№ 6325
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110151146 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 4 217,12 лв., представляваща непогасено
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „*** за причинени
вреди на т. а. „****“ с рег. № ****, вследствие на ПТП от 06.02.2021 г., настъпило в ****, в т.
ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.06.2024
г. до окончателното плащане, както и 1 420,02 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 21.07.2017 г. до 19.06.2024 г., за които суми по ч. гр. дело № 37667/2024 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.07.2024 г.
Ищецът *** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „*** – на 06.02.2021 г., около 01:30 часа, в ****, е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него т. а. „****“ с рег. № ****. Поддържа, че ответникът **** е застраховател по
валидна задължителна застраховка „*** на другия участвал в ПТП-то т. а. „****“ с рег. №
****. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил. Заявява, че за настъпване на процесното
ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 06.02.2021 г., като във връзка с
него е образувана щета № 0015-1262-21-000001, извършен е оглед и е съставен опис на
вредите. Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 4 202,72 лв., в който размер, в
качеството си на застраховател по застраховка „***, е изплатил застрахователно
обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил, като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., при което
общият размер на вредата възлиза на 4 217,72 лв., която сума ответникът е отказал да му
заплати. Претендира и мораторна лихва в размер на 1 420,02 лв., начислена за периода от
21.07.2017 г. до 19.06.2024 г. Претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва качеството си на застраховател
по застраховка „*** по отношение на т. а. „****“ с рег. № ****, но оспорва описания
механизъм на настъпване на процесното ПТП, тъй като не отговаря на действителната
фактическа обстановка, а освен това настъпилите вреди не му съответстват. Навежда довод
за допуснато нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП от страна водача на л. а.
„****“ с рег. № ****, тъй като е бил паркиран на място, на което е бил пречка за
движението, ограничавайки възможността за влизане и/или излизане на превозните
средства, създавайки по този начин пречки на водача на л. а. „****“ с рег. № ****. Счита, че
предявеният иск е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.
Оспорва и иска за мораторна лихва. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „***, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „*** до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне. За възникване на регресното главно вземане е необходимо да се установи
наличието на следните материални предпоставки: 1. наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие
на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „***.
С определение от 20.11.2024 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 06.02.2021 г., около 01:30 часа, в ****,
между т. а. „****“ с рег. № ****, застрахован при ищеца по застраховка „*** и т. а. „****“ с
рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „***, е реализирано ПТП, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение
в размер на 4 202,72 лв. в полза на собственика на увредения автомобил, като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото – двустранен
констативен протокол за ПТП от 06.02.2021 г., уведомление за щета до *** от 08.02.2021 г.,
разпитаните по делегация съответно пред РС – Пловдив и РС – Бяла Слатина свидетели Д.
М. И. и Б. М. Б., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза съдът приема за установено, че процесното ПТП е настъпило по следния
механизъм: на 06.02.2021 г., около 01:30 часа, в ****, водачът на влекач „****“ с рег. № ****
с прикачено към него полуремарке с рег. № *** по време на извършване на маневра за
излизане от паркинг (частен терен/черен път) реализира ПТП с паркирания/спрелия от
дясната му страна т. а. „****“ с рег. № ****, вследствие на което му нанася материални
вреди. Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа
съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното
съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо
2
основание в процеса. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите
доказателства по делото – уведомлението за щета при ищеца *** от 06.02.2021 г.,
показанията на свидетеля Д. И., който непосредствено е възприел фактите, за които разказва,
доколкото е бил водач на един от участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението
по съдебно-автотехническата експертиза. В показанията си свидетелят И. заявява, че по
време на извършване на товаро-разтоварни дейности повереният му служебен автомобил,
паркиран на паркинг на склад, е бил ударен от друг камион, потвърждавайки описания в
предявения му протокол за ПТП механизъм на настъпване на съприкосновението между
двата автомобила, ведно с отразената в него схема, отразяваща разположението на
автомобилите. Изрично свидетелят заявява, че по време на удара не е бил в камиона, както
и, че на мястото, на което е бил паркиран, не е имало знаци, указващи забрана за паркиране
и/или спиране, тъй като се касае за рампа за разтоварване на стоки. Съдът намира, че така
обсъдените свидетелски показания установяват поведението на водача на т. а. „****“ с рег.
№ **** именно по начина, отразен в схемата към двустранния протокол за ПТП от
06.02.2021 г. и уведомлението за щета от 08.02.2021 г., в което свидетелят И. е описал
идентичен механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: че паркираният от него
товарен автомобил е бил ударен от друг товарен автомобил в предната лява част на кабината
му. Нещо повече, при така установения механизъм е изготвено и заключението по съдебно-
автотехническата експертиза, според което щетите по т. а. „****“ с рег. № **** безспорно се
намират в причинна връзка с настъпилото на 06.02.2020 г. произшествие в ****. Следва да
се отбележи, че отчасти механизма му се потвърждава и от показанията на свидетеля Б. Б.,
който по време на разпита си също е заявил, че при предприемане на маневра с цел излизане
от рампа и завой надясно е чул шум, при което е констатирал съприкосновение между
управлявания от него автомобил и паркирания друг такъв на съседната рампа за
разтоварване, разположена на около 4-5 метра странично. Съдът не кредитира показанията
на свидетеля в частта, в която се посочва, че другият товарен автомобил се е откачил от
ремаркето си и е потеглил сам по рампата, твърдейки, че водачът му е забравил да използа
ръчната спирачка или, че междувременно го е изтеглил напред, тъй като в тази част се касае
за негови предположения, които не се потвърждават от други доказателства по делото. Точно
обратното, изрично свидетелят Б. заявява, че другият водач е бил извън камиона, поради
което не става ясно как с поведението си той би могъл да въздейства върху движението на
кабината, още повече, че в показанията си свидетелят И. отрича кабината на управлявания
от него камион да е потеглила отделно от ремаркето, което е било закачено към него,
потвърждавайки с категоричност, че по време на съприкосновението между двете превозни
средства се е намирал извън нея. Нещо повече, прави впечатление, че в съставения
двустранен констативен протокол за ПТП от 06.02.2020 г., който свидетелят Б. не отрича да е
подписал, липсва отбелязване, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на
застрахования при ищеца автомобил, както се твърди от него в показанията му, като
житейски логично би било свидетелят Б. да е отразил този факт в случай, че е имал такъв
вид претенция, или най-малкото да я изобрази в схемата към него, описвайки твърдяното
отделяне на кабината от ремаркето. В случая, застрахованият при ответника водач
единствено посочва, че е чул шум, без да е възприел поведението на застрахования при
ищеца такъв по описания от него начин. По делото не са събрани други доказателства, чрез
които да бъдат потвърдени тези предположения на свидетеля Б., поради което съдът намира,
че показанията му не могат да се възприемат като доказателствен източник, единствено въз
основа на който да се направи извод, че процесното ПТП действително е настъпило по
посочения от този свидетел начин, още повече, че направата на такъв извод би бил в
противоречие с останалите доказателства по делото. Както се посочи по-горе, свидетелят И.
изрично е отрекъл по време на удара да се е намирал в кабината на поверения му автомобил,
а наред с това не се установява и твърдяното отделяне на конструкцията на другия товарен
3
автомобил, за да се приеме, че в тази част предположенията на свидетеля Б. действително са
се осъществили. Следва да се отбележи, че такъв извод не следва и от заключението по
съдебно-автотехническата експертиза, което е възприело именно описания от свидетеля И.
механизъм на настъпване на процесното ПТП, приемайки, че техническата причина за него
се дължи на поведението на водача на влекач „****“ с рег. № **** с прикачено към него
полуремарке с рег. № ***, който при извършване на маневра за излизане от паркинг не е
оставил достатъчно странично разстояние до паркирания/спрелия от дясната му страна друг
товарен автомобил. В случая, не се установява с поведенито си водачът на застрахования
при ищеца автомобил да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, допускайки
твърдяното нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, тъй като не се доказва
увреденият автомобил да е бил паркиран на забранено за целта място или на място, където
създава опасност за останалите участници в движението. В случая, безспорно става ясно, че
и двата товарни автомобила са били паркирани успоредно и всеки един от тях е бил на
отделна рампа за товаро-разтоварна дейност, без да е установено на посочените места да е
имало забранителни знаци за това. Отделно от посоченото, не се доказва съприкосновението
между двете превозни средства да се дължи на факта, че увреденият автомобил е бил
паркиран на вход или на място, на което ограничава видимостта на другите водачи, още
повече, че според съдебно-автотехническата експертиза за водача Б. то е било
предотвратимо в случай, че беше оставил достатъчно странично разстояние до
паркирания/спрелия от дясната му страна друг автомобил, доколкото той е възприел
неговото местоположение още преди започване на маневрата.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия
за установен по-горе механизъм на настъпване на ПТП-то от 24.04.2017 г., а той изключва
участието на поведението на водача Д. И. в причиняването на удара. Предвид изложеното и
при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и част от гласните доказателства,
както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът прие,
че процесното ПТП е настъпило изключително поради виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са причинени
описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца такъв. Вината се предполага
– арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе опровергана в настоящото производство
чрез обратно доказване от ответника.
Между страните не се спори, че ищецът *** е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 4 202,72 лв. в полза на собственика на увреденото МПС, за което свидетелства и
представеното платежно нареждане от 16.04.2021 г. (л. 31 от делото), като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена
от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I
ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което
4
като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, необходимата стойност за възстановяване на щетите по т. а. „****“ с рег. № ****,
изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП-то – 06.02.2021 г., възлиза на 4
008,98 лв., като в случая няма основание да се приеме, че отремонтирането му следва да се
извърши по цени в официален сервиз на марката, тъй като според съдебно-автотехническата
експертиза към момента на настъпване на процесното ПТП – 06.02.2021 г. той е бил на 3
години и 10 месеца считано от първоначалната му регистрация, а наред с това според
данните, отразени в писмо с изх. № 710/07.03.2025 г. на *** (л. 160 от делото) гаранционната
му поддръжка вече е била изтекла. Ето защо, съдът приема, че в случая действителният
размер на причинените вреди възлиза на 4 008,98 лв., защото същият отговаря на средните
пазарни цени. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен
критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в
цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален
сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето
на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15,00 лв.
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411,
ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума. Така общият размер на дълга възлиза на 4 023,98 лв., до който размер
предявеният главен иск е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 4 217,12 лв., или за размера от 193,14 лв.
Като законна последица от предявяване на иска в полза на ищеца следва да се присъди
и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
20.06.2024 г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо да се установи
наличието на следните материални предпоставки: 1. главен дълг; 2. изпадане на ответника в
забава; 3. размерът на обезщетението за забава.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане в размер на 4 023,98
лв., предмет на делото, за *** е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в парично
обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално
отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично
задължение. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка *** на
автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 30-дневен срок, след като
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото
лице срещу застрахователя по застраховка *** на лицето, което виновно е причинило
вредата на застрахованото имущество, е предявило претенцията си срещу този
застраховател, като е приложил преписката с доказателствата, с които разполага. В случая,
между страните не се спори, че с писмо от 14.05.2021 (л. 32 от делото) ответникът е поканен
да заплати процесната сума, като по делото липсват доказателства относно датата на
връчването му на ответника, поради което съдът приема, че най-ранната такава е 14.06.2021
г. – датата на съставяне на отказа му, видно от изходящия номер в горния ляв ъгъл на
документа (л. 33 от делото). Ето защо, след изтичане на 30-дневния срок за плащане на
претендираното регресно вземане, или считано от 15.07.2021 г. той е изпаднал в забава.
Изчислявайки го с помощта на електронен онлайн калкулатор, размерът на мораторната
5
лихва върху главницата от 4 023,98 лв., начислена за периода от 15.07.2021 г. до 19.06.2024 г.,
възлиза на 1 362,48 лв., до който предявеният акцесорен иск е основателен и следва да се
уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1 420,02 лв., или за
размера от 57,54 лв., и за периода от 21.07.2017 г. до 14.07.2021 г.
По отговорността за разноските.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните
съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на заявителя – ищеца следва да се присъдят сторените разноски в производството по ч. гр.
дело № 37667/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 155,50 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и на 423,05 лв. – платена държавна
такса, депозит за САТЕ, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски в
исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, каквито той
единствено е претендирал, а именно: 12,89 лв. – депозит за САТЕ, депозит за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на всяка от страните на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните им представители,
както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че *** дължи на *** сумата от 4 023,98 лв., представляваща непогасено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „*** за причинени вреди на
т. а. „****“ с рег. № ****, вследствие на ПТП от 06.02.2021 г., настъпило в ****, в т. ч. и
сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.06.2024
г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 362,48 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.07.2021 г. до 19.06.2024 г., за които суми по ч. гр. дело № 37667/2024
г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
04.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 4
023,98 лв. до пълния предявен размер от 4 217,12 лв., или за размера от 193,14 лв., както и
иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 1 362,48 лв. до пълния
предявен размер от 1 420,02 лв., или за размера от 57,54 лв., и за периода от 21.07.2017 г. до
14.07.2021 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
155,50 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 37667/2024 г. по
описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 423,05 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
6
12,89 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7