Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,05.12.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в
публично заседание на пети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ
ОРЕШАРОВА ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря ЕмИ. Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Орешарова гражданско дело № 9343 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. С
решение №78489 от 28.03.2019г. Софийски районен съд, ГО, 172-ри състав е осъдил
„Е.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***; пристройка до бл.
325, вход 1, и със съдебен адрес *** да заплати на Р.Ж.К., ЕГН **********,
адрес ***, и със съдебен адрес ***, офис 416 по иск с правно основание 128, т.
2 КТ сума в общ размер от 576,65 лв.,
представляваща неплатен остатък от трудово възнаграждение, начислено в полза на
И. К. за периода - октомври 2013 г.
-месец март 2015 г., като е отхвърлил
иска за разликата до пълния претендиран размер от 1102,50лв. Осъдил е „Е.“ АД
да заплати на Н.И.К., ЕГН **********, по иск с правно основание 128, т. 2 КТ сума в общ размер от 367,50лв., представляваща
неплатен остатък от трудово възнаграждение, начислено в полза на И. К. за
периода за периода - октомври 2013 г. -месец март 2015 г. Осъдил е на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК Р.Ж.К. да заплати на „Е.“АД сумата от 70,47лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение, както и
Н.И.К. сумата от 70.47лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдил е на осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК „Е.“ АД да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса и
разноски за вещо лице в общ размер от 107,55 лв.
В законоустановения срок срещу решението в осъдителните части е постъпила въззивна
жалба от „Е.“АД, в която се навеждат оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, и моли да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
се отхвърли предявения иск. Посочва, че ищецът обосновава претенцията си на база на
представено пълномощно от 18.10.2013год., с което са му възложени трудови
дейности, но смята, че то не обосновава извод, че между страните е налице
трудов договор. Претендира за присъждане на разноските по делото. В съдебно
заседание пред въззивния съд представителят на въззивника адв. Господинов
поддържа въззивната жалба и иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Представя писмени бележки.
В писмен отговор на въззивната жалба въззиваемите Р.Ж.К.
и Н.И.К., представлявани от адв. О., излагат съображения в подкрепа на
правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение и молят
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата
на чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от посочените оплаквания от страната във
въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав
счита, че то е правилно като краен резултат, независимо, че не смята че посочената от първоинстанционният съд правна
квалификация на иска е правилна, като са разгледани обаче именно фактите на
които се основава претенцията на първоначалния ищец за незаплатено
възнаграждение в посочения размер и период, не страда от визираните във въззивната жалба
пороци, като с оглед на доводите във
въззивната жалба намира, че следва да изложат следните съображения:
Първоначалният
ищец И. Н. К., починал в хода на първоинстанционното производство и на негово
място на основание чл.227 ГПК са конституирани неговите правоприемници и
наследници по закон Р.Ж.К.-съпруга и Н.И.К.-син, обосновава своята претенция за
сумата от 1 470лв. с това, че ответникът -„Е.“ АД, му е възложил охраняване и стопанисване на движимо и
недвижимо имущество, собственост на ответното дружество, находящо се до язовир
„Искър“, в почивна база „Щъркелово гнездо“, област София, считано от 18.10.2013
г., въз основа на документ, озаглавен „пълномощно“. Посочва, че устно е било
договорено възнаграждение в размер на 400 лева, месечно, като ищецът поддържа
да е упражнявал охраната на обекта до
29.03.2015г., след което преустановил дейността си поради това, че ответното
дружество системно спряло да заплаща уговореното възнаграждение. Претендира
ответникът да му заплати сумата от 1470 лв., представляваща общ размер на
неплатени възнаграждения за периода - октомври 2013 г. -месец март 2015г. и
както е посочил конкретно за месец октомври 2013год. остатък от 170лв. за
месеците ноември и декември 2013год. от по 400лв., за месец февруари 2015год.
остатък от 100лв. и за месец март 2015год. възнаграждение от 400лв. С
допълнителна молба след смъртта на първоначалния ищец и конституиране на
неговите правоприемници е уточнено как се претендират сумите за всеки от
ищците.
В
отговор на исковата молба ответникът „Е.“АД е оспорил иска, като е посочил, че не се установяват договорни отношения
между страните и е представено само пълномощно, което едностранна сделка и няма
уговорено възнаграждение.
Първоинстанционният
съд, за да уважи предявения иск за сумата от 576,65лв. за ищцата Р.Ж.К. и за сумата от 367,50лв. за ищеца Н.И.К. е приел,
че между първоначалния ищец и ответника е бил налице трудов договор, като
индиция за това ответникът да е възложил извършване на процесната дейност по
охрана на посочения обект е приложеното пълномощно, а и трудовия договор да е недействителен поради
това, че не е сключен в писмена форма, която е форма за действителност, след
като ищецът е бил добросъвестен, поради което отношенията между страните следва
с оглед на чл.75, ал.1 КТ да се приравняват и уреждат като при действителен
договор, а при условията на чл.162 ГПК е определил и размера на дължимото
възнаграждение за периода при база на осреднения размер на минималната работна
заплата за процесния период.
Не
се оспорва по делото, че на
първоначалния ищец И. Н. К. от
изпълнителния директор на ответното дружество е възложено да охранява и
стопанисва имущество и постройките на база „Щъркелово гнездо“, принадлежаща на
ответника, считано от 18.10.2013год. и което е посочено изрично в представеното
към исковата молба пълномощно от изпълнителния директор Л.Р.Р.. В приложеното
пълномощно е посочено, че „допълнително ще бъде извършен приемопредавателен
протокол“. Приложено е удостоверение от АВ от 2013год. в което е посочено, че
представител на дружеството ответник е Л.Р.Р..
Приложена
е нот. покана от И. Н. К. до представляващия ответното дружество Ранков, в
която е посочено, че въпреки, че е заплащано месечно възнаграждение във връзка
с възложената охрана с посоченото пълномощно за посочен период от време за
периода от м.10.2013год. до март 2015год. се дължи незаплатена част от възнаграждението
посочено по месеци общо от 1 470лв. Върху нот. покана е удостоверено, че е
връчена на Л.Р.на 08.04.2015год. В тази връзка ответното дружество не оспорва
получаване на нот. покана и представа по делото покана за доброволно
изпълнение, адресирана до първоначалния ищец И. Н. К., в която посочва, че по
силата на пълномощно, е упълномощен за изпълнява охранителна дейност-пазач на
територията на почивна база „Щъркелово гнездо“, собственост на ответното
дружество и във връзка с проверка на дейността и извършена нова
инвентаризация на 29.03.2015год. е посочено, че е направена констатация на вида
на базата и вещите, като е поканен ищецът да приведе във вида на получаването и
да се възстановят липсващи уреди и съоръжения, както са били разпределени по
бунгала, в противен случай ще се претендира събиране на посочена сума от
2420лв. за липси на уреди.
При
съвкупната преценка на доказателствата по делото, включително и показанията на
разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели се установява, че по възлагане на ответното дружество И.
К. е извършвал охрана на обект-база на
ответника на язовир Искър за процесния период при възнаграждение от 400лв.
месечно и част от което за процесния период е изплатено с оглед на признанието
на ищеца. Не се оспорва между страните, че е възникнал спор след като на И. К. не
му е заплатено изцяло възнаграждение за охрана на базата и за около 1000лв.
и за възстановяване от ищеца на два
кухненски модула и мебели, на който разговор и спор с управителя Л.Р.е
присъствал свидетелят В. и които вещи свидетелят, приел в последствие
базата сочи, че и сега се намират в
съседна база. Изрично в показанията си
свидетелката Ангелова и свидетелят А.,
които са работили на съседни бази сочат, че И. е бил пазач и охрана на обекта на ответното дружество,
грижил се е да няма кражби и е изпълнявал задълженията си, като от работници на същата база на ответника е
имало оплаквания, че не им изплащат редовно възнагражденията, каквото оплакване
е имал и И..
В
приетата ССЕ е посочено от вещото лице, че достъп до счетоводните документи в
дружеството ответник не е осигурен, за да може да се провери какви плащания са
извършвани в полза на първоначалния ищец и какви документи са съставяни в тази
връзка, като вещото лице също така е
посочило при проверка в НАП, че няма регистрирани трудови договори и изплащани
доходи в полза на И. Н. К. за процесния имот.
Настоящият
състав на въззивния съд не споделя изводите на първоинстанционния съд, че между
страните по делото е бил налице трудов договор за какъвто не се установява да е
постигнато съгласие с необходимото за
него съдържание с оглед на чл.66 КТ, с цел престиране на работна сила, подчинена на работен режим, спазване на
трудова дисциплина, йерархична зависимост, както и да е сключен в писмена форма, която е форма за
действителност на договора, още повече, че и самия първоначален ищец е основал
претенцията си на това, че е осъществявал охрана на обект по възлагане от
ответника по граждански договор за
охрана и каквото признание се съдържа и в покана за доброволно изпълнение, приложена към
отговора на исковата молба. Неоснователно е възражението на въззивника
ответник, че между страните с оглед на приложеното към исковата молба
пълномощно не са налице договорни отношения, след като и в приложената към
отговора на исковата молба покана до ищеца е признато възлагането на охранителна дейност /пазач/ на база на
ответното дружество в посочената местност и е коментирана дейността му. Между
страните е сключен договор за охрана и за който са приложими разпоредбите на
чл.258-269 ЗЗД, отнасящи се до договор за изработка и неговата разновидност - договора за услуга.
Като съгласно разпоредбите на чл. 258 и
чл. 261 от ЗЗД, изпълнителят се задължава да изпълни възложената му работа
съгласно поръчката на възложителя да охранява процесния обект, така че да няма
кражби и разрушаване на имуществото в базата срещу което възложителя дължи възнаграждение и за част от което първоначалния ищец е
признал, че има изпълнение, още повече, че се установява и, че е осъществявана
охраната от ищеца на обекта. Също така не се и доказва по делото да са налице,
твърдяните от ответника в покана за
доброволно изпълнение липси на уреди и съоръжения, както и, че базата не е
предадена в добър вид след като липсва както първоначален приемо-предавателен протокол, подписан от страните,
така и такъв при предаване на базата от първоначалния ищец, а в тази връзка са
и показанията на свидетелят В., приел базата на която първоначалния ищец е бил
пазач, че въпросът с мебелите за които имало спор между страните и сега стоят в
съседна база. С оглед на което настоящият състав счита, че след като
първоначалният ищец е изпълнявал задълженията си по договор за охрана на обект
на ответното дружества за процесния период
и работата, която му е възложена е била приета, като е получил и частично
плащане на възнаграждението си, след като ответникът не доказва изпълнение на
задължението си да заплати изцяло месечното възнаграждение по договора за
охрана, както и да е налице неизпълнение на договора от страна на изпълнителя,
за да упражни правото си да откаже изпълнение на насрещното си задължение да
заплати възнаграждението или да поиска намаляването му, основателна се явява
претенцията за заплащане на възнаграждение по договора в предявения размер по
исковата молба от 1470лв. за посочения период октомври 2013- март 2015год. и
която с оглед на постановеното решение от първоинстанционния съд е уважена за
сумата от общо 944,15лв., като в останалата отхвърлителна част решението не е
обжалвано от ищците и е влязло в сила.
Предвид
гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна и при съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции, но при правилна правна квалификация на иска
по чл.79, ал.1, вр. с чл.258 ЗЗД след като са разгледани именно релевираните
факти на която се основава претенцията, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора не се дължат разноски на въззивника ответник, а на въззиваемата страна на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК и която претендира и е направила разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. за въззивна инстанция,
които следва да й се присъдят.
Воден от
гореизложеното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №78489 от 28.03.2019г. на
Софийския районен съд, ГО, 172-ри състав,
постановено по гр.дело № 48435/2017г. в обжалваната осъдителна част, в която
осъжда „Е.“АД, ЕИК ******** да заплати на Р.Ж.К., ЕГН **********, по иск при
правилна правна квалификация по чл.79, ал.1, вр. с чл.258 ЗЗД сума в общ размер
от 576,65 лв., представляваща неплатен остатък от възнаграждение по договор за
охрана, начислено в полза на И. К. за периода
- октомври 2013 г. -месец март 2015 г., както и в частта, в която осъжда
„Е.“ АД да заплати на Н.И.К., ЕГН **********, по иск при правилна правна
квалификация по чл.79, ал.1, вр. с чл.258 ЗЗД сума в общ размер от 367,50лв.,
представляваща неплатен остатък от възнаграждение по договор за охрана,
начислено в полза на И. К. за периода
октомври 2013 г.-март 2015г.
Решението в
отхвърлителната част и за разноските, с оглед на отхвърлителната част не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Е.“АД, ЕИК ******** да заплати на Р.Ж.К.,
ЕГН ********** и на Н.И.К., ЕГН **********, двамата с адрес ***, и със съдебен адрес ***, офис 416
сумата от 600лв – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.