№ 269
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502935 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №20071989 от 19.12.2022 год., постановено по гр.д. 13810/2020 год. на
Софийски районен съд, II ГО, 72 състав са УВАЖЕНИ предявените обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основани чл.187, ал.6 вр. ал.5, т.2 ЗМВР
вр. чл.86 ЗЗД от Б. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ихтиман, ул. *******
действащ чрез процесуалния си представител адв. Н. Р., със съдебен адрес: гр. София,
ул.******* партер, офис 1, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, с адрес: гр. София, ул. ******* и ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца
сумите, както следва: сума в размер на 779,85 лв., представляваща дължимо възнаграждение
за периода от 18.08.2017 год. до 06.03.2020 год. за извънреден труд (получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд в дневен), ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 09.03.2020 год. до окончателното плащане и сума в размер на
84,67 лева, представляваща лихва за забава за период от 01.10.2017 год. до 06.03.2020 год.,
като са ОТХВЪРЛЕНИ исковете за разликата над 779,85 лева до предявените 1498 лева и за
периода от 06.03.2017 год. до 17.08.2017 год. и за разликата над 84,67 лева до предявените
200 лева и за периода от 07.06.2017 год. до 30.09.2017 год. Ответникът е осъден да заплати
сума в размер на 50 лева държавна такса и сумата от 122,19 лева разноски на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ответника по
делото, с която оспорва първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Основното възражение на въззивника е
относно неприложимост на уредбата, залегнала в Кодекса на труда и приложима спрямо
трудовите правоотношения, към процесния случай, който има за предмет служебно
правоотношение. Правоотношенията не са сходни и не е налице основание да се допусне
прилагането на правилата по КТ и издадените по приложението му подзаконови нормативни
1
актове към настоящия случай. Незаконосъобразен е извода на съда за преизчисляване на
часовете нощен труд в часове дневен труд по приетия в атакуваното решение коефициент.
Прави особено искане за спиране на производството. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да отхвърли изцяло
претенциите. Претендира разноски.
Производството е спряно с Определение №2192 от 14.02.2024 год., постановено по
в.гр.д. №2935/2023 год. по описа на II – Г въззивен състав, СГС. И с Определение
№15832/10.10.2024 год. производството е възобновено, доколкото е налице произнасяне на
СЕС, който е постановил Определение на Съда (шести състав) от 29.07.2024 год. по дело C –
435/2023 (Главна дирекция „Гранична полиция" към Министерство на вътрешните работи
срещу BO).
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от страна на ищеца, с който оспорва подадената въззивна жалба като недоказана,
необоснована и неоснователна. Поддържа изводите на първоинстанционния съд и крайния
извод по отношение на спора между страните, като не намира основание за промяната и
ревизирането му. Оспорва възраженията на въззивника относно липса на основание за
прилагане по аналогия правилата на КТ и НСОРЗ. Моли съда да остави в сила обжалваното
решение, а въззивната жалба да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В рамките на въззивното производство с разпореждане се констатира, че не са
представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания по
смисъла на чл.266 ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна
материалноправна норма.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Предмет на делото е спор за дължимост на възнаграждение за положен извънреден
труд от ищеца, включително и нощен такъв, и на обезщетение за забава при плащането му -
искове, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Довод за иска си ищецът черпи от неосъществено от работодателя - ответник превръщане на
положен нощен труд в дневен такъв при коефициент 1,143 и неприлагане на НСОРЗ спрямо
правоотношенията със служителите на МВР.
Страните не спорят относно факта, че ищеца през процесния период от 06.03.2017
год. до 06.03.2020 год. е в служебно правоотношение с ответника, по което ищецът полага
труд като младши инспектор към РСПБЗН гр. Елин Пелин при РДПБЗН – София.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане
на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове
(Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в
дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните
2
служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.
00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за
служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 - дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00
ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр.
60/2020 г.).
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Към
процесния период са приложими Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба №8121з-
908/02.08.2018 год. и Наредба №8121з-1059/26.09.2019 год. и Наредба №8121з-36/07.01.2020
год.
В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) се е предвиждало, че при
сумарното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд между
22:00 часа и 06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Горецитираните Наредби са с
идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22, 00ч. до 06,
00ч., за който съгласно чл. 9 се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен
труд, като не въвеждат правило аналогично с това от Наредбата от 2014 г. Според чл. 3, ал. 3
на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съответно чл.3, ал.2 на Наредба №8121з-
908/02.08.2018 год., Наредба №8121з-36/07.01.2020 год. и чл. 9 вр. чл.12 от Наредба №8121з-
1059/26.09.2019 год. служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22: 00
часа до 06: 00 часа, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-
часов период, т. е. хипотезиса на разпоредбите съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР.
Наредбите, обаче, не уреждат изрично преизчисляване на часовете нощен труд с определен
коефициент. Приложими в случая са и издадените от Министъра на вътрешните работи
Заповеди №8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., сочещи размер на
допълнителното възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лв. на час. Твърдението, че за част
от процесния период, а именно 11.07.2016 год. до 29.07.2016 год. действа Наредбата от 2014
год. е ирелевантно за настоящия спор, доколкото претенцията на ищеца, както е заявена в
исковата молба, обхваща период от 01.11.2016 год. до 30.11.2019 год., началният момент на
който е след твърдения от ищеца период на възстановяване действието на Наредбата от 2014
год.
Нормата на чл. 187 ЗМВР е специална спрямо общите правила, установени с КТ, а
хипотезата на ал. 3 в редакцията й от 2016 г - и по-нова, което изключва прилагането на по-
стария общ закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се
в наредби, правилници и пр. Специалният закон въвежда еднаква продължителност на
работното време на служителите в МВР през деня и през нощта – по 8 часа в сравнение с
работното време за работниците и служителите по трудови правоотношения, установени по
КТ, съгласно чл. 140, ал. 1 на който предвижда, че нормалната продължителност на
седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това
3
различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.
Извънреден е трудът, реално положен от служителя по разпореждане или без такова,
но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън
установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 8 ЗМВР
лимитира извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и
280 часа годишно, а разпоредбите на ал. 5 и ал. 6 указват как следва да бъде възмезден
положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В ал. 2 на същия
член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя
със Заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определено още в самия закон - за служителите,
работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/. Следователно,
допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът
им е регламентиран в различни нормативни актове. В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР
изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата
на държавните служители извън установеното редовно работно време. Ако положеният
нощен труд е бил в рамките на установеното работно време от 8 часа, то той не се явява
извънреден и затова се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на
вътрешните работи тарифна ставка.
Липсва нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а
още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-
конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за преобразуването на часовете нощен труд /НСОР3 с
коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР, тъй
като според по-новия и специален закон, какъвто се явява ЗМВР, нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква – по 8 часа. В допълнение
може да се посочи и това, че коефициентът 1, 143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-
198/29.08.2011 г на МТСП, което се явява задължително предписание за всички
работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено в качеството му на орган,
осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението е
8ч/7ч, т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. Целта
на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение като за 8 часа.
Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с
цел увеличаване заплащането на нощния труд /за да не бъде ощетен работникът, работил
през нощта и да получи по-малко ТВ от този, който е работил през деня/, а не е с цел
заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Следователно няма
основание да се извършват преизчисления с коефициент 1, 143 заради полагане на нощен
труд от ищеца, респ. да се достига до резултат на положен извънреден труд, който да се
възмездява.
По поставения в производството спорен въпрос за отчитане на нощния труд и
преобразуването му в дневен, към настоящият момент е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по
т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният състав намира, че в конкретния случай следва
да съобрази задължителното тълкуване дадено от ВКС във връзка с прилагането на правната
норма, независимо от досегашната практика на състава по този въпрос.
4
Според даденото задължително тълкуване на ВКС на въпроса: "При отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР приложими ли са
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба или
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове?". ВКС е възприел по задължителен за съдилищата ред
становището, че "ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на
служителите, работещи в системата на МВР, което обосновава различен метод на правно
регулиране на работното време и трудовото възнаграждение и че в него няма препращаща
норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т. ч. и НСОРЗ". Прието е,
освен това, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време
на служителите в МВР, изразено в брой на часовете при анализ на чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Според ТР № 1/2023 г., "нормата е императивна и предвижда, че нормалната
продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, "8 часа
дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата
"тъмна" част, в последната хипотеза от 22. 00 часа до 6. 00 часа. Съпоставката на нормите на
чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по -
голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в
сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието -
установената с разпоредбите на ЗМВР по - голяма продължителност на работното време на
нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР,
регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са
делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен
труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове -
наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се
предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за
положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за
преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за
прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото
правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни".
Становището на ВКС е, че "прилагането на НСОРЗ към служебните правоотношения
няма да обезпечи постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на
отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага
еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - "8 часа дневно",
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага през деня или
през нощта." При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите
пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители
на МВР се компенсира със съответните компесаторни механизми – допълнително
възнаграждение за прослужено време – чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, по – голям основен платен
годишен отпуск – чл.189, ал.1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение – чл.234, ал.1 ЗМВР, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден
труд – чл.187, ал.5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и
по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия – чл.69, ал.2 КСО.
Решаващият състав на СГС поддържа застъпеното в мотивите на тълкувателното
решение становище, че изложеното разрешение съответства и на правото на ЕС. С
5
Определение от 29.07.2024 г. по дело № С-435/ 2023г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/,
образувано по преюдициално запитване на ОС-Смолян се приема, че член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна
уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в
третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от
публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор,
освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. В
цитирания акт СЕС е обосновал извод и че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем
часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор,
вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
С решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз
/СЕС/, 2 състав, образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит се приема, че чл. 20
и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат определената в законодателството на държава-членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се
прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Такава
цел, по смисъла на горецитираните актове на СЕС, в случая е установена във визираната по-
горе норма на чл. 2, ал. 1 ЗМВР, като разликата в третирането е съизмеримо с тази цел.
Предвид обстоятелството, че размерът на възнаграждението за положен нощен труд е
определен от работодателя именно по реда на посочените заповеди на Министъра на
вътрешните работи, искът по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. изм. и доп.
ДВ. бр. 81/14.10.2016 г.) за сумата 1498,00 лева, представляваща разликата над начисленото
за положен от ищеца нощен труд, преизчислен с коефициент 1,143, следва да се отхвърли
като неоснователен. Неоснователен е и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД, който също следва да
бъде отхвърлен.
При това положение първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като се
постанови ново, с което исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските.
Предвид изхода на спора, право на разноски има въззивника в размер на 100 лв,
съобразно правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 78, ал.8 ГПК.
В случая са приложими правилата на чл. 78, ал.8 ГПК и Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съгласно чл.78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, поради което единствено условие да се присъдят разноски за възнаграждение
за юрисконсулт е съответното юридическо лице да е било защитавано от такъв в хода на
процеса. В такъв случай, не е необходимо да бъдат представени доказателства, че
юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като претендиращата го страна
заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор, а не по
договор за поръчка. Възнагражденията за процесуално представителство, извършено от
юрисконсулт са регламентирани в Закон за правната помощ и Наредба за заплащането на
6
правната помощ, съгласно разпоредбата на чл. 25 от която за процесуално представителство
и защита по граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
360 лв. Въззиваемият претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции, като
съдът смята за справедлив размер сумата от 100 лева.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №20071989 от 19.12.2022 год., постановено по гр.д. 13810/2020
год. на Софийски районен съд, II ГО, 72 състав в частта, с която са УВАЖЕНИ предявените
обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основани чл.187, ал.6 вр.
ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.86 ЗЗД от Б. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ихтиман, ул.
******* действащ чрез процесуалния си представител адв. Н. Р., със съдебен адрес: гр.
София, ул.******* партер, офис 1, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“, с адрес: гр. София, ул. ******* и ответникът е ОСЪДЕН да заплати на
ищеца сумите, както следва: сума в размер на 779,85 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за периода от 18.08.2017 год. до 06.03.2020 год. за извънреден труд (получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен), ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2020 год. до окончателното плащане и сума
в размер на 84,67 лева, представляваща лихва за забава за период от 01.10.2017 год. до
06.03.2020 год., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основани чл.187, ал.6 вр. ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.86 ЗЗД от Б. С. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Ихтиман, ул. ******* действащ чрез процесуалния си представител адв.
Н. Р., със съдебен адрес: гр. София, ул.******* партер, офис 1, срещу Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. София, ул. ******* за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сума в размер на 779,85
лв., представляваща дължимо възнаграждение за периода от 18.08.2017 год. до 06.03.2020
год. за извънреден труд (получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в
дневен), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2020 год.
до окончателното плащане и сума в размер на 84,67 лева, представляваща лихва за забава за
период от 01.10.2017 год. до 06.03.2020 год.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20071989 от 19.12.2022 год., постановено по гр.д.
13810/2020 год. на Софийски районен съд, II ГО, 72 състав в частта, с която са
ОТХВЪРЛЕНИ предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.86 ЗЗД от Б. С. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Ихтиман, ул. ******* действащ чрез процесуалния си представител адв.
Н. Р., със съдебен адрес: гр. София, ул.******* партер, офис 1, срещу Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр. София, ул. ******* за
разликата над 779,85 лева до предявените 1498 лева и за периода от 06.03.2017 год. до
17.08.2017 год. и за разликата над 84,67 лева до предявените 200 лева и за периода от
07.06.2017 год. до 30.09.2017 год.
ОСЪЖДА Б. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ихтиман, ул. *******
действащ чрез процесуалния си представител адв. Н. Р., със съдебен адрес: гр. София,
ул.******* партер, офис 1 да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, с адрес: гр. София, ул. ******* сума в размер на 100 лева, представляваща
направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8