода на съдебното следствие, като изказа само
предположения за произхода на задържаната дървесина. Счита за нелогично извоза да е осъществен от отдел 407Л, за където са издадени
представените от подсъдимия Н. превозни билети.
При така установената
фактическа обстановка е видно, че с извършеното от него деяние, подсъдимият Н.Р.Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
от състава на престъплението по чл.235 ал.1 предл.5
от НК, като: на 25.02.2010 година в землището
на село Малиново, област Ловешка, при условия на посредствено извършителство с Х.Р.Х., Х.Р.Х., К. *** и други
неустановени лица, без редовно писмено позволително за сеч и извоз, с товарен автомобил марка „ЗИЛ 157” рег. № ОВ 1064 АК,
собственост на „Новилес” ООД, гр.Троян и друго
неустановено превозно средство – товарен автомобил, от поляна край отдел 403 в
землището на с.Малиново, област Ловешка извозил от горския фонд до временен
склад „Гробището” в същото землище 40 пр.куб.м. дърва за огрев от бук на
стойност 1 440 лева.
Стойността на предмета на престъплението
се установява от назначената в хода на досъдебното производство лесотехническа експертиза.
От субективна страна,
престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл като форма на вина.
Подсъдимият Н. е съзнавал обществено опасният характер на деянието си, тъй като
е знаел, че дървесината не е добита от имота, за който са били издадени
позволителните за извоз, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици от същото и е целял тяхното настъпване.
Причина за извършване на
престъплението, се явява нежеланието на подсъдимия Н. да се съобразява със законоустановеният ред и режим за ползване на дървесината
от горите от горския фонд на Република България.
Съдът приема, че подсъдимият Н.Н.
е автор на деянието, за което е предаден на съд,
като
е осъществил изпълнителното деяние, посредством Х.Р.Х., Х.Р.Х., К.П.К., у които не е налице умисъл за извършване на престъпление.
За да стигне до тези изводи, съдът съобрази писмените и гласни доказателства, заключенията на лесотехническите
експертизи, безспорно установеното присъствие на подсъдимия Н. при извоза на дървесината, поставената маркирация
с личната му експедиционна горска марка и опита му да заблуди проверяващите
чрез представянето на вече използвани превозни билети.
Предвид на изложените обстоятелства,
съдът квалифицира деянието като престъпление по чл.235 ал.1 предл.5
от НК, призна подсъдимият Н.Н. за виновен и го осъди, като го оправда по
повдигнатото обвинение по чл.235 ал.3 т.1 от НК, а именно да е извършил
деянието при условията на предварителен сговор с Х.И.Д., тъй като доказателства
в тази насока не се събраха.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия Н., настоящата инстанция взе
предвид чистото му съдебно минало, липсата на причинени щети на конкретно лице
и стойността на предмета на престъплението, поради което и с оглед разпоредбата
на чл.235 ал.1 от НК при смекчаващи вината
обстоятелства, му наложи наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което отложи при условията на чл.66 от НК за срок от три години и глоба в
размер на 1 000 лева, която да заплати в полза
на държавата, по сметка на съдебната власт.
Съдът намира, че така наложеното
наказание е справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието и на извършителя и чрез него ще бъдат
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Въз
основа на събраните доказателства, настоящата инстанция прие, че подсъдимият Х.И.Д. не е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на състава на престъплението по чл.235 ал.3 т.1 във вр. с
ал.1 предл.5 от НК, тъй като
това обвинение е изградено изцяло на косвени доказателства, които преценени в
своята съвкупност и взаимовръзка не водят до единствения извод, че Д. е имал
предварителна уговорка с подсъдимия Н. да се извозват дърва на 25.02.2010
година именно от поляната край отдел 403 в землището на с.Малиново,
област Ловешка. Безспорно е установено, че към
момента на извършване на деянието, подсъдимият Д. е бил извън пределите на
страната. Действително в незаконния извоз е участвало
превозно средство, собственост на негово дружество и лицата, които са
осъществили извоза, са работели за него и са били
изпратени на работа от майката на подсъдимия – свидетелката А.Д., но до тук
свършват безспорно установените факти. Всички останали изводи на обвинението за
виновността на Д. се градят на базата на предположения и противоречиви
свидетелски показания. Така например пред настоящия съдебен състав
свидетелят Х.Х. заяви, че е бил нает от свидетелката Д., която му се обадила по
телефона и му казала „Събери момчетата и да товарим дърва”, като му обяснила,
че дървата били на поляна в местността „Дипчин” и
трябва да ги изкарат на гробищата. При проведената очна ставка със свидетелката
Д. пък твърди, че тя само им казала да товарят дърва зад гробищата, а той се
сетил, че се намират в местността „Дипчин”, защото
знаел сечищата. От друга страна брат му – свидетелят Х.Х. в началото на показанията
си заяви, че свидетелката Д. се обадила на него, за да му каже, че трябва да
товарят дърва, като му обяснила от къде да товарят. По-късно в разпита заявява,
че не си спомня как му обяснила, че да се ориентира. При разпита му в
досъдебното производство е заявил, че не е знаел от къде трябва да се товари, а
свидетелят К.К. е знаел и му е обяснил. След констатиране на противоречията,
свидетелят Х.Х. заяви, че поддържа показанията си пред настоящия състав на
съда. Свидетелят К. пък е обяснил в досъдебното производство, че Х.Д. звънял на
един от братята Х. и му казвал какво да се прави. Този свидетел говори по
принцип за организацията на работа, а не за конкретния случай. По-нататък
казва, че за конкретния случай не знаел кой е разпоредил да товарят, а само, че
са отишли с братята Х. ***. За разлика от Х.Х., този свидетел категорично
отрича да е знаел къде да се ходи да се товари. В същото време на всякъде в
показанията си свидетелката Д. говори по принцип, че Д. й възлагал да извършва
организация по извоза на дървесина от конкретно място
в землището на с.Малиново, но не и за конкретния случай – извоз
на дървесина от поляна до отдел 403. Свидетелят К. също депозира изключително
противоречиви показания. Единствено разпитан в хода на досъдебното производство
твърди, че е получил обаждане от подсъдимия Х.Д., че трябва да се натоварят 40
кубика дърва и трябва да отиде до Гробищата. Пред настоящия състав на съда
заяви, че по принцип е бил изпращан на работа от диспечера на фирмата, към
която бил шофьор и дори да му се обади друг, то тръгването му е ставало със
знанието на диспечера. Следователно не се доказа, че именно Д. е организирал
наемането на товарния автомобил „Камаз”.
С оглед на всички
изложени противоречия в събраните доказателства, настоящият състав прие, че не
са налице достатъчно и безспорни, макар и косвени такива в подкрепа на
обвинението против подсъдимия Д., поради което съдът го призна за не виновен и
на основание чл. 304 от НПК го оправдава по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.235 ал.3 т.1 във вр. с ал.1 предл.5
от НК.
При този изход
на процеса съдът осъди подсъдимият Н. да заплати припадащата му се част от разноски
по делото на ОД на МВР в размер на 63.50 лева и на РС-Ловеч в размер на 99 лева,
а останалата част от разноските, припадаща се на признатия за невиновен
подсъдим Х.Д. остават за сметка на държавата.
На основание
чл.235 ал.7 от НК съдът отне в полза на държавата равностойността на предмета
на престъплението – 1 440 лева, които следва да бъдат заплатени от РДГ –
Ловеч, тъй като се установи, че оставените на съхранение при тях веществени
доказателства са били продадени на търг.
Съдът разпореди
приложените към делото като веществени доказателства товарни автомобили да
бъдат върнати на собствениците им.
Водим от
гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :