№ 3302
гр. Варна, 25.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. П.
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от Светла В. П. Въззивно гражданско дело №
20233100501729 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Е. Д. П. чрез адвокат
И. М. срещу решение № 291 от 01.02.2023 г., поправено с решение № 984 от 23.03.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 8426 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, двадесет и пети
състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата В. В. П. с
детето К. В. П., както следва: всяка четна седмица от календарната година в дните от петък
до неделя с преспиване в часовете от 17 часа в петъчния ден /или след приключване на
учебните занятия/ до 13 часа на неделния ден, като бащата при осъществяване на режима на
личен контакт ще взема детето от дома на майката или от учебното заведение, което
посещава детето и ще го връща до дома на майката; всяка година на рождения ден на детето
от 10 часа до 12 часа, а в случай, че денят е работен, респективно присъствен за детето в
учебно заведение, в първия ден след рождения ден, който се явява неработен/неприсъствен;
всяка година на рождения ден на бащата /деветнадесети февруари/ от 10 часа до 13 часа, а в
случай, че денят е работен, респективно присъствен за детето в учебно заведение, в първия
ден след рождения ден, който се явява неработен/неприсъствен; през Коледните празници -
всяка четна година от 10 часа на 24.12. до 18 часа на 28.12. и всяка нечетна година от 10 часа
на 30.12. до 18 часа на 02.01., като бащата ще взема и връща детето от и до дома на майката;
през Великденските празници - всяка четна година от 10 часа на първия ден /Разпети петък/
до 20 часа на втория ден /Велика събота/ и всяка нечетна година от 10 часа на третия ден
/Великден/ до 20 часа в последния ден /Велики понеделник/, като бащата ще взема и връща
детето от и до дома на майката; в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Е. Д. П.
против В. В. П. за заплащане на месечна издръжка в полза на детето К. В. П. чрез
неговата майка и законен представител Е. Д. П. за разликата над присъдените 250 лева до
претендираните 400 лева, считано от 09.08.2022 г., с падеж първо число на месец, за който
1
се дължи, ведно със законната лихва за всяко закъсняло плащане ; в частта, с която е
отхвърлен предявения от Е. Д. П. срещу В. В. П. иск с правно основание член 149 от СК
за осъждането му да заплати издръжка в полза на К. В. П. за минал период от 01.01.2022 г.
до 30.06.2022 г. в размер на 2 400 лева и 220 лева за периода от 01.07.2022 г. до 01.08.2022 г.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението в атакуваните му части, както и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочи се, че първоинстанционният съд непълно е изяснил
фактическата обстановка по спора, което е довело до ограничаване на процесуалните права
на страните – не е изискано от ДСП – Варна изготвяне на социален доклад за изясняване
потребностите на детето и условията му на отглеждане. Твърди се, че след приключване на
съдебното дирене прид първата инстанция са настъпили нови обстоятелства – бащата
продължава ежедневно да извежда К. от училище извън определеният режим на лични
отношения, като чрез детето предава закани, адресирани към майката, бабата и други
близки. Счита се също така, че районният съд не се е съобразил с правилата за определяне
на дължимата от родителя издръжка, като не е изяснено, респективно обсъдено,
имущественото състояние на ответника. Навеждат се доводи, че няма доказателства бащата
да е превел на майщката сума от 3 000 лева, с които да се урежда задължението за минало
време за релевирания период, както и, че наличието на сума по спестовна сметка на детето
не предоставя разполагаеми средства за издръжка, защото има различно предназначение.
Поради това се иска решението в обжалваните части да бъде отменено, като се
определи режим на лични отношения между бащата и детето, съответстващ на поискания в
отговора на исковата молба, като се определи и подходящ срок, в който срещите да се
осъщеествяват в присъствието на социален работник или психолог; да се осъди бащата да
плаща месечна издръжка в размер на 400 лева и за минало време от 01.01.2022 г. до
30.06.2022 г. в размер на 2 400 лева и 220 лева за периода от 01.07.2022 г. до 01.08.2022 г.
Направени са следните доказателствени искания:
1/ Да бъде възложено на ДСП – Варна да изготви социален доклад след извършване на
проучване и интервюиране на двамата родители и бабата по майчина линия, като се даде
заключение за битовата среда, в която се отглежда К., за кръга на обичайните му социални
контакти и местата, които посещава, за здравословното му състояние, обичайния му режим
на активност, хранене, почивка и сън, за заетостта на родителите, както и за характира на
отношенията между членовете на разширеното семейство, катод аде мнение относно
евентуалното им отражение върху формиране личността на детето и емоциионалната му
стабилност, респективноп да даде конкретни препоръки за подходящо време и честота на
лични контакти, включително и относно необходимостта от осъществяване в медиирана
среда и конкретно необходимия период на наблюдение;
2/ Да бъде задължен въззиваемия да представи декларация за притежаваните от него
недвижими имоти, леки автомобили и други движими вещи на значителна стойност, както и
за реализираните от него доходи на годишна база;
2
3/ Да бъде предоставена възможност за ангажиране на гласни доказателства и
извлечения от електронна комуникация за установяване на твърденията за нововъзникнали
обстоятелства.
Въззиваемият В. В. П. чрез адвокат М. Ж. в писмен отговор е оспорил жалбата като
неоснователна. По отношение на оспорвания режим на лични отношения на детето с бащата
излага, че по делото пред първата инстанция е прието заключение на СПЕ, от което е видно,
че между детето и бащата има изградена силна емоционална връзка, че бащата разполага с
родителски капацитет, който му позволява адекватно да се грижи за него. Също така излага
подробни доводи, че решението в частта му досежно присъдената издръжка е
законосъобразно и правилно с оглед събраните доказателства. Желае се потвърждаване на
решението в обжалваните му части.
Искането за изготвяне на социален доклад намира за основателно. Възразява против
останалите искания за събиране на доказателства, като излага, че е представил такива за
притежавани от него имущества и отново ще представи в съдебно заседание, а по отношение
на гласните доказателства – че не е ясно какви факти и обстоятелства ще се доказват.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
Имайки предвид така постановеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият
състав на съда намира, че следва да бъде възложено на ДСП – Варна да изготви социален
доклад, доколкото пред първата инстанция не е представен такъв, нито е изразено
становище съобразно нормата на член 15, алинея 6 от ЗЗДт.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че следва да отложи произнасянето си по
искането за гласни доказателства и за електронна комуникация, като даде възможност на
въззивницата да уточни конкретно какви факти и обстоятелства ще се доказват.
Също така следва да задължи въззиваемия да представи доказателства за
притежаваните от него недвижими имоти, моторни превозни срества, както и за доходите си
за година назад.
Спорът пред въззивната инстанция е и досежно режима на лични отношения на детето
с родителя, комуто не са предоставени родителските права /решението в тази му част е
3
влязло в сила като необжалвано/, тоест съдът следва да съобрази най-добрия интерес на
детето. Поради това и настоящият състав на съда с оглед правомощията му намира, че на
основание член 59, алинея 6, изречение първо от СК следва да изслуша двамата родители
лично, тъй като въпреки личното им явяване пред първата инстанция, същите не са
изслушвани.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна да изготви социален
доклад след извършване на проучване и интервюиране на двамата родители Е. Д. П. ЕГН
********** и В. В. П. ЕГН **********, както и на бабата по майчина линия, като се даде
заключение за битовата среда, в която се отглежда К. В. П. ЕГН **********, за кръга на
обичайните му социални контакти и местата, които посещава, за здравословното му
състояние, обичайния му режим на активност, хранене, почивка и сън, за заетостта на
родителите, както и за характира на отношенията между членовете на разширеното
семейство, като даде мнение относно евентуалното им отражение върху формиране
личността на детето и емоциионалната му стабилност, респективноп да даде конкретни
препоръки за подходящо време и честота на лични контакти, включително и относно
необходимостта от осъществяване в медиирана среда и конкретно необходимия период на
наблюдение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивницата Е. Д. П. в десетдневен срок от получаване на
съобщението в писмена молба с препис за насрещната страна във връзка с искането за
събиране на гласни доказателства и за електронна комуникация да уточни конкретно какви
факти и обстоятелства ще се доказват.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемата страна В. В. П. в едномесечен срок от
получаване на съобщението да представи доказателства за за притежаваните от него
недвижими имоти, моторни превозни срества, както и за доходите си за година назад, с
препис за насрещната страна.
ЗАДЪЛЖАВА Е. Д. П. и В. В. П. да се явят в съдебно заседание за изслушването им
4
от съда.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30 октомври 2023
година от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5