О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
Номер 409 30.05.2019 г.
град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 30.05. Година 2019
в закрито заседание, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС
АТАТАНАСОВ
Секретар
като разгледа
докладваното от съдия Николай Уруков
частно гражданско дело номер 1158 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 129, ал. 1 и
чл.130 от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 1910 от
11.02.2019 год. от жалбоподателя “Апрекор” ЕООД гр.Мъглиж чрез адв. К.Л. ***, с
правно основание чл.274, ал.1 т.1 от ГПК против Определение под № 18/25.01.2019
год. по ч.гр.д.№ 2204/2018г. по описа на РС – Казанлък. Жалбоподателят твърди,
че обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно, тъй като
видно от данните по делото съдът е приел, че ищеца нямал интерес от предявяването
на иска. Твърди, че съобразно константната практика на ВКС и ВС на РБ
развалянето на договорите касателно недвижими имоти се извършвало единствено
и само по съдебен ред съобразно императивната разпоредба на чл.87, ал.3 от ГПК.
Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя “Апрекор”
ЕООД гр.Мъглиж чрез адв. К.Л. ***, са изложени в подадената от него частна
жалба № 1910/11.02.2019г.
В тази връзка счита, че обжалваното определение е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде изцяло отменено, и
делото върнато на РС-Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия
ведно със законните последици от това.
В законоустановения срок е постъпил отговор от другата страна – първия
ответник “Крез инвест” ООД, чрез пълномощника му адв.З.К.,
с който отговор молят частната жалба на жалбподателя да бъде оставена без
уважение и съдът да потвърди обжалваното Определение на РС-Казанлък.
Втория ответник не е депозирал писмен отговор на частната жалба.
Съдът приема, че е сезиран с частната жалба по реда на чл.274, ал.1,
т.1 от ГПК. Преписи от частната жалба са
били изпратени и на двамата ответници по делото видно от приложения списък
/лист 11 от въззивн. дело/. Първият ответник “Крез
инвест” ООД е получил препис от
частната жалба на 05.03.2019 год. и съответно е депозирал писмен отговор на
частната жалба на жалбподателя с вх. № 3266/07.03.2019 год. при КРС, който е
надлежно приложен и по настоящото ч.гр. дело под № 1110/2019 год. по описа на
СТОС. Но не е бил изчакан съответния срок и не се върнало по делото съобщението
за вречения препис от частната жалба на втория ответник и въззиваем ЕТ “Илия
Костов” село Тулово. В тази връзка съдът намира, че не е върнато и приложено по
делото съобщението за втория ответник ЕТ “Илия Костов” село Тулово и съответно
не му е дадена възможност да подаде и писмен отговор пред въззивния съд. В тази
връзка делото не е било напълно администрирано и комплектовано от
първоинстанционния съд, постановил обжалваното прекратително Определение.
Първоначално частната жалба е изпратена и постъпила в Окръжен съд – Стара
Загора, без към нея да са приложени писмените доказателства за приключилата
пълна процедура по администриране на частната жалба и съответно подаването на
писмен отговор от втория ответник ЕТ “Илия Костов” село Тулово.
Това е наложило прекратяването на настоящото производство и изпращането на
делото на Районен съд – Казанлък за пълното администриране на частната жалба и
изчакването да се върне съобщението и до втория ответник ЕТ “Илия Костов” село
Тулово за надлежното връчване на препис от частната жалба по първоинстанционното дело и съответно и
изчакването на срока за депозирането евентуално на писмен отговор по същото
дело.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че след връщането
на делото отново на Окръжен съд – Стара Загора, Районният съд – Казанлък е
изпълнил точно указанията на въззивния съд за пълното администриране на
частната жалба и окомплектоването й с първоинстанционното дело.
Тъй като е налице изпълнение на пълната процедурата по администриране и
окомплектоване на делото, Старозагорския окръжен съд следва да се произнесе по съществото
на частната жалба по чл.278 от ГПК.
Окръжен съд – Стара Загора, след като обсъди направените в жалбата
оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение, намери за установено следното:
Първоинстанционното гр. дело под № 2204/18г. по описа на РС-Казанлък е образувано
по исковата молба от жалбоподателя “Апрекор” ЕООД гр.Мъглиж чрез адв. К.Л. ***,
против двамата въззиваеми “Крез инвест” ООД, и ЕТ “Илия Костов” село
Тулово по исковата молба с правно основание чл. чл.124, ал.1 от ГПК със следния
петитум: Съдът да постанови решение с което:
да признае за установено че “Крез
инвест” ООД е собственик върху
следния недвижим имот: СГРАДА със застроена площ от 305.40 кв. метра,
находяща се в имота под № 00003 и в имот под № 000426 по плана на и землището
на ***, означена под № 50 на приложената скица, при граници на имота имот №
000012 по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №58,
том IІ, нот. Дело № 218, от 2017 год. съставен и издаден от нотариус Мариела
Павлова с район на действие РС Казанлък.
С определение, постановено в закрито
съдебно заседание под № 181 на датата 25.01.2019г., постановено по гр. д. № 2204/2018г. на Районен съд гр. Казанлък, същият съд е прекратил
производството по същото дело по правилата на чл.87, ал.3 във връзка с чл.365,
ал.2 от ЗЗД и в съответствие с посочената от този съд практика на Върховните
съдилища на Републиката посочена в същото обжалвано определение.
Определението на първостепенния съд
се явява правилно и законосъобразно поради следните съображения:
С определение под № 1699 от 31.08.2018г. КРС е
оставил исковата молба без движение, като е
указал на ищеца и жалбоподател “Апрекор” ЕООД
гр.Мъглиж, в 1- седмичен срок от връчване на съобщението да отстрани констатираните
от съда нередовности, като изчерпателно
е изброил същите в това определение, като жалбоподателя се съобрази и с разпоредбите
на чл.26, ал.1 и ал.2 от ГПК. КРС е указал на ищеца , че при неизпълнение на
указанията в срок исковата
молба ще бъде върната и делото ще бъде прекратено.
Определението на съда е връчено на
процесуалния представител на ищеца-
адвокат Л. на датата 28.09.2018г..
В указания от съда срок за
отстраняване на нередовностите с молба с вх. № 11992/04.10.2018г. ищецът, чрез адв. К.Л. *** е изправил и отстранил нередовностите по исковата молба, но е поискал добавянето и
на евентуално искане, а именно при уважаването на иска по чл.124 от ГПК съдът съгласно
изискванията на разпоредбата на чл. 537, ал.2 от ГПК. съдът да отмени
констативния Н.А. под № 7, том.3, рег. № 2204/ нот. Дело № 353/2018 год. на
Нотариус Мариела Павлова, с който се признава ЕТ “Илия Костов” село
Тулово за собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата
на чл.26, ал.1
от ГПК Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води
делото. Според ал.(2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да
предявява от свое име чужди права пред съд.
В конкретния случай ищецът и жалбоподателя “Апрекор” ЕООД гр.Мъглиж чрез
адв. К.Л. *** е предявил пред съда правата на първия ответник “Крез инвест”
ООД село Тулово, област Стара Загора, което е процесуално недопустимо.
Съдът обосновано е приел, че в
процесния случай липсва правен интерес по отношение на ищеца за исканата защита посредством предявения установителен иск за собственост - в
условията на субективно съединяване против двамата ответници - „КРЕЗ ИНВЕСТ" ООД и ЕТ „Илия Костов". Правният интерес се явява
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, обуславя принадлежността на правото на иск и процесуалната легитимация на лицето,
заявило претенция за нарушени права и/или оспорващо нечии чужди права. Посочената предпоставка следва да е налице, както към момента на
предявяване на иска, така и към момента на постановяване
на решението по него.
Правният интерес се извежда от
правните твърдения на ищеца, който може да е носител на спорното материално право, но може и да не участва в спорното материално правоотношение,
но неговото право да се засяга от правото,
претендирано от друго лице. Както в подадената Исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото съдебно производство, така и в депозираната
частна жалба, ищецът отново не сочи чии
собственически права са нарушени, по какъв начин и от кого, което да обоснове и търсената вещноправна защита по
пътя на предявения положителен
установителен иск за собственост.
Частният жалбоподател отново не
твърди и не обосновава никакви фактически
обстоятелства, чието настъпване и/или неосъществяване да рефлектират в неговата правна сфера.
Въззивният съд намира, че в процесния случай безспорно не
е налице материалноправен спор между страните (ответници по иска) по двете продажбени
правоотношения, който да обуславя правния интерес на ищеца от завеждане на исковата установителна претенция,
респективно твърдяното „императивно"
съдебно разваляне на процесния договор, обективиран в Нотариален акт № 5 от 18.07.2018 г. Евентуално
ищецът може по негова преценка да поиска обявяването на нищожността на този НА
като противоречащ на закона – чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Служебно задължение на съда е да
следи за надлежното упражняване на правото на иск и в този смисъл са разпоредбите на чл. 129 и чл.
130 ГПК, че съдът се произнася само по
редовни искови молби, а когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че тя е нередовна, той я оставя без движение с указания до
ищеца да отстраняване на недостатъците й в срок и
след като той не изпълни в този срок дадените указания, съдът връща исковата молба и прекратява
производството по делото.
В разглежданата хипотеза като се е
съобразил със задължението си да следи за надлежното упражняване на процесуалните действия на страните, Районен съд -Казанлък не е допуснал
неправилно приложение на закона, а е приложил съшия в 'точния му смисъл.
Първоинстанционният
съд в обжалвания съдебен акт подробно и мотивирано е посочил и разгледал и
относимата към случая съдебна практика и е стигнал до правилния и
законосъобразен извод, че исковата претенция на жалбоподателя “Апрекор” ЕООД
гр.Мъглиж по чл.124 от ГПК, предявена чрез пълномощника му адв. К.Л. ***, е
недопустима, поради липсата на правен интерес.
Предвид нормата и на чл. 129 ГПК съдът приема за редовна онази искова молба, която отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 от ГПК, а за редовността на
исковата молба и за надлежната процесуална легитимация на страните съдът следи
служебно, тъй като надлежното
предявяване па иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на
спора съдебно решение. Процесуалните действия
по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за
прилагане па неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК.
С оглед на тези обстоятелства
и предвид -наличните по делото писмени доказателства, въззивната инстанция приема, че първоинстанционният
РС- Казанлък напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал.З от ГПК във връзка с
чл.26 ал.1 и ал.2 от ГПК тъй като са предявени чужди права пред съда.
Налага се категоричният извод, че обжалваното от жалбоподателя “Апрекор”
ЕООД гр.Мъглиж чрез адв. К.Л. ***, определение на КРС, се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с всички
законни последици от това.
Поради тази причина, частната жалба на
жалбоподателя следва да бъде оставена без уважение по съображенията подробно
изложени по-горе.
На основание чл. 129, ал. 1 ГПК, тъй
като е предвиден специален ред за обжалване на това определение, същото подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд гр. София.
На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с
чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК, жалбоподателя следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия направените от последния разноски по делото пред
настоящата инстанция и производството по частната въззивна жалба, но тъй като
въззивният съд намира, че такива разноски не са поискани с писмения отговор на
въззиваемия “Крез инвест” ООД и не са налице доказателства
в тази насока, то такива разноски не следва да бъдат присъждани пред настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 181 от датата 25.01.2019г., постановено по гр. дело № 2204/2018г. по
описа на РС-Казанлък, с което първоинстанционният съд е прекратил
производството по същото гр. дело с № 2204/2018 год. на РС-Казанлък поради
недопустимост на предявения установителен иск за собственост, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на
страните пред ВКС гр. София чрез Окръжен съд – Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.