Р Е Ш Е Н И Е
№ 196/30.6.2020 г. 30.06.2020г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,ІХ състав,в публично заседание
на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
секретар В.Г.а,
като разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД № 459/2020 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на П. Д.С. ***,ЕГН:********** , против Наказателно постановление № 20-0813-000604/24.04.2020 издадено от Началник сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което за нарушение на чл.174,ал.3 му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушения на чл. 100,ал.1,т.1 и чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП, на основание чл.183,ал.1 ,т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на по 10 лв.
С бланкетна жалбата се иска ЯРС да отмени наказателното постановление.В подадена допълнителна жалба се излага ,че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това ,че в обстоятелствената му част не е посочена нарушената разпоредба на чл.5,ал.3 от ЗДвП , а санкционната такава по чл.174,ал.3 от ЗдвП.Излагат се и доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна
,чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.Счита нарушенията за
безспорно установени от събраните по
делото доказателства.Излага ,че в случая
не са налице предпоставките на
чл.28 от ЗАНН.Предвид и липсата на допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила в хода на административно- наказателното производство
моли съда наказателното постановление да бъде
потвърдено.Претендира се и присъждане на юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100 лв.
ЯРС,
след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи,
възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Вечерта на 17.04.202г. полицейските служители М. и К. изпълнявали задълженията си за контрол на автомобилния трафик на обособено КПП на изхода от гр.Ямбол в посока с.Калчево.Около 22.10 часа свидетелите спрели за проверка л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № У 0885АХ, движещ се в посока гр.Ямбол и управляван от жалбоподателя.Поради това ,че жалбоподателят бил във видимо нетрезво състояние свидетелите решили да го изпробват за алкохол с техническо средство, за което поискали съдействие от сектор пътна полиция. На място се отзовал полицейския служител П. Д., но жалбоподателя отказал да бъде тестван с техническо средство алкотест дрегер. В хода на проверката не представил на контролните органи контролния талон от СУМПС и СРМПС част II.На място на жалбоподател бил съставен АУАН за констатираните нарушения и издаден талон за медицинско изследване, които отказал да подпише и получи.
В последствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушенията е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалба е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния
срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
От процесуална страна съдът не установи при служебната проверка ,че са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно- наказателното производство по налагане на административните наказания на жалбоподателя.АУАН е издаден при спазване императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не съдържа неяснота относно нарушенията ,което да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Възражението на жалбоподателя ,че неправилно АНО е посочил като нарушена разпоредбата на чл.174,ал.3 от ЗДвП ,вместо тази по чл.5,ал.3 от ЗДвП е неоснователно.Това е така ,тъй като в случая фактическото обвинение на жалбоподателя е ,че отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол или употреба на наркотични вещества, а не ,че е управлявал процесното МПС с концентрация на алкохол над 0,5 промила.
От материална страна според съда ,установените в АУАН факти се потвърждават от показанията на свидетелите М. и К., които следва да бъдат кредитирани изцяло защото са логични и последователни и по делото няма данни ,които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличие на мотив да набедят жалбоподателя за нарушение ,което не е извършил.
От посочените гласни доказателства безспорно се установи, че свидетелите в качеството си на контролни органи са разпоредили на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, след като са възприели, че е управлявал МПС и е имал качеството на водач по смисъла на параграф 6 т. 25 от ДРЗДвП.Свидетелите са категорични, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. За да е съставомерно едно деяние като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, е необходимо субектът на нарушението да притежава качеството на водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина и същият да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества,както и не изпълни предписанието за медицинско изследване за установява на концентрацията на алкохол в кръвта му или употребата на наркотични вещества . В конкретния случай се установява от свидетелските показания че жалбоподателят на посоченото в акта място е управлявал МПС.Установи се категорично от всички събрани по делото доказателства, че жалбоподателят е бил поканен от свидетелите в да бъде изпробван с техническо средство, но е отказал. Видно от АУАН № 132786/17.04.2020. на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване №001279//17.04.2020, но е отказал да го подпише и получи,респективно не се явил в определеното време в медицинското заведение за даване на кръвна проба.
Предвид на това, настоящият състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за нарушения на разпоредбите на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му.
Безспорно от гласните доказателства по делото се установява ,че по време на проверката жалбоподателят не представил на контролните органи контролния талон от СУМПС и СРМПС част II в нарушение на императивните норми на чл.100,ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП.
Досежно наложените наказания съдът констатира, че размерът
на същите е конкретно фиксиран в предвидените санкциия
по чл. 174,ал.3ДвП и чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвп, т.е.
законодателят, предвид спецификата по този род нарушение, не е оставил
санкционирането им на преценка по реда на чл. 27 от ЗАНН. Ето защо са налага
извода, че административнонаказващият орган правилно
и законосъобразно е определил размера на
наложените наказания.
Съдът намира ,че в конкретния казус хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима и нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП не би могло да се третира като маловажен случай, в каквато насока са исканията на жалбоподателя , за което са показателни и определените от законодателя санкции, сами по себе си. Последните са определени съгласно законовите изисквания, а сериозността им изразява духа на закона да се санкционират подобни нарушения, като такива с висока степен на обществена опасност, с оглед анализа на причините и последиците от множеството пътнотранспортни нарушения и отчитане на статистическите данни, които са общественоизвестни. В този смисъл съдът счита ,че не може да се приеме наличието на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, респективно нарушителят правилно е бил санкциониран.
С оглед на изложеното и на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто
възнаграждение в размер на 100 лв. се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните
производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в
случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че
в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт (както е в
случая за ОД на МВР – Ямбол), се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на поисканото
възнаграждение не надхвъря определения в чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя.
С оглед гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 20-0813-000604/24.04.2020 издадено от Началник сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което на П. Д.С.
***,ЕГН:********** за нарушение на чл.174,ал.3
му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца и за нарушения на чл. 100,ал.1,т.1 и чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП, на
основание чл.183,ал.1 ,т.1 от ЗДвП са му
наложени административни наказания глоба в размер на по 10 лв.
ОСЪЖДА
П. Д.С. ***,ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР -
Ямбол сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: