РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. Монтана 17 май 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април
2023 година в състав:
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова и в присъствието
на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Рени
Цветанова КАНД № 229 по описа на АдмС – Монтана за 2023 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.
С решение № 14 от 30.01.2023 г. по АНД № 984/2022 г. по описа на Районен
съд – Монтана е потвърдено наказателно постановление №
22-0996-001050/08.08.2022 г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, с което
на И.А.Л., адрес ***, е наложено административно наказание глоба в размер на
300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание
чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, затова че 10.07.2022
г. в 18:10 часа като водач на ВЛЕКАЧ Д*** с peг. № С*** с прикачено полуремарке
Ш*** с peг. № С*** , нарушава въведена, с пътен знак В4 „Забранено влизането на
товарни автомобили“, временна забрана за движение на МПС с товароносимост над
12 т., като не съобразява пътния знак и продължава движението си след него.
В законовия срок против решението е подадена касационна
жалба от И.А.Л., чрез адв. Н.И. ***, кантора 11, с която оспорва приетото от въззивния
съд решение. Поддържа основанията по чл. 209, т. З от АПК като счита, че
решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения,
че наказателното постановление е издадено при множество материални и
процесуални нарушения. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил, че при
издаването на АУАН и НП не са спазени съответно чл. 42 и 57 от ЗАНН и не са
посочени обстоятелства около извършване на твърдяното нарушение. Твърди, че в
решенето си съдът не е обсъдил института на изпълнителното деяние и авторството
на същото, като липсва каквото и да е било изпълнително деяние. Не е направил
всичко възможно при изследването на субективната страна на деянието, което е
първоинстанционно и основно задължение. Счита, че няма нито едно конкретно
доказателство за пряк умисъл. Излага, че деянието е извършено при пряк умисъл,
когато деецът съзнателно се насочва към причиняване на съответните общественоопасни
последици, докато в настоящия казус няма такива доказателства. Излага мотиви,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, както и че описаните в АУАН и НП
административни нарушения са безспорно установени от обективна страна. Твърди,
че правото на защита на доверителя му е съществено нарушено, доколкото не става
ясно в какво се изразява нарушението, което му е вменено. В съдебно заседание,
редовно призован чрез пълномощника си адв. И., касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответната
страна Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Установена е фактическата
обстановка и правилно е описана в диспозитива на издаденото НП. Извършеното
нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Решението на
районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага решението да бъде потвърдено.
Настоящият
касационен състав при Административен съд – Монтана, след като обсъди
наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от
надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна
проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално
допустима.
Въззивният съд, за да потвърди спорното НП, е приел, че АНО е приложил
правилно закона, като е налице административно нарушение по смисъла на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, респ. чл. 183, ал. 7 от ЗДвП. Съдът изцяло е кредитирал
показанията на актосъставителя и свидетеля при съставяне на АУАН, като е приел,
че са изцяло подкрепени от приложените и приети по делото писмени доказателства.
Районният съд намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са имали за последица ограничаване правото на защита на нарушителя,
който в пълнота е реализирал правата си. Според съда допусната техническа
грешка в АУАН и НП, чрез посочване на РП III-102, вместо РП III-112, не
съставлява съществено процесуално нарушение, като намира приложение чл. 53, ал.
2 от ЗАНН - „Наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина“. С въззивното решение
е възприето, че към момента на извършване на нарушението и по време на
извършване на полицейската проверка на 10.07.2022 г. на водача Л., е бил налице
надлежно поставен пътен знак „В4“ по РП III-112, в т.ч. и в посоката на
движение на водача, като към момента на извършване на нарушението забранителният
знак „В4“ и др. пътна сигнализация, указваща за въведена ВОБД, е била налична.
Районният съд е счел, че АУАН и НП са съставени съгласно изискванията на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН, като достатъчно ясно са конкретизирани мястото на
нарушението, нарушението и обстоятелствата на извършването му. По делото е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Не е налице допуснато нарушение и при посочване на
нарушената законна разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП - жалбоподателят като
водач на ППС над 12 тона не е съобразил движението си с пътния знак „В4“. Съдът
не счита, че от АНО е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като,
както при съставяне на АУАН, така след това в законния 7-дневен срок,
нарушителят не е имал възражения, които АНО да е следвало да проверява и
евентуално да разпорежда разследване на спорни обстоятелства, каквито не е
имало в случая. Въззивният съд приема, че временната забрана за движение във
въпросния пътен участък е била въведена с пътен знак „В4“, а не само със
заповед, а цитираната заповед е въвела ВОБД заради ремонтните дейности. Към
датата на процесното нарушение са били налице всички елементи от състава на
административното нарушение и предвидената за това санкционна норма на чл. 183,
ал. 7 от ЗДвП. С оглед степента на обществена опасност на извършеното административно
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, по повод на което е въведена изрична законова
санкционна норма с доп. на ЗДвП от м. 01.2017 г., не може да намери приложение
чл. 28 от ЗАНН. Значимостта на допуснатото нарушение и обстоятелствата на
извършването му не дават основание за приложение на чл. 11 от ЗАНН вр. с чл. 9,
ал. 2 от НК – по въпросният пътен участък се извършват ремонти дейности, като
са налице и множество сигнали от живущи в населените места, през които
преминава РП III-112, заради възникнали ПТП, вследствие на които се причиняват сериозни
имуществени щети на живущите в района. Именно заради това е въведена ВОБД, за
да не се затрудняват ремонтите дейности и безопасността на движението, което е в
разрез със сигурността на движението и останалите участници в него. Не на
последно място, видно от справката за нарушител/водач, административнонаказаното
лице е водач, спрямо който са издадени 11 бр. влезли в сила НП и 3 бр. влезли в
сила фишове. Изложени са мотиви, че не са налице правни основания за изменение
на наложените и фиксирани като вид и размер административни наказания на
основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и
съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени
процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не
е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на
постановеното решение. Правилно е приложил и материалния закон, като е
съобразил доказателствата по делото, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност.
Съдебният състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд,
без да счита за необходимо да ги преповтаря, като намира, че същите изцяло
кореспондират със събраните по делото доказателства, като на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето решение.
Видно от АУАН административнонаказаното лице е подписало този
акт без възражения. Отделно от това не отрича факта на извършеното от него
нарушение. По делото по същество липсва спор, че на посочената в АУАН и НП дата
и място е имало поставен пътен знак, който забранява влизането на товарни ППС поради
наличието на въведена временна забрана, както и че административнонаказаното
лице е навлязло след така поставения пътен знак, указващ забраната. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че въведената със Заповед №
РД-11-584/05.07.2022 г. на АПИ забрана за движение на превозни средства,
предназначени за превоз на товари, с технически допустима маса над 12 тона,
вкл. състав с ремаркета и полуремаркета по републикански път III-12 „Д*** Д*** – Д*** махала – Б*** – С*** – о.п. Монтана“ в
участъка от км 0+000 до км 47+650, съгласно съгласуван проект за ВОБД. Именно тази
организация на движението и въведената временна забрана с пътен знак В4
(Забранено е влизането на товарни автомобили) е относима към извършеното
нарушение.
П*** първоинстанционният съд е възприел, че
административнонаказаното лице е нарушило именно знакът, сигнализиращ
временната организация на движението, което по безспорен начин се установява,
както от вписаното в АУАН и НП, така и от свидетелските показания които
съображения се споделят от настоящият касационен състав и към които този съд
препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК..
В нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП законодателят е
регламентирал определени и конкретни задължения на
участниците в движението, а именно да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. За нарушение на така вменените задължения е предвидена
административнонаказателна отговорност, съгласно нормата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един
месец и с глоба от 300 лв. на водач, който навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана
за движение. Безспорно, както от обективна, така и от субективна страна е, че
административнонаказаното лице е нарушило забраната предвидена, както в чл. 6,
т. 1, така и на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП.
В мотивите на въззивния съд са изложени съображения за
спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, които този състав приема за обосновани,
основателни и съответни на доказателствата по делото. Самият факт на навлизане
след забранителен знак определя виновното поведение на водача на управляваното
МПС, в случая – административнонаказаното лице, поради което възраженията в
касационната жалба са несъстоятелни и несъответни на събраните в хода на
производството доказателства.
При служебна проверка на решението
съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът счита въззивното решение за допустимо,
валидно и в съответствие с материалния закон.
По тези съображения жалбата следва
да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в
сила.
От ответника по касационната жалба
не е направено надлежно искане за присъждане на съдебни разноски, поради което
такива не се следват.
С
оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно решение № 14
от 30.01.2023 г. по АНД № 984/2022 г. по описа на Районен съд – Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: