РЕШЕНИЕ №
гр. Русе, 28.02.2019г.
...........Русенският
.....окръжен съд .....наказателна колегия в публично заседание на .....четиринадесети
февруари..през двехиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател: Милена Пейчева
Росица Радославова
Членове: Александър Иванов
при секретаря…….Анелия Генчева..................в
присъствието на прокурора Кремена
Колицова ......... като разгледа
докладваното от председателя Пейчева.... ВНОХ дело № 19 по описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази.
Производството е по глава ХХІ от НПК.
М.Н.О. е обжалвал Присъда
№ 143/03.12.2018г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1923/18 на
РРС, с която е признат за виновен в това, че на 21.10.2018 г. в гр. Р*** в едногодишен срок от
наказването му по административен ред - с НП № 17-3393-000075 от 13.09.2017 г.
на Второ РУ на ОДМВР – Русе, за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление, в сила от 15.12.2017 г., извършил такова
деяние, като управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка Ш***, модел Ф*** с рег. № ****, без съответно свидетелство за
управлениепоради което и на основание чл.343в, ал.2
от НК и чл.54, вр.чл.58а от НК му е наложено накаазине една година лишаване от свобода, окето на осонавине чл.58а от НК е
намалено с 1/3 и е определон накаацзине
в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаавне от свообад, което да изтърпи при първоначален строг режим и ГЛОБА в размер на 500 лева.
В жалбата на подсъдимия, подадена чрез упълномощения му
защитник адв. Е.Т. от РАК, се излагат съображения за явна несправедливост на
наложеното наказание, като се иска определянето му при условията на чл.55 от НК.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от подсъдимия и защитника му по
подробно изложените съображения.
Становището на представителя на РОП е, че обжалваната
присъда е законосъобразна и правилна, наказанието е спарведливо
и съдебният акт следва да бъде потвърден. Излагат се подробни съображения в
подкрепа на доводите.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният
съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.О. е роден през 1***г., български гражданин, с основно образование, не женен, има дъщеря на 4
години, няма постоянна работа. Осъждан е многократно, последно на пет месеца
лишаване от свобода ефективно по НОХД 1828/2017г на РРС, в сила от 05.10.2017г.,
като наказанието е изтърпяно на 15.03.2018.
Подсъдимият О. не е правоспособен водач и е зависим от
ПАВ. Същият бил наказван по чл.177, ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП с Наказателно
постановление № 17-3393-000075 от 13.09.2017 г. на Второ РУ на ОДМВР – Русе, влязло в сила на 15.12.2017 г., за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
На 21.10.2018г., около 13,20 ч., подсъдимият привел в
движение лек автомобил марка “Ш***”, модел
„Ф***“, с
рег. № ****, и го управлявал по улиците на гр. Р***. Около 13,30 ч. на същата дата, той се движел по ул.“С****“ и завил по ул. “****“, където спрял на паркинг до
бл.** в гр. Р***. По време на движението си подсъдимият
преминал покрай полицейски автомобил, в който се намирали полицейски служители
от Първо РУ – Р*** – св. Н. Н. и С. Б.. Те решили да извършат
проверка на водача на автомобила за спазване на разпоредбите на ЗДвП.
Полицейските служители отишли при лекия автомобил марка
“Ш***”, модел „Ф****“, с рег. № **** и извършили проверка на документите на водача му – подсъдиимя.
Последният не представил документ за самоличност, както и документ
удостоверяващ, че е правоспособен водач на МПС. Полицейските служители
извършили справка чрез дежурния служител на Първо РУ – Р*** относно правоспособността на
подс. О. да управлява МПС, при което се установило, че същият не е
правоспособен водач на МПС. Полицейските служители поискали съдействие от
служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Р*** и св. Ц. П. съставил на подсъдимия за
извършеното от него нарушение по ЗДвП АУАН бл. № 0739715 от 21.10.2018 г.,
който бил подписан от него без възражения. Подсъдимят
О. е извършил посоченото нарушение в едногодишен срок, след като е бил
наказван за същото нарушение по административен ред- с Наказателно
постановление №17-3393-000075 от 13.09.2017 г. на началник сектор при Второ РУ
на ОДМВР- Р***, което е влязло в сила на 15.12.2017г. и с което, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, му било
наложено наказание глоба.
Тази правилно установена фактическа обстановка кореспондира
със събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящата инстанция.
По делото няма спор по гореизложените факти.
Съдебното следствие, пред райония съд, е
проведено в условията на чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият е признал фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират нови доказателства. Както правилно е преценил първоинстанционният съд признанието
на подсъдимия се подкрепя от показанията на свидетелите Н. и Б., от отразеното в АУАН № 0739715 от 21.10.2018г., в НП №17-3393-000075 от 13.09.2017 г. на началник сектор при
Второ РУ на ОДМВР- Р***, в справката за извършени административни нарушения, писма, справки,
справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние от обвиняемия и други.
С оглед изложеното настоящият състав няма да прави анализ
на събраните по делото доказателства.
Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.
За извършеното от подсъдимия престъпление, квалифицирано
по чл. 343в ал.2 от НК, законът
предвижда наказание от 1 до 3 години лишаавне от
свобода и глоба от 500 до 1200 лева. Районният съд е приложил разпоредбата на
чл.54 от НК и е определил наказанията в минимално предвидения размер. Отчел е
като смекчаващи отговорността обстоятелства: признанието на подсъдимия, още в
хода на ДП и изразеното съжаление; семейното и материалното му положение;
влошеното здравословно състояние на малолетното му дете, за което той полага
грижи; влошеното здравословно състояние на подсъдимия, поради употребата на
наркотични вещества. Като отегчаващи такива са посочени: наличието на минали осъждания /общо пет/;
установеното държане на наркотични вещества по време на проверката. Наказанието
е определено при превес на смекчаващите отговороността
обстоятелства към минимума на предвиденото в текста на чл.343в ал.2 от НК,
както за наказанието лишаване от свобоад, така и за
наказанието глоба, като са наложени наказания в размер на една година лишаване
от свобода и глоба в размер на 500 лева. Правилно е приложена разпоредбата на
чл.58а ал.1 от НК и наказанието лишаване от свобода е намалено с 1/3, като е
определен окончателен размер на същото от осем месеца лишаване от свобода. С
оглед съдебното минало на подсъдимия е постановено това наказание да бъде
изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим.
Настоящият състав споделя посочените от първата инстанция
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като намира, че към групата
на вторите следва да се добави и факта, че подсъдимият не е правоспособен водач
на МПС. Този факт не е отчетен при квалификацията на деянието по текста на
чл.343в ал.2 от НК, а той сочи на завишена обществена опасност, както на
извършеното конкретно престъпление, така и на подсъдимия, тъй като неправоспособен
водач шофира по улиците на града, по обяд, когато има голямо движение на
автомобили и пешеходци, включително ученици и деца. В тази насока следва да се
съобрази и обстоятелството, че настоящето престъпление е извършено само 7
месеца след излизането на подсъдимия от затвора, където е изтърпял последната
си присъда, което сочи, че с предходните му осъждания не е постигнато целеното
поправително въздействие, като той упорито продължава да не спазва законите в
страната.
Въззиввинят съд намира, че не са налице допълнителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са съобразени от първата
инстанция, а посочените такива не сочат на многобройност или изключителност, по
смисъла на чл.55 от НК. Не е такова обстоятелство това, че подсъдимият се грижи
за малолетното си дете, тъй като той е баща на същото, а бащата да се грижи за
своето дете, заедно с майката или самостоятелно, не е нещо изключително, а
напротив това е съвсем обичайно и нормално поведение на един родител.
С оглед наличието на посочените по-горе отегчаващи
отговорността обостоятелства и тяхната тежест не са
налице основания за намаляване наказанието лишаване от свобода.
Присъдата е законосъобразна, правилна и справедлива
и следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 146/03.12.2018г.на
Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1923/18 по описа на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: