№ 182
гр. Тетевен, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100448 по описа за 2024 година
Предявени са ,при условията на обективно и субективно съединяване,искове за
прогласяване недействителност на договорна клауза на договор за паричен заем и на договор
за поръчителство.
Ищецът излага,че е страна по Договор за паричен заем № тг., сключен с
ответниковото дружество „ Изи Acer Мениджмънт “ АД,.Съгласно Договор за паричен заем
№ тг., получава заемната сума от 1000 лева, и общо дължима сума с лихва 1135.26 лева, при
срок на кредита 6 вноски. Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, сключва с
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за предоставяне на гаранция № т с който да
бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следва да заплати, за
поръчител е в общ размер на 520.74 лева или 86.79 лева за всяка вноска.
Считам, че Договор за паричен заем № тг., сключен с ответниковото дружество „ Изи
Acer Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и
чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от
Договор за паричен заем № тг., сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт
“ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.
Считам и, че така сключения Договор за предоставяне на гаранция № т е нищожен на
основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от
ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията ми за това са следните:
1
На първо място, Договор за паричен заем № тг., сключен с ответниковото дружество „
Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,вр. с чл.11 ал.1
т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.Годишният процент на разходите следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. В Договор за паричен заем № тг., е посочена само абсолютна
стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.
Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото
е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото
е включено в ГПР, изобщо нямаме никаква информация, какво точно е включено в процента
на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, който е следвало да бъдат
подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства
липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да
ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на
неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са
включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по
какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм,
по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които
го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в
тях. Именно и поради това, Договор за паричен заем поради неспазване на изискването на
чл11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как
2
точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин ищецът е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11 ,ал. 1 ,т. 10 от ЗПК,
следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер
на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР,
да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за
яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т,ч, тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи но кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С
оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да
бъде разглеждано като елемент от обшия разход по кредита за потребителя, тъй като то е
пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща
от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като
елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде
сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за
заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването
ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на
ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен
собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Acer Мениджмънт" АД.
Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната.
Следва да се посочи, че печалбата на "Файненпгьл България" ЕООД, от извършената от него
търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи
Асет Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство може да заключим, че със сключване на
договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в
договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
3
разпределено като печалба на "Изи Acer Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не
се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Acer Мениджмънт" АД,
доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД
кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено
с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за заем и договора за поръчителство.
Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. С
преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи
търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния
размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Ако съдът, счете че с Договор за паричен заем № тп, сключен с ответниковото
дружество „ Изи Acer Мениджмънт “ АД, е действителен, в условията на евентуалност,
считам че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № тг,, сключен с ответниковото
дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД,
чл.143 ал.1 от ЗЗП н чл. 146 от ЗЗП, по следните съображения:.Така посоченият чл.4 от
договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца е необходимо да сключи
договор за поръчителство и то с избрано от заемодателя, дружество. Т.е въз основа на чл.4 от
договора, ищецът е длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат
кредит. Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на
кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената
клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нравя
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който
може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и
на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка
на другата. За да се приеме, че е налице нищожност; е необходимо да се установи значителна
липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в
размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие
цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази
конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл.4 от договора за заем е нищожна,
доколкото с нея се задължава доверителят ми да сключи договор за поръчителство и то с
предварително избрано дружество, чието възнаграждение е в размер на 60% от отпусната
сума. В тази връзка клаузата на чл.4 от Договора противоречи на добрите нрави.
Наред с това, клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем е нищожна като
4
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не
отговарят на изискванията за добросъвестност и води до неравноправие в правата на
страните, като по този начин са в ущърб на доверителя ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП
/ . Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1
ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не
позволявят на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора
- чл. 143 ал.2 т. 19 ЗЗП .
На следващо място, клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем е нищожна на
основание чл.146 ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Считам, че клаузата на чл.4
от Договор за паричен заем не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2
ЗЗП. Видно от самия Договор за паричен заем по безспорен начин се установява, че клаузата
на чл.4 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на
договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към
момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
По отношение на втория установнтелен иск, счита, че така сключения Договор за
предоставяне на гаранция Ns т е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на
основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията ми за
това са следните:
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З-то от ЗЗД е налице именно, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването
на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.
№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е
да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип
е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от
ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се
даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26 ал. 1 ,предл. 3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на,«добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.З
от ЗЗД се е достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите ищеца с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
Когато е налице явна не еквивалентност между предоставената услуга и уговорената
цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.
5
Или както е прието в решение № 452/25.0б.2010г, по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о.
„понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност.
В настоящият случай, такава не еквивалентност между престациите е налице, тъй
като сумата която се претендира чрез него е в размер на 520.74 лева и съставлява
допълнителна сума, която е в размер на над 50% от сумата на отпуснатия кредит от 1000.00
лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Отделно от това, тази сума от 520,74 лева, се заплаща без ищецът да получава нищо
насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство
и то с предварително избрано от заемателя дружество, „Файненшъл България“ ЕООД, за да
му бъде отпуснат заем. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига
единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 50%, без каквато и да е
насрещна престация.
На следващо място, Договор за предоставяне на гаранция сключен с „Файненнгьл
България“ ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно
предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД,
вр. чл J 9 ал.4 от ЗПК.
В настоящия случая, възнаграждението което следва да се заплати по Договор за
предоставяне на поръчителство е в размер на 520.74 лв, е следвало да бъде отразен в
определение ГПР. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство
по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да
бъде включен в ГПР.
При извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответната страна се
установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненнгьл България" ЕООД е "Изи
Acer Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки,
каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Файненнгьл България" ЕООД,
6
от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик "Изи Acer Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство може да
заключим, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Изи Асет
Мениджмънт" АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора
за кредит, сключен с "Изи Acer Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на "Изи Acer Мениджмънт" АД кредиторът плаща вземането си сам на
себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на
чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за
поръчителство.
На последно място, счита, че Договор за предоставяне на гаранция, сключен с
„Файненшъл България“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП.
Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и
справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб
на доверителната ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посоченият по-горе Договор за
поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.
Моли да бъде постановено решение,с което се приеме за установено,че Договор за
и
паричен заем № тг., сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт АД, е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал1, т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с
чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем
№ тг., сключен с ответниковото дружество „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от 3311 и чл.146 от ЗЗГ1.
Можли да се приеме за установено,че сключения Договор за предоставяне на
гаранция № т сключен с Файненшъл България ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1
пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП,
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „Изи Асет Меншиджмънт“-АД-София,в който се излага,че искът срещу този
ответник е допустим,но неоснователен. Договорът за потребителски кредит е сключен в
съответствие с изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,годишния процент на разходите е
изчисляван съобразно изискванията на чл.19,ал.2 от ГПК и размерът му е в съответствие с
изискванията на чл.19,ал.2 от ЗПК.Годишният процент на разходите включва всички разходи
в съответствие с чл.19,ал.1 от ЗПК.Възнаграждението по договора за поръчителство не
следва да се включва при изчисляване на ГПР.То не представлява разход за допълнителна
услуга,сключването на договор с дружеството-гарант не е условия за получаване на
7
кредита.Клаузата на чл.4 от договора е действителна,не противоречи или заобикаля законови
разпоредби.
Моли да бъдат отхвърлени,като неоснователни и недоказани,предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба и от
ответника „Файненшъл България“-ЕООД-София,в който се излага,че искът е допустим,но
неоснователен.Излага,че договорът за поръчителство е действителен,тъй като отговаря на
изискванията на закона.Твърдението ,че договорът е нищожен е несъстоятелно.Договорът за
поръчителство е извън приложното поле на ЗПК.Твърдението,че е сключен в противоречие с
добрите нрави е неоснователно и неаргументирано.Твърдението,че е нищожен на основание
чл.143 от ЗЗП също е несъстоятелно и неаргументирано.
Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установено
следното:
Приложен е договор за паричен заем №503762/15.02.2024г.,сключен в т,Лов.обл.
между „Изи Асет Меиджмънт“-АД-София и Ц. С. К. от т,Лов.обл.,съгласно който
заемодателят/първият ответник „Изи Асет Мениджмънт“-АД/ предава в собственост на
заемателя/ищецът/ парична сума в размер на 1000.00 лева,като ищецът се е задължил да
върне заема на 6 вноски по погасителен план и краен срок 16.08.2024 година. Уговорен е
фиксиран лихвен процент в размер на 45.00 % /чл.2,т.6 от договора/. В чл. 2,т.8.1 на
договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 54.50%.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава всрок до три дни ,считано
от датата на сключване на договора,да представи на заемодателя едно от посочени
обезпечения ,а именно:
-две физически лица-поръчители,които да отговарят на посочени в договора
условия,или банкова гаранция с бенефициер-заемодателя за сумата по т.2 от договора или
одобрено от заемодателя дружгество-гарант,което предоставя гаранционни сделки.
В изпълнение на тази клауза е сключен договор за предоставяне на гаранция №
503762 /същия номер като договора за кредит/ от дата 15.02.2024г. /същата дата като на
договора за кредит/,като същият е
сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца Ц. С. К., за обезпечаване на
задълженията по договора за кредит, като гарантът се е задължил да обезпечи изпълнение на
задълженията по кредита, за което е договорено възнаграждение на гаранта в размер на
520.74 лева. Дължимите вноски за погасяване на договореното възнаграждение на гаранта
съвпадат изцяло с тези по договора за паричен заем.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на
Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10,
ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В
8
случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът
за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР в нулев размер. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени
в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в
посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които
заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение,
включително и разходите, които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита.
В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. При
липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихвен процент от 45 %,
не става ясно как е формиран ГПР от 54.50 %. Това се равнява на липса на посочен ГПР.
Отделно от това следва да се посочи, че не е ясно какъв е реалния ГПР, което
възпрепятства и съдът да направи извод дали същият реално не надхвърля петкратния
размер на законната лихва, предвид забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което съдът
приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с
посочване на общата сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване
по чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Посочената разпоредба има за цел да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи потребителя във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. В този см. е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО,
където е въведено изискването, че: "се посочват всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент".
Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите
членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на
настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е
установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание
9
за недействителност на договора за кредит.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и без специални знания е видно, че ако в
ГПР беше включено и възнаграждението за поръчителство , то размерът му неминуемо би
надхвърлил много максимално определения праг на ГПР от 50%./в случая той е в размер на
54.50%/. Подобни такси и възнаграждения за получен потребителски кредит противоречи
не само на българските закони, в частност чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5
ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл.
24 ЗПК, но и на Директива 2008/48/ЕО и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски кредит,
сключен между страните се явява недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3
ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК и не поражда целените правни последици.
С оглед основателността на главния иск по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 19,
ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, касаеща договорът за паричен заем,съдът не дължи произнасяне в
диспозитива по този, предявен при условията на евентуалност.
Изцяло в горния смисъл е постановеното решение № 25 от 23.01.2023 г. на ОС-Стара
Загора по в.т.д. № 462/2022 г., 2 търговски състав и други.
По идентични на посочените по-горе съображения съдът намира и за нищожен
договора за предоставяне на гаранция от 15.02.2024 година, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. ал. 5 ЗЗД, тъй като единствената му цел е заобикаляне
на закона и облагодетелстване на свързани помежду си търговски дружества, за сметка на
икономически по-слабата страна в лицето на потребителя физическо лице, домогващ да
получи потребителски кредит. Този договор противоречи и на добрите нрави съгласно чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като уговорката на възнаграждение в размер повече от 50% от
размера на кредита е абсолютно неоснователно обогатяване на едно лице за сметка на
икономически по-слабо друго. Не само европейското законодателство не допуска при
уредбата на потребителските кредити и защитата на потребителите подобни уговорки, но и
българското законодателство също не допуска подобни уговорки – ЗПК и ЗЗП.
Затова съдът намира, че и договора за поръчителство е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, които съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 100 лв. внесена държавна такса. От тях
сумата от 50 лв. се дължат от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД по първия иск, а
сумата от 50 лв. се дължат от ответника „Файненшъл България“ ЕООД по втори иск.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. М. М. от АК-Пловдив
за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв., съдът приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да се определи
възнаграждение в размер на 480.00 лева с ДДС по иска за нищожност на договора за кредит
10
и в размер на 480.00 лева с ДДС по иска за нищожност на договора за
поръчителство,съгласно чл.7,ал.2,т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,платими от ответниците, с оглед
осъщественото процесуално представителство по предявения иск, на осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от
ЗАдв. във вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ. Съответно всяко от
възнагражденията следва да се плати от съответния ответник, страна по договора, предмет
на иска, по подобие на разноските на ищеца.
Поради уважаване на искове за нищожност ответниците по тях нямат право на
разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за нищожен договор за паричен заем № т,сключен на 15.02.2024г. в
т,Лов.обл.,между Ц. С. К.,ЕГН:********** от т,Лов.обл. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление гр. София, Ж.К. Люлин,7,
бул.“Джавахарлал Неру“ №28,ет.2,представлявано от Г. Т. Т. и А. В. т, поради заобикаляне
на закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД ,във в-ка с чл.11,ал.1,т.10 ,в-ка с чл. 19,
ал. 4,във вр. ал. 5 ЗПК и чл.143,ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
ПРИЗНАВА за нищожен договор за предоставяне на гаранция №т, сключен на
15.02.2024г. в т,Лов.обл., между Ц. С. К.,ЕГН:********** от т,Лов.обл. и „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление гр. София, Ж.К.
Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, с управител П. Б. Д.,поради
заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД,във в-ка с чл. 19, ал. 4 вр. ал.
5 ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул.“Джавахарлал Неру“ №28,ет.2,представлявано от
Г. Т. Т. и А. В. т, да заплати на Ц. С. К. от т,Лов.обл.,на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски по делото в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, с
управител П. Б. Д., да заплати на Ц. С. К. от т,Лов.обл., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК,разноски по делото в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул.“Джавахарлал Неру“ №28,ет.2,представлявано от
11
Г. Т. Т. и А. В. т да заплати на адвокат М. В. М. от АК-т, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата,сумата от 480.00/четиристотин и осемдесет/лева с ДДС, за оказана безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление гр. София, Ж.К. Люлин,7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, с
управител П. Б. Д., да заплати на адвокат М. В. М. от АК-т,на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата сумата от 480.00/четиристотин и осемдесет/лева с ДДС, за оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
12