№ 99
гр. Ямбол, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20222300500103 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „Вива Кредит“ ООД
гр.София против решение № 308/21.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 1355/2021 г. по описа
на РС Ямбол в частта, в която съдът е обявил за нищожни клаузите по чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал.
2 от процесния договор и е осъдено „Вива Кредит" ООД да заплати на Т.С.В. получените
без основание по Договор за паричен заем № 5607945/07.05.2020 г. суми 251.70 лв. за
неустойка и 377.40 лв. за такса за експресно разглеждане на документи.
Депозирана е и частна жалба от „Вива Кредит" ООД против определение №
171/27.01.2022 г., постановено по същото дело в производство по чл.248 от ГПК, с което
съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решението в
частта за разноските - в която е осъден да заплати на адвокат М.М. адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Иска се отмяна на решението в атакуваната част като бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове, а при потвърждаване на решението в частта на обявената нищожност
на клаузи от договора, се желае да отмяна на първоинстанционното решение в частта, в
която „Вива Кредит“ ООД е осъдено да плати сумата от 251.70 лв. за неустойка и да бъде
постановено ново, с което се посочва правилния размер на платената от ищеца сума за
неустойка, а именно 124.05 лв. Иска се присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски и в двете инстанции. Въззивникът счита, че решението е неправилно и
незаконосъобразно в обжалваната част, тъй като първоинстанционният съд не е изследвал
1
до край представените в хода на делото доказателства за това, че поради предсрочното
погасяване на кредита, на ищеца му е направена отстъпка от дължимата неустойка. В
действителност изплатената неустойка е в друг по-малък размер и това е видно от
представената справка за извършени плащания в първото по делото съдебно заседание.
Според въззивника първоинстанционният съд неправилно е решил, че таксата
експресно разглеждане на документи и неустойката са неравноправни и целят
неоснователното обогатяване на кредитора. Законът не поставя изискване при уговаряне на
неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с неустойката, а в настоящия
случай неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение поставя
дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на длъжника, който
иначе би бил покрит от обезпечението. Размерът на неустойката също неправилно е приет
от съда за твърде висок и това противоречи с всякаква житейска и бизнес логика и най-вече
с принципа на свободата на договаряне.
Потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши дали да се възползва
от услугата за експресно разглеждане на заявката или да изчака 10 дни. Таксата за експресно
разглеждане представлява цената на предоставяната от кредитора услуга и поради това той
е свободен да определи какъв да е нейният размер. И в този случай приложение намира
свободата на договаряне между страните, прогласена в чл. 9 от ЗЗД. Неоснователни са
твърденията на ищеца за липса на еквивалентност между размера на таксата и извършената
услуга, както и за противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за
спазване на добрите нрави.
Относно присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско
възнаграждение се желае отмяна на определението на ЯРС, постановено в производството
по чл.248 от ГПК. Счита се, че адвокатско възнаграждение в размер 600 лв. е прекомерно
предвид това, че делото не се е отличавало с фактическа и правна сложност, поради което
същото се желае да бъде намалено до размера на 300 лв.
В законоустановения срок ищцата по делото сега въззиваема Т.С.В. е депозирала чрез
пълномощника си адв.М. от АК Пловдив отговор на въззивната жалба и счита същата за
неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и
обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че
съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по
делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни
доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. Цитирана е съдебна практика на
ВКС, според която съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на
договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1) при нарушение на
добрите нрави; 2) при неравноправни клаузи във вреда на потребителя и 3) при нарушаване
на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната
правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на
доказателства. Според въззиваемата ЯРС правилно е приел процесния договор за нищожен в
2
частта на задължението на кредитополучателката да заплати такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем и неустойка предвид тази постоянна практика.
Атакуваното решение се счита за правилно и в частта на уважения осъдителен иск за
връщане на сумите, получени въз основа на нищожните клаузи на договора за паричен заем,
което е следствие от уважаване на този иск.
Относно обжалваното определение на ЯРС, постановено по реда на чл.248 от ГПК
становището на въззиваемата е, че този акт също е правилен. Определяйки размера на
адвокатското възнаграждение за представителя на ответницата, съдът е съобразил броя и
вида на заведените искове против нея, а именно, че същите са два – за защита против всеки
от тях по 300 лв. Отново е цитирана многобройна съдебна практика в подкрепа на това
становище.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не изпраща представител.
Депозирана е молба, в която се заявява, че когато ЯОС първоначално е прекратил
производството по въззивната му жалба и върнал на първата инстанция за поизнасяне по
реда на чл.248 от ГПК, същият е счел, че е върната въззивната жалба и е извършил плащане
на присъдените в полза на ищцата суми, както следва: 251,70 лв. неустойка, 377,40 лв. такса
експресно разглеждане и 100 лв. разноски по гр.д.№ 1355/2021 г. Представено е преводно
нареждане от 24.03.2022 г., по което е отразено плащане от „Вива Кредит" ООД на Т.С.В. на
сумата 619,58 лв. – „неустойка, ТЕР, разноски по гр.д.№ 1355/2021 г. след прихващане“. В
тази връзка е направено искане за прекратяване на въззивното производство поради
извършеното плащане. Алтернативно се желае уважаване на въззивната жалба изцяло.
Въззиваемата, редовно призована за съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител, а чрез пълномощника си е депозирала писмено становище, с което поддържа
отговора по въззивната и частна жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от Т.С.В. от с.**** против
„Вива кредит" ООД гр.София като се претендира да бъде прието за установено спрямо
ответника, че Договор за паричен заем № 5607945 от 07.05.2020 г. е нищожен, евентуално са
нищожни клаузите му за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи, както и
да осъди ответника да заплати на ищеца сумите: 251.70 лв. - неустойка и 377,40 лв. - такса за
експресно разглеждане на документи. Твърди се, че по процесния договор кредиторът се е
задължил да предостави заем в размер на 600 лв. при ГЛП 40,32 %, със срок на кредита от
60 седмици, общо възнаградителна лихва от 154,80 лв. Годишният процент на разходите
/ГПР/ е 49,32 % и в него не са включени неустойка от 251.70 лв. и такса за експресно
разглеждане на документи от 377,40 лв., в нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК и при
заобикаляне на чл.19 ал.4 от ЗПК. Уговорения годишен лихвен процент надвишава
трикратния размер на законната лихва, поради което клаузата води до нищожност на
договора поради противоречие с добрите нрави и неприложимост на чл. 26 ал.4 от ЗЗД.
Клаузите за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи са нищожни поради
3
противоречие с добрите нрави. Размерът на таксата е над половината от получения заем и
липсва еквивалентност между нея и извършената услуга от заемодателя. Клаузата за
заплащане на неустойка заобикаля ограничението на чл.33 от ЗПК. Ищцата е заплатила
всички задължения по договора и поради нищожността на клаузите за неустойка и такса за
експресно разглеждане на документи претендира ответникът да й върне полученото без
основание: 251.70 лв. - неустойка и 377,40 лв.- такса за експресно разглеждане на
документи.
С отговора ответното дружество възразява по основателността на исковете като счита,
че клаузите на договора съответстват на разпоредбите на ЗПК, като е посочен процент на
разходите в съответствие с чл. 19. Липсва законово ограничение на размера на годишния
лихвен процент- да не надвишава трикратния размер на законната лихва. Клаузите за
неустойка и такса за експресно разглеждане на документи не са нищожни поради
противоречие с добрите нрави. Не е налице заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК.
Таксата не в противоречие с чл.10а ал.2, доколкото не е за действие по усвояване и
управление на кредита, а е за допълнителни услуги, предхождащи сключването на договора
за кредит.
От двете страни пред районния съд е представен Договор за паричен заем № 5607945
от 07.05.2020 г., сключен между страните за сумата от 600 лв. при фиксиран ГЛП 40,32 %,
срок на кредита - 60 седмици; възнаградителната лихва е в размер 154,80 лв. и общ размер
на всички плащания- 1132,20 лв. с включена такса за експресно разглеждане, т.е. това е
сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита, при взети предвид
посочените допускания в т.8 (без задълженията при неизпълнение на договора). В чл.1 ал.3 е
посочен отделно размерът на таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане
на паричен заем - 377,40 лв. Съгласно чл. 5 ал.1, заемателят е длъжен в 3-дневен срок от
усвояване на заема да предостави обезпечение на задълженията му по договора, а именно:
поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си,
издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания:
да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има
минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в
размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има
кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни "; да не е поръчител по
друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател; или да предостави валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение по договора, която да е валидна 30 дни след
падежа за плащане. Ал.2 урежда, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на
договорените обезпечения, заемателят дължни неустойка в размер на 251.70 лева, която се
разсрочва на равни части към всяка от погасителните вноски, чийто размер става 46,13 лева.
От ищцата са представени 7 бр. ПКО за внесени от нея суми по договора за паричен
заем общо в размер 457,39 лв.
От „Вива Кредит" ООД е представена справка погасителен план по Договор за паричен
4
заем № 5607945 от 07.05.2020 г., съгласно която към 23.06.2021 г., общият размер на
задълженията по договора възлизат на сумата от 0,00 лв. като последната платена от В. сума
е на 30.11.2020 г. в размер 498,48 лв., направена й е отстъпка в размер 67,93 лв. и с общата
сума от 566,39 лв. е заплатена част от такса експресно разглеждане, главница, лихва и
неустойка. На същата дата 30.11.2020 г. с тези суми кредитът е рефинансиран с друг договор
за паричен заем № 5652775. Видно от погасителния план относно неустойката, същата е
посочена като дължима в размер 251,70 лв. и платена в размер 124,05 лв. като отразеното
плащане е за периода 21.05.2020 г. – 3.12.2020 г. включително.
При тези доказателства, районният съд е отхвърлил иска за нищожност на целия
договор за паричен заем и е прогласил нищожност на клаузите за договорена такса
експресно разглеждане на документите и неустойка, както и е осъдил кредитора да върне
полученото плащане по такса експресно разглеждане на документите в размер 377,40 лв. и
неустойка в размер 251,70 лв.
Във връзка с присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата,
тъй като същото е било договорено за установителния и осъдителен иск поотделно по реда
на чл.38 от ЗА, районният съд е определил за плащане сумата 600 лв. – за двата иска по 300
лв. минималния размер по Наредба № 1/9.07.2004 г. Със същите съображения съдът е
отказал да уважи искането на ответника за намаляне на определеното адвокатско
възнаграждение на представителя на ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за частично основателна.
Що се отнася до депозираната преди с.з. молба от „Вива кредит" ООД гр.София за
прекратяване на въззивното производство поради издължаване от негова страна на
присъдените с решението на районния съд суми, същата не следва да бъде уважавана. На
първо място въззивникът не е направил надлежно оттегляне или отказ от въззивната жалба
по смисъла на чл.264 от ГПК, за да бъде взето същото предвид и да има за последица
прекратяване на въззивното производство. На второ място представеното от въззивника
доказателство за плащане на присъдените от районния съд суми би се отразило на изхода от
въззивното производство, ако бе ясно в какъв размер кое от задълженията е изплатено.
Присъдените суми в полза на В. с в общ размер 1329,10 лв. /251,70 лв. неустойка, 377,40 лв.
такса и 600 лв. адвокатско възнаграждение/. В молбата си въззивникът твърди, че е заплатил
на В. 251,70 лв. неустойка, 377,40 лв. такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение, общо
729,10 лв., а е представил преводно нареждане от 24.03.2022 г., по което е отразено плащане
на сумата 619,58 лв. – „неустойка, ТЕР, разноски по гр.д.№ 1355/2021 г. след прихващане“.
При тези данни е невъзможно извършване на преценка какъв е размерът на платеното от
въззивника на въззиваемата, с какво е извършено прихващането и от кое задължение какъв е
останалия дължим размер.
5
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за частично неправилно.
Предявеният установителен иск за прогласяване нищожност на клаузите по чл. 1, ал. 3
и чл. 5, ал. 2 от процесния договор е с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.146 вр.
чл. 143 т.9 от ЗЗП, а осъдителният иск за връщане на платените суми по нищожните клаузи
от договора с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Правилно районният съд е преценил, че клаузите за неустойка и такса за експресно
разглеждане са нищожни съгласно чл. 146 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 ал.1 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а
според ал.2 т.5 от ЗЗП /конкретно/ неравноправна е клаузата, която задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. В настоящия случай начина, по който е уговорена клаузата за неустойка, която се
прилага в случай на реално неизпълними условия от страна на потребителя, действително
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка и е уговорка в негова вреда. Така договорената клауза не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Размерът на неустойката в случая е
необосновано висок - почти половината от главницата по кредита.
На същото основание правилно е приета за неравноправна и клаузата за такса
експресно разглеждане от 377,40 лв., която пък представлява на 62,9 % от главницата. И при
тази клауза е налице неравновесие между насрещните престации, като срещу предоставената
от заемодателя финансова услуга длъжникът следва да извърши плащания в размер,
надхвърлящ значително заемната сума.
Клаузата за неустойка е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я
прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, но прекомерността се
преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите
от неизпълнението вреди.
Както се посочи по-горе договорена неустойка е за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение. Обстоятелствата, изложени в клаузата, сочат, че кредиторът
цели с неустойката да получи по-висок размер на плащанията по договора. Предоставен е
кратък 3-дневен срок за изпълнение на задължението за намиране на достатъчно
платежоспособен поръчител, който да се съгласи да поеме задължението по кредита. Тези
6
изисквания обуславят невъзможност за изпълнение от кредитополучателя на задължението
за обезпечение и са индиция, че кредиторът цели да получи не обезпечение, а допълнително
плащане, което надхвърля размера на очакваните вреди от неизпълнението. Тази неустойка
би се дължала дори и ако длъжникът изпълни основното си задължение по договора да
върне на уговорения падеж заетата сума.
Поради изложеното въззивният съд преценя за правилно решението на районния съд в
частта на прогласените за нищожни клаузи от договора за потребителски заем относно
договорена неустойка и такса експресно разглеждане и решението в тази част следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, който е получил нещо на
отпаднало основание е длъжен да го върне. При прогласяване за нищожни на посочените
две клаузи от процесния договор е налице отпадане на основанието, въз основа на което
ищцата е платила задълженията за неустойка и такса. На същата обаче на отпаднало
основание следва да бъдат върнати реално платените, а не само договорени суми. В частта
на размера на присъдените суми от неоснователно обогатяване решението на районния съд
е неоснователно относно присъдената в цялост сума на неустойката от 251,70 лв. Ищцата В.
не е представила доказателства да е заплатила сумата 251,70 лв., а видно от представената от
дружеството справка-погасителен план сумата, която е платена като неустойка е в размер
124,05 лв. До този размер искът е основателен и атакуваното решение следва да бъде
отменено над размера 124,05 лв. до размера на 251,70 лв.
Относно сумата 377,40 лв., представляваща такса експресно разглеждане на
документите няма спор, че е заплатена в цялост от заемателката и в подкрепа на това
обстоятелство е отразеното от заемодателя в издадената от него справка, поради което
решението в тази част е правилно.
Неоснователна е частната жалба на „Вива кредит" ООД гр.София против определение
№ 171/27.01.2022 г. по чл.248 от ГПК, с което съдът е оставил без уважение искането на
жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските - в която е осъден да
заплати на адвокат М.М. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Видно от
представените пред районния съд пълномощно и договор за правна помощ от ищцата В. за
адв.М., последният е бил упълномощен да я защитава по искове за нищожност в цялост или
частично на договор за паричен заем, както и по осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД.
Договореното възнаграждение е по реда на чл.38 от ЗА за всеки иск поотделно. При така
договорено адвокатско възнаграждение и уважаване на двата предявени иска, минималният
размер на същото съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. е по 300 лв. за всеки от
предявените искове или общо в размер 600 лв. Възраженията на ответника за това, че следва
да бъдат взети предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото, са
неоснователни предвид определяне на адвокатското възнаграждение като минимално за
всеки от предявените искове, по които ищцата е била защитавана.
Поради изложеното частната жалба против определението по чл.248 от ГПК следва да
бъде оставена без уважение.
7
Въпреки частичната отмяна на осъдителното решение по размер, същото не следва да
бъде изменяно в частта на присъдените в полза на ищцата разноски, които както се посочи
са определени в техния минимум. При тази частична отмяна, независимо от искането на
ответника за присъждане на разноски, такива не следва да му бъдат присъдени, тъй като не
са представени доказателства да е сторил разноски пред районния съд. Определената с
решението ДТ 100 лв., дължима от ответника поради освобождаването по реда на чл.83 ал.2
от ГПК на ищцата, също не следва да бъде променена, с оглед обстоятелството, че е
присъдена в минималния размер съгласно чл.1 от Тарифата за ДТ, събирани по ГПК.
Предвид частичното уважаване на въззивната жалба, въззиваемата В. следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника „Вива кредит" ООД направените в настоящата инстанция
разноски в размер 25 лв., представляващи половината от платената ДТ за обжалването от 50
лв.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв.М., представлявал въззиваемата
адвокатско възнаграждение в размер 300 лв., които са определени, съгласно чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1/9.07.2004 г. по реда на чл.38 от ЗА. Въззивният съд преценя, че следва да бъде
присъдено възнаграждение за защита по един от исковете, по които въззивната жалба не е
уважена.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 308/21.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 1355/2021 г.
по описа на РС Ямбол в частта, в която съдът е обявил за нищожни клаузите по чл. 1, ал. 3
и чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем № 5607945 от 07.05.2020 г., в частта, в която е
осъдено „Вива Кредит" ООД да заплати на Т.С.В. получената без основание по Договор за
паричен заем № 5607945/07.05.2020 г. сума от 377.40 лв. за такса за експресно разглеждане
на документи, както и в частта на присъдените разноски и ДТ.
ОТМЕНЯ решение № 308/21.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 1355/2021 г. по описа
на РС Ямбол в частта, в която е осъдено „Вива Кредит" ООД да заплати на Т.С.В.
получената без основание по Договор за паричен заем № 5607945/07.05.2020 г. сума над
124,05 лв. до размера на 251,70 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „Вива Кредит" ООД против определение
№ 171/27.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 1355/2021 г. по описа на РС Ямбол в
производство по чл.248 от ГПК, с което съдът е оставил без уважение искането за изменение
на решението в частта за разноските - в която е осъден да заплати на адвокат М.М.
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА Т.С.В., ЕГН ********** от с.****, обл..******, ул.***** да заплати на
„Вива кредит" ООД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. „Люлин" 7, бул. „Д. Неру" № 28, бл.
АТЦ „Силвър център" ет.2 офис 73Г, представлявано от Д.Д. направените във въззивното
8
производство разноски в размер 25 лв.
ОСЪЖДА „Вива кредит" ООД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. „Люлин" 7, бул. „Д.
Неру" №28, бл. АТЦ „Силвър център" ет.2 офис 73Г, представлявано от Д.Д. да заплати на
адв.М.В. М., ЕГН **********, на основание чл.38 от ЗА възнаграждение в размер на 300 лв.
за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9