№ 1789
гр. /.../, 16.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110133469 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 128754/22.06.2022
г., с която от името на „/.../ ООД, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, ж.к. „/.../“, бл. /.../, вх. В, мазе 13, против „/.../“ АД, ЕИК: /.../, със седалище
и адрес на управление: гр. В., район „/.../, ул. „/.../ I“ № 29, против „/.../“ ЕООД /с
предишно наименование „/.../“ ЕООД/, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на
управление: обл. П., общ. Т., с. Б., сутерен в сграда в УПИ V-10 от кв. 2 и Р. Ж. Б.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: обл. П., общ. Т., с. Б., са предявени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване за
установено, че договор за заем от 19.01.2011 г., сключен между /.../ АД, в
качеството на заемодател, /.../ ЕООД /понастоящем /.../ ЕООД/, в качеството на
заемополучател, Р. Ж. Б., /.../ ЕООД и /..../ ЕООД, в качеството на съдлъжници и
спогодба от 26.11.2019 г., сключена между /.../ АД, в качеството на кредитор, /.../
ЕООД /с предишно наименование /.../ ЕООД/, в качеството на заемополучател и Р.
Ж. Б., /.../ ЕООД и /..../ ЕООД, в качеството на съдлъжници, са автентични, тъй
като са подписани от лицата, сочени за техни автори, а именно - С. Д. И. и Р. Ж.
Б..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба и допълнителен отговор от името на ответника „/.../“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран общ отговор на
исковата молба от ответниците „/.../“ ЕООД и Р. Ж. Б..
Настоящият съдебен състав счита, че предявеният срещу ответника /.../“
ЕООД иск е недопустим, поради липса на правен интерес за ищцовата страна.
Съгласно Решение № 124 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 783/2012 г., IV г. о.,
ГК правен интерес от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК страната има, само ако
истинността на документа има значение за други правоотношения между
страните. Правният интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК трябва
винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали
правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от
1
извода за истинността на въпросния документ.
Ищецът твърди, че на 18.01.2011 г. е сключен договор за предоставяне на
заем в размер на 50 000 лв. със заемодател „/.../“ АД и заемател „/.../“ ЕООД, като
солидарна отговорност били поели „/.../“ ЕООД, „/..../ ЕООД и Р. Ж. Б.. Посочва,
че на 19.01.2011 г. е сключен нов договор за заем, съдържащ уговорка за новация,
в резултат на която Р. Ж. Б. е освободен от задължението си. Поддържа, че поради
неизпълнение на договора за заем от 18.01.2011 г. кредиторът „/.../“ АД е
инициирал арбитражно производство, по което било образувано ВАД №
14081201/2014 г. на Арбитражен съд – /.../, в хода на което не било прието като
доказателство новационното съглашение от 19.01.2011 г., поради което Р. Ж. Б.
бил осъден солидарно заедно с другите длъжници по договора за заем от
18.01.2011 г. Излага съображения, че въз основа на арбитражното решение на
15.06.2015 г. е издаден изпълнителен лист по т. д. № 3416/2016 г. по описа на
СГС, ТО, VI-7 състав, на база на който е образувано изпълнително дело №
20148510401383 по описа на ЧСИ М. П., рег. № 851 на КЧСИ с взискател „/.../“
АД и длъжници: „/.../“ ЕООД, „/.../“ ЕООД, Р. Ж. Б., „/.../“ ЕООД /като частен
правоприемник на „/.../“ ЕООД/ и „/..../“ ЕООД /като частен правоприемник на
„/.../“ ЕООД/. Ищецът посочва, че е присъединен на основание чл. 456 ГПК
взискател по изпълнителното дело, тъй като има вземане срещу Р. Ж. Б., като
същевременно изпълнението е насочено върху имущество на последния и
възниква конкуренция с първоначалния взискател „/.../“ АД. Ищцовата страна
излага твърдения, че след образуване на горепосоченото изпълнително дело е
сключена спогодба между „/.../“ АД, „/.../“ ЕООД „/.../“ ЕООД, „/..../“ ЕООД и Р.
Ж. Б., в която се съдържало съглашение за опрощаване на задълженията на Р. Ж.
Б., произтичащи от сключения на 18.01.2011 г. договор за заем. Предвид
посоченото съглашение за опрощаване и предвид новационното съглашение от
19.01.2011 г. ищецът счита, че „/.../“ АД няма вземане спрямо Р. Ж. Б.. Посочва, че
в бъдеще ще предяви иск по реда на чл. 464 ГПК срещу ответника /.../ АД и Р. Ж.
Б., с предмет да бъде прието за установено, че вземането на „/.../“ АД, против Р.
Ж. Б., отразено в издаден на 15.06.2015 г. изпълнителен лист по т. д. № 3416/2016
г. по описа на СГС, ТО, VI-7 състав, не съществува, поради сключен на 19.01.2011
г. договор за заем, съдържащ новационно съглашение, и поради сключена на
26.11.2019 г. спогодба с уговорка за опрощаване /факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание/. Ищецът твърди, че желае в настоящото производство
да бъде установена истинността на договор за заем от 19.01.2011 г. /съдържащ
новационно съглашение/ и спогодба от 26.11.2019 г. /съдържаща уговорка за
опрощаване/, за да обезпечи успешното провеждане на бъдещия иск по чл. 464
ГПК, за доказването на който ще представи посочените два документа, с цел
установяване, че първоначалният взискател по изпълнително дело №
20148510401383 по описа на ЧСИ М. П., рег. № 851 на КЧСИ - „/.../“ АД, няма
вземане спрямо длъжника по изпълнението Р. Ж. Б..
От гореизложеното се налага извод, че в конкретния случай, ищецът
обосновава правния си интерес от предявяване на процесните искове с твърдения
2
за наличие на намерение за предявяване в бъдеще на отрицателен установителен
иск по чл. 464 ГПК, по който ще иска от съда да постанови решение, с което да се
признае за установено, че по отношение на /.../ ООД не съществува вземане,
отразено в изпълнителен лист, издаден на 15.06.2015 г. по търг. дело № 3416/2016
г. по описа на СГС, ТО, VI-7 състав в полза на /.../ АД срещу Р. Ж. Б. ЕГН:
**********. Изложени се твърдения, с които е оспорено правото на вземане на /.../
АД единствено срещу Р. Ж. Б. ЕГН: **********. Изложени са твърдения, че
бъдещото производството, в което ищецът желае да се ползва от документите,
чиято истинност се цели да се установи в настоящото производство, ще бъде с
предмет предявен отрицателен установителен иск, по реда на чл. 464 ГПК, по
който ще иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено,
че по отношение на /.../ ООД не съществува вземане, отразено в изпълнителен
лист, издаден на 15.06.2015 г. по търг. дело № 3416/2016 г. по описа на СГС, ТО,
VI-7 състав в полза на /.../ АД единствено срещу Р. Ж. Б. ЕГН: **********. В
исковата молба не са изложени твърдения, с които да е оспорено правото на
вземане на /.../ АД спрямо /.../ ЕООД. В тази връзка следва да се посочи и че с
двата процесни документа /договор за заем от 19.01.2011 г., сключен между /.../
АД, в качеството на заемодател, /.../ ЕООД (понастоящем /.../ ЕООД), в качеството
на заемополучател, Р. Ж. Б., /.../ ЕООД и /..../ ЕООД, в качеството на съдлъжници
и спогодба от 26.11.2019 г., сключена между /.../ АД, в качеството на кредитор, /.../
ЕООД (с предишно наименование /.../ ЕООД), в качеството на заемополучател и Р.
Ж. Б., /.../ ЕООД и /..../ ЕООД, в качеството на съдлъжници, единствено Р. Ж. Б. се
освобождава от задълженията, поети по заемното правоотношение, възникнало на
18.01.2011 г.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че ищецът няма правен интерес от предявения срещу ответника /.../“
ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване за установено, че
договор за заем от 19.01.2011 г., сключен между /.../ АД, в качеството на
заемодател, /.../ ЕООД /понастоящем /.../ ЕООД/, в качеството на заемополучател,
Р. Ж. Б., /.../ ЕООД и /..../ ЕООД, в качеството на съдлъжници и спогодба от
26.11.2019 г., сключена между /.../ АД, в качеството на кредитор, /.../ ЕООД /с
предишно наименование /.../ ЕООД/, в качеството на заемополучател и Р. Ж. Б.,
/.../ ЕООД и /..../ ЕООД, в качеството на съдлъжници, са автентични, тъй като са
подписани от лицата, сочени за техни автори, а именно - С. Д. И. и Р. Ж. Б.. В тази
връзка и при изложените от ищеца твърдения в исковата молба, настоящият
съдебен състав намира, че ищецът няма правен интерес и от предявяване на иск
по реда на чл. 464 ГПК срещу /.../ ЕООД /с предишно наименование /.../ ЕООД/,
доколкото изрично не оспорва правото на вземане на „/.../“ АД спрямо това
дружеството, а единствено по отношение на физическото лице Р. Ж. Б..
Последното е допълнителен довод за недопустимост на предявения срещу
ответника /.../“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване за
установено, че договор за заем от 19.01.2011 г., сключен между /.../ АД, в
качеството на заемодател, /.../ ЕООД /понастоящем /.../ ЕООД/, в качеството на
заемополучател, Р. Ж. Б., /.../ ЕООД и /..../ ЕООД, в качеството на съдлъжници и
3
спогодба от 26.11.2019 г., сключена между /.../ АД, в качеството на кредитор, /.../
ЕООД /с предишно наименование /.../ ЕООД/, в качеството на заемополучател и Р.
Ж. Б., /.../ ЕООД и /..../ ЕООД, в качеството на съдлъжници, са автентични, тъй
като са подписани от лицата, сочени за техни автори, а именно - С. Д. И. и Р. Ж.
Б., поради липсата на правен интерес за ищеца от предявяване на такъв иск срещу
ответника /.../ ЕООД.
Предвид горното и с оглед изначалната липса на правен интерес за ищеца
от предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК срещу ответника /.../
ЕООД, исковата молба в тази част следва да бъде върната, поради изначална
недопустимост на предявения иск.
Предвид обстоятелството, че исковата молба следва да бъде върната по
предявения срещу ответника /.../“ ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 4
ГПК за признаване за установено, че договор за заем от 19.01.2011 г., сключен
между /.../ АД, в качеството на заемодател, /.../ ЕООД /понастоящем /.../ ЕООД/, в
качеството на заемополучател, Р. Ж. Б., /.../ ЕООД и /..../ ЕООД, в качеството на
съдлъжници и спогодба от 26.11.2019 г., сключена между /.../ АД, в качеството на
кредитор, /.../ ЕООД /с предишно наименование /.../ ЕООД/, в качеството на
заемополучател и Р. Ж. Б., /.../ ЕООД и /..../ ЕООД, в качеството на съдлъжници,
са автентични, тъй като са подписани от лицата, сочени за техни автори, а именно
- С. Д. И. и Р. Ж. Б., поради липсата на правен интерес за ищеца от този иск,
респективно, поради изначалната му недопустимост, настоящият съдебен състав
намира, че следва да разгледа релевираното в отговора на исковата молба,
подаден от името на ответника /.../ АД, възражение за местна неподсъдност на
спора.
Съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в
района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 116 ГПК, иск срещу ответници от различни
съдебни райони /какъвто е настоящият случай/, се предявява по избор на ищеца в
съда на един от тези съдебни райони.
В конкретния случай исковете са предявени пред Софийски районен съд,
доколкото седалището на ответника /.../ ЕООД е било в гр. /.../, към датата на
депозиране на исковата молба в съда.
Същевременно, настоящият съдебен състав достигна до извод за изначална
неодпустимост на исковете срещу ответника /.../ ЕООД, поради което
обстоятелството, че седалището на това дружество е било в района на Софийски
районен съд, към датата на депозиране на исковата молба в съда, не може да
обуслови приложение на разпоредбата на чл. 116 ГПК, респективно местна
подсъдност на делото на Софийски районен съд.
В производството не е спорно и се установява от документите по делото,
че ответникът „/.../“ АД е с регистрирани седалище и адрес на управление /към
датата на депозиране на исковата молба в съда/ в гр. В., респективно, че
ответникът Р. Ж. Б. е с регистриран постоянен адрес /към датата на депозиране на
исковата молба в съда/ в с. Б., община Т., област П..
4
Ищецът не се е възползвал от възможността, предвидена в разпоредбата на
чл. 116 ГПК, като не е предявил иска си пред съда от съдебния район на нито един
от ответниците, спрямо който предявените искове са допустими.
Съгласно чл. 119, ал. 4 ГПК възражение за неподсъдност на делото /извън
случаите по чл. 119, ал. 1 – 3 ГПК/, може да се прави само от ответника и най-
късно в срока за отговор на исковата молба.
Такова възражение за местна неподсъдност на спора на Софийски районен
съд е релевирано от ответника /.../ АД с отговора на исковата молба, депозиран в
срока по чл. 131 ГПК, в който изрично се прави възражение, че делото е подсъдно
на Районен съд – В., по правилата на местната подсъдност, а не на Софийски
районен съд.
С оглед изначалната недопустимост на предявения иск с правно основание
чл. 124, ал. 4 ГПК срещу ответника /.../ ЕООД и обстоятелството, че ищецът не се
е възползвал от възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 116 ГПК, като не
е предявил иска си пред съда от съдебния район на нито един от ответниците,
спрямо който предявените искове са допустими, то релевираното от ответника /.../
АД възражение за неподсъдност на спора на Софийски районен съд, се явява
основателно и следва да бъде уважено, като производството по гр.д. №
33469/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да бъде прекратено, а
делото изпратено по подсъдност на Районен съд – В..
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 128754/22.06.2022 г., в частта, с която от
името на „/.../ ООД, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ж.к.
„/.../“, бл. /.../, вх. В, мазе 13 против „/.../“ ЕООД /с предишно наименование „/.../“
ЕООД/, ЕИК: /..../, със седалище и адрес на управление: обл. П., общ. Т., с. Б.,
сутерен в сграда в УПИ V-10 от кв. 2 е предявен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване за установено, че договор за заем от
19.01.2011 г., сключен между /.../ АД, в качеството на заемодател, /.../ ЕООД
/понастоящем /.../ ЕООД/, в качеството на заемополучател, Р. Ж. Б., /.../ ЕООД и
/..../ ЕООД, в качеството на съдлъжници и спогодба от 26.11.2019 г., сключена
между /.../ АД, в качеството на кредитор, /.../ ЕООД /с предишно наименование /.../
ЕООД/, в качеството на заемополучател и Р. Ж. Б., /.../ ЕООД и /..../ ЕООД, в
качеството на съдлъжници, са автентични, тъй като са подписани от лицата,
сочени за техни автори, а именно - С. Д. И. и Р. Ж. Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 33469/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО ПО ПОДСЪДНОСТ на Районен съд – В..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
5
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6